Решение № 355 от 30.09.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 355 гр. Пазарджик, 30.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно наказателно дело № 20245220200084 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на П. К. П. от гр.Пазарджик, против НП №231006-002151/25.08.2023г. на Началник група в Сектор ПП при ОДМВРПазарджик, с което с което на жалбоподателя са наложени административни наказания, както следва:

- за нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 ЗДвП- глоба в размер на 50 лева и

-за нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП- глоба в размер на 20 лева;

В жалбата са изложени съображения за материална и процесуална незаконосъобразност на обжалваното НП. Жалбоподателят твърди, че липсва точно, ясно и пълно описание на извършените нарушения, което нарушава съществено правото му на защита. Счита, че с извършеното чрез дописване с ръкописен текст допълване на съдържанието на АУАН е допуснато съществено процесуално нарушение. Намира, че е налице такова и по отношение липсата на конкретно посочване в НП на категорията на процесното МПС, за което се отнася нарушението по чл.137 ал.1 от ЗДвП.

Настоява, че в случая е била приложима нормата на чл.28 от ЗАНН. С тези 1 доводи се иска отмяна на обжалваното НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Представлява се от пълномощника адв.В. П. от АК- Пазарджик, които поддържа жалбата по изложените в нея съображения, които доразвива в становището си по съществото на спора. Претендира разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Ответникът по жалбата- АНО, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпило бланкетно писмено становище от гл.юриск. К. П.- пълномощник на АНО, с което оспорва жалбата, като счита НП за правилно и законосъобразно. Моли същото да бъде потвърдено.

Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна.

Съдът, след като провери основателността на жалбата, съобрази становищата на страните, анализира събраните по делото писмени и гласни доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие следното от фактическа и правна страна:

Жалбоподателят е санкциониран с обжалваното НП за това, че като водач на МПС от категории М1, М2, М3 и N1, N2 и N3, на 14.06.2023г., в 16:22 часа, в гр.Пазарджик, на **** е управлявал лек автомобил Форд Фиеста с рег.№****, собственост на С. П. П.а ЕГН **********, когато е в движение, без да използва обезопасителен колан, с който е оборудвано МПС, което не е представено на технически преглед.

Деянията са квалифицирано като нарушение на разпоредбите на чл.137а ал.1 от ЗДвП и чл.147 ал.1 от ЗДвП, установени от мл.автоконтрольор при Сектор ПП, ОДМВР-Пазарджик- А. И. Л., за което е съставен АУАН серия GA №1005682/14.06.2023г. Актът е предявен на жалбоподателя, но същият е отказал да го подпише и да получи препис от него, като това обстоятелство е удостоверено законосъобразно от свидетел в лицето на Б. А. К.. В законоустановения срок е постъпило писмено възражение от нарушителя по чл.44 ал.1 от ЗАНН.

Въпреки това, въз основа на така съставения АУАН е издадено атакуваното НП, което е връчено лично на жалбоподателя на 02.01.2024г., като жалбата против него е подадена чрез АНО на 03.01.2024г., т.е. в срока 2 по чл.59 ал.2 от ЗАНН. В този смисъл жалбата се явява процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното НП пред компетентния да го разгледа съд.

Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните съображения:

По делото не се спори, че на инкриминираните дата и час, полицейските служители при Сектор ПП, ОДМВР- Пазарджик- св.А. Л.- актосъставител, св.Т. Г.- свидетел на съставяне на акта и св.Б. К.- свидетел на отказа за връчване са осъществявали контрол на движението в гр.Пазарджик на ул.Стефан Караджа, където пред №17а бил позициониран и служебният им автомобил.

Установено е също така, че по това време жалбоподателят е управлявал процесния лек автомобил Форд Фиеста с рег.№****, собственост на С. П. П.а ЕГН **********, който не е бил представен на годишен технически преглед.

Минавайки през посочения участък в гр.Пазарджик, жалбоподателят е управлявал МПС без поставен обезопасителен колан, с какъвто то е било оборудвано.

Посочените фактически обстоятелства се установяват от събраните по делото гласни доказателства /показанията на св.Л., св.Г. и св.К./ и писмени такива /справка за регистрация на МПС, докладни записки и справка за нарушител/водач/, които съдът възприема като безспорни.

По отношение нарушението по чл.137а ал.1 от ЗДвП от ЗДвП, с което на жалбоподателя, на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 ЗДвП, е наложена глоба в размер на 50 лева:

Съгласно разпоредбата на чл.137а ал.1 от ЗДвП, водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

Според настоящия съдебен състав, при описване на вмененото административно нарушение по чл.137а ал.1 от ЗДвП, както в акта, така и в НП, е било допуснато съществено процесуално нарушение, накърняващо правото на защита на жалбоподателя. Това е така, защото в описателната част 3 на нарушението липсва обективен елемент от вменения административен състав, доколкото не е било посочено към коя от изброените категории в цитираната правна норма е попадало МПС, управлявано от жалбоподателя.

При това положение не става ясно, и дали въобще, то е попадало в някоя от тях, а липсва и приложено доказателство за това. Това драстично накърнява правото на защита на привлеченото към отговорност лице, тъй като то, а и съдът, са поставени в ситуацията да гадаят дали процесното МПС спада към някоя от изброените категории, респ. дали неговият водач е длъжен да спазва правилото на чл.137а ал.1 от ЗДП, което представлява достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП в тази му част.

По отношение нарушението по чл.147 ал.1 от ЗДвП, с което на жалбоподателя, на основание чл.185 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 20 лева:

Въззивният съд намира, че обжалавното НП не отговаря на изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН и в частта, в която е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.147 ал.1 от ЗДвП, тъй като в НП липсва пълно, ясно и точно описание на нарушението.

От фактическа страна е посочено, че водачът „управлява МПС, без да го е представил на ГТП“. Това деяние е квалифицирано като нарушение п о чл.147 ал.1 от ЗДвП, която разпоредба императивно регламентира задължението МПС, които се управляват и са регистрирани в страната, да бъдат представяни на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. В НП, а и в предхождащия го АУАН, обаче не е посочено дали изобщо или съответно кога е бил извършен годишен технически преглед на процесния автомобил, респективно кога е следвало отново да бъде представен същият на технически преглед. Поради това не може да се проследи дали срокът за това е изтекъл към датата на проверката, извършена от полицейските служители.

При вменяване на извършено нарушение чрез бездействие на санкционираното лице да изпълни свое правно задължение, то за да е налице годно повдигнато и предявено обвинение, трябва при описанието на нарушението да се съдържа твърдение за конкретна крайна дата, до която е следвало да бъде изпълнено това задължение. Посочването единствено, че 4 процесното МПС не е било представено на ГТП, без да е посочена конкретна дата, на която е следвало да бъде сторено това, не представлява надлежно твърдение за факт, който е индивидуализиран по време. Липсата на надлежно описание на нарушението води до невъзможност за санкционираното лице да разбере какво точно нарушение му е вменено и срещу какви факти да се защитава, което несъмнено нарушава правото му на защита. Същото препятства и осъществяването на съдебен контрол върху атакуваното НП.

Гореизложеното налага извод, че обжалваното НП е незаконосъобразно и в частта си по т.2, с която на основание чл.185 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева и следва да бъде отменено и в тази част.

С оглед изложеното и доколкото то представлява достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП, то съдът не намира за нужно да обсъжда останалите, релевирани в жалбата основания в тази насока.

Предвид изхода на спора и на основание чл.63 ал.4 ЗАНН вр. чл.143 ал.1 и чл.144 АПК, и чл.78 ал.1 ГПК, в тежест на ОДМВР- Пазарджик, към което принадлежи Сектор ПП, следва да се възложат сторените от жалбоподателя разноски за възнаграждение на един адвокат. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно чл.63д ал.2 ЗАНН. В случая заплатените по договор за правна защита и съдействие 500 лева адвокатски хонорар, не се явяват завишени, предвид фактическата и правна сложност на делото, очертани от неговия предмет и обема на относимия доказателствен материал, събран в хода на съдебното следствие в рамките на трите, проведени по делото открити съдебни заседания. Поради това в полза на жалбоподателя следва да се присъди възнаграждение в размер на 500 лева.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП №23-1006-002151/25.08.2023г. на Началник група в Сектор ПП при ОДМВР- Пазарджик, с което на П. К. П. ЕГН ********** са наложени административни наказания, както следва:

5

- за нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 ЗДвП- глоба в размер на 50 лева и

-за нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП- глоба в размер на 20 лева;

ОСЪЖДА ОДМВР- Пазарджик да заплати на П. К. П. ЕГН ********** от гр.Пазарджик 500/петстотин/ лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съдПазарджик в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните .

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 6