Решение № 78 от 05.08.2022, Районен съд - Никопол

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Никопол, 05.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НИКОПОЛ, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Биляна С. Кисева при участието на секретаря Вероника С. Бебенова като разгледа докладваното от Биляна С. Кисева Гражданско дело № 20224420100063 по описа за 2022 година

Иск с правно основание чл.422 от ГПК

В НРС е постъпила ИМ от „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.София, представлявано от всеки двама от изпълнителните директори заедно Н.С., Ф.В.М., В.Г., А.Д., чрез юрк. М.Н. против М. Ц. К. от с.***, общ.Гулянци, обл.Плевен за признаване на установено на осн. чл. 422 от ГПК, че ответника дължи на ищеца сумите посочени в ИМ, за които, ищеца се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д. № 340/2021г. по описа на НРС. Ищеца твърди, че ответника имат сключен договор за потребителски кредит, по който договор ищеца бил предоставил сумата от 15 661.52 лв. на ответника. В чл.7, ал.1 от договора е посочен размера на предоставения кредит – 10 000 лв., към отпуснатия кредит се включвали еднократна такса за оценка на риска в размер на 1678.02 лв., дължима в деня на подписване на договора за кредит и се финансира от кредитора, а се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. Твърди се, че потребителя е пожелал сключването на застраховка „Банк пакет 3 + сметка“ в размер на 3503.97 лв. и застраховка „Банк пакет 3 сметка“ в размер на 479.53 лв. Твърди 1 се, че общото крайно задължение по договора възлизало на 28 696.82 лв.,която сума била разсрочена на 48 месечни вноски, като 47 са в размер на 597.84 лв. и 1 в размер на 597.34 лв. Твърди, се че уговорения ГПК е в размер на 33.67 %. Длъжник бил преустановил плащането по договора, като непогасени били вноските с падеж 15.12.2019г., 15.01.2020г. и 15.02.2020г.

Длъжника бил получил лично уведомление за настъпила предсрочна изискуемост на 01.03.2021г. Твърди, се че към датата на входиране на заявлението по чл.410 от ГПК, задължението на М. К. било в общ размер на 21 671.56 лв., от които главница в размер на 15 503.15 и 6168.41 лв. договорна лихва, претендира се и обезщетени за забава в размер на 1058.95 лв. за периода от 15.12.2019г. до 12.05.2021г., в едно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 12.05.2021г.

В срока по чл.131 ал.2 от ГПК, е постъпил отговор от ответника, в който се излага становище, че иска е допустим, но не е основателен. Навежда доводи за нищожни клаузи на договора за кредит. Твърди, че договора за кредит е изцяло нищожен.Твърди, че е проведено исково производство по гр.д. 400/2021г. между същите страни, за нищожност на същия договор за кредит, по което дело е постановено Решение на НРС.Претендират се разноски.Прави се възражение за прекомерност на претендираните разноски от ищеца.

С оглед изложеното от страните и представените доказателства съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл.422 от ГПК.

Съдът като съобрази становищата на страните и представените по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

От представения договор за потребителски кредит N 7001061503 от 14.10.2019 г. и твърденията на страните, е видно, че на ищеца е бил предоставен заем в размер на 10 000 лв., като към отпуснатия кредит са били включени: еднократна такса за оценка на риска в размер на 1678.02 лв. и застраховка „Банк пакет 3 + сметка“ в размер на 3503.97 лв. и застраховка „Банк пакет 3 сметка“ в размер на 479.53 лв. като сумите за застраховките и еднократна такса за оценка на риска в размер на 1678.02 лв. били включени към главницата по договора или общо по кредита се дължи сумата от 28 696.82 лв., която е следвало да върне на 48 месечни погасителни вноск, от 2 които 47 вноски от 597.84 лв.и една от 597.34 лв. Видно е, че лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е в размер на 33.67 %, а годишният процент на разходите е в размер на 49.64 %. В чл.7.1. от договора е уговорено, че размера на кредита е в размер на 10 000 лв., общия размер на застрахователната премия е в размер на 3983.50 лв., която включва Банк пакет 3 Кредит плюс Сметка в размер на 3503.97 лв. и Банк Пакет 3 Сметка в размер на 479.53 лв., като в договора не е описано за какво са тези застрахователни премии. Посочено е, че в деня на подписване на договора се дължи и еднокаратна такса за оценка на риска в размер на 1678.02 лв., която се финансирала от кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски по погасителния план. Като е записано, че общия размер на кредита е в размер на 15661.52 лв. А в чл.10 от договора е записано, че общата сума, която следва да заплати по кредита след олихвяването е в размер на 28 696.82 лв.

От приложеното по делото гр.д. № 400/2021г. по описа на НРС и в.гр.д. № 386/2022г. по описа на ПлОС е видно, че съдът с Решение № 02.02.2022г. е признал за нищожни клаузата по договор за потребителски кредит N 7001061503 от 14.10.2019 г. обективирана в чл.7.1 – относно заплащане на еднократна такса за оценка на риска в размер на 1678.02 лв. В тази част Решението на НРС било потвърдено от ПлОС и е влязло в сила.

Поради изложеното съдът счита, че в тази си част иска за признаване за установено, че длъжника дължи сумата от 1678.02 лв. за незнаплатна такса за оценка на риска е недопустимо, тъй като е налице влязло в сила Решние и пререшаването му е недопустимо. Тъй като постановното влязло в сила Решение се послзва със силата на присъдното нещо. СПН погасява правото на повторен иск, между същите страни относно същия спор. За липсата на тази предпоставка съдът следи служебно. Поради което в тази си чат от иска делото следва да бъде прекратено.

Процесният договор за кредит от 25.04.2017г., е сключен при действието на Закона за потребителския кредит /обн. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010г., в редакцията му изм. и доп. с ДВ, бр. 57 от 28.07.2015г./.

В процесният договор, в частта, в която се урежда дължимата договорна лихва е посочено, че същата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по договора. От така 3 направената формулировка, на дължимата лихва не става ясно върху коя главница се изчислява същата, дали върху чистата стойност на кредита – 10 000 лева или върху стойността на кредита плюс добавка на дължимите премии по договора за застраховка и оценка на риска Неяснотата на начина, по който се формира договорната лихва води като последица обявяване на същата за нищожна. С цел пълнота на изложението съдът счита, че следва да отбележи, че, ако в главницата, въз основа на която се определя договорната лихва се включат и дължимите такси по сключените застраховки е налице неравноправно договаряне, тъй като застраховките са допълнителни услуги, които кредитополучателят е пожелал да ползва и, които не следва да се включват в основата, която се определя договорната лихва – ГЛП, а следва да бъде включен единствено в ГПР, тъй катоп това са разходи по крдита, а не отпусната главница. Осен това друго основание за нищожност на уговорената лихва е нейния размер, а именно 33.67 %. Следва да се има предвид, че към датата на сключване на договора за потребителски кредит основният лихвен процент е 0,00 %, от което следва, че размерът на законната лихва е бил 10,00 %, а лихвата не може да надвишава трикратния размер на законната лихва, т.е. не повече от 30%. В настоящият случай договорената между страните лихва в размер на 33.67% ГЛП надхвърля с над 3 пъти законната, което представлява нарушение на добрите нрави, тъй като надхвърля трикратния размер на законната лихва.

Предвид изложенто, съдът счита, че клузата на чл.9 от договора досежно уговорените клаузи за заплащане на ГЛП в размер на 33.67 % и включване на таксите за зстрахователни премии в главницата по договора за кредит са нищожни.

От назначените и приети от съда съдебно – икономичски експертиза става ясно, че чисатта сума на кредита е в размер на 10 000 лв., застраховки в размер на 3983.50 лв. и такса оценка на риска в размер на 1678.02 лв. Общия размер на олихвяваната главница бил в размер на 15 661.52 лв., а договорната лихва в размер на 13 035.30 лв. Според вещото лице ГПР реалнo възлиза на 49.64 %, който е нормативно допустим. До датата на предсрочната изискуемост – 01.03.2022г. е било постъпило едно плащане по кредита на 11.11.2019г. в размер на 598.80 лв. С която сума били погасени главница в размер на 158.37 лв. и лихва в размер на 439.47 от вноска с падеж на 15.11.2019г. и договорна лихва от втората погасителна вноска в размер на 4

0.96 лв. Начислената лихва за периода от 15.12.2019г. до 12.05.2021г. в размер на 1059.12 лв., който бил изчислен с лихвени проценти 33.67% и надбавка от 10% или общо 43.67 % общо. Но в договора било посочено, че лихвата за забава е в размер на законната лихва, която в момента е ОЛП на БНБ – 0% + 10% наказателна надбавка. Според вещото лице лихвата за забава съгласно клаузите на договора за периода от 15.12.2019г. до 12.05.2021г., следвало да бъде 480.37 лв., а не 1059.12. лв.

Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези – нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на процента ГПР както и размера на годишния лихвен процент да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона или че договорът за паричен заем би бил сключен и ако в него не е включена клаузата за ГПР или за годишния лихвен процент , като се изходи и от характера на този договор, който е възмезден и включването на клауза за договаряне ГПР по него е въведено като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК.

Предвид изложеното, в случая не е приложима нормата на чл. 26, ал.

4 ЗЗД и нищожността на посочените клаузи касаещи ГПР и годишния лихвен процент по договора обуславя недействителността на целия договор.

Посочените факти обуславят извод за нарушения на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, а именно договорът да е сключен по ясен и разбираем начин.

По изложените съображения и предвид недействителността на договора на посоченото основание – чл. 22, вр. чл. 10, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен.

Според чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. При това положение извършените от ответника плащания по кредита следва да се отнесат към погасяване само на действително възникналите задължения за връщане на усвоената сума. По делото е безспорно, че кредитополучателят е извършил плащания в общ размер на 598.80 лв, видно от назначената по 5 делото експертиза, поради което съдът приема, че ответника дължи на ищеца сума в размер на 9 401.20 лв. - неизплатена главница.

При това положение съдът намира, че предявения иск следва да се уважи, като се признае за установено съществуването на вземането на ищеца за сумата от 9 401.20 лв. – главница , представляваща задължение по договор за потребителски кредит N 7001061503 от 14.10.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 25.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.

Предявеният иск за заплащане на сумата от 6101.95 лв., представляващо незаплатена главница, 6168.41 лв., представляваща договорна лихва за периода 15.12.2019г. до 01.03.2021г. и сумата от 1058.95 – представляваща обезщететние за забава за периода от 15.12.2019г. до 12.05.2021г. по договор за потребителски кредит N 7001061503 от 14.10.2019 г. следва да се отхвърли.

Предвид изхода на спора ответникът дължи на ищеца сумата от 238.02 лв. разноски в заповедното производство, съобразно уважената част от иска.

Предвид изхода на спора и на осн.чл.78, ал.1 от ГПК ответника следа да бъде осъдени, да заплатят на ищеца направените по делото разноски в размер на

188.02 лв. и определя юрисконсулско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца в размер на 100 лв.

Разпечатката съдържа 31 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7f4523b2-9556-4829-863c-714f304bf0eb