Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 493 от 05.04.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 5775/2023
Вид
Решение № 493
Подписан
05.04.2024
В сила
17.06.2024
Състав
Иван Георгиев Бекяров

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182, ал. 1, т. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189з · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 493 гр. Пловдив, 05.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Диана Н. Дичева като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20235330205775 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба срещу електронен фиш (ЕФ) серия К № 7594995, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на М. Й. Я. с ЕГН ********** на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание – глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат бланкетни съображения за незаконосъобразност на фиша, свързани с процедурата за неговото издаване. Твърди се и за липса на монтирано устройство за видеозаснемане. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, а се представлява от процесуалния си представител адв. П., който поддържа жалбата и навежда допълнителни доводи за отмяна на електронния фиш. Претендира разноските по делото.

Въззиваемата страна в депозирано до съда становище, моли съда да потвърди обжалвания електронния фиш като правилен и законосъобразен. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Не се представлява в съдебно заседание.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, подадена е в законоустановения срок от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. По същество, жалбата е неоснователна.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 04.06.2023 г. в 14:55 ч. в гр. Пловдив на ул. „Васил Левски“ № 125 при въведено ограничение на скоростта за населено място от 50 km/h и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 km/h МПС лек автомобил „БМВ 318 И“ с рег. № ***** 1 се е движил с установена скорост от 87 km/h, като е превишил максимално допустимата с 37 km/h и това е установено с АТСС № TFR1-M № 546. Електронният фиш е издаден на жалбоподателя М. Й. Я., която е собственик на лекия автомобил.

Установява се автоматизираното техническо средство TFR1-M № 546 да е одобрено средство за измерване от 24.02.2010 г. със срок на валидност до 24.02.2020 г.

Същото е минало периодична последваща техническа проверка след ремонт, като е издаден протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M № 4-33-23 от 29.03.2023 г.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – снимковия материал от автоматизираното техническо средство от клип № 43700, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 на БИМ, протокол за проверка № 4-33-23 от 29.03.2023 г. на Сектор „Управление на собствеността“ - Полицейска техника“, Лаборатория за проверка на анализатори за алкохол в дъха на радар скоростомери, протокол за използване на АТСС с рег. № 1030р-11124/04.06.2023 г., разпечатка на фиш, разпечатка от база данни за промяна на регистрацията на МПС, разпечатка АИС АНД, снимка на разположението на процесното АТСС.

Собствеността върху лекия автомобил и използването му към момента на нарушението не се оспорва от жалбоподателя и въззиваемата страна, доколкото последното е изрично отбелязано в узнатия от него електронен фиш.

Относно приложението на процесуалните правила:

С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложения по дело електронен фиш и доказателства намира, че последният отговаря на формалните изисквания на чл.

189, ал. 4 от ЗДвП за съдържание и материалната компетентност на административнонаказващия орган, издал го.

При съставянето му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на наказание, нито са ограничени правата на жалбоподателя.

Електронният фиш е издаден при спазване на императивните изисквания на закона, по съставения образец и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя, като съдържа подробно описание на обстоятелствата при извършването му, от значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение, нито е ограничено правото му да направи и писмени възражения по него чрез обжалването му пред съда. Правилно е отчетен установеният толеранс от – (минус) 3 км от заснетата с АТСС скорост, която се равнява на 90 km/h, а санкционираната скорост е определена на 87 km/h. На приложената към фиша снимка е посочена измерената скорост, отчетена преди толеранса, ограничението на скоростта, превишена скорост, посоката на движението, координатите на разположение на АТСС, дата и час и трафика и режима на измерване.

Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр. чл. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата, се издават електронни фишове. Разграничават се три хипотези на установяване и заснемане на нарушения с АТСС: 1) от статични АТСС; 2) от мобилни АТСС временно разположени на участък от пътя; и 3) от мобилни АТСС, прикрепени към превозно средство. Последните могат да бъдат използвани и в динамична обстановка, която е изключение от общите правила и отговорността се реализира на място от контролните органи установили по време на движение нарушението.

Процесният случай е от тази група мобилни АТСС, прикрепени към ППС. То се характеризира с винаги автоматизиран контрол, без значение дали се извършва в 2 присъствието или отсъствието на контролен орган, т.е. независимо от него.

Последният не участва в процеса по установяване на нарушението чрез преки действия и субективни възприятия. Неговото отношение по заснемането и установяването на нарушението е ирелевантно. След установяване и заснемане на нарушението, електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение, се издава в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Този законодателен подход, въвежда изключение от общия ред за реализиране на административнонаказателна отговорност - в присъствието на нарушителя. Следователно електронният фиш, по силата на закона, представлява не изявление на определен орган, а електронно такова, записано върху съответния носител, за формалната законосъобразност, на което е достатъчно да е изготвено чрез въведени по съответния ред автоматизирани технически средства или системи, при спазване на изискванията за тяхното използване.

Необходимо е да се посочи същностната разлика съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, че самият електронен фиш се издава в отсъствието на контролен орган и нарушител. Затова и съдът вече имаше възможност да изложи разбирането си, че електронният фиш представлява електронно изявление. Това обаче не е в противоречие с дефиницията на мобилно автоматизирано техническо средство или система по пар. 6, т. 65, б. „б“ от ДР към ЗДвП, която изисква установяването на нарушението да се извърши в присъствието на контролен орган, който да постави начало и край на работния процес на средството или системата. Това обаче не превръща самото АТСС и режима му на заснемане в мобилно АТСС, а напротив само го отграничава от тези, които са трайно прикрепени към друг обект и не могат да бъдат премествани в пространството. Затова и за процесното АТСС е необходим контролен орган, който да го постави, да стартира и прекрати режима на заснемане.

По-нататък, за да е законосъобразно използването на техническото средство следва да са налице следните условия, които въвежда Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г. (Наредбата) след изменението с ДВ бр. 6 от бр. 16.01.2018 г.: използваното техническо средство да е от одобрен тип; да е вписано в Българския институт по метрология; да е преминало през първоначална и последваща метрологична проверка; да е използвано съгласно инструкцията на производителя и изискванията, посочени в удостоверението за одобрен тип; при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта или да има общо правило за скоростта в населени места; да са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система.

В конкретния казус са налице всички кумулативно изисквани условия, които се посочиха по-горе, поради което и наведените от жалбоподателя възражения по процедурата за заснемане на нарушението са неоснователни. Така твърдението за негодност на процесното техническо средство също не се споделя от съда. Представено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване, с вписан № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване. Действително удостоверението е валидно до 24.02.2020 г., съгласно отбелязаното в него, т.е. към датата на извършване на нарушението – 04.06.2023 г., срокът на валидност на одобрения тип конкретно АТСС TFR1-M № 546 е бил изтекъл, но съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията (ЗИ), когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Затова и средството за измерване по настоящото дело се приема за одобрен тип. Т.е. достатъчно е веднъж АТСС да е 3 одобрено и вписано в регистъра като такова, а впоследствие да преминава метрологична проверка за техническа изправност, както в случая - използваното техническо средство е преминало последваща техническа проверка след ремонт, като нарушението е извършено в срока й на валидност, т.е. в едногодишен срок на годност на мобилната система - от 29.03.2023 г. до 29.03.2024 г. Спазени са изискванията на чл.

10, ал. 1 от Наредбата, за което е попълнен протокол за използване на АТСС. В него е посочено вида АТСС и неговия номер, което съответства на снимковия материал и отбелязването във фиша, датата на ползването му, точното местоположение, посоката на движение, принадлежността на заснеманата отсечка към общинската пътна мрежа, посоката на задействане на АТСС, неподвижността на режима на измерване, номера на служебния автомобил, в който се е намирало АТСС, началото на работата по час и минута с номер на първо статично изображение и часа и края на работата с номер на последното статично изображение, както и използването на АТСС съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания.

По отношение на твърдението за липса на монтирано устройство за видеозаснемане в контролирания участък, то съдът също не го възприе, като отново съобрази вида на АТСС TFR1-M № 546 и това, че същото се намира в служебен автомобил, а не на самостоятелно разположение на участък край пътя, каквито например са АТСС от типа CORDON или ARH. Ето защо в случая не се изисква съставянето на снимка по смисъла на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., като тук дори в повече е представена и е налична такава в потвърждение, че АТСС е поставено в служебния автомобил. Последното категорично се потвърждава и от посочения по-горе наличен протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредбата, засвидетелстващ използването на конкретния вид АТСС в процесното време и място, включително и регистрационния номер на служебния автомобил, което удостоверява именно направения извод.

Съдът не споделя и доводът на жалбоподателя за липса на обозначителни знаци на мястото на контрол при заснемане на нарушението, доколкото с промяна на ЗДвП, обнародвана в ДВ бр.54/05.07.2017 г., в сила от 08.07.2017 г. – т. е. много преди датата на извършване на процесното административно нарушение, е премахнато задължителното изискване за обозначаване с пътен знак на техническите средства, контролиращи скоростта на движение по пътищата. Законодателният подход за премахване изискването за наличие на поставен пътен знак „Е24“ за място на контрол е продължен и с промяна на горепосочената Наредба с изм. и доп. в ДВ бр.6/16.01.2018 г., в сила от 16.01.2018 г., при която промяна е отменен чл. 7 от същата Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. При тези обстоятелства, съдът счита и това възражение за напълно неоснователно.