Решение № 215 от 15.12.2023, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. Ботевград, 15.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: K. В. Н. при участието на секретаря И. Стр. Т.а като разгледа докладваното от K. В. Н. Гражданско дело № 20221810102081 по описа за 2022 година

С исковата молба от Л. Т. Л. срещу Т. Г. Т. е предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК вр. с чл. 79 ЗЗД – за признаване за установено по отношение на Т. Г. Т., че същият дължи на Л. Т. Л. сумата от 1000 лв. – главница, представляваща заемна сума по Договор за паричен заем от 25.07.2018 г. с нотариална заверка на подписите рег. № 19223/25.07.2018 г. на Г.Т. – Нотариус по заместване при Д.А. – нотариус рег. № 595 по РНК с район на действие СРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.07.2021 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 453/29.07.2021 г. по ч. гр. д. № 1458/2021 г. по описа на РС – Ботевград.

Според исковата молба, на 25.07.2018 г. страните по делото сключили договор за паричен заем с нотариална заверка на подписите, по силата на който ищецът предоставил на ответника сумата от 1 000 лв. и която следвало да бъде върната до 31.08.2018 г. Сумата обаче не била върната, въпреки настъпването на падежа и въпреки многократните покани за изпълнение от страна на ищеца. За процесната сума успешно било проведено заповедно производство. Въз основа на издадения изпълнителен лист било инициирано изпълнително производство пред ДСИ при РС – Ботевград. В изпълнителното производство ответникът и длъжник по изпълнението не бил фактически открит, поради което производството било спряно и на взискателя и ищец били дадени указания за предявяване на настоящия иск. По същество се иска уважаване на иска. Претендират се и разноски.

Ответникът е получил препис от исковата молба, като в законоустановения срок 1 е депозирал отговор чрез особения си представител. Оспорва исковете като недоказани и неоснователни. По същество се иска отхвърляне на исковите претенции.

В откритото съдебно заседание ищецът процесуалните представители, от името на всяка от страните, заявяват, че поддържат доводите и исканията си.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От Договор за паричен заем от 25.07.2018 г., подписан от страните по делото, се установява, че ищецът е поел задължение да предостави сумата от 1000 лв. на ответника в дена на подписване на договора, а ответникът се е съгласил да върне същата до 31.08.2018 г., за което обстоятелство да бъде издадена разписка от заемодателя, съгл. клаузата на чл. 6 от договора. Подписите са удостоверени с нотариална заверка под рег. № 19223/25.07.2018 г. на на Г.Т. – нотариус по заместване при Д.А. – нотариус рег. № 595 по РНК с район на действие СРС.

От приложеното ч. гр. д. № 1458/2021 г. по описа на РС – Ботевград се установява, че срещу ответника и в полза на ищеца е издадена Заповед № 452/29.07.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.

417 ГПК и изпълнителен лист за процесната сума.

От писмените доказателства, налични по изп. дело № 172/2021 г. по описа на ДСИ при РС – Ботевград се установява, че срещу ответника е образувано и водено изпълнително производство за процесната сума, в хода на което същият не е бил открит. С Разпореждане № 844/25.10.2022 г. по ч. гр. д. № 1458/2021 г. по описа на БРС производство по принудително изпълнение срещу ответника за процесната сума е спряно.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правна квалификация чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК вр. с чл. 79 ЗЗД.

За да бъдат уважени исковите претенции, ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на следните факти: 1.) наличие на свое договорно правоотношение с ответника; 2.) изпълнение от страна на ищеца по договора, т. е., че е предоставил сумата по заема; 3.) изпадане на длъжника в забава; 4.) размер на вземането.

В процесната хипотеза се касае за заем за потребление, който е нормативно уреден в чл. 240 – 241 от Закона за задълженията и договорите. Характерно за заема за потребление е, че заемодателят прехвърля правото на собственост върху пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество в уговорения срок.

Поначало договорът за

2 заем за потребление е неформален, едностранен и реален. Фактическият състав по сключването му се състои от два елемента – съгласие (съвпадащи по съдържание насрещни волеизявления на страните), както и реално предаване на вещта.

Следователно, в случая реалното предоставяне на уговорената парична сума, е не само изпълнение на основното договорно задължение за заемодателя да предаде сумата, но и задължително условие за възникването на самото заемно правоотношение.

В процесния казус в чл. 1 от договора страните са уговорили, че „Заемодателят предава в заем на заемателя сумата от 1000 лева, наричана по – долу ЗАЕМНАТА СУМА“, а непосредствено след това в чл. 2 е разписано, че „Заемната сума ще бъде предадена от заемодателя на заемателя в деня на сключване на настоящия договор“.

При систематичното тълкуване на двете поредни клаузи се установява, че страните са постигнали писмено съгласие, удостоверено по нотариален ред, за предоставяне на процесната сума в заем. Не може да се направи обаче категорично доказан извод, че сумата е реално предоставена от заемодателя. Нотариалното удостоверяване не обхваща подобен факт, а касае единствено самоличността на положилите подпис върху договора. Никъде в съдържанието на договора няма изявление с характер на разписка, с което да се удостоверява от страна на заемателя, че същият реално е получил сумата. Така формулирано, съдържанието на договора, обективира само съгласието на страните, но не и реалното предоставяне на паричната сума. Писмената форма, в която са извършени волеизявленията, има естеството на предварителен договор за заем (обещание за заем), но не доказва по категоричен и несъмнен начин предоставянето на паричната сума от заемодателя, респективно усвояването й от заемателя. В заключение, недоказани в условията на пълно и главно доказване остават две от кумулативно изискуемите материално – правни предпоставки за уважаването на иска, а именно валидното възникване на заемното правоотношение и изпълнението от страна на заемодателя (плащането).

Поради всичко гореизложено, предявеният иск следва да се отхвърли като недоказан.

По разноските

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски в заповедното и в исковото производство има ответникът. Същият обаче не е сторил съдебно – деловодни разноски, не претендира такИ., поради което и разноски не следва да му се присъждат.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК вр. с 3 чл. 79 ЗЗД от Л. Т. Л. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: С., срещу Т. Г. Т. с ЕГН:

**********, с постоянен адрес: Д. – за признаване за установено по отношение на Т. Г.

Т., че същият дължи на Л. Т. Л. сумата от 1000 лв. (хиляда лева) – главница, представляваща заемна сума по Договор за паричен заем от 25.07.2018 г. с нотариална заверка на подписите рег. № 19223/25.07.2018 г. на Г.Т. – Нотариус по заместване при Д.А. – нотариус рег. № 595 по РНК с район на действие СРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.07.2021 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 453/29.07.2021 г. по ч. гр. д. № 1458/2021 г. по описа на РС – Ботевград.

.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчване на преписи на страните!

Преписи от решението да се изпратят на страните!

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 4