Решение № 2992 от 07.06.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 5559/2022
- Вид
- Решение № 2992
- Подписан
- 07.06.2023
- В сила
- 07.06.2023
- Състав
- Красимир Мазгалов, Силвана Гълъбова, Гюлсевер Сали
Цитирани разпоредби
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.77 · Граждански процесуален кодекс
- чл.105 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.198, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.381, ал.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 2992 гр. София, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Красимир Мазгалов
Членове:
Силвана Гълъбова
Гюлсевер Сали при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20221100505559 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.
С решение №20123731 от 25.05.2021г., постановено по гр.дело №61452/2019г. по описа на СРС, ГО, 69 с-в, ответникът ЗАД „А.“, ЕИК ******* е осъден да заплати на Н. А. М. с ЕГН **********, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 1219,30 лева- обезщетение за забавено плащане на главница от 60000 лева за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП от 19.08.2016г., за периода от 24.10.2016г. до 13.02.2017г.
, като за разликата до пълния предявен размер от 1833,33 лева искът е отхвърлен като погасен чрез прихващане с насрещно вземане на ответника за съдебни разноски в размер на 614,03 лева, за които е издаден изпълнителен лист от 17.06.2020г. от СГС, ГО, 1-3 състав по гр.д.№3292/17г. на СГС. Ответникът е осъден да заплати на адвокат П.З.П. от САК 209,73 лева разноски за процесуално представителство на ищцата, а ищецът- да заплати на ответника 50,24 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение, както и на основание чл.77 ГПК в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на СРС, държавна такса в размер на 72,33 лева.
Срещу така постановеното решение в отхвърлителната му част, е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищеца Н. А. М. с ЕГН **********. Жалбоподателят поддържа, че решението в тази му част е постановено в противоречие с материалния закон, а именно чл.381, ал.1 от КЗ и чл.105 от ЗЗД. Твърди, че не са били налице предпоставките за извършване на прихващане, тъй като вземането му е несеквестируемо и не подлежи на принудително изпълнение. Моли решението на СРС да 1 бъде отменено, а искът- уважен изцяло. Претендира разноски.
С подадения в срок отговор на въззивната жалба ответникът ЗАД „А.“ оспорва същата като неоснователна. Твърди, че обжалваното решение е правилно и обосновано, а прихващането е извършено в съответствие с материалния закон, тъй като приложима е нормата на отменения КЗ, а вземането за законна лихва не е част от застрахователното обезщетение. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение- потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на същото и на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Действително, съгласно разпоредбата на чл.381, ал.1 от КЗ и аналогичната разпоредба в КЗ(отменен)- чл.198, ал.1 от КЗ, не се допуска принудително изпълнение върху застрахователна сума (застрахователно обезщетение) по застраховки "Живот" и "Злополука", както и върху застрахователното обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност" и по застраховка "Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз.
Следователно по силата на императивната разпоредба на чл.105 от ЗЗД не може да се извърши прихващане с такова вземане, без изричното съгласие на кредитора. В случая обаче се касае за вземане за мораторна лихва по смисъла на чл.86 от ЗЗД, а не за вземане за застрахователна сума по смисъла на чл.381, ал.1 от КЗ. Разпоредбата на чл.381, ал.1 от КЗ (респективно- чл.198, ал.1 от КЗ(отм.) представлява изключение от общото правило за отговорност на длъжника за задължения с цялото му имущество, поради което не подлежи на разширително тълкуване. В случая не се касае и за вземане, породено от умишлено непозволено деяние, или вземане за данъци (останалите хипотези на чл.105 от ЗЗД.
Предвид гореизложеното въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а решението на СРС– потвърдено в обжалваната му част като правилно.
По отношение на разноските:
2
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. На ответника по жалбата следва да бъдат присъдени 50 лева за възнаграждение за защита от юрисконсулт предвид изключително ниската фактическа и правна сложност на спора.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
По така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20123731 от 25.05.2021г., постановено по гр.дело №61452/2019г. по описа на СРС, ГО, 69 с-в в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Н. А. М. с ЕГН ********** да заплати на ЗАД „А.“, ЕИК ******* сумата от 50 лв. (петдесет лева)- разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3