Решение № 1534 от 30.04.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 13659/2025
- Вид
- Решение № 1534
- Подписан
- 30.04.2026
- В сила
- 03.06.2026
- Състав
- РАДОСЛАВА НИКОЛАЕВА КАЧЕРИЛСКА
Цитирани разпоредби
- чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 165, ал.2, т.6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 2, т. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал.15 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т.63 · Закон за движението по пътищата
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1534 гр. София, 30.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: РАДОС.А Н. КАЧЕРИЛСКА при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-СТОЯНОВА като разгледа докладваното от РАДОС.А Н. КАЧЕРИЛСКА
Административно наказателно дело № 20251110213659 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.
Образувано е по жалба на Д. Н. Г. чрез адв. С. Д. срещу електронен фиш серия К № 11274123, издаден от СДВР, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал. ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на атакувания акт, като се моли за неговата отмяна. В жалбата се твърди, че неправилно е прието, че жалбоподателката е била собственик или ползвател на процесното МПС, с което е извършено нарушението.
Допълнено е, че жалбоподателката е сигнализирала Прокуратурата за злоупотребата с личните й данни и невярното деклариране в декларацията по чл. 188 от ЗДвП и в други подобни случаи. В допълнително подадена молба се твърди, че жалбоподателката е изпратила снимка на своето СУМПС на друго лице във връзка с получаване на лизингов автомобил значително време преди датата на нарушението, която неправомерно е била използвана от законния собственик на автомобила.
В съдебно заседание се явява редовно призованата жалбоподателка Д. Г., която се възползва от правото си да даде обяснения. В тях заявява, че никога не е управлявала и не се е качвала в автомобил „Мерцедес“ модел „Майбах“, не познава собственика на процесния автомобил св. С. И.. В заседанието се явява и нейният упълномощен процесуален представител – адв. Д., който поддържа жалбата и моли за отмяна на електронния фиш.
Позовава се на показанията на св. С. И., който заявява, че не познава жалбоподателката и не е предоставял автомобила си на нея, като отрича и да е попълвал декларацията по чл. 188 ЗДвП. Моли за присъждане на разноски за адвокатска защита.
Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Кондова, която моли за потвърждаване на електронния фиш и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
По допустимостта на жалбата, съдът намира следното :
1
Жалбата е депозирана в срока по чл. 189, ал.8 от ЗДвП, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима. В придружителното писмо от ОПП СДВР се твърди, че електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 19.08.2025 г. но липсват представени доказателства за това.
Жалбата срещу него е подадена директно до СРС на 02.09.2025 г., като след представяне на административната преписка, е образувано и съдебното дело.
Разглеждана по същество, същата е основателна.
На 29.06.2025 г. в 13:22 ч., в Столична община, извън населено място, по Околовръстен път /Път II-18/ на км. 29, с посока на движение от бул. Ботевградско шосе към бул.
Цариградско шосе, с мобилна система за видеоконтрол – АТСС, Cordon № MD1193, била засечена скорост на движение на МПС – лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „С560 4матик Майбах” с рег. № ***, 113 км./ч. (след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 км/час) при разрешена такава – 90 км./ч. извън населено място, т.е. превишение – 23 км./ч. Радарът бил с фиксиращо устройство за дата, час и скорост, като фотографирал и изображение на автомобила, от което е виден неговия регистрационен номер. Водачът не бил спрян за проверка непосредствено след установяване на нарушението. Автомобилът бил регистриран на името на *** и с ползвател С. Н. И.. Срещу св. С. И. бил издаден ел. фиш № 11016377 за описаното нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Но на 12.08.2025 г. била попълнена и подадена до ОПП СДВР декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП. В декларацията било посочено, че на 29.06.2025 г. автомобилът е бил управляван от Д. Г. Н., като били посочени и лични данни на жалбоподателката /ЕГН, съвпадащо с това на жалбоподателката, но с разменени бащино и фамилно име/ и било представено и копие на нейното СУМПС.
Снимката на СУМПС на жалбоподателката била придобита по неустановен начин от декларатора, като била използвана снимка, която жалбоподателката била изпратила на друго лице месеци по-рано с друга цел. В декларацията било посочено, че тя е попълнена и подписана от св. С. И. и е приета от служител на ОПП СДВР с фамилно име Пасков. Но в действителност св. С. И. не познавал жалбоподателката и не й бил предоставял ползвания от него лек автомобил Мерцедес, като същият пред съда оспорва и попълването и подписването на декларацията, твърдейки, че по това време е бил в чужбина, за което представя и бордни карти.
Въпреки това и въз основа на данните в декларацията от 12.08.2025 г. на с посочен автор С. И., от СДВР е издаден електронен фиш серия К № 11274123 срещу Д. Н. Г. с ЕГН ********** за налагане на глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Спрямо жалбоподателката били издадени още 4 електронни фишове за управление на автомобили, които жалбоподателката не е ползвала, за което тя подала сигнал до СРП.
От разпечатка от паметта на техническо средство АТСС Cordon № MD1193, която е веществено доказателство, изготвено по реда на чл. 189, ал.15 ЗДвП, се установява, че на процесната дата – 29.06.2025 г., в 13:11:01 ч., в района на Столична община, с координати EL 23о45.3055 и NL 42о68.6590, е засечена скорост на движение от 117 км/ч, като са записани датата, часа, посоката на движение, фиксираната скорост и е сниман регистрационния номер на автомобила. Към разпечатката е приложена и снимка, от която се установява и местоположението на техническото средство. От представената справка от ОПУ София към АПИ се установява, че участъкът е извън рамките на населено място, с въведено общото ограничение на скоростта от 90 км./ч. Същото ограничение на скоростта е отразено и в представения Протокол за използване на АТСС от 29.06.2025 г.
Видно от представената по делото справка от Българския институт по метрология, видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon M2 е била одобрена на 2
07.09.2017 г. (преди датата на нарушението), регистрираната скорост попада в обхвата на системата, като допустимата грешка при полеви условия е в рамките на 3 км./ч. до скорост 100 км/ч. и 3 % над тази скорост. Видно от представения Протокол за проверка от 19.03.2025 г., към датата на нарушението системата за контрол на скоростта № MD1193 е била преминала първоначалната и последваща проверка. За използването на техническото средство бил съставен и протокол от същата дата, в който било отразено, че въведената скорост на движение в този пътен участък е именно 90 км./час., без да е ограничена със знак В26.
В случая липсват данни, които да установяват, че радарът е използван неправомерно, в нарушение на предвидените за това условия и ред, което да създаде съмнение във верността на отчетената скорост или в идентификацията на автомобила, с който е извършено деянието.
Поради изложеното съдът намира за несъмнено установени както засечената скорост, така и местоположението и регистрационния номер на автомобила.
Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени доказателства, а именно: електронен фиш за налагане на глоба серия К № 11016377 от МВР-СДВР; свален на хартиен носител снимков материал за описаното нарушение; справка за собственика на превозното средство, посочено във фиша; копие на заповед от 2016 г. на министъра на вътрешните работи относно утвърждаване на образец на електронен фиш и копие на образец на електронен фиш; справка от Българския институт по метрология, с приложено копие на удостоверение за одобрен тип, протокол от последваща проверка на системата, протокол за използване на техническото средство - мобилна система АТСС Cordon № MD1193, справка за организацията на движение в процесния участък от ОПУ София в АПИ, както и декларация от регистрирания ползвател МПС. Събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
Единственото противоречие в доказателствената съвкупност касае представената по преписката декларация, която обаче се оспорва от лицето, посочено за нейн автор. Съдът се довери на показанията на св. С. И., че той не познава жалбоподателката и не й е предоставял ползвания от него лизингов автомобил. тази информация изцяло се потвърждава и от кратките обяснения на жалбоподателката. Св. И. споделя, че на датата посочена в декларацията е бил в чужбина, не е попълвал или подписвал същата. Съдът е преценил, че с оглед показанията му, дадени под страх от наказателна отговорност за лъжесвидетелстване, следва да се довери именно на тези гласни доказателствени средства, без да се налага да се изследва въпроса за авторството на декларацията и придобиването на снимката със СУМПС на жалбоподателката. За тези обстоятелства вече е била сигнализирана СРП, като по образуваната пр. преписка с № 43016/2025 г. по описа на СРП следва да се изпратят копия на част от материалите по делото – декларацията, протокола от съдебното заседание и настоящето решение. Именно по така образуваната прокурорска преписка следва да се разследват обстоятелствата свързани с подадената декларация и ползването на личните данни на жалбоподателката.
С оглед показанията на св. И. съдът намира за недопустимо да кредитира представената по делото декларация. Въз основа на кредитираните свидетелски показания на св. И., както и на дадените от жалбоподателката обяснения съвпадащи и с данните от приложените към нейната молба снимки от кореспонденция с трето лице, съдът прие, че тя не е управлявала процесния автомобил „Мерцедес“ модел „Майбах“ и съответно неправилно е ангажирана отговорността й за извършеното с него нарушение.
Съгласно чл. 165, ал.2, т.6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на 3 нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно заснетият видеозапис, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал.15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да установи извършеното нарушение.
Но основният решаващ въпрос в случая е относно авторството на деянието, т.е. дали жалбоподателката е управлявала процесния автомобил на датата на нарушението, на който въпрос с оглед събраните доказателства следва да се отговори отрицателно.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП.
Същият формално отговаря на изискванията на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец. Съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС.