Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 246 от 27.05.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 54/2022
Вид
Решение № 246
Подписан
27.05.2024
В сила
05.03.2025
Състав
Елина Пламенова Карагьозова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. Варна, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело № 20223100900054 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от Р. К. Ш. с ЕГН ********** с адрес ************************ срещу ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, с ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света София“ № 7, в условията на кумулативно обективно съединяване искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите както следва:

- сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на ПТП, настъпило на 21.12.2021 г., около 17:30 ч. в *******************, причинено виновно от водача на л.а. „Субару“, с рег. № *****, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователна полица № *********, със срок на покритие 30.09.2021г.- 29.09.2022г.;

- сумата от 777.78 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата от 100000 лева за периода 30.12.2021г. – 27.01.2022г., като компонент от застрахователното обезщетение, на основание чл.429, ал.2, т. 2 и т.3 от КЗ (съгласно молба представена в о.с.з. от 19.01.2024г. на л.349);

- законна лихва върху 100777.78 лева , съгласно чл.497, ал.1, т. 1 от КЗ, считано от датата на предявяване на иска - 28.01.2022г. до окончателното плащане (съгласно молба №463/08.01.2024г. на л.344);

1

- сумата от 4842.71 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди, изразяващи се в разходи за медикаменти, медицински изделия и услуги, направени в периода 21.12.2021г. – 10.01.2022г.;

- сумата от 39.01 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата от 4842.71 лева за периода 30.12.2021г.- 27.01.2022г., на основание чл.429, ал.2, т. 2 и т.3 от КЗ;

- законна лихва върху 4881.72 лева , съгласно чл.497, ал.1, т. 1 от КЗ, считано от датата на предявяване на иска - 28.01.2022г. до окончателното плащане (съгласно молба 463/08.01.2024г. л.347).

В исковата молба се твърди, че на 21.12.2021 г., около 17:30 ч. в ******************* настъпило ПТП, при което правоспособният водач В.

Т. В., при управлението на собствения си л.а. марка „Субару“, с рег. № *****, при движение на заден ход, без да се убеди, че няма да създаде опасност за другите участници в движението, блъснал пресичащия пешеходец – Р. К. Ш., вследствие на което последният получил фрактура на дясната тазобедрена става. След претърпяна на 29.12.2021 г. оперативна интервенция за подмяна на тазобедрената става, ищецът бил изписан на 06.01.2022 г., с предписан следоперативен възстановителен план. По случая е образувано ДП № 170/2021 г., по описа на ОСлО при ОП – Варна. Според съставения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2021-1020-2405 на МВР Провадия към ОД на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, отговорността за произшествието е на водача на автомобила. От ПТП за ищеца произтекли множество неимуществени вреди, изрязващи се в постоянна болка в мястото на удара, налагаща прием на обезболяващи медикаменти; необходимост от чужда помощ при извършване на ежедневните му дейности, вкл. и тоалет, което било допълнително затруднено от факта, че неговата съпруга страда от онкологично заболяване. Влошено е и психичното и емоционалното му състояние, страда от загуба на апетит и безсъние, треперене, сърцебиене, главоболие, световъртеж и потене, сънува кошмари, станал е разсеян, раздразнителен и самовглъбен. В пряка причинно-следствена връзка с произшествието са и претърпените имуществени вреди, състоящи се в разходи за медицински изделия и услуги. Към датата на ПТП, водачът имал сключена с ответника валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирана в полица № *********, със срок на покритие 30.09.2021 г. – 29.09.2022 г. Във връзка с настъпилите вреди пред застрахователя е предявена претенция на 30.12.2021 г., по която същият 2 изискал допълнителни документи, с каквито ищецът не разполага, което е равнозначно на отказ за изплащане на претендираната сума. Наред с обезщетението за вреди се претендират и лихви за забава по чл.429, ал.2, т. 2 и т.3 от КЗ и по чл.497, ал.1, т. 1 от КЗ, като са изложени съображения, че в случая непосочването на банкова сметка не освобождава от ответника от забавата му.

В депозирания в срока по чл. 367 ГПК отговор на исковата молба, ответникът признава наличието на застрахователно правоотношение между него и водача на МПС за процесния автомобил, подаването на извънсъдебна претенция и изискването на допълни документи с писмо с изх. № 9965/06.01.2022 г. Оспорва всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане - противоправността на настъпилото събитие, вината на водача, вида, времетраенето, характера на твърдените вреди и причинно-следствената им връзка със събитието. Поддържа, че механизмът на ПТП не е установен, като оспорва доказателствената стойност на протокола за ПТП. Оспорва и наличието на дълготрайни негативни последици за здравето на ищеца. Позовава се на заболявания на опорнодвигателния апарат, датиращи преди ПТП, които биха повлияли за удължаване на възстановителния период. Поддържа, че не са провеждани предписаните следоперативни манипулации, прегледи и рехабилитации, както и че липсват установени усложнения и неблагоприятно развитие на възстановяването. Излага доводи за недоказаност на твърдяната тежка и остра психотравма и за липса на причинна връзка с ПТП, както и за съпричиняване на ищеца за продължителността на периода с бездействието си в тази насока.

Размерът на претенцията се оспорва като прекомерен, а по отношение на имуществените вреди се твърди, че част от тях нямат връзка с лечението на получените травми. В условията на евентуалност се прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия и се отправя искане за намаляване на обезщетението, ако такова бъде присъдено, съобразно степента на съпричиняване. Като неоснователни се оспорват и акцесорните искове за законна лихва, основани на чл. 429 КЗ, тъй като пострадалият е депозирал ИМ преди изтичане на срока по чл. 497, ал. 1 КЗ и съответно не може да черпи изгодни за себе си последици от неправомерното си поведение. Исковете, които ищецът основава на превратно тълкуване на чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ и посочената съдебна практика, счита за недопустими, тъй като по своята същност съставляват искане за заплащане на втора лихва, включваща лихва върху лихвата, а това е възможно единствено в 3 отношенията между търговци.

В срока по чл. 372 ГПК ищецът депозира допълнителна искова молба, с която поддържа исковите си претенции. По отношение на възраженията на ответника, свързани с претенцията за лихви, ищецът заявява, че според новия КЗ, лихвите за забава, за които застрахованият деликвент отговаря към увреденото лице, са част от застрахователното обезщетение съгласно чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ. Така, доколкото обезщетението се сформира от главница и лихва върху главницата, считано от датата на узнаване от застрахователя за съответното събитие, то в случай на забава от негова страна по чл. 497 КЗ, за определяне и изплащане на обезщетението, той дължи и заплащането на лихва по чл. 497 от КЗ за собствената си забава (различна от лихвата за забавата на деликвента, която е част от застрахователното обезщетение).

Аргумент в подкрепа на това становище се извлича и от разпоредбата на чл.

409 КЗ.

В срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор, с който поддържа всички свои първоначално изложени доводи. Сочи, че изискването на допълнителни документи, доколкото тази възможност е уредена в чл. 106, ал. 3 КЗ, не представлява отказ за изплащане на обезщетение. Поддържа, че ищецът сам се е поставил в невъзможност да представи изискуемите документи поради преждевременното предявяване на застрахователната претенция - 9 дни след ПТП. Твърди, че и към момента на подаване на ДИМ, не е известен механизмът на ПТП, респективно липсва задължение за застрахователя за определяне и изплащане на обезщетение, вкл. и лихва. Поддържа, че в цитираното от ищеца решение на ВКС, сочено като аргумент в подкрепа на искането му за присъждане на лихва по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ и чл. 497 КЗ, се приемат разрешения, различни от изложените от него.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

С влязла в сила на 17.10.2023г. присъда по НОХД № 464/2022 г. по описа на РС-Провадия В. Т. В. е признат за виновен за това, че на 21.12.2021 г., в г***** в посока кръстовището с улиците *** при управление на л.а. марка „Субару“, с рег. № *****, нарушил чл.40, ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил на Р. К. Ш. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на шийката на бедрената кост на десен крак и с оглед поставената му изкуствена тазобедрена става, което довело до трайно затрудняване на движението на 4 десен крак за период от 3-5 месеца, като след извършване на деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия и е признат за невиновен за това да е нарушил чл.119, ал.1 от ЗДвП и да е извършил деянието на пешеходна пътека, поради което е оправдан по първоначално възведеното му обвинение по чл.343, ал.3, пр. последно, б. „а“, пр.1, ал.2, вр. ал.1, б. „Б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр. 3 от НК.

По делото не е налице спор, че към момента на ПТП за л.а. марка „Субару“, с рег. № ***** е действала застрахователна полица № *********, със срок на покритие 30.09.2021г.- 29.09.2022г. , сключена с ответника като застраховател.

На 30.12.2021 г. ищецът е отправил към ответника претенция с вх. №9916339 за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди, по която застрахователят се е произнесъл с изричен отказ № 99-1641/30.03.2022г. поради непредставяне на изисканите с писмо №99-65/06.01.2022г. доказателства, необходими за установяване механизма на ПТП – всички документи по образуваното досъдебно производство – експертиза, протокол за оглед, протокол за разпит, снимков материал, постановление за прекратяване на наказателното производство или съдебно решение, влязло в сила с мотиви към него. Към претенцията са представени констативен протокол за ПТП с пострадали лица 2021/1020-2405 на МВР Провадия, талон за медицинско изделие и разписка за заплатени 4500 лева.

От представените болнични листи и експертни решения на ТЕЛК се установява, че ищецът е ползвал отпуск за временна неработоспособност в периода 21.12.2021г. – 17.08.2022г., както и че му е определена 50 % пожизнена инвалидност, считано от 18.08.2022г., поради водеща диагноза счупване на бедрената шийка с противопоказания височинна работа и тежък физически труд.

Представени са доказателства за сторени разходи за лечение както следва: талон за медицинско изделие изх. №12324/21.12.2021г. на стойност 4500 лева, касов бон и фактура от 10.01.2022г. за заплатена превоз с линейка за 100 лева, касов бон за проходилка за 79 лева, фактури и касови бонове за закупени медикаменти на 06.01.2022г. на обща стойност 163.71 лева.

Посочените разходни документи са представени на застрахователя с молба вх. 99177/12.01.2022г., с изключение на първия, който е приложен към застрахователната претенция от 30.12.2021г. (л. 202) От заключението на допуснатата съдебно-медицинска експертиза, се установява, че в резултат на ПТП ищецът е получил счупване на шийката на 5 дясната бедрена кост, обусловило трайно затруднение на функцията на десния долен крайник за повече от 30 дни. Налице е причинно-следствена връзка между счупването и ПТП. Лекувано е оперативно със смяна на дясната тазобедрена става. След изписването е провеждана антитромботична профилактика. В домашни условия ищецът е провеждал рехабилитация сам.