Решение № 902 от 23.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 902 гр. София, 23.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20211100511599 по описа за 2021 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от ГД“Гранична полиция“ и насрещна въззивна жалба от П. И. П. срещу решението на Софийски районен съд по гр.д. 57495/2019г., с което са частично уважени и частично отхвърлени исковете на жалбоподателя П. срещу ГД „ГП“-София по чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5 т. 2 от ЗМВР.

Изложени са от ГД „ГП“ аргументи за неправилност на решението в частта му за уважаване на иска за заплащане на извънреден труд под формата на явяане за инструктаж 30 мин преди всяка смяна поради нарушаване на материалния закон (ЗМВР) и нормативната уредба по прилагането му в частта относно организацията на работата на смени и инструкциите по прилагането им. Посочва, че времето за инструктаж се установявало от доказателствата, че е включено работните смени от 12 часа и никой не задължава ищеца да се явява на инструктаж преди началото на работната смяна и искът за заплащане на време за инструктаж, като извънреден труд е неоснователен.

Жалбоподателя ищец обжалва решението в частта за отвхърляне на искът му за заплащане на извънреден труд получен при превръщане на нощния труд в дневен чрез коефицент 1,143. Счита изводите на СРС за неприложимост на наредби издадени по 1

Кодекса на труда за неправилни. Посочва, че са приложими наредбите издадени по кодекса на труда и следва да има приравняване на нощен труд към дневен и плащането му като извънреден, както се предвижда по Кодекса на труда.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

С решение II-55-20043612/16..02.2021г., постановено по гр.дело № 57495/2019г. по описа на СРС, ГО, 141 състав, е уважен иск с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР за заплащане на сумата от 2053,80 лева – възнаграждение за положен извънреден труд под формата на време, ангажирано за провеждане на инструктаж преди всяка работна смяна в периода 01.07.2016г. до 30.06.2019г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 08.10.2019г. до окончателното изплащане; сумата от 323, 15 лева – лихва за забава за периода от края на месеца, следващ съответното тримесечие до датата на предявяване на иска – 08.10.2019г.

Със същото решение СРС е отхвърлил същият иск за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд за сумата 2307,87 лева формирана при преизчисляване на положен труд като дневен чрез прилагане на коефицент 1,143 и за сумата 352,15 лева – мораторна лихва върху сумата от 2307,87 лева.

Предявените от ищеца искове са обективно кумулативно съединени и с правна квалификация чл. 176 ЗМВР вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР вр. с чл. 179, ал. 1 вр. с чл.

178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части.

Според мнозинството от въззивния състав в частта му по иска за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд получен чрез превръщане на нощен труд в дневен чрез коефицент 1,143 за сумата 2307,87 и лихва върху нея в размер на 352,15 лева решението е неправилно по следните съображения:

Между страните по делото не е спорно обстоятелството, че през процесния период са били обвързани от валидно служебно правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „старши-инспектор началник група“ в Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Аерогари, сектор „летищна сигурност“ Аерогара София, както и че е полагал труд при 12-часови дежурства, от които 8 часа /между 22, 2

00 часа до 06, 00 часа/ през нощта, които се отчитат сумирано на тримесечие, при режим: дневна смяна, нощна смяна, 1 ден почивка, както и че преди всяко дежурство на служителите в дирекцията е извършван инструктаж.

Спорните между страните въпроси са свързани с това дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ – в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от посочената наредба, или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, както и дали е налице извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ и дали следва да се заплаща времевия период необходим за провеждане на предвидените в нормативната уредба инструктажи.

По първия въпрос мнозинството от състава на въззивния съд намира следното:

Дневното работно време е обичайното работно време. Нощен е трудът, който се полага от 22.00 ч. до 06.00 ч. – чл. 140, чл. 141, ал. 2 КТ. Трудовото законодателство изхожда от идеята за принципна допустимост на работата през нощта, като я съчетава с мерки за ограничаване на нейното неблагоприятно влияние върху работника или служителя – специална закрила /чл. 140, чл. 140а, чл. 149 и чл. 261 КТ/, която произтича от оценката за повишената вредност на работата през нощта за човешкия организъм.

Положеният нощен труд се отчита и се заплаща увеличено в сравнение с дневния.

Увеличението се изразява на първо място в запазването на ставката за дневното работно време, като изравняването се извършва със съответни коефициенти в зависимост от начина на изчисляване и отчитане на работното време /подневно или сумирано/ – чл. 9, ал. 2 НСОРЗ и на второ място – в заплащане на допълнително трудово възнаграждение към така увеличеното възнаграждение, чийто минимален размер е установен в чл. 8 НСОРЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР, брутното месечно трудово възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 179, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00 ч. до 6.00 ч., а в чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 ЗМВР /приложима редакция на закона ДВ, бр. 81 от 2016 год./ – че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, като извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица – чл. 187, ал. 1 ЗМВР /приложима редакция на закона – изм. и доп. – ДВ, бр. 81 от 2016 год./.

3

Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период – чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период – чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР.

Съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 7 от Закона за държавния служител вр. с чл.

20 и чл. 21 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация в приложимата за случая редакция, допълнителното възнаграждение за всеки отработен нощен час или част от него (след 22, 00ч. до 06, 00ч.) е до 0, 25 лева, а за положен извънреден труд за работа при сумирано изчисляване на работното време се заплаща допълнително възнаграждение от 50% върху индивидуалната основна заплата.

ЗМВР е специален закон, уреждащ статута на работещите в МВР. За неуредени в него случаи субсидиарно приложение намират разпоредбите на Закона за държавния служител и Кодекса на труда . Тези закони уреждат престирането на работна сила, поради което и няма пречка при празнота в специалния закон субсидиарно да се приложи разпоредбата на общия закон – ЗДСл, а при празнота и в него - КТ. (В този смисъл е т. 23 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС). При липса на изрична законодателна уредба за нощния труд в специалния закон, то приложение ще намери разпоредбата на чл. 67, ал. 7 от ЗДСл във връзка с Наредбата за заплатите на служителите в администрацията, уреждащи допълнителни възнаграждения за същото. Дължимостта на допълнително възнаграждение за положен нощен труд на държавни служители в МВР е изрично уредено от законодателя с чл.

179 от ЗМВР. Характерът на правоотношенията, които уреждат ЗДСл. и ЗМВР предпоставят извод, че правата на държавните служители в МВР за положения от тях нощен и извънреден труд не следва да са неравностойни спрямо правата на останалите държавни служители. При така възприетото съдът приема, че държавните служители в МВР имат право на допълнително възнаграждение за нощен труд в размери и при условия на чл. 67 от ЗДСл и Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация (В този смисъл Решение № 311/08.01.2019 г. по гр. д. № 1144 по описа за 2018 г. на ВКС, ІV-то Г. О., постановено по реда на чл. 290 от ГПК).

Според чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. През процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 год. за реда за организация и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в 4

Министерство на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 год., в сила от 02.08.2016 год., отм., бр. 3 от 10.01.2020 год., в сила от 10.01.2020 год., Решение № 16766 на ВАС на РБ – бр. 4 от 14.01.2020 год. В чл. 3, ал. 3 от наредбата е предвидено, че за държавните служители от МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 06.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, а в чл. 31 – че отработеното време между 22.00 ч. и 06.00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. В посочения подзаконов нормативен акт обаче липсва правило за трансформиране на нощния труд в дневен /за разлика от чл. 31, ал. 1 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 год., отм. с Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 год., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 06.00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период/. Това обаче не следва да се тълкува като въведена забрана или изключение от правилото, установено в КТ и издадените подзаконови нормативни актове. Посоченият пропуск в приложимата наредба е празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките. Да се приеме противното означава служителите на МВР да бъдат поставени в понеблагоприятно положение от другите държавни служители – по отношение заплащането на допълнителни възнаграждения. Това тълкуване е в съответствие с основния принцип на равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители, полагащи труд. Поради това включеният в рамките на дежурството нощен труд на ищеца следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа следва да бъде определен реално положеният от него труд за исковия период.