Решение № 394 от 02.04.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 394 гр. София, 02.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Петя Алексиева

Иванка Иванова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20241000502111 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Ответникът в първоинстанционното производство Столична община и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 29.04.2024 г., а въззивната жалба е подадена по електронна поща на 13.05.2024 г.), подписана с валиден КЕП, обжалва в цялост Решение № 2194/15.04.2024 г., постановено по гр.д.№ 1073/2022 г. по описа на Софийски градски съд, І-12 състав, с което първоинстанционният съд е уважил в цялост иска на ищцата за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., както и за имуществени в общ размер на 1 795,80 лв., ведно със законните лихви върху присъдените главници.

Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител юрисконсулт З. с надлежно учредена представителна власт, съобразно пълномощно приложено към въззивната жалба. Въззивникът-ответник е внесъл дължимата държавна такса за въззивно обжалване с вносен документ от 14.06.2024 г., приложен по делото с молба от 18.06.2024 г.

С оглед на горното въззивният съд е сезиран с редовна въззивна жалба.

1

Въззивникът-ответник поддържа, че първоинстанционният съд при прилагането на нормата на чл.52 от ЗЗД, не е отчел правилно тежестта на увреждането, обема и естеството на претърпените болки и страдания, както и съпричиняването от страна ищеца, поради което е осъдил ответника да заплати обезщетение в несправедливо висок размер. Подържа се, че съдът не се е съобразил с естеството на лечението, продължителността на възстановяването, възраст и общ здравен статус на пострадалия, съпричиняване. Твърди се, че при постановяване на решението и съответно определяне справедливия размер на обезщетението, първоинстанционният съд не е взел под внимание наличието на остеопороза. Твърди се, че счупването при ищцата е станало именно в бедрената кост, в резултат именно на остеопорозата. В тази връзка се твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил наличието на съпътстващо заболяване, което има пряко отношение към увреждането и обуславя както възникването му, така и по-дългото лечение. Развиват се подробни съображения по съществото на спора.

Моли съда да отмени обжалваното решение, алтернативно-да го измени, като намали присъденото в полза на Л. Р. С. обезщетение до неговия действителен, справедлив размер, като съответно намали и присъденото обезщетение за имуществени вреди, лихви и разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна - ищцата Л. Р. С. чрез пълномощника й адвокат Г. с надлежно учредена представителна власт, съобразно пълномощно приложено на л.16 от първоинстанционното дело.

Оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана по подробни съображения изложени в отговора.

Моли съда да потвърди решението. Претендират се сторените разноски, включително за адвокатско възнаграждение.

С оглед на предмета на настоящото производство, Решение № 2194/15.04.2024 г., постановено по гр.д.№ 1073/2022 г. по описа на Софийски градски съд, І-12 състав се обжалва в неговата цялост.

Въззивникът-ответник, в открито съдебно заседание чрез процесуалния 2 си представител поддържа въззивната жалба като моли съда да отмени първоинстанционното решение и да присъди обезщетение, което действително кореспондира с обема на претърпените неимуществени вреди от ищцата. Моли съда да съобрази съществуващо заболяване при ищцата остеопороза, което оказва пряко влияние върху последиците от увреждането, както и обема от това увреждане. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от въззиваемата адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата-ищца в съдебно заседание чрез процесуалния си представител моли съда да остави без уважение въззивната жалба по аргументи подробно изложени в отговора и да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски, съобразно представения по делото списък по чл.80 от ГПК.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Софийски градски съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД за заплащане на неимуществени и имуществени вреди, обективно, кумулативно съединен с акцесорен иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдените главници за неимуществени и имуществени вреди, предявен от Л. Р. С. срещу Столична Община.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелевантни факти и обстоятелства:

С показанията на разпитаната пред първоинстанционния съд свидетелка очевидец на претърпения от ищцата инцидент, В. Л. В., които показания съдът намира за логични, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства, приети по делото, се установява, че на 11.12.2021 г. около 15-15,30 часа ищцата и свидетелката пътували заедно в метрото. Слезли на метростанция „Хаджи Димитър“, откъдето трябвало да хванат автобус № 3

120 за кв. „Герена“. Свидетелката установява, че на автобусната спирка на бул.

„Владимир Вазов“ имало много лед-на буци. Участъкът на излизане от метростанцията е около 200-300 м и бил изцяло заледен, нямало изчистена пътека, всичко било лед. Ищцата се подхлъзнала и паднала на левия си крак.

Свидетелката В. се опитала да й помогне, но не успяла, защото ищцата казала, че кракът много я боли и не може да стане. Свидетелката извикала такси и закарала ищцата до Пирогов, като междувременно уведомила по телефона и съпруга на ищцата за случилото се с нея. В Пирогов казали, че кракът е счупен и ищцата трябва да остане за операция. В болница ищцата останала една седмица, като след изписването й свидетелката посещавала ищцата поне дватри пъти седмично. Л. била много зле, като отначало ходела с проходилка и това продължило около два месеца. През цялото време получавала помощ от съпруга си и от дъщеря си. След махането на проходилката, ищцата започнала да ползва патерици и това продължило около 2-3 месеца. Не можела да стъпва на крака. Получавала помощ за обличане и обслужване от близките си.

Психически ищцата приела лошо инцидента. Страхувала се дори да излезе.

Към момента ищцата има болки в крака, когато е студено. Опитва се да ходи без патерица, но когато се изморява, винаги е с патерица. Има изменение в походката и към момента накуцва.

Между страните е прието за безспорно, че тротоарът на автобусна спирка № 0303 „Метростанция Хаджи Димитър“ на бул. „Владимир Вазов“ в гр. София, е общинска собственост.

С приетото по делото и неоспорено от страните заключение на СМЕ се установява, че в пряка причинна връзка от падането, ищцата получава счупване на лявото бедро горна трета, за лечението на което е приета по спешност на 11.12.2021 г. в УМБАЛСМ „Н.И.Пиргов“ ЕАД. На 12.12.2021 г. е извършена операция-мануална репозиция на фрактурата с поставяне на пирон с винт. Изписана на 17.12.2021 г. Ищцата е ходила шест месеца с патерици, като в момента ходи с канадка. В горната трета на лявото бедро има два оперативни белега с дължина 10 и 5 см. Движенията в лявата тазобедрена става са леко ограничени. Походката е накуцваща. Вещото лице установява, че обичайният процес на възстановяване при такова счупване е около десет месеца. Към настоящия момент фрактурата е зараснала и състоянието на ищцата е стабилизирано. Ще има болки в областта на фрактурата от ревматоиден характер при промяна на времето и при по-голямо натоварване, 4 които ще продължат цял живот. Установява, че ищцата е претърпяла болки и страдания за около 10 месеца, като през първите 30 дни болките са били с поголям интензитет. Вещото лице установява още, че направените разходи от ищцата в размер на 1 761 лв. за метална остеосинтеза са били необходими за операцията. Потребителската такса 6 х 5,80 лв. или общо 34,80 лв. също е била необходима. Рецептите за Сераза, Калциливин и Фраксипарин, също са били необходими за лечението.

Направените от ищцата разходи са доказани с приетите по делото фактура № 7000041362/14.12.2021 г. на стойност 1 761 лв. и фискален бон към нея, установяващ заплащането на реконструктивен къс бедрен пирон, комплект с винтове и сет за ортопедична операция № 2, както и фактура № 0300695609/17.12.2021 г. и фискален бон, установяваща заплащането на дължимата потребителска такса в общ размер на сумата от 34,80 лв.

А със заключението на СМЕ, се установява, че направените от ищцата разходи са били в пряка причинна връзка и за за лечението на полученото счупване, в следствие на падането на тротоара на 11.12.2021 г.

Със заключението си вещото лице установява още, че уврежданията на ищцата отговарят на механизма на получаването им. Проведеното лечение на травмата е извършено адекватно. Придвижването на ищцата до Пирогов, не се е отразило на състоянието и периода на възстановяване, продължил десет месеца. Неудобство след такова счупване е ходенето с патерици.

С приетото по делото Експертно решение № 91970 от зас. № 102 от 01.06.2023 г. на Университетска Първа МБАЛ-София „Свети Йона Кръстител“ ЕАД, се установява, че поради пертрохантерното счупване, на ищцата е определена трайно намалена трудоспособност от 95% без чужда помощ.

При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че предявените искове са доказани и основателни, приел е неоснователност на възражението на ответника за принос от страна на пострадалата и уважил исковете в пълния им предявен размер.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема следното от правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана да обжалва страна-ответникът в първоинстанционното производство и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ 5 на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадената въззивна жалба е процесуално допустима.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Предявеният иск е с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД.

Отговорността на ответника се претендира с фактически твърдения за причиняване на неимуществени и имуществени вреди на ищцата, произтекли от бездействие на негови служители. Ищцата претендира обезщетение за вреди от бездействие на служители, на които Столична Община е възложила дейности по поддръжката на публичната общинска собственост, каквато представлява и тротоара, предназначен за придвижване на пешеходците по бул. „Владимир Вазов“ в гр. София, включително и в района на автобусна спирка № 0303 „Метростанция Хаджи Димитър“.

За да е възникнало спорното право за обезщетяване на ищца та тя следва да докаже факти, които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт /виновно и противоправно поведение, в причинна връзка от което да са настъпили вреди/, както и фактите, водещи до ангажиране на отговорност на възложителя - възлагане на работа на делинквента и причиняване на вредите при или по повод на извършването й. Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши от ищцата и то пълно и главно - без да остава съмнение за осъществяването на фактите.

По начало отговорността по чл. 49 ЗЗД има обезпечително-гаранционна функция. Тя не произтича от вината на лицето, което възлага работата, а настъпва, когато натовареното лице причини виновно щетата при и по повод изпълнението на възложената му работа. При това положение е очевидно, че то отговаря не за свои действия, а за действията на своя работник или служител. Терминът "възложил", който се употребява в чл. 49 ЗЗД, е указание, че лицето, което извършва работата, се намира в определени отношения с този, който отговаря за неговите действия. С оглед на това възлагане има в случая, когато работникът или служителят е длъжен, да извърши работата по силата на отношенията, в които той се намира с лицето, което възлага.