Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 63 от 23.04.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Търговско дело 122/2025
Вид
Решение № 63
Подписан
23.04.2026
Състав
Борислав Александров Илиев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Пазарджик, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Борислав Ал. И. при участието на секретаря Петрана Ив. Динева като разгледа докладваното от Борислав Ал. Илиев Търговско дело №

20255200900122 по описа за 2025 година

Иск с правно основание чл. 432 от КЗ .

Производството е образувано по искова молба с вх. №6327/10.06.2025г. подадена от С. П. Н. против ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК 831830482, гр. София, с правно основание чл. 432 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД и цена на иска 150 000 лв. (сто и петдесет хиляди лева),ведно със законната лихва ,считано от 24.04.2024г. до окончателното изплащане - обезщетение за неимуществени вреди .Ищеца е направил доказателствени искания: за приемане на представени писмени доказателстваза изискване и прилагане на НОХД№119/2024г. по описа на ОС Пазарджик, за разпит на 1 свидетел при режим на довеждане , за изискване от ответника на застрахователна полица за зад.застраховка „ГО“ касаеща процесния автомобил към датата на застрахователното събитие., и за предоставяне възможност да сочи доказателства, и указване на осн.чл.146 от ГПК необходимосттта от ангажиране на д-ва за твърдяни факти и предприемане на съответни действия.

Исковете се основават на следните обстоятелства:

Ищеца ,чрез пълномощника му адв.Л. от ПАК твърди, че доверителят му е син и пряк наследник на Н.С.П., ЕГН **********, бивш жител на с. ******.На 21.05.2023 г. около 12.00 часа в село *****, на ул. ********, лек автомобил марка и модел „*****“ с per. No *****, управляван от неправоспособния водач В. А. Е., ЕГН **********, от село *****, ул.“*******, при маневра на заден ход е блъснал посочената по-горс пешеходка Н.С.П..Незабавно след произшествието, в 12.37 ч. пострадалата е приета в ЦСМП-Спешно отделение при МБАЛ, където й е поставена диагноза „Травма на други интраабдоминални органи, без открита рана в корема, с голяма разкъсно-контузна рана на дясна подбедрица, счупени 4-то и 5 - то ребро вдясно и 7 - мо ребро вляво, както и счупване на дясната ключица“.На същата дата - 21.05.2023 г, в 15.11 ч, по време на транспортирането й към хирургичното отделение на МБАЛ Пазарджик /което се намира непосредствено зад Спешното отделение/, пострадалата Н.С.П. е починала.По повод настъпилото ПТП и причинената смърт на 1 пешеходката е било образувано досъдсбно производство № 402/2023 г. по описа на РУ - Пазарджик и прокурорска преписка вх. № 1423/23 г по описа на Окръжна прокуратура Пазарджик в хода, на което е била назначена съдебномедицинска експертиза. След извършения оглед и аутопсия, вещото лице е констатирало, че в резултат па цитираното ПТП, па пострадалата Н.П. са били са причинени тежки, несъвместими с живота увреждания, подробно описани от експерта.От заключението на извършената по делото съдебно-медицинска експертиза е видно, че смъртта на Н.С.П. е настъпила вследствие на тежка съчетана гръбначно-мозъчна, и гръдна травма, довела до размачкване на меките тъкани и отделяне на мастни капки от тях и мастни капки от костния мозък на счупените ребра двустранно, което е причинило развитие на мастна емболия в белите дробове, довело до остро нарушаване на сърдечната дейност и спиране на сърцето и дишането. Смъртта е настъпила бавно - от момента на ПТП до развитието на мастната емболия на белите дробове. При огледа и аутопсията на трупа от вещото лице е установено, че описаните в заключението травматични увреждания са причинени но механизма на твърд, тъп предмет чрез значителна кинетична енергия и добре отговарят да са получени по механизма на ПТП-автомобилна травма- пострадал пешеходец при блъскане от лек автомобил, с последващо падане на терена. Налице е пряка причинноследствена връзка между травмите от ПТП и настъпилата смърт.За смъртта на Н.С.П. е бил издаден Акт за смърт № 0474/22.05.2023г., от Община Пазарджик.За извършеното от него деяние неправоспособният водач В. А. Е. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 4, б. “б“, във вр. е чл.342, ал. 1 НК, вр. чл. 20, ал. 1 НК, чл. 20, ал. 2, изр. 2 - ро, чл.116 и чл. 40, ал.1 и ал. 2 от ЗдвП.На 05.02.2024 г. прокурор от Окръжна прокуратура - Пазарджик е внесъл в Окръжен съд - Пазарджик обвинителен акт против обвиняемия Е., като е било образувано НОХД № 119/2024 г. по описа на същия съд.С присъда № 6/23.02.2024 г. по НОХД № 119.2024 г. на Окръжен съд - Пазарджик, подсъдимият В. А. Е. е бил признат за ВИНОВЕН в това, че на 21.05.2023 г. в с.

****** при управление на МПС - лек автомобил марка и модел “****“ е per. N<> *****, без да има необходимата правоспособност, е нарушил правилата за движение визирани в разпоредбата на чл.

40, ал. 1 и ал. 2 и чл. 150 от ЗДвП, вследствие на което по непредпазливост е причинил смъртта на Н.С.П. ЕГН **********, бивш жител на с. *****, ул. ******, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, предл. 4, буква „б“ във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК, чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП и чл. 150 от ЗДвП и чл. 58а, ал. 1 от НК и чл. 2, ал. 1 от НК го е осъдил на наказание 2 години „Лишаване от свобода“.Подсъдимия В. А. Е. е бил признат за невиновен и оправдан но обвинението да е осъществил престъплението но чл. 343, ал. 3, предл. 4, буква „б“ във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК във връзка с чл. 20, ал. 1, чл. 20, ал. 2, изречение второ и чл. 116 от ЗДвП.На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изтърпяването на наложеното наказание „лишаване от свобода“ за изпитателен срок от 5 години.Цитираната по-горе присъда е била обжалвана с въззивна жалба от подсъдимия и неговия защитник, като производството е продължило пред Апелативен съд Пловдив.С решение № 87/03.06.2024 г. по ВНОХД № 146/2024 г. по описа на ПАС, цитираната ногоре присъда N:6/23.02.2024г., постановена по НОХД N:1 19/2024г. по описа на Окръжен съд гр.Пазарджик е била отменена в частта, е която подсъдимият В. А. Е. е признат за виновен да е нарушил чл. 150 от ЗДвП, като е признат за невинен и оправдан за това нарушение.Присъдата е била потвърдена в останалата й част, като не е била обжалвана пред ВКС и е влязла в законна сила на 27.06.2024 г.Виновният водач е причинил цитираното по-горе ПТП и произтичащите от него вреди, като е управлявал лек автомобил марка и модел „*****“ с per. N<> *****, за който е налице сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с начална дата и час на покритие 16.11.2022 г., 19:47:00 часа и крайна дата и час на покритие 15.11.2023 г., 35:59:00 часа. Договорът е бил прекратен на 31.08.2023 г.Още преди влизане в сила на споменатата присъда, 2 на 24.01.2024 г. доверителят ми С. П. Н., чрез пълномощник е подал в „Бул Инс" АД, клон Пазарджик заявление за регистриране на щета и претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Посочил с и банковата ми сметка, но която да бъде преведено обезщетението, след определяне след определянето на неговия размер, а именно: *******, ОББ АДНа 09.02.2024 г е получил писмо от „Бул Ине“ АД изх. N<> НЩ- 010091/09.02.2024 Г., подписано / със запетая/ от Директор /вероятно на дирекция .Уреждане на застрахователни обезщетения“/, като ОТ страна На застраховатсля е заявено, че същият не е в риск „ГО“ и няма основание да изплати претендира! юто от С. П. Н. застрахователно обезщетение.Като последица от описаното по-горе събитие, доверителят му, като наследник на Н.С.П. претърпя значителни по размер неимуществени вреди изразяващи се в силни и продължителни душевни болки, страдания и преживян психически стрес, породени от нелепата и неочаквана смърт на неговата майка, чиято загуба С. П. Н. преживява и понася и до ден днешен.Тук следва да има предвид, че доверителят му и пострадалата Н.П. имали изключително силна връзка, тъй като брат му е починал още през далечната 1997 г, и оттогава С. Н. остана единствен неин син, върху който тя пренесе изцяло родителската си обич, а върху нея той синовната си такава. С майка си доверителят ми имаше ежедневна връзка - лично и по телефон.

Нямаше ден да не се видят, като през летните месеци той дори живееше при нея, в къщата й в е.

*****, ул.*****.Неговата майка - покойната пострадала, въпреки напредналата си възраст, беше изключително енергична и жизнена жена произлизаща от род на дълголстници, не страдаше от заболявания, като се радваше на доброто си здраве и старините си.Смъртта на пострадалата потресе доверителя ми вдън душата му. Загубата на един от най-близките му хора, неговата майка, му причини изключителни душевни болки и страдания. Влоши се и здравословното му съС.ие, смути се нощният му сън, появи му се почти поС.но главоболие.В периода от смъртта на майка му до днес доверителят му осъзна, че загубата на живота на близък човек, който живот сам по себе си съставлява най-висшето човешко благо, не може да се преодолее по никакъв начин, тъй като е невъзможно да се върне към предишното съС.ие - ежедневно да вижда майка си, да водят дълги разговори с нея, да се храни със сготвените от нея ястия, да я хвали за техните вкусове и да вижда радостта в очите й от тези похвали, както и радостта й от контактите помежду им. Доверителят ми счита за невъзможно тежестта, настанила се в душата му вследствие кончината на майка му, да бъде заличена, нито пък душевните болки и страдания от тази пепрежалима загуба да престанат.Въпреки горното правото познава обезщетението е парична равностойност като единствена възможност законът да покаже, че човешкият живот е ценност от най-съществено значение в социално организираното общество.Водим от гореизложеното и на основание чл 432 ал.

1 КЗ, при спазване на условията на чл. 380 от КЗ счита, че доверителят ми С. П. Н. притежава качеството на “увредено лице” по смисъла на чл. 478 ал. 2 от КЗ, като за него е налице правен интерес от завеждане на иск против ЗД “Бул Ине” АД, за получаване на обезщетение пряко от застрахователя.Във връзка с последното имам предвид, че искът по чл. 432 ал. 1 от КЗ е основан на отговорността на застрахователя спрямо “увредения” за нанесени от “застрахования” вреди, като предпоставките за да бъде уважен такъв иск са: наличие на деликт при управление на МПС; причинени вреди; договор за застраховка “Гражданска отговорност”, която покрива отговорността на деликвента; неплатено застрахователно обезщетение.Моли да се има предвид, че при спазване условията и съгласно разпоредбата на чл. 380 от Кодекса за застраховането по писмена претенция на доверителя ми до ЗД “БУЛ ИНС” АД е заведена преписка по щета N<> 2410003656, по която от страна на застрахователя, както бе посочено по-горс е постъпил писмен отговор с отказ да бъде 3 изплатено обезщетение в установения от закона тримесечен срок.Предявявайки настоящия иск съобразява също, че съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.Именно във връзка с тази доказателствена стойност на присъдата и счита, че в конкретния случай са налице елементите от фактическия състав за пораждане на деликтната отговорност по смисъла на чл. 45 от ЗЗД на прекия причинител на вредите, а от там и функционално обусловената от нея отговорност на застрахователя но договора за застраховка “Гражданска отговорност”.Формулирано е искане да се осъдит ответника ЗД "Бул Ине" АД- гр.София, БИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София 1407, Община “Столична”, район Лозенец, ул. “Джеймс Ваучер” №87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К. с начин на представляване: заедно, да изплати парично обезщетение на доверителя ми С. П. Н. В размер на 150 000 ЛВ /сто и петдесет хиляди лева/ ведно СЪС законната лихва, считано от 24.04.2024 Г. /когато е изтекъл 3 месечния срок съгласно чл. 497 ал. 1 т. 2 от кз/ до окончателното изплащане за претърпените от него вследствие описаното ПТП неимуществени вреди, изразяващи се в силни и продължителни душевни болки, страдания и преживян стрес, описани по-горс в настоящата искова молба, породени от смъртта на неговата майка Н.С.П., ЕГН **********. Посочва клиентска банкова сметка е титуляр С. П. Н., както следва: *******, ОББ АД. Моли да се присъдят в тежест на ответника и сторените по делото съдебно - деловодни разноски евентуалност чл. 38 ал. 1 т. 2 от Закона за адвокатурата.