Решение № 406 от 22.03.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 406 гр. Плевен, 22.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Николова при участието на секретаря Габриела Ст. Василева като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20214430104764 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното :

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от С. Р. С., ЕГН:

**********, ****, чрез адв. В.Н. - САК, със съдебен адрес: ***, ****, *** против „***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** представлявано от *** и ***, в която се твърди следното : на 12.03.2018 г. С. Р. С. е сключил договор за потребителски кредит № 601764 с „***. В договора е посочено, че сумата по отпуснатия заем е в размер на 1650.50 лева, а общата сума която следва да върне С.С. е в размер на 2029.50 лева, платима на дванадесет равни вноски по 169.13 лева всяка. Уговореният фиксиран лихвен процент е в размер на 23.000 % /лихва в размер на 379.50 лева/, а годишният процент разходи /ГПР/ е в размер на 49.110 %. Също така в договора е уговорено, че изпълнението на задължението на ищеца ще бъде обезпечено от ***.

В изпълнение на горното на същия ден С.С. е сключил договор за гаранция с ***, по силата на който се е задължил да изплати възнаграждение в общ размер на 1270.50 лева.

С. Р. С. е погасил изцяло сумата по сключения договор, а именно в общ размер на 3300.00 лева. Последната е изплатена на „***.

Твърди се, че гореописаните договори са нищожни /недействителни/ на основание чл.22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ вр. чл.26, ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, тъй като противоречат на законоустановените императивни правила.

1

1. Смята, че процесиите договори са нищожни на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма.

Настоящият случай касае сключването на договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние, тъй като от отправяне на предложението до сключването на договорите са използвани изключително средства за комуникация от разстояние. Ето защо за действителността на договорите следва да е спазена процедурата, уредена в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ (чл. 8 и сл.) и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/.

Счита, че в настоящия случай тази процедура не е спазена, тъй като доставчиците „*** и *** не са изпълнили императивно вменените им задължения да предоставят на потребителя С.С. изискуемата преддоговорна информация, не са получили валидно съгласие на потребителя за сключването и изпълнението на договорите, както и за условията, при които последният може да се откаже от тях.

Счита, че всички разменени между доставчиците и потребителя електронни съобщения не отговарят на императивните изисквания на ЗЕДЕУУ. Те по своята същност представляват електронни документи, които обаче се явяват неподписани такива, тъй като не е спазена предвидената процедура за удостоверяване на техния действителен автор /например чрез квалифициран електронен подпис/, респективно същите нямат т.нар. „формална доказателствена сила“ по смисъла на чл.180 от Гражданския процесуален кодекс /ТПК/.

Счита, че ответното дружество е приело за сключени процесиите договори със С.С. в нарушение на предвидените императивни правила, без последният да е изразил валидно своето съгласие.

Твърди се, че е нарушено изискването процесиите договори да са написани по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договорите да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договорите.

1. Счита, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл.11, ал. 1, т.

7 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент от неговото съдържание, а именно общият размер на кредита.

За действителността на договора е необходимо в общия размер на кредита да е правилно посочена сумата, която реално подлежи на получаване от кредитополучателя, как се изплаща същата /в брой или по банкова сметка/ и кога следва да бъде изплатена. В случая е налице единствено формално посочване на размера на отпуснатия заем /1650.50 лева/. Също така липсва посочване на начина, по който ще бъде изплатена сумата, както и в какъв срок.

2. Счита, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл.11, ал.1, т.

10 вр. чл.22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, при посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване 2 на годишния процент на разходите, по определения в приложение №1 към ЗПК начин.

Счита, че в нарушение на императивните правила, в договора за потребителски кредит ГПР е посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване.

Смята, че липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР от 49.110 %, е в пряко противоречие с императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл.

10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК. В договора единствено е посочен фиксиран лихвен процент по заема от 23.000 %, без обаче да става ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора. Освен посочената възнаградителна лихва, в съдържанието на договора не са включени всички останали такси и разходи (в това число възнаграждение по сключения договор за поръчителство), индивидуализирани по вид и размер, и водещи до различен размер на ГПР от посочения.

Съгласно Решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/2017 г. на СЕС „На непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни ситуацията, в която в договора се съдържа само математическа формула за изчисляването на този ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни. В подобна ситуация не може да се счете, че потребителят е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на сключването му и следователно, че разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му“.

На следващо място счита, че в договора за потребителски кредит е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв /в размер на 100.000 % за конкретния договор/ е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като в тази връзка не е посочена и общата сума, дължима от ищеца.

В т. 5 от процесния договор е посочено, че заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от *** в полза на „***. На същия ден С.С. се е задължил да заплати на *** възнаграждение в общ размер на 1270.50 лева, която сума впоследствие е изплатена заедно с останалите дължими суми по кредита на „***.

Счита, че в настоящия случай сключеното с *** съглашение не отговаря на принципното значение и цел на договора за поръчителство. Смисълът на последния се изразява в гарантиране на изпълнението на задължението на длъжника към кредитора.

Предвид обстоятелството, че ищецът е сключил такъв договор за поръчителство, с лице, избрано и посочено от кредитодателя, за което е заплатил такса, равняваща се на близо половината от размера на отпуснатия кредит, без да е налице неизпълнение на задълженията от негова страна, може да се направи единственият обоснован извод, че сключеният договор за поръчителство излиза от присъщата функция за обезпечаване на заема, а има за цел единствено начисляване на допълнителни разходи по кредита.

Настоящият случай касае еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание 3 потребителят не може да влияе.

В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на *** и на ** относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите - членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин“.

В този смисъл счита, че клаузата, с която в процесния договор за паричен заем е уговорено, че заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от точно определено лице - ***, в полза на „***, се намира в пряко противоречие с преследваната от директивата цел, транспонирана в ЗПК.

Счита, че замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено в чл. 16 от ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно към този момент да бъде направена преценката дали да бъде отпуснат кредитът, както и при какви условия /вкл. и дали ще е необходимо обезпечение/. Въпреки това на длъжника се вменява задължение да сключи договор за поръчителство с точно определено лице, за което да заплаща и възнаграждение, вследствие на което дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава.

Счита, че тази клауза е изцяло неравноправна и нищожна, тъй като същата е във вреда на потребителя по смисъла на, чл.143, ал.1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ - не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до неравновесие в правата на страните.

Клаузата не е формулирана по ясен и недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл.147, ал. 1 от ЗЗП и разглеждана както самостоятелно, така и в съвкупност с договора за гаранция /поръчителство/ не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП. Също така Счита, че тази клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП.

Счита, че от начина, по който е формулирана процесната клауза и особено от изречение трето „Одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на кредита“ става ясно, че в случая се касае за едно общо „тристранно“ споразумение между С.С., „*** и ***.

Целта на включване в правоотношението на третото свързано с ответника лице *** е заобикаляне на изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 10а, ал. 2 от ЗПК под предлог, че незаконните такси се дължат не на кредитора, а на трето лице „поръчител“. Впоследствие обаче тези такси се заплащат на заемодателя „***.

От една страна одобряването на кредита като бърз кредит неминуемо води до одобряване и на обезпечението, а от друга страна кредитът е уговорен и се предоставя само и единствено при поръчителство на точно определено трето свързано лице. Нещо повече, 4 тази клауза е уговорена още при сключването на договора с „***, без да бъде предоставена възможност на потребителя да посочи избран от него поръчител и е абсолютна предпоставка последният да бъде одобрен за получаването му.

Счита, че в пряко нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 1 вр. чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК „*** не е включило в ГПР разходите за заплащане на възнаграждението по сключения с *** договор за възлагане на поръчителство от ищеца, което по своята същност представлява печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради което трябва да е част от годишния лихвен процент /ГЛП/ и ГПР. Получаването на сумата по кредита е било обусловено от сключването на договор за поръчителство, от страна на кредитополучателя, за което той дължи възнаграждение в общ размер на 1270.50 лева.

Това обстоятелство безспорно е било известно на „***, предвид това, че сключването на договора за поръчителство е предвидено в самия договор за потребителски кредит.

Също така сумата в размер на 1270.50 лева е част от общо дължимата сума по кредита и макар в договора да е посочено, че същата представлява възнаграждение за поръчителство, предоставено от ***, същата е заплатена от ищеца на „*** /което не я е прехвърлило впоследствие на ***/ като част от дължимите суми по самия кредит.