Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4225 от 04.03.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 41993/2025
Вид
Решение № 4225
Подписан
04.03.2026
В сила
04.03.2026
Състав
МАРИЯ ЕМИЛОВА МАЛОСЕЛСКА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 - чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 - чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 11, ал. 1 и 3 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 11, ал. 2 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 11, ал. 1 и 3 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 5 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 195 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 4225 гр. София, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20251110141993 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 ГПК, вр. чл. 238 – чл. 239 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Т. И. Т., с която срещу „Е., е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за връщане на платената цена в размер на 1279 лева по договор за покупко продажба на мобилен телефон “Iphone 14 Pro 256 GB”, цвят deep purple, в състояние „като нов“, посочен като наличен в интернет сайта на ответното дружество, както и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 16,04 лева за периода 21.06.2025 г, - 28.07.2025 г.

Ищецът твърди, че на 12.05.2025 г. посетил търговски обект на ответника в гр.

София, като искал да закупи мобилен телефон, посочен в интернет сайта на търговец като наличен. Служител на ответника го информирал, че артикулът не е наличен в магазина, може да бъде доставен в срок до 10 работни дни. Ищецът поискал стоката да бъде доставена в магазина на ответника, за да я прегледа на място. Ответникът поискал да му бъде заплатена пълната продажна цена, което ищецът сторил на предоставен му за целта ПОС терминал. Поради осъществено забавяне на доставката извън договорения срок ищецът развалил договора на 06.06.2025 г., като отправил до ответника електронно изявление за това. Ответното дружество потвърдило, че е получило същото и поело ангажимент да възстанови заплатената цена. Към датата на предявяване на иска сумата не е била възстановена, с оглед което и ищецът предявил претенциите си. Моли за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника и за присъждане на разноски.

Ответникът не е подал отговор в срока по чл. 131 ГПК, не е представляван в първото и единствено открито съдебно заседание и не е направил искане делото да се разгледа в отсъствие на негов представител.

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат 1 претендираните права и формулираният петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран със обективно съединени осъдителни претенции с правна квалификация по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за връщане на платената цена по договор за покупко-продажба на мобилен телефон и лихва за забава върху главното вземане.

В тежест на ищеца е да докаже, че между страните е било налице валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на мобилен телефон “iPhone 14 Pro 256 GB”, цвят deep purple, в състояние „като нов“; че е изправна страна по същия и е заплатил дължимата сума по договора; че е отравил до ответника изявление за разваляне на договора, тъй като интересът от изпълнението за него е отпаднал, че е настъпил падежът за връщане на главницата.

В тежест на ответника е да докаже, че е предал вещта, предмет на договора, респ. че е възстановил сумата, за които обстоятелства съдът с доклада по делото е указал на ответника, че не сочи доказателства.

В подкрепа на твърденията си относно правнорелевантните за настоящия случай факти ищецът е представил писмени документи, които са приети като доказателства по делото. Същите създават у съда убеждение за вероятна основателност на исковете.

По искането за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, заявено от ищеца, съдът намира следното:

Съдът приема, че в случая са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 ГПК и по чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК, а именно:

- ответникът е получил преписите от исковата молба и приложенията към нея;

- не е представил в срок отговор на исковата молба;

- не се е явил, нито е представляван от пълномощник в първото открито съдебно заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в отсъствие на представляващ страната;

- указани са му последиците от неспазването на срока за подаване на отговор на исковата молба и от неявяването му в първото заседание по делото без депозиране на искане до съда в тази връзка /съгласно разпореждане № 134647 / 28.08.2025 г., с което на страната са указани последиците от проява на процесуално бездействие и възможността по искане на ищеца по делото да бъде постановено неприсъствено решение/.

Налице също така е и предпоставката по чл. 239, ал. 2, т. 2 ГПК – предявените искове са вероятно основателни с оглед изложените в исковата молба обстоятелства и представените в производството неоспорени писмени доказателства, както и с оглед липсата на възражения срещу предявените искове.

Като взе предвид процесуалното поведение на ответника и изричното искане на ищеца в този смисъл, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение срещу ответника, като уважи исковете без да излага допълнителни мотиви по същество на предявените искове /чл. 239, ал. 2 ГПК/.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват разноски за исковото производство, които са в размер на заплатената по исковете държавна такса в размер на 53,30 лева ( 27,25 евро) и адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева (409,03 евро).

Съгласно чл. 11, ал. 2 ЗВЕРБ левовите стойности, предмет на висящи съдебни производства се считат за стойности в евро чрез автоматично превалутиране. Съдът превалутира дължимите парични суми от лева в евро, определени при прилагане на официалния валутен курс по чл. 5 ЗВЕРБ, по правилото на чл. 12 ЗВЕРБ и 2 закръгляване по чл. 13 ЗВЕРБ. Така превалутираната сума представлява точния еквивалент на установеното вземане, без да се засяга размерът и съдържанието на задължението, съобразно принципа на приемственост (чл. 11, ал. 1 и 3 ЗВЕРБ).

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 238, ал. 1, вр. чл. 239 ГПК, съдът РЕШИ:

ОСЪЖДА „Е., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Ч., да заплати на Т. И. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Т., на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 195 ЗЗД сумата 653,94 евро, представляваща подлежаща на връщане по развален договор за покупко-продажба на мобилен телефон “Iphone 14 Pro 256 GB”, цвят deep purple, продажна цена, ведно със законната лихва от предявяване на иска /29.07.2025 г./ до окончателното изплащане на вземанията, на основание чл. 86, ал, 1 ЗЗД сумата 8,20 евро, представляваща лихва за забава в изплащане на главното вземане за период 21.06.2025 г. - 28.07.2025 г., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 436,28 евро, представляваща разноски в първоинстанционното производство.

Решението не подлежи на обжалване /чл. 239, ал. 4 ГПК/.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3