Решение № 391 от 01.07.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 391 гр. София , 29.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на двадесет и седми януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Людмила Цолова

Светла Т. Станимирова

Женя Димитрова при участието на секретаря Диана В. Аначкова като разгледа докладваното от Светла Т. Станимирова Въззивно търговско дело № 20201001002254 по описа за 2020 година

Производството е образувано по три броя въззивни жалби против решение №44 от 08.04.2020г. на Врачанския окръжен съд, ТО, постановено по т.д.№ 117/2018 г.

„МК ТРАНСИНЖЕНЕРИНГ“-ЕООД – ответник в първата инстанция чрез пълномощника му адв.М.Д. обжалва решението в частта, с която на основание чл.694,ал.2,т.2 от ТЗ съдът е приел за установено в отношенията на длъжника, синдиците и всички кредитори на несъстоятелността съществуването на публични вземания на НАП срещу „Пикадили“-ЕАД /Н/ на основание Ревизионен акт № Р-29002915007357-091-001 от 10.06.2016 г. и Ревизионен акт № Р-29002916007608-091-001 от 26.04.2017 г. под условие, както и съществуването на публични вземания на основание Декларации по чл.55 от ЗДФЛ, Справки декларации по ЗДДС, Декларации образец 6, 15 броя Наказателни постановления, издадени от НАП, ТД „Големи данъкоплатци и осигурители“, Българска агенция за безопасност на храните, Комисията за защита на потребителите и ИА „Главна инспекция по труда“. Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и отхвърли предявените искове. При условията на евентуалност, ако приеме исковете за основателни, то моли съда да приеме, че предявените от НАП вземания не се ползват с привилегията по чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ, а са с поредност на удовлетворяване по чл.722,ал.1,т.6 от ТЗ.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Жалбата е подробно мотивирана.

1

Отговори от другите страни не са постъпили.

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ /НАП/ - ищец в първата инстанция, обжалва решението на Врачанския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявения иск по чл.694,ал.2,т.2 от ТЗ за установяване съществуването и дължимостта на публични вземания в общ размер на 3 836,96 лева, ведно с лихвите, начислени от 04.01.2018 г. до окончателното погасяване на главниците.Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и постанови друго, с което уважи и тази претенция в общ размер на 3 836,96 лева /главница и лихви, начислени до 03.01.2018 г./, ведно с лихвите, начислени от 04.01.2018 г. до окончателното погасяване на главниците, което вземане е възникнало на основание Акт за установяване на задължение № П-29002917105031-135-001 от 14.08.2017 г., издадено от ТД „Големи данъкоплатци и осигурители“ на НАП.

В жалбата излага доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението в обжалваната част.Подробни доводи са развити в жалбата.

В законния срок е постъпил отговор от ответника „МК ТРАНСИНЖЕНЕРИНГ“-ЕООД, в който развива подробни съображения за неоснователност на жалбата на НАП с молба за оставянето й без уважение като неоснователна.

СИНДИЦИТЕ на „ПИКАДИЛИ“-ЕАД /Н/ Р. М. и А. К. обжалват решението на Врачанския окръжен съд в осъдителната част, с която е уважен предявения от НАП иск по чл. 694, ал.2,т.2 от ТЗ. Излагат доводи за незаконосъобразност на решението в обжалваната част и молят въззивния съд да го отмени и отхвърли предявените искове като неоснователни. В законния срок отговори не са постъпили.

Софийският Апелативен съд, като взе предвид доводите на жалбоподателите и събраните по делото доказателства, приема следното:

Всички въззивни жалби са подадени от надлежни страни в срока за обжалване и са процесуално допустими. Разгледана по същество е основателна жалбата на НАП.

Съображенията на съда са следните:

Фактическите обстоятелства по делото са подробно и правилно изяснени от първоинстанционния съд, поради което и на основание чл.272 ГПК съдът изцяло споделя изложените мотиви и препраща към установените факти.

По делото не е спорно, че с решение от 07.12.2017 г. на Врачанския окръжен съд по т.д.

№15/2017г. е обявена неплатежоспособността на „Пикадили“-ЕАД и е открито производство по несъстоятелност. Решението е вписано в търговския регистър на същата дата - 07.12.2017г.

Не е спорно също така, че с Решение №345/17.02.2017г. по т.д.н.№898/2016г. на СГС е обявена неплатежоспособността на „Пикадили“-ЕАД, открито е производство по 2 несъстоятелност и за временен синдик на дружеството е назначена Р. Т.. С Решение №829/10.04.2017г. Софийски апелативен съд е обезсилил решението на СГС и е прекратил производството. Подадената касационна жалба е оставена без разглеждане с Определение №236/12.10.2017г. по т.д.№1488/2018г. на ВКС.

След откриване на производството по несъстоятелност в рамките на т.д.№15/2017г. на Врачанския ОС, с молба от 05.01.2018г. НАП е предявила пред съда по несъстоятелността публични вземания срещу „Пикадили“-ЕАД в общ размер на 13 228 168.82лв., които са включени в изготвения от синдиците списък на приети вземания по чл.685, ал.1 от ТЗ.

По възражение по чл.690 от ТЗ, подадено от настоящия ответник „МК Трансинженеринг“ЕООД, предявените от НАП публични вземания в исковия размер са изключени от списъка на приетите вземания и са включени в списъка на неприетите с Определение №479/13.09.2018г.

В исковата молба НАП излага твърдения, че са налице изпълнителни основания, които установяват публични държавни вземания, дължими от дружеството, по отношение на което е открито производство по несъстоятелност, а именно:

-Ревизионен акт №Р-29002915007357-091-001 от 10.06.2016г., издаден от НАП, ТД „Големи данъкоплатци и осигурители“, като с акта са установени задължения за довнасяне в общ размер на 1 651 382.30 лв. и лихви за просрочие към тях общо в размер на 393 674.18лв.;

- Ревизионен акт№Р-29002916007608-091-001 от 26.04.2017г. на НАП, ТД „Големи данъкоплатци и осигурители“, с който са установени задължения за внасяне в размер на 5 333 908.11лв. и лихви за просрочиe към тях в общ размер 705 025.98лв.;

- Акт за установяване на задължение №П-29002917105031-135-001 от 14.08.2017г., съставен на основание чл.106, ал.1 от ДОПК във връзка с искане на „Пикадили“-ЕАД за извършване на корекция в намаление на задълженията по декларации по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ и чл.201, ал.1 от ЗКПО, с който е установен размер на задълженията за данъци и/или задължителни осигурителни вноски към 14.08.2017г. в размер общо на 3 389.96лв.

- Справки декларации за ДДС за периода м.януари, февруари, април, май, юни, юли и август 2016г. /7 броя/; Декларации по чл.55 от ЗДДФЛ от 30.10.2015г., 29.01.2016г., 20.04.2016г., 31.01.2017г. и 02.05.2017г. /5 броя/; Декларации - Образец 6 по КСО за периода от 18.11.2015г. до 14.07.2017г./24 броя/;

-Наказателни постановления /15 броя/ за наложени на „Пикадили“-ЕАД глоби и имуществени санкции, издадени на 22.07.2016г., 02.08.2016г., 16.01.2017г., 03.12.2014г.,

27.10.2015г., 20.05.2016г., 08.10.2014г., 05.06.2014г., 30.01.2015г., 30.09.2014г.,05.04.2016г., 10.08.2015г.и 29.04.2015г.

3

Публичните вземания за имуществени санкции по тези НП се разделят на: 1/възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност -12 300 лв. главици и 582,13 лв. лихви; 2/ възникнали лихви след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, изчислени в периода от 08.12.2017 г. до 03.01.2018 г. – 11,25 лева.

Пред настоящата инстанция не е спорно, че двата ревизионни акта не са връчени надлежно на дружеството-длъжник. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви в тази насока, обсъждайки събраните по делото доказателства за връчването им, приемайки, че не е спазена процедурата по връчване, уредена в ДОПК. Въззивният съд изцяло споделя изложените съображения и на основание чл.272 ГПК препраща към тези мотиви.

Първоинстанционният съд е уважил установителния иск по чл.694,ал.2,т.2 ТЗ за съществуването на публични задължения на длъжника „Пикадили“-ЕАД /Н/ на основание Ревизионен акт от 10.06.2016 г. и Ревизионен акт от 26.04.2017 г. под условие, на основание чл.164,ал.5 ДОПК, във вр. с чл.725,ал.1 от ТЗ, както и съществуването на публични вземания на основание Декларации по чл.55 от ЗДФЛ, Справки декларации по ЗДДС, Декларации образец-6, 15 броя Наказателни постановления, издадени от НАП, ТД „Големи данъкоплатци и осигурители“, Българска агенция за безопасност на храните, Комисията за защита на потребителите и ИА „Главна инспекция по труда“.

Отхвърлил е иска по отношение на претендираното вземане на основание Акт за установяване на задължение от 14.08.2017г., съставен на основание чл.106, ал.1 от ДОПК с мотиви, че публичните вземания на държавата не са установени с надлежен и влязъл в сила акт по см. на чл.687,ал.2 от ТЗ. Съдът е изложил подробни мотиви, касаещи нередовното връчване на акта. Приел е също, че актът за установяване на данъчни задължения е ревизионният акт, който е заключителен в производството по глава ХХ от ДОПК, а представения Акт за установяване на задължения не е годно изпълнително основание.

Съдът е приел, че публичните вземания, възникнали по силата на двата ревизионни акта, са установени по безспорен начин, но и при двата липсва надлежно връчване, т.е. същите не са влезли в сила и задълженията не са изискуеми. Поради това е приложил разпоредбата на чл.164,ал.5 ДОПК, във вр. с чл.725,ал.1 от ТЗ и е приел, че следва да бъдат включени под условие в списъка с приети вземания при условията на чл.725,ал.1 от ТЗ.

По отношение на предявените публични вземания, установени с подадени от длъжника „Пикадили“-ЕАД декларации по ЗДДС, ЗДФЛ и ЗКПО,съдът е приел, че предявеният иск е основателен и доказан и го е уважил изцяло.

Спорни и пред настоящата инстанция са въпросите за съществуването и дължимостта на публични вземания в общ размер на 3 836,96 лева, ведно с лихвите, начислени от 04.01.2018 г. до окончателното погасяване на главниците по Акт за установяване на задължение от 4

14.08.2017 г.; следва ли вземанията по двата ревизионни акта /невлезли в сила/, да се включат под условие в списъка с приети вземания; представените декларации по ЗДДС, Декларации по чл.55 от ЗДДФЛ и Декларации - Образец 6 по КСО съставляват ли годно основание да установят публично задължение по основание и размер; изискуеми ли са задълженията по представените 15 броя наказателни постановления; следва ли вземанията на НАП да са с поредност на удовлетворяване по чл.722,ал.1,т.1 ТЗ.

Въззивният съд намира, че представения от ищеца Акт за установяване на задължение от 14.08.2017 г. е годно изпълнително основание и установява изискуеми държавни вземания в претендирания размер от 3389.96лв. – данъци и задължителни осигурителни вноски към 14.08.2017г.

Този акт е съставен на основание чл.106, ал.1 от ДОПК, във връзка с искане на „Пикадили“-ЕАД за извършване на корекция в намаление на задълженията по декларации по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ и чл.201, ал.1 от ЗКПО.

Ищецът не е представил описаните като неразделна част на акта покана по чл.103 от ДОПК, протоколи за проверки и съобщения. Разписката за връчване на акта не е оформена. Не е оформена и разписката към протокол от 15.09.2017г. Представени са протоколи за посещения на адреса по седалището на длъжника от 16.08.2017г. и 24.08.2017г., в които е отразено, че представляващата дружеството А. Б. и друго лице за контакт не са открити.

/Във всички изготвени от данъчните служители книжа по връчване на РА , като представляващ данъчния субект е вписана А. Б. Б./. Видно е, че не е изчерпана цялата процедура, уредена в чл.32 от ДОПК за надлежно връчване на акта.Следователно същият не е влязъл в сила и установените с него публични задължения не са изискуеми.

Това обаче не означава, че същите не съществуват, т.е. че представения Акт за установяване на задължение не е годно изпълнително основание да установи съществуващи данъчни задължения, както се твърди от жалбоподателите „МК Трансинженеринг“-ЕООД и синдиците на „Пикадили“-ЕАД. Според разпоредбата на чл.209,ал.1 от ДОПК, принудително изпълнение на публични вземания се допуска въз основа на предвидения в съответния закон акт за установяване на вземането.Ал.2 изчерпателно изброява актовете, въз основа на които се предприема принудително изпълнение и според т.3 това са актовете по чл.106 и 107,независимо дали са обжалвани.Процесния акт за установяване на задължение от 14.08.2017 г. е съставен именно на основание чл.106,ал.1 ДОПК.Разпоредбите на чл.209 ДОПК са императивни.