Определение № 4476 от 22.10.2026, Районен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4476 гр. Плевен, 22.10.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20254430107296 по описа за 2025 година за да се произнесе взема предвид:

В ПлРС е висящо гр.д. 7296/2025г., което е образувано след прекратяване и изпращане по подсъдност на гр. д. 11699/2025г. на Варненски РС. Разменени са книжа и делото е било нарочено в съдебно заседание.

По делото е проведено едно съдебно заседание – на 28.09.2026г., за което представителя на ответника *** – ***, след насрочване на делото на 09.07.2026г., е подал молба на 15.09.2026г. за отсрочване на делото, евентуално – недаване ход на същото на 28.09.2026г., като е представил писмени доказателства за своята ангажираност на тази дата. От представените призовки за две от делата – 1817/2025г. и 1212/2026г. на ВОС, е видно, че представителят на ответника е бил уведомен за датата на с.з. по тях, още преди датата на насрочване на настоящето дело. В съдебното заседание молбата е била докладвана, но без излагане на мотиви от съдебния състав, разглеждащ делото преди настоящия докладчик, тя не е била уважена и на делото е даден ход, извършени са процесуални действия и делото е отложено и насрочено в с.з. на 02.12.2026г.

Същевременно, в отговора на исковата молба, ответникът е направил възражение за местна неподсъдност на делото по чл. 105 от ГПК. Съдът се е произнесъл по това искане с Определение № 1990/04.05.2026г., като е прекратил производството по делото и го е изпратил на Варненски РС по подсъдност. Това определение е обезсилено с Определение № 892/02.07.2026г. на Плевенски ОС по в.ч.гр.д 620/2026г., като недопустимо, и делото е върнато 1 за продължаване на съдопроизводствените действия. В мотивите на отменителното определение е посочено, че при положение, че Плевенски РС не се счита за компетентен да разгледа делото и да реши правния спор, не е следвало да го прекратява и изпраща на Варненски РС, а да повдигне препирня за подсъдност. След връщане на делото обаче, произнасяне по възражението за местна неподсъдност на делото на Плевенски РС не е имало, делото е било насрочено за открито съдебно заседание, като в самото съдебно заседание също не е имало произнасяне по въпроса за подсъдността на делото.

Съдът намира, че така проведеното открито съдебно заседание на 28.09.2026г., и даването на ход на делото в него е неправилно, и актовете на съда в него – даването на ход на делото, и насрочването му във второ ОСЗ, следва да бъдат отменени на осн. чл. 253 от ГПК – поради грешка. Не следва да се отменят определенията от това о.с.з., които касаят произнасяния по доказателствени искания на страните и конституиране на трето лице-помагач, доколкото тези произнасяния на съда не са във връзка с провеждане на първо по делото съдебно заседание, а въпросите по тях е следвало да бъдат разгледани още в определението за насрочване на делото и изготвяне на проект за доклад по него.

Сезираният понастоящем съд – ПлРС – намира, че следва на първо място да разгледа своевременно направеното възражение от ответника за неподсъдност на делото пред Плевенски РС, основано на качеството на ищеца на ***, а не на потребител. В случая водещото във фактическите твърдения на ищеца в исковата молба е твърдението за грешка в денталното лечение – изваждането на 28 на брой постоянни зъби и поставянето на импланти, впоследствие – изваждането на имплантите, непредписването на антибиотик.

Твърди се, че е нарушено правото за изразяване на информирано съгласие по реда на чл. 87-90 от ЗЗдравето, нарушена е Декларацията на СМА за правата на ***а от *** 1981г., неимуществените вреди са обосновани на качеството на ***, който не е получил адекватно лечение. Доколкото съдът не е обвързан с правната квалификация, която ищецът е дал на исканията си за заплащане на неимуществени вреди и имуществени такива, в случая фактическите твърдения в исковата молба сочат претенции, основани на лекарска грешка и следва да се квалифицират по чл. 51 и чл. 52 вр. чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД.

Независимо от твърдението, че е налице договор за изработка, такъв не е представен, не е изискан, и дори не е индивидуализиран като дата на 2 сключване, предмет, срок, цена.

Изборната местна подсъдност по чл.113 от ГПК, на която Варненски РС се позовал, съобразявайки настоящия адрес на ищцата – ***, е предоставена на лицата, имащи качеството на потребител. Настоящият съдебен състав намира, че независимо от наложилия се в практиката по–широк смисъл на понятието „потребител“, в настоящия казус ищецът няма качеството на такъв.

Претендираните неимуществени вреди, претърпени от ищеца са като *** на ответника вследствие на неправилно и в разрез с добрите медицински практики лечение. По смисъла на чл.84 от Закона за здравето, *** е всяко лице, което е потърсило или на което се оказва медицинска помощ.

Потребител, съобразно легалната дефиниция на §13 от ДРЗЗП, е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Разликата в двете дефиниции е очевидна и тя не е само терминологична. За разлика от понятието „услуга“ в най-общ смисъл, здравната услуга специфична ,същата е такава по предоставяне на медицинска помощ от *** на *** с оглед оценка,поддържане или възстановяване на здравето му при информирано негово съгласие, а дейността по оказване на медицинска помощ. Поради спецификата си, отношенията *** – ***, са със специална нормативна регламентация, и не попадат в приложното поле на общата потребителска защита. Това и е виждането, заложено в Директива 2011/83/ЕС на Европейския Парламент и на Съвета относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, според която здравното обслужване изисква специална нормативна уредба поради неговата техническа сложност, значението му за услугите в общ интерес и широкото му публично финансиране, поради и което разпоредбите на директивата относно правата на потребителите не са подходящи за здравното обслужване и поради това то следва да бъде изключено от приложното й поле – този смисъл и Определение № 105/06.03.2026г. по в.ч.гр.д. 17/2026г. на АС Пловдив, недопуснато до касация с Определение№ 2958 от 04.06.2026 г. по ч. гр. д. № 1786/2026 г. на ВКС, Трето г.о.

3

Конкретно чл. 3 ал. 3 б. б) от Директива 2011/83/ЕС сочи, че директивата не се прилага за договори: за здравно обслужване, така както е определено в член 3, буква а) от Директива 2011/24/ЕС, независимо от това дали услугите се предоставят от здравни заведения, а чл 3 от Директива 2011/24/ЕС определя, че за целите на настоящата директива се прилагат следните определения: а) „здравно обслужване“ означава здравни услуги, предоставяни от ***и на ***и с оглед оценка, поддържане или възстановяване на тяхното здравословно състояние, включително предписването, изпълнението на медицинските предписания и предоставянето на лекарствени продукти и медицински изделия.

В контекста на фактическите твърдения в исковата молба за медицински манипулации и лечение, довели до имуществени и неимуществени вреди за ищеца, разпоредбата на чл.113 от ГПК не е приложима при процесните искове и те подлежат на разглеждане по общите правила за местна подсъдност по седалището на ответника *** в ***. Своевременно направеното възражение от ответника с правно основание чл. 105 от ГПК по изложените съображения е било основателно, т.к. исковете следва да бъдат разгледани по седалището на ответника и това е РС-Варна. В този смисъл, Плевенски РС намира, че не е местно компетентен да разгледа предявените искове по гр.д. 7296/2025г., но доколкото Варненски РС вече е прекратил и изпратил исковата молба по подсъдност, произнасяне на ПлРС понастоящем по това възражение не може да бъде направено.

В случая следва да бъде повдигнат спор за подсъдност на осн. чл. 122 от ГПК, и делото да се изпрати за произнасяне на Плевенски ОС.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ на осн. чл. 253 от ГПК, определения от открито съдебно заседание по гр.д. 7296/2025г. на ПлРС, проведено на 28.09.2026г., с които е даден на ход на делото и същото е насрочено му във второ ОСЗ, поради грешка.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 7296/2025г. на ПлРС.

Повдига спор за подсъдност относно компетентния да разгледа 4 предявените искове с правно основание чл. 51 и чл. 52 вр. чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД, по искова молба от В. Б. Д. против *** за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.

ИЗПРАЩА на осн. чл. 122 от ГПК делото на ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД за произнасяне по спора за подсъдност.

На страните да се изпрати препис от настоящето определение с указания за не се явяват в с.з. на 02.12.2026г.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5