Решение № 511 от 20.07.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 511 гр. София, 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20231001000143 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба на ищеца в първата инстанция АГЕНЦИЯ ПО ЗАЕТОСТТА чрез юрк.Е. И. против решение №1306 от 21.11.2022 г. на СГС, ТО, VI-2 състав, постановено по Т.д.№ 1000/2022 г., с което е отхвърлен предявения от Агенция по заетостта срещу „ФАКТОР

БАЛАНС“-ООД иск с правно основание чл.29,ал.1,пр.3

ЗТРРЮЛНЦ за признаване за установено, че вписаното по заявление вх.

№20210811180029 с Акт № 20210817153018 на ТР при АВп на 17.08.2021г. заличаване на търговско дружество „ФАКТОР БАЛАНС“-ООД с ЕИК201555462 съставлява вписване на несъществуващо обстоятелство.

Жалбоподателят излага подробни доводи за неправилност на решението поради съществено нарушение на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Жалбата е подробно мотивирана. Твърди, че в мотивите си съдът е изложил съображения за основателност на исковата претенция, а с диспозитива е отхвърлил иска, т.е. налице е противоречие между мотиви и диспозитив на решението. Твърди, че съдът не се е произнесъл и по предявения от ответното дружество насрещен отрицателен установителен иск срещу ищеца за погасяване по давност на частното държавно вземане на ищеца-кредитор по висящото изп.д.

№2055/2019г. на ДСИ при СРС. Изложени са и подробни доводи за необоснованост на решението и нарушение на материалния закон.

Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него постанови 1 друго, с което уважи предявения иск като основателен и доказан.

В срока по чл.263 ГПК ответникът „ФАКТОР БАЛАНС“-ООД чрез особения си представител адв.Н. е подал писмен отговор, в който излага подробни съображения за неоснователност на жалбата. Моли съда да потвърди решението като законосъобразно и правилно.

Софийският Апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните в жалбата и отговора, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законния срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна поради следното:

Според разпоредбата на чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, всяко лице, което има правен интерес, както и прокурорът, може да предяви иск за установяване на нищожност или недопустимост на вписването, както и на несъществуване на вписаното обстоятелство. Искът с правно основание чл.29 ЗТРРЮЛНЦ е предоставен на разположение на страната, която твърди порок на самото вписване /като охранително производство/ или несъществуване на вписаното обстоятелство. Целената правна последица е прилагането на чл.30 от ЗТРзаличаване на вписаното обстоятелство. По смисъла на този текст, "вписване" е не само техническа дейност по отразяване на охранителния акт в търговския регистър, а и регистърната дейност по допускане на това вписване, представляваща сложен фактически състав, чието заключително действие е отразяването в регистъра. Искът по чл.29 ЗТР е установителен, като защитата е насочена към незаконосъобразност, която засяга самото регистърно производство.

Според задължителните разяснения, дадени в ТР № 1/6.12.2002г. на ОСГК на ВКС, иска с правно основание чл.29 ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ може да се предяви пред съда както от съдружник, така и от всяко трето заинтересовано лице. Правният интерес е абсолютна задължителна процесуална предпоставка за правото на иск, за която съдът следи служебно. Такъв винаги е налице, когато вписаното обстоятелство засяга правната сфера на третото лице. Този интерес е обусловен от установяване на целения с предявения иск резултат, който при положително решение би рефлектирал върху правната сфера на ищеца. Въпросът за наличие на интерес от предявяването на иска е винаги конкретен и се извежда от твърденията в исковата молба, като същият подлежи на установяване, поради което и съдът има задължението да изследва и да установи наличието му, доколкото същият е задължително условие за съществуването на правото на иск.

В отговора на ИМ ответното дружество чрез назначения му особен 2 представител адв.Н. е направил възражение за недопустимост на иска поради това, че ответника е заличен търговец, което означава, че липсва годен правен субект, който да отговаря по предявения иск, респективно че същия е насочен срещу ненадлежна страна, а това го прави недопустим.

Оспорва се и активната легитимация на ищеца да предяви иск по чл.29, ал.1, пр.3 ЗТРРЮЛНЦ, тъй като същият не разполагал с правен интерес да упражни подобна защита. До това му правно положение се стигнало след като Агенция по заетостта в качеството й на кредитор въпреки отправената покана от длъжника преди да бъде заличен, не е предприел никакви действия за да постигне удовлетворяване на вземането си.

Съдът намира, че иска е допустим за разглеждане. На заличения търговец в производството е назначен особен представител, който да защити интересите му в производството. Освен това, за ищеца съществува правен интерес да предяви настоящия иск, както е констатирал и решаващият съд.

Ищецът твърди, че има качеството на неудовлетворен кредитор на дружеството, чието заличаване след ликвидация е вписано в ТР. Това вписване било предприето, въпреки, че не е погасено изискуемо парично вземане, на което ищецът е носител, съответно ответникът е длъжник. Правят се и фактически твърдения за своевременно обявяване на вземането в производството по ликвидация. Сочи се наличие на висящо изпълнително дело, за което ликвидаторът на заличения търговец е бил наясно.

Поради това съдът намира, че настоящото производство би обезпечило на ищеца възможността да насочи облигационната си претенция към съществуващ длъжник, който иначе ще остане заличен като правен субект. Горното е достатъчно, за да обоснове правния интерес на Агенция по заетостта от воденето на производството по чл.29, ал.1, предл. последно от ЗТРРЮЛНЦ срещу формално заличен търговец (притежаващ специална процесуална правоспособност в процеса). В този смисъл е Решение № 45/16.07.12 г. по т.д. № 4/11 г. на първо т.о. на ВКС, което настоящият състав споделя.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с установителен иск с правно основание чл.29, ал.1, пр.3 ЗТР за установяване вписването на несъществуващо обстоятелство по партидата на „ФАКТОР БАЛАНС“ ООД – заличаването на дружеството след проведена ликвидация.

Ищецът Агенция по заетостта твърди, че в резултат на влезли в сила съдебни решения ответното дружество - „ФАКТОР БАЛАНС“ ООД било осъдено да заплати на ищеца суми в размер на общо 2 566 лв., за което ищецът се снабдил с два броя изпълнителни листа от 19.10.2020г. и от 05.11.2019 г. Срещу длъжника - „ФАКТОР БАЛАНС“ ООД било образувано изп. дело № 2055/2019 г. по описа на ДСИ при СРС, като в пределите на същото в полза на АГЕНЦИЯ ПО ЗАЕТОСТТА от съдебния изпълнител било определено и възнаграждение за юрисконсулт в размер на сумата от 50 лв.

На 19.10.2020г. по отношение на „ФАКТОР БАЛАНС“ ООД

3 започнало производство по ликвидация. Ищецът твърди, че към момента на вписаното заличаване на дружеството като търговец в ТР, последното продължавало да има качеството на длъжник спрямо ищеца на ликвидни и изискуеми задължения за сумата от общо 2 616 лв., която била предмет на висящото към този момент изпълнително дело. Твърди, че съществуването на това вземане било известно на ликвидатора на дружеството - Н. Р..

На 17.08.2021 г. след подаване от ликвидатора на заявление с вх. № 20210811180029, по партидата на „ФАКТОР БАЛАНС“ ООД с акт № 20210817153018 било извършено оспореното вписване - заличаване на дружеството. Ищецът твърди, че към момента на заявяване вписването на това обстоятелство „ФАКТОР БАЛАНС“ ООД не е изплатило всички свои задължения, доколкото титуляр на такова за сумата от 2 616 лв. се явявал ищеца. Същия не е получил удовлетворяване на това си вземане нито в пределните на изпълнителното производство, нито извън него. Това съставлявало пречка за приключване на ликвидацията и заличаването на „ФАКТОР БАЛАНС“ ООД като търговец. Затова вписването на това заличаване спрямо ответника съставлявало вписване на несъществуващо обстоятелство, което ищецът настоява да бъде установено по реда на чл.29, ал.1, пр. 3 ЗТРРЮЛНЦ.

В писмения си отговор ответникът „ФАКТОР БАЛАНС“ ООД чрез назначения си особен представител, освен доводите за недопустимост на иска, коментирани по-горе, е изложил и доводи за неговата неоснователност. Доказателствата по делото показвали, че преди заличаването си „ФАКТОР БАЛАНС“ ООД не е разполагал с никакво имущество, което да послужи за погасяване на вземанията на неговите кредитори, към които спада и ищеца. В този смисъл, дори в настоящия процес да се установи, че е налице вписване на несъществуващо обстоятелство, състоящо се в заличаването на ответника, то това не означавало, че последният ще е в състояние да плати дълга си към ищеца.

Твърди, че процедурата по заличаване на ответника е извършена от органа по регистрация при съблюдаване на всички изискуеми правила, като са установени всички условия за приключване на ликвидационното производство, а именно : от ликвидатора е изготвена и изпратена покана до всички кредитори, като в нея е отразено, че те следва да заявят вземанията си към дружеството в 6-мессечен срок от оповестяване на поканата до тях в ТР; липсват доказателства, че ищецът е предприел подобно изявление до ликвидатора в пределите на посочения срок; при направена ревизия от органите на НОИ било констатирано, че „ФАКТОР БАЛАНС“ ООД няма публични задължения за заплащане на осигурителни вноски; подадено е уведомление до НАП за прекратяване на дружеството; към датата на приключване на ликвидацията няма данни дружеството да разполага с активи и пасиви.

При наличието на тези предпоставки ДЛР е вписало заличаването по 4 партидата на „ФАКТОР БАЛАНС“ ООД поради надлежно проведена и завършила процедура по ликвидация на търговеца.

Особеният представител на заличеното ответно дружество навежда и възражение за погасяване на вземането на ищеца по давност, доколкото общата 5-годишна давност била започнала да тече през м.04.2013 г., съответно е изтекла през 2018 г. без да бъде прекъсвана, а това довело до погасяване на вземането, с което ищеца се легитимира да е кредитор на ответника.

Съдът е отхвърлил иска, приемайки от една страна, че не са осъществени всички предпоставки на чл.273,ал.1 от ТЗ, за да поиска ликвидаторът заличаване на дружеството. Доказателствата /влезлите в сила съдебни решения/ и издадените изпълнителни листове срещу „ФАКТОР БАЛАНС“ ООД установяват, че към момента на откриване на производството по ликвидация /м.10.2020г./ то е имало задължения към ищеца и тези задължения са били известни на законния представител на длъжника, назначен след това за ликвидатор. Следователно на ликвидатора е било известно, че дружеството има неуредени парични задължения към кредитора-ищец.Затова същият е имал законовото задължение да отправи писмена покана до известния кредитор – Агенция по заетостта, което не е установено ликвидаторът да е сторил. Обявяването на покана до кредиторите в ТР има за цел да осигури информиране на неизвестните кредитори.

„ФАКТОР БАЛАНС“ ООД обаче няма качеството на такъв, а се явява кредитор от категорията на известните на длъжника, което изисква ликвидаторът да му изпрати нарочна и индивидуална писмена покана за предявяване на вземанията в определения срок за ликвидация. Не е заделено и имущество в обезпечение на вземанията му. Затова кредиторът би имал интерес от възобновяване на производството в случай на открито ново имущество за разпределение.

От друга страна обаче, за да се прецени дали са налице предпоставките за уважаване на установителния иск по чл.29,ал.1,предл.3 ЗТРРЮЛНЦ за несъществуване на вписаното обстоятелство /заличаването/, съдът е изследвал въпроса дали от представените от заявителя доказателства се установява , че към момента на подаване на заявлението с искане за вписване на заличаването на търговеца, последният притежава някакво имущество, което да не е използвано нито за удовлетворяване на кредиторите му, нито да е разпределено на едноличния собственик на капитала, или в процеса след извършеното заличаване е било открито някакво ново имущество за разпределение в производство по ликвидация. Съдът е установил, че събраните доказателства не обосновават извод за съществуване на такова имущество, което да може да бъде разпределено в пределите на производството по ликвидация и с неговата стойност да бъдат удовлетворени кредиторите му. Липсва и твърдение на ищеца в тази посока - „ФАКТОР БАЛАНС“ ООД да е било заличено при наличие на неразпределено имущество, което може да послужи за удовлетворяването на Агенцията по заетостта.