Решение № 170 от 15.04.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. София, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Николай Св. Василев

Катерина В. Ненова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Въззивно гражданско дело № 20261800500294 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 374/28.11.2025 г., постановено по гр.д. № 463/2023 г. по описа на Районен съд Ботевград (БРС) е отхвърлен предявения от И. И. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. “В. Л.” - *, бл. *, вх. *, ет. *, ап. ** срещу Д. И. Й., ЕГН 440420644, починал в хода на производството и заместен от конституираните, като ответници негови наследници Ж. Г. И., ЕГН ********** и Д. Д. Д., ЕГН **********, и двете с адрес: гр. С., ж.к. “Н. *”, ул.“Д. И. Д.”, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. *** иск, с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД - за заплащане на сумата от 391,14 евро / 765.00 лева, представляваща обезщетение за причинените му от ответника имуществени вреди, изразяващи се в унищожаване на 23.10.2019 г. на 17 броя бетонови оградни колове и срязването на 10 метра телена оградна мрежа, като неоснователен.

В установения от закона срок по чл. 259, ал.1 от ГПК, ищецът и настоящ въззивник И. И. С., чрез адвокат Х. П. Я. от САК е обжалвал решението, като моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, а предявения иск да бъде уважен изцяло, като доказан по основание и размер. В жалбата са излоЖ. редица доводи във връзка с направените оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението и постановяването му в нарушение на материалния закон. Счита, че от събраните гласни и писмени доказателства безспорно се установява извършения деликт от Д. И. Й..

Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства. Претендира разноски пред двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемите страни Ж. Г. И. и Д. Д. Д. – наследници на Д. И. Й. - починал в хода на производството, не са депозирали 1 отговори по жалбата.

На 19.01.2026 година е починала и въззиваемата Ж. Г. И., като същата е била заличена от съда с разпореждане № 478 от 23.03.2026 година, а неин единствен правоприемник се явява другата въззиваема по делото – дъщеря й Д. Д. Д..

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е допустима като подадена в срок, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд и препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.

С оглед наведените в жалбата доводи по отношение правилността на решението в обжалваните части, настоящият съдебен състав намира следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба с правно основание чл.45 ЗЗД.

Въззивният съд изцяло приема за достоверна и пълна описаната от районния съд фактическа обстановка, поради което не следва да я преповтаря, а я възприема и възпроизвежда, като пълна, последователна и достоверна.

От събраните и подробно описани в първоинстанционното решение гласни и писмени доказателства се установява, а и не се спори от страните, че първоначалният ответник – починал в хода на делото пред БРС е бил съсед на ищеца, като имотите им се намират в местността “Л.”, землището на с. Р., о.

Б..

От представените документи за собственост и протокол за трасиране, означаване и координиране на поземлен имот ПИ 207.15, по плана на новообразуваните имоти на м. ., с. Р., се установява, че на 14.02.2019 г. е било извършено трасиране и означаване на граничните точки на имота в присъствие на ищеца и настоящ въззивник И. И. С..

Според заключението на СТЕ местополоЖ.ето на процесната ограда, трасирана на място с протокол за трасиране, означаване и координиране на ПИ 207.15, по плана на новообразуваните имоти на м. “Л.”, с. Р., общ. Б. е изградена между ПИ 207.2 и ПИ 207.15. В момента на извършения оглед на мястото се намирали бетонови оградни колове, гътнати на терена, неизместени от местополагането им, като при събарянето им четири броя от тях били изкъртени, без да се счупят, а останалите 12 броя - пречупени на ниво терен, като общо съборените колове били 16 броя, а два крайни не били 2 изкъртени. На оградата не съществувала оградна мрежа, а коловете били изкъртени преди тя да бъде поставена. МестополоЖ.ето на 10 метровата оградна мрежа се намирала в друг участък от оградата - между ПИ 207.21 и ПИ 207.16 (път), като същата била срязана на три места и отвързана от коловете. Пазарната оценка на процесната ограда, състояща се от 16 броя колове възлиза на стойност от 765.00 лева, включваща стойността на труда и материалите, подробно описани в заключението.

От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че на неопределена дата през есента на 2019 година св. Н.А. С.а - майка на ищеца, като случайно излязла в процесния двор, видяла съседа си Д. Й. да се отдалечава бързо, а колците на оградата, около 17-18 били съборени на земята.

Свидетелят М.В.Н. възпроизвежда изложеното от майката на ищеца – св.С.а чрез словесни, косвени възприятия, без да е присъствал на фактически деструктивни действия от страна на ответника спрямо оградата на ищеца.

Първоначалният ищец – настоящ въззивник не съумя да проведе главно и пълно доказване наследодателят на ответниците – въззиваеми Д. Й. да е извършвал неправомерни действия по събаряне на оградата му на границата на съседните им имоти, като не се установи точния момент, начин, интензитет, способ и механизъм на извършване на деликта.

Единствено св. С.а, която се явява майка на ищеца, изразява подозрения, че Д. Й. би могъл да извърши вменения му с исковата молба деликт, но от една страна тя не го е възприела непосредствено, като описани конкретни проявни форми на осъществено физическо въздействие спрямо целостта на оградата, като единствено изразява предполоЖ.я в тази насока, а от друга – същата се намира в пряка родствена връзка с ищеца, което създава съмнения в обективността им, на фона на липсата на други свидетелски показания и на недобрите съседски взаимоотношения с починалия ответник, сочен за делинквент.

Ето защо, съгл.чл.172, предл.І от ГПК настоящият съдебен състав приема, че показанията й, преценени в контекста на останалите събрани гласни и писмени доказателства, също неустановяващи пряко или косвено участие на ответника в извършване на деликтни действия спрямо имуществото на ищеца, не следва да бъдат кредитирани, за да обосноват осъществяване на конкретни и активни неправомерни действия от негова страна спрямо процесната ограда.

Наред с горното съдът счита, че към момента на твърдения деликт в исковата молба – есента на 2019 година, първоначалният ответник се е намирал в напреднала възраст – на 75 години, което в контекста на описаните в СТЕ и показанията на майката на ищеца по вид, количество, механизъм и интензитет на извършване вреди, не биха били адекватно и съответно сторени спрямо неговите физическите възможности по време, място и обстановка.

Като съобрази изложеното в съвкупност, въззивният съд, в съответствие с установеното и възприето от БРС намира, че не се установяват по несъмнен начин осъществени противоправни деяния от страна на ответника спрямо ищеца, в резултат на който да се ангажира деликтната му отговорност за обезщетение за имуществени вреди.

3

С оглед на горното и поради съвпадане на приетите от двете инстанции изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без уваЖ.е, като неоснователна, а обжалваното решение, като правилно и законосъобразно – потвърдено.

По отношение на разноските за въззивното производство:

С оглед изхода на спора, на въззивниците не се следват разноски, но поради липса на надлежно искане за присъждане на разноски и от въззиваемите, и на тях не следва да се дължат такива.

С оглед изхода на делото, на въззивника не се дължи присъждане на разноски за настоящата въззивна инстанция, нито на въззиваемия, поради липса на сторени такива и искане в тази насока.

Воден от горното, Софийски окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 374/28.11.2025 г., постановено по гр.д. № 463/2023 г. по описа на Районен съд Ботевград.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4