Решение № 3824 от 24.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3824 гр. София, 24.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Б. МИРОВ като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно наказателно дело № 20251110205233 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на *****, с ЕИК: *******, срещу Наказателно постановление № *****, издадено от председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП), с което на ***** на основание чл. 210а от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) е наложено адм. наказание имуществена санкция в размер на 5 000 (пет хиляди) лева, за нарушение на чл.

68в, вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68д, ал. 1, предл. 1 от ЗЗП.

Санкционираното лице обжалва НП, като твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно. В жалбата се излагат твърдения, че на 20.02.2024 г. ***** е сключило Договор за обезпечен потребителски кредит № 1021264 за сумата от 1500 лв., със срок на изплащане 3 месеца, с фиксиран за срока на договора лихвен процент, месечна вноска в размер на 542,33 лв., обща сума на плащане 162,69 лв., ГПР 62.99 %, изчислен към момента на сключване на договора на основание чл. 11, т. 10 от Закона за потребителския кредит (ЗПК). Твърди се, че за кредитополучателя е възникнало задължение да предостави уговореното обезпечение в срок до два дни, считано от датата на сключване на договора, като поради неизпълнение на това задължение, на осн. чл. 18, ал. 1 от Договора, вр. чл. 92 от ЗЗД е възникнало задължение за заплащане на неустойка в размер на 593,33 лв. С оглед на това се поддържа, че правилно ГПР е определен към момента на сключване на договора без в него да се включва задължението за заплащане на неустойка, което е обусловено от неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение и поради това не представлява разход по договора за потребителски кредит. Изтъква се, че потребителят е бил запознат с последиците от неизпълнението на задължението за осигуряване на обезпечение, включително размера на дължимата неустойка и се е съгласил с уговорените 1 между страните условия. С тези съображения се иска НП да бъде отменено.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не изпраща процесуален представител, като не се сочат уважителни причини за отсъствие.

Въззиваемата страна е редовно призована, но също не изпраща процесуален представител.

Софийски районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, провери изцяло атакуваното наказателно постановление, като приема за установено от фактическа страна следното:

Във връзка с постъпила в КЗП жалба с вх. №Ц-03-6711/10.07.2024 г. от потребител, съдържаща оплаквания, свързани с договор за потребителски кредит, предоставен от *****, е била извършена проверка на посоченото търговско дружество по спазване изискванията на Закона за потребителския кредит (ЗПК) и Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

С писмо от ***** с вх. № Ц-03-6711/26.08.2024 г. в КЗП били предоставени изискани документи за проверка, включително досие по отпуснат потребителски кредит по договор № **** съдържащо Искане за сключване на договор за кредит, Стандартен европейски формуляр (СЕФ) за предоставяне на преддоговорна информация за потребителския кредит, Договор за потребителски кредит №***** с погасителен план.

След преглед на представените писмени доказателства проверяващите установили, че на 20.02.2024 г. в гр. ***, кредиторът ***** е предоставил по договор № ***** на потребителя кредит в размер на 1500 лв. при следните условия: да бъде върнат в срок до 3 месеца, с три погасителни вноски, всяка по 542.23 лв. и обща сума за плащане - 1626.69 лв. - при обезпечение на кредита или три вноски по 740 лв. с обща сума за плащане - 2200 лв. при необезпечен кредит.

В чл. 6, ал. 1 от договора страните предвидили, че отпуснатият потребителски кредит ще бъде обезпечен с поне едно от изрично посочените в договора обезпечения, като съгласно чл. 6, ал. 2 от договора потребителят следвало да предостави обезпечение в срок до 2 дни, считано от сключването на договора. В чл. 18, ал. 1 от договора било предвидено, че при неизпълнение на задължението по чл. 6 от договора кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 593.31 лева.

За така отпуснатия кредит от кредитора била обявена информация за годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 62.99%, посочена в чл. 2, ал. 2, т. 4 от договора, както и в преддоговорната информация на СЕФ. ГПР включвал разходите за възнаградителната лихва, но не включвал разходите за неустойката, дължима на основание чл. 18, ал. 1 от договора, в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на уговореното в чл. 6 от договора обезпечение в срок до два дни, считано от сключването на договора.

Длъжностните лица от КЗП констатирали, че в погасителния план към договор №***** е била включена в погасителната вноска неустойката при необезпечен кредит в размер на 593.31 лева, разсрочена на 3 вноски, като приели, че т. нар. „неустойка“ всъщност представлява добавка към възнаградителната лихва и така вместо 3 погасителни вноски по 542.23 лв. за кредит с ГПР в размер на 62.99%, се формират 3 погасителни вноски по 740 лв.

2 със съответно по-висок ГПР, който не е обявен от кредитора. Проверяващите приели, че посоченият от ***** ГПР в размер на 62.99% представлява невярна информация, тъй като същият се отнася за кредит от 1500 лв. със следните параметри: 3 погасителни вноски по 542.23 лв., лихвен процент - 50% и обща сума за плащане - 1626.69 лв., а не за кредит с 3 вноски по 740 лв. и обща сума за плащане - 2220 лв., какъвто е реално отпуснатият кредит.

Поставяйки като задължително условие изискването за обезпечаване на потребителския кредит, за който е обявен ГПР за обезпечен кредит и договаряйки увеличение на общия разход по кредита при необезпечение на кредита, без да се посочи стойността на ГПР в този случай, контролните органи приели, че може да се стигне до объркване на потребителя и въвеждането му в заблуждение и неяснота относно действителното оскъпяване на кредита, в случай, че той остане необезпечен. Било прието, че търговската практика, състояща се в посочването в договор за кредит и в СЕФ на по-нисък от действителния ГПР има характеристиките на заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал. 1, предл. 1 (търговската практика е заблуждаваща, когато съдържа невяна информация и следователно е подвеждаща) от ЗЗП.

При тези констатации свидетелят Е. Г. съставила против дружеството-жалбоподател АУАН № 006579/11.09.2024 г., в който приела, че е извършено административно нарушение по чл.

68в, вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68д, ал. 1, предл. 1 от ЗЗП.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното Наказателно постановление № *****, издадено от председателя на КЗП, с което на ***** на основание чл. 210а от ЗЗП е наложено адм. наказание имуществена санкция в размер на 5 000 (пет хиляди) лева, за нарушение на чл. 68в, вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68д, ал. 1, предл. 1 от ЗЗП.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – показанията на свидетеля Е. Г., както и писмените доказателства, прочетени по реда на чл.

283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, които съдът кредитира изцяло, като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни, като предвид липсата на противоречия в тях, както и поради липсата на такива с всички писмени доказателства по делото, съдът не следва да излага съображения на основание чл. 305, ал. 3 от НПК – "per argumentum a contrario".

Доказателствената съвкупност е единна, непротиворечива и последователна. По делото липсват неизяснени факти, като между страните не е налице и спор относно фактическата обстановка.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата се явява процесуално допустима - подадена е от легитимирано лице, в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, и е насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административно-наказателен акт.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Административно-наказателното производство е строго нормиран процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

3

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в НП /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща. В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 28, ал. 2 от ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизма на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в обективната действителност.

Административно-наказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от чл. 34, ал. 1 от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, съответно едногодишен срок от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното НП е постановено в изискуемия 6 - месечен срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в ЗАНН досежно законосъобразното ангажиране на административно-наказателната отговорност на въззивника от формална страна.

Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание. С НП № ***** на [фирма] е вменено и нарушение по чл. 19, ал.2 вр. ал.1 З. за невключване в ГПР по кредита на допълнителното плащане за неустойка, дължима поради непредставянето на поръчител от кредитополучателя в срока по т.3.3 от договор № 114760.

По делото е установено по несъмнен начин, че на 20.02.2024 г. ***** е предоставило по договор № ***** потребителски кредит в размер на 1500 лв., който е следвало да бъде върнат от потребителя в срок до 3 месеца, с три погасителни вноски, всяка по 542.23 лв. и обща сума за плащане - 1626.69 лв. Установи се, че в чл. 6, ал. 1 от договора страните са предвидили, че отпуснатият потребителски кредит ще бъде обезпечен с поне едно от изрично посочените в договора обезпечения, като съгласно чл. 6, ал. 2 от договора потребителят е следвало да предостави обезпечение в срок до 2 дни, считано от сключването на договора. В чл. 18, ал. 1 от договора е било предвидено, че при неизпълнение на това задължение кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 593.31 лева.

Безспорно установено е и това, че посоченият в чл. 2, ал. 2, т. 4 от договора, както и в преддоговорната информация на СЕФ годишен процент на разходите в размер на 62.99%, не 4 включва разходи за неустойката, дължима на основание чл. 18, ал. 1 от договора, в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на уговореното в чл. 6 от договора обезпечение в срок до два дни, считано от сключването на договора.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, съдържаща се в приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, транспонирана от част I на приложение I към чл. 19, пар. 1 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, като се вземат предвид посочените в същото общи положения и допълнителни допускания. По силата на чл. 19, пар. 3 от Директива 2008/48/ЕО, изчисляването на ГПР се основава на базовото допускане, че договорът за кредит ще остане в сила за уговорения срок и че кредиторът и потребителят ще изпълнят задълженията си при спазване на условията и сроковете, предвидени в договора за кредит.