Решение № 136 от 13.02.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. гр. Хасково, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Ваня З. Кирева като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20255640100919 по описа за 2025 година

Предявен е от К. Х. П., ЕГН **********,с настоящ адрес **********, със съдебен адрес *****, адв. Д. В. М., против „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.

„Младост-3“, бл.1, бул.“Александър Малинов“ №51, бл.0, вх.А, ет.9, офис 20, представляван от управителите Ивет Веселинова Димитрова и Десислава Веселинова Николова, иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по Договор № 1142333 за предоставяне на потребителски кредит от 29.03.2022г., сключен с „Фератум България" ЕООД. Съгласно Договора, ищцата трябвало да върне сумата по кредита от 6750 лева, при сума на получаване 5000 лева, при лихва от 1750 лева, при ГПР 49.66 %, ГЛП 35 %, при срок на кредита от 18 вноски. Съгласно чл.5 от Договора, ищцата следвало да сключи Договор за гаранция с дружеството Фератум Банк р.1.с., с цел да бъде обезпечен, сключеният Договор за предоставяне на потребителски кредит от 29.03.2022г. По сключения Договор за гаранция, ищцата следвало да заплати сумата от 4950 лева, подробно описана и дължима по договора за гаранция. Твърди, че заплатила лично на Фератум България ЕООД сумата в размер на общо 5900 лева. Намира Договор № 1142333 за предоставяне на потребителски кредит от 29 03 2022г. за нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от 3ПК. На първо място, сключеният договор за 1 предоставяне на потребителски кредит бил недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т.

9 от ЗПК договора за потребителски кредит бил нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в Договора за предоставяне на потребителски кредит от 29.03.2022г., сключен с „Фератум България" ЕООД се посочвал лихвен процент от 23%, но липсвали каквито и да било условия за прилагането му. Нарушението било още по съществено доколкото нито в договора, нито в погасителния план имало отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и таксата гаранция, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Визираната неяснота съществено ограничавала правата на ищцата и била основание за недействителност на Договор № 1142333 за предоставяне на потребителски кредит от 29.03.2022г. В чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК било предвидено, че в договора трябва да се съдържат условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В случая нямало погасителен план, който да отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, в него липсвала задължителната информация по ЗПК.

Доколкото в Договор № 1142333 за предоставяне на потребителски кредит от 29.03.2022г., се предвиждала дължимостта на главница, договорна лихва, такса гарант, същите следвало да бъдат индивидуализирани, подробно посочени с оглед тяхната периодичност. Това не било сторено от кредитодателя и на ищцата не бил предоставян погасителен план, а единствено и само се задоволил с посочване на общата дължима сума, без да става ясно, какво точно се съдържа в тази обща сума. Това създавало невъзможност за ищцата да разбере заплащаните от нея вноски по погасителния план какви компоненти включват, как са изчислени и на каква база. На следващо място, процесният договор не отговарял на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от 3ПК. Разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите следвало да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислявал по специална формула. Спазването на това изчисление давало информация на 2 потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Отделно от това в чл.4 от Договор № 1142333 за предоставяне на потребителски кредит от 29.03.2022г., в графа годишен процент на разходите било посочено само числото 49.66, без да става ясно дали това е процент, дали това е 49.66 лева разход, можело само да се гадае. В чл.4 от Договор № 1142333 за предоставяне на потребителски кредит от 29.03.2022г., в графа годишен процент на разходите било посочено само числото 49.66, без да са посочени каквито и да е други уточнения. Липсвала каквато и да е разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Ето защо, не било ясно по какъв начин е формиран, неясни били както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следвало по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Липсвала ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В настоящият случай не ставало ясно какво точно е включено в процента на ГПР, освен лихвата, доколкото е предвидена дължимостта на такса гарант. Не ставало ясно дали същите са отразени в ГПР. Не ставало ясно, изобщо какво все включва в ГПР. В случая, в договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства липсвала. Следвало да се има предвид, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. Тези съставни елементи обаче оставали неизвестни, при което се създавали предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не ставало ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на неустойка. От изложеното не можело да се направи еднозначен извод, че разходите са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Ето защо, не било ясно по какъв начин е формиран, неясни били както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като 3 кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задавал допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следвало по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях.

Именно и поради това Договор № 1142333 за предоставяне на потребителски кредит от 29.03.2022г., поради неспазване на изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Наред с това договора за кредит бил нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл.11 ал.1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендира чрез Договор за гаранция/поръчителство в размер на 4950 лева не е включена в ГПР и ГЛП. В договора за кредит бил посочен ГПР в размер на 49.66% чрез включването на възнаграждението, предвидено по Договор за гаранция/ поръчителство към ГПР и ГЛП, то действителните такива биха нараснали над 10 пъти, та дори и повече, с което потребителят бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита.

С предвиждането за заплащане на сумата по договора за поръчителство, се заобикаляла и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи било част от дейността по управление на кредита и следвало да са включени в годишния процент на разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя , настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни , възнаграждения от всякакъв вид, в т ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/ , изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя", са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. С оглед цитираната разпоредба заплащането на сумата по договора за поръчителство следвало да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то било пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно било на кредитора и се заплащало от потребителя. Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по договора за поръчителство се нарушавало изискването ГПР да не бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г. Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по договора за поръчителство в размера 4 на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.б8д, ал.1 и ал.2 , т.1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С453/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл. 33П. Тя подвеждала потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволявала да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. В случая следвало да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Въз основа на това Договор № 1142333 за предоставяне на потребителски кредит от 29.03.2022г., следвало да се прогласи за недействителен. Предвид гореизложеното се иска на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД да бъде осъден „Фератум България" ЕООД да заплати на ищцата сумата в размер на 900 лева, недължимо платена по недействителен Договор № 1142333 за предоставяне на потребителски кредит от 29.03.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.