Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 229 от 21.06.2022, Окръжен съд - Разград

Съд
Окръжен съд - Разград
Дело
Въззивно гражданско дело 157/2022
Вид
Определение № 229
Подписан
21.06.2022
В сила
20.06.2022
Състав
Анелия Маринова Йорданова, Петър Милков Милев, Атанас Дечков Христов

Цитирани разпоредби

  • чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 247, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 262 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 267 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 34, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 229 гр. Разград, 20.06.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Атанас Д. Христов

Петър М. Милев като разгледа докладваното от Петър М. Милев Въззивно гражданско дело № 20223300500157 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 267 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от АНГ. В. П., представлявана от адв.

К.К., против Решение № 186 от 24.03.2022 г. по ГД № 1751/2021 г. по описа на РС Разград, с което въззивникът е осъден на основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да заплати на въззивваемата страна „Водоснабдяване – Дунав“ ЕООД суми във връзка с издадената срещу ответника Заповед № 724 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 1140/2021 г. по описа на РС Разград, а именно: 1 928,88 лв. представляваща стойността на предоставените ВиК услуги за доставка на 665 куб.м. питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води на абонатен № 57009 за периода 09.04.2018 г. – 23.12.2019 г. до водоснабден имот, представляващ апартамент с административен адрес гр.

Разград, ул. „Венелин“ № 9, ап. 1, за които услуги са издадени 19 броя фактури в периода 31.05.2018 г. – 31.12.2019 г. и ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от датата на подаването на заявлението по чл.

410 от ГПК на 26.05.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, и изискуемо вземане от 419,58 лв., представляваща лихва за забава, начислена върху дължимата сума за периода от настъпването на изискуемостта на всяко едно от месечните плащания, първото от които е изискуемо на 30.06.2018 г. и за всяко следващо до 20.05.2021 г. Въззивникът е осъден да заплати разноски 1 по делото.

Въззивваемата страна „Водоснабдяване – Дунав“ ЕООД чрез адв. Д.Г. е получила съобщение за подадена въззивна жалба на 16.05.2022 г. видно от съобщение с баркод № 202233306344. В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от пълномощника на ищеца.

Съдът, като взе предвид гореизложеното и след като направи самостоятелна въззивна проверка по реда на чл. 267 от ГПК, установи следното:

Налице са обстоятелства, които препятстват развитието на въззивното производство по същество и насрочване на делото. От една страна, се констатира наличието на очевидна фактическа грешка в решението на районния съд, а от друга страна, нередовност на връчването на „Водоснабдяване – Дунав“ ЕООД на въззивната жалба, подадена от ответника. Тези обстоятелства предпоставят връщане на делото на районния съд с указания за тяхното отстраняване в следната насока:

Относно очевидна фактическа грешка:

Видно от мотивите на първоинстанционното решение (стр. 105, абзац първи от ГД № 1751/2021 г. на РС Разград), съдът е приел, че акцесорният иск за законна лихва за забава за периода от 30.06.2018 г. до 20.05.2021 г. е основателен за 408,39 лв., но в диспозитива на решението по иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД ответникът е осъден за 419,58 лв. Поради което въззивният съд намира, че е налице несъответствие между формираната воля на районния съд в изложените мотиви и външното й изразяване в диспозитива на решението.

Очевидна фактическа грешка има при външно несъответствие между формираната в мотивите на съда действителна воля по предявените искове и изразената в диспозитива на решението. Размерът на акцесорния иск e основен белег на исковата молба и като такъв има значение както за последващата сила на пресъдено нещо, така и за евентуални изпълнителни производства. Въззивният съд може да констатира служебно очевидната фактическа грешка по чл. 247 от ГПК и да върне за поправката й делото на съда, постановил обжалвания акт (в този смисъл Решение № 335 от 23.10.2012 г. по ГД № 262/2012 г. по описа на ВКС, III ГО).

2

Горното обуславя наличието на очевидна фактическа грешка в обжалваното с въззивна жалба решение, която следва да се поправи по реда на чл. 247 от ГПК от постановилия го първоинстанционен съд, поради което и настоящето производство следва да се прекрати и делото да се върне на първоинстанционния съд. След провеждане на производството за поправка на очевидната фактическа грешка и влизане в сила на решението за поправка по чл. 247, ал. 4 от ГПК, делото следва да се върне на Окръжен съд Разград за произнасяне по въззивната жалба.

Относно отговора на въззивната жалба:

В полза на адв. Д.Г. ищецът по делото е учредил представителна власт за процесуално представителство, защита и съдействие в делото пред една съдебна инстанция – Районен съд Разград. С написаното в пълномощното по делото (стр. 79 от ГД № 1751/2021 г. по описа на РС Разград) „ води делото до приключването му пред първа инстанция“ упълномощителят е оправомощил процесуалния си представител за „друго“ по смисъла на чл. 34, ал. 4 от ГПК.

Следователно въззивният съд счита, че пълномощното важи само за една съдебна инстанция – Районен съд Разград.

В тази връзка пълномощното за първа съдебна инстанция е валидно до приключването на делото с решението на районния съд и неговото връчване на страните, понеже подлежи на обжалване пред въззивния съд (в този смисъл Определение № 315 от 23.06.2016 г. по ЧТД № 222/2016 г. на ВКС, II ТО; Определение № 687 от 31.05.2019 г. на ОС - Стара Загора по в. т. д. № 1234/2019 г.). Поради това представителната власт на пълномощника на ищеца, упълномощен за осъществяване на процесуално представителство само в една съдебна инстанция, включва и получаване на препис от съдебния акт, с който приключва делото в тази инстанция. Това е крайното процесуално действие, до което се разпростира представителната власт за една съдебна инстанция.

Тъй като въззивната жалба, подадена от ответника по делото, е връчена на процесуалния представител на ищеца от първата инстанция, който не притежава представителна власт пред въззива, за съда става ясно, че страната – „Водоснабдяване – Дунав“ ЕООД, не е уведомена надлежно за подадената въззивна жалба и не е имала равна възможност за упражняване на предоставените й права (по арг. от принципа за равенство, уреден в чл. 9 от 3

ГПК). Поради което на „Водоснабдяване – Дунав“ ЕООД следва да бъде връчен препис от въззивната жалба на ответника по делото и да й бъде предоставен срок за отговор (в този смисъл Определение № 6274 от 13.03.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 3214/2019 г.; Определение № 687 от 31.05.2019 г. на ОС - Стара Загора по в. т. д. № 1234/2019 г.; Определение № 1232 от 22.08.2019 г. на ОС - Стара Загора по в. т. д. № 1338/2019 г.).

Гореизложеното представлява ненадлежно връчване, което влече след себе си и нередовност по администриране на въззивната жалба (в този смисъл Определение № 44 от 15.01.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 717/2012 г., III г. о., ГК; Определение № 368 от 17.05.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 302/2011 г., I т. о., ТК; Определение от 17.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 615/2014 г., I т. о., ТК; Определение № 9198 от 17.06.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 2769/2020 г.;

Определение № 117 от 26.02.2015 г. на ПАС по в. гр. д. № 114/2015 г.;

Определение № 1483 от 23.04.2015 г. на ОС - Варна по в. т. д. № 627/2015 г.;

Определение № 2916 от 20.07.2020 г. на ОС - Благоевград по в. гр. д. № 732/2020 г.; Определение № 4255 от 20.09.2018 г. на ОС - Благоевград по в. гр. д. № 717/2018 г.). В тази връзка на въззивваемата страна – „Водоснабдяване – Дунав“ ЕООД, следва да бъде връчен препис от въззивната жалба и да се предостави законовия срок за отговор на въззивната жалба по чл. 263 от ГПК, като се предупреди страната за последиците от неподаване на отговор.

Нередовното връчване на въззивната жалба и нейното последващо администриране обуславят необходимостта от администриране на въззивната жалба от първоинстанционния съд по реда на чл. 262 от ГПК, поради което настоящото производство следва да се прекрати и делото да се върне на районния съд. След администриране на въззивната жалба и отстраняване на нередовностите по връчването на въззивната жалба и нейното администриране, районният съд следва да изпрати делото в Окръжен съд Разград за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по въззивната жалба.

Водим от горното, настоящият състав на Окръжен съд Разград ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по ВГД № 157/2021 г. по описа 4 на Окръжен съд Разград.

ВРЪЩА ДЕЛОТО на Районен съд Разград за поправка на допуснатата в Решение № 186 от 24.03.2022 г. по ГД № 1751/2021 г. по описа на РС Разград очевидна фактическа грешка и за администриране на въззивната жалба съгласно мотивите на настоящото определение, след което делото да се върне на Окръжен съд Разград за произнасяне по въззивната жалба.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5