Решение № 4824 от 11.07.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4824 гр. София, 11.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-20 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Г. Шанова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Даниела Г. Шанова Гражданско дело № 20231100110431 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на Й. К. К. с предявен против Е. Д. К. и Г. К. К., иск с правно основание чл.135 ЗЗД за прогласяване относителната недействителност на договор за дарение от 11.05.2022г., обективиран в НА № 53/2022г., на недвижим имот-самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с предназначение-жилище, апартамент № 51, с площ 47,97 кв.м, заедно с избено помещение № 52 с площ 2,88 кв.м. и таванско помещение № 52 с площ 2,74 кв.м., ведно с 1,19 % ид.ч. от общите части на сградата с адрес гр. София, р-н Слатина, ул. „******** /идентичен с адрес гр. София, комплекс ********.

Твърденията са ищцата да е наследник по завещание на В.Ц. К., въз основа на саморъчно завещание от 19.08.2020г., обявено с Протокол за приемане и обявяване саморъчно завещание с рег. № 3301 от 01.09.2020г. Завещателят притежавал приживе две банкови сметки в УниКредит Булбанк АД с наличности в общ размер от 34274,28 лв., които първата ответница Е. Д. К. – майка на наследодателя, изтеглила на 28.08.2020г. и превела по своя сметка.

Ищцата Й. К. твърди да е кредитор по отношение на първата ответница Е. К. въз основа на осъдително решение по иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, който завела и въз основа на който било образувано гр.д. № 51957/2020г. на СРС, 45 състав., по което дело искът бил уважен за размера от 22850 лв., лед приспадане на запазената й част от наследството на починалия В. К.. Първоинстанционното решение от 05.07.2022г. било потвърдено с решение от 04.07.2023г. по в.гр.д. № 11542/2022г. на СГС, възз. III-Б състав, което към момента на предявяване на исковата молба по настоящото дело – 18.09.2023г. не 1 било влязло в сила.

Ищцата твърди, че след предявяване на иска по чл. 59 ЗЗД /23.10.2020г./, в хода на производството пред първоинстанционния съд, на 11.05.2022г. първия ответник Е. К. се разпоредила недобросъвестно и безвъзмездно чрез дарение в полза на втория ответник Г. К. с описания по-горе апартамент № 51, с твърдението това да е направено при знание за съществуващото задължение и с намерение за увреждане на кредитора, обуславящо правния интерес от иска по чл. 135 ЗЗД.

В хода на настоящото производство – на 07.11.2023г. е починала ответницата Е. Д. К., като с определение от 08.12.2023г. производството по отношение на тази ответница е прекратено, а на основани чл. 227 ГПК в нейните процесуални права са конституирани като ответници наследниците й по закон К. Й. К., Б. Й. К., Й. И. Х. и М. А. К..

На 07.12.2023г. е починала новоконституираната ответница М. А. К., като с определение от 09.02.2024г. производството по отношение на тази ответница е прекратено, а на основани чл. 227 ГПК в нейните процесуални права са конституирани като ответници наследницити й по закон Г. К. К. и А. К. К.. А. К. К. се е отказал от наследството на Е. Д. К., като отказът е вписан в особената книга на СРС под № 1363/24.06.2024г.

В срока по чл. 131 ГПК писмен отговор не е постъпил от ответниците К. Й. К., Б. Й.

К., Й. И. Х. и А. К. К..

В срока по чл. 131 ГПК отговор не е постъпил и от втория ответник Г. К. К.. Такъв е постъпил след конституирането му като наследник на М. А. К.. В писмения отговор, ответникът Г. К. оспорва иска по съображения за липсата на доказателства ищцата да е кредитор на първата ответница и вземането да не е изискуемо и ликвидно, доколкото исковото производство по иска по чл. 59 ЗЗД не било приключило с влязъл в сила съдебен акт. Твърди също, че липсвало доказателство за знание от негова страна за увреждане при безвъзмездното прехвърляне на имота, доколкото същия не знаел, че се водят дела между ищцата и първата ответница.

По допустимостта на иска:

Искът е допустим и следва да се разгледа. Активната процесуална легитимация на ищеца се извежда от твърденията в исковата молба, поради което и доколкото ищецът твърди и представя доказателства да е кредитор на Е. Д. К., то искът му е допустим.

Ищецът носи тежестта да установи, че е кредитор на Е. Д. К.; че първият ответник е извършил разпоредителна сделка, с която го увредил, като субективният елемент – знанието за увреждането от страна на втория ответник приобретател по оспорената сделка, не е елемент от фактическия състав на иска по чл.135, ал.1 ЗЗД (оспорената сделка е безвъзмездна). В тежест на ответниците е да проведат насрещно доказване, като установят, че оспореното дарение не е увреждаща ищеца сделка.

Така разпределената доказателствена тежест произтича от разбирането, че при заявен самостоятелен Павлов иск, без с него да е съединен иск за вземането на кредитора ищец, правоотношението, от което произтича вземането не става предмет на делото по иска по 2 чл.135, ал.1 ЗЗД. Съдът в този случай не може да преценява дали съществува правоотношението, което легитимира ищеца като кредитор. Ето защо, наведените от ответника възражения подлежат на изследване и разглеждане в производството, по което е предявено самото вземане, т.е. в производството по чл. 59 ЗЗД, но не и в този процес. В производството по Павловия иск съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените факти. Той може да приеме обратното, само ако вземането е отречено със сила на присъдено нещо. Това е така, тъй като с иска по чл.135 ЗЗД не се засяга обвързващата сила на увреждащата сделка в отношенията между страните, които са я сключили (длъжника и третото лице). Те продължават да бъдат валидно обвързани от нея и след уважаването на Павловия иск. Ако впоследствие качеството на кредитор на ищеца бъде отречено в производството, образувано по предявен за вземането на кредитора иск, то непротивопоставимостта губи смисъл. Така в Решение № 552 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 171/2009 г., в което изрично е посочено, че в производството по иска по чл.135 ЗЗД длъжникът не може да се брани с възражения, които се основават на отношенията, които легитимират ищеца като кредитор. Защитата си като длъжник по тези отношения ответникът може да осъществи само по иска за вземането. Същото разбиране се поддържа последователно в съдебната практика – така Решение № 224/30.10.2014г. по гр.д.№ 2310/2014г. на ВКС, III ГО, Решение № 639/06.10.2010г. по гр.д.№ 754/2009г. на ВКС, IV ГО, Решение № 552/15.07.2010г. по гр.д.№ 171/2009г. на ВКС, IV ГО.

По основателността на иска:

По отношение на качеството кредитор на ищеца:

Кредитор по смисъла на чл.135 ЗЗД може да е всеки титуляр на парично или непарично вземане, което е съществуващо, без да е необходимо вземането да е ликвидно или изискуемо, нито да е установено с влязло в сила решение (Решение № 35/12.04.2018 г. по гр. д. № 1783/2017 г. на ВКС, ГО). Съдът по иска по чл.135 ЗЗД не проверява съществуването на вземането, а изхожда от положението, че съществува, когато то произтича от твърдените в обстоятелствената част на иска факти - Решение № 4 от 26.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 551/2010 г., III г. о., ГК Решение № 12 от 11.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3547/2013 г., III г. о., ГК. Изключение е само хипотезата, при която вземането е отречено с влязло в сила решение (Определение № 512/12.06.2019 г. по гр. д. № 4385/2018 г. на ВКС, ІV г. о.), каквато в случая не е налице. Страната, поискала отмяната по чл.135 ЗЗД установява качеството си на кредитор без да провежда пълно и главно доказване на правата си, от които черпи правния си интерес.

От представените по делото и неоспорени писмени доказателства безспорно се установява, че със саморъчно завещание от 19.08.2020г. В.Ц. К. е завещал цялото си движимо и недвижимо имущество, влогове, пари, ценности, вземания на Й. К. К. – ищца в производството. Завещанието е било обявено на 01.09.2020г. – видно от изготвения на посочената дата протокол от нотариус М. П.а, с рег.№236 на НК. Безспорно е по делото, че на В.Ц. К. е починал на 23.08.2020г., като единствен негов наследник по закон е майка му Е.

Д. К. /първата ответница/.

3

Няма спор между страните, а и въз основа на писмените доказателства по делото, се установява, че В.Ц. К. е бил титуляр на две банкови разплащателни сметки в „УниКредит Булбанк“ АД, като към 23.08.2020г. наличността по тях е била в общ размер на 34274,28 лв., която сума е била изтеглена от ответницата Е. К. в периода от 23.08.2020г. до 03.09.2020г.

В разглеждания случай оставеното в полза на ищцата саморъчно завещание е универсално по своя характер и й придава качеството на единствен универсален наследник на В.Ц. К..

На следващо място съдът приема, че обявяването на саморъчното завещание по реда на чл.

27 ЗН по искане на ищцата е израз на приемане на наследството от нейна страна и демонстрира намерението й /желанието й/ да приеме завещаното имущество. Следователно същата е придобила от момента на откриването на наследството – 23.08.2020г., правата върху конкретните имущества, включени в наследството, и е поела и съответните задължения на наследодателя, които права изключват наследяването по закон от страна на майката на наследодателя Е. К.. Няма спор между страните, че в имуществото на В.Ц. К. към датата на смъртта му са се включвали вземания към „УниКредит Булбанк“ АД по два договора за разплащателни сметки в общ размер на 34274,28 лв. По силата на универсалното наследствено правоприемство по завещание тези права са преминали в партимониума на ищцата Й. К..

Установява се от събраните доказателства по делото, че ищцата Й. К. е кредитор по отношение на първата ответница Е. К. въз основа на осъдително решение по иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, който завела и въз основа на който било образувано гр.д. № 51957/2020г. на СРС, 45 състав., по което дело искът бил уважен за размера от 22850 лв., лед приспадане на запазената й част от наследството на починалия В. К.. Първоинстанционното решение от 05.07.2022г. е потвърдено с решение от 04.07.2023г. по в.гр.д. № 11542/2022г. на СГС, възз. III-Б състав, което към момента на предявяване на исковата молба по настоящото дело – 18.09.2023г. не било влязло в сила.

По отношение на първия ответник Е. К., починала в хода на настоящото производство, респ. наследниците й по закон ищцата се явява кредитор, с което е изпълнена първата предпоставка за уважаване на исковата претенция.

По отношение увреждането и знанието на длъжника ответник за него:

Увреждането представлява обективен факт, който не зависи нито от субективното отношение на длъжника, нито от преценката на кредитора, и същото е налице в случаите, когато се намалява възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника, доколкото съобразно чл. 133 ЗЗД цялото му имущество служи за общо обезпечение на кредиторите му (Решение № 18 от 4.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3396/2014 г., IV г. о., ГК).

В практиката се приема, че длъжникът-ответник винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена от него след възникване на кредиторовото вземане, както е в настоящия случай. Безспорно се установява, че след предявяване на иска по чл. 59 4

ЗЗД /23.10.2020г./, в хода на производството пред първоинстанционния съд, на 11.05.2022г. първия ответник Е. К. се разпоредила безвъзмездно чрез дарение в полза на втория ответник Г. К. по силата на нотариален акт № № 53, том I, рег. № 1298, дело № 46/2022г. на нотариус М.Л.Е., рег. № 790 на НК, с описания по-горе недвижим имот-самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с предназначение-жилище, апартамент № 51, с площ 47,97 кв.м, заедно с избено помещение № 52 с площ 2,88 кв.м. и таванско помещение № 52 с площ 2,74 кв.м., ведно с 1,19 % ид.ч. от общите части на сградата с адрес гр. София, р-н Слатина, ул. „******** /идентичен с адрес гр. София, комплекс ********.

Така установените факти обосновават извод, че първият ответник – длъжник по възникналото в полза на ищеца парично вземане е знаел, че с разпоредителната сделка уврежда ищеца. Доколкото дарението е безвъзмездна сделка, то в този процес знанието на надарения не е предпоставка за уважаване на отменителния иск на кредитора. Предвид изложеното и поради изпълнение и на останалите предпоставки за уважаване на Павловия иск, съдът намери исковата претенция за доказана. Направеното от първия ответник дарение на втория ответник на 11.05.2022г. следва да се обяви за относително недействително по отношение на ищеца. Относителната недействителност произтича от нуждата да се защитят интересите на кредитора от увреждаща сделка, поради което същата се счита за недействителна само спрямо него, но не и по отношение на трети лица, вкл. между страните по увреждащата сделка (така Тълкувателно решение № 106 от 7.09.1964 г. по гр. д. № 76/64 г., ОСГК, Решениe № 1224 от 25.10.1999 г. на ВКС по гр. д. № 550/99 г.).