Решение № 2036 от 29.10.2021, Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2036 град Пловдив, 29.10.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито заседание на двадест и втори октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурор ДАНАИЛА СТАНКОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 832 описа за 2021 година, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Делото е образувано по искова молба, предявена от Й.К.В., с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр.Пловдив, чрез адв. В.С., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”.

Ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 50000 лв., за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в обида, възмущение, стрес, болки и страдания за периода от 31.12.2016г. до 31.03.2021г. /датата на депозиране на исковата молба/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.03.2021г. датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите – „падат се под 3 кв. м. нетна площ на човек“) в

Затвора гр.Пловдив; няма достъп до постоянно течаща студена и топла вода, и санитарен възел; през зимата е много студено, през лятото е топло и задушно; в килите има дървеници и гризачи; има мухъл и влага; ищецът страда от панкреатит от 23.09.2019г., полипи на жлъчния мехур, варици на хранопровода 1-ва степен, кървящи хемороиди 1-ва и 2-ра степен и астма, за които заболявания не му се осигурява подходяща диета и лекарства, поради което му се налага да си ги купува сам.

Ищецът твърди, че с горното са му нарушени правата по чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). В допълнителна молба поддържа исковата молба.

Редовно призован, Й.В., в съдебното заседание се представлява от адв. В.С.. Претендира направените по делото разноски в размер на 10 лева за внесена ДТ.

Ответникът

- Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител юрк.Ч., оспорва предявените искови претенции по основание и размер. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност и недоказаност на предявеня иск. Счита, че ако съдът уважи така предявения иск, то размера му следва да бъде редуциран.

По делото е постъпило становище и таблица /л.54-60/ от Затвора-Пловдив, от които се установява, че Й.В. *** на 30.12.2016г. и към 31.03.2021г. /датата на подаване на исковата молба/ се намира там.

В този периоди В. е пребивавал последователно в следните помещения на пост №6:

-

От 27.09.2018г. до 14.05.2020г. в стая №2 - квадратура на спално помещение без санитарен възел 27,99 кв.м.; квадратура на санитарен възел 2,40 кв.м.; помещението разполага с 2 отваряеми прозореца с размери 0,90м.х0,55м. и 0,90м.х0,55м.; размери на прозореца в санитарния възел 0,85м.х0,55м.;

-

На 15.05.2020г. В. е настанен в приемно отделение

/ОП-1/ и е пребивавал там до 25.05.2020г. - квадратура на ОП-1 без санитарен възел 26,47 кв.м.; квадратура на санитарен възел 2,80 кв.м.; помещението разполага с 2 отваряеми прозореца с размери 1,18м.х0,50м. и 0,97м.х1,18м.; размери на прозореца в санитарния възел 1,18м.х0,30м.;

-

На 26.05.2020г. В. е върнат в спално помещение №9, където е бил до 22.12.2020г.;

-

От 22.12.2020г. до 11.02.2021г. е преместен в спално помещение №4 - квадратура на спално помещение без санитарен възел 28,19 кв.м.; квадратура на санитарен възел 2,99 кв.м.; помещението разполага с 2 отваряеми прозореца с размери 1,00м.х0,50м. и 0,95м.х0,95м.; размери на прозореца в санитарния възел 0,30м.х1,10м.;

-

От 12.02.2021г. до 1131.03.2021г. /датат на подаване на исковата молба/ е преместен в спално помещение №5 - квадратура на спално помещение без санитарен възел 28,52 кв.м.; квадратура на санитарен възел 2,46 кв.м.; помещението разполага с 2 отваряеми прозореца с размери 0,98м.х1,15м. и 0,48м.х1,15м.; размери на прозореца в санитарния възел 0,31м.х1,10м.

В становище и справки от Затвора-Пловдив се посочва, че на всички лишени от свобода е осигурен достъп до течаща топла вода съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група, а работещите имат достъп до баня ежедневно. Във всеки санитарен възел има достъп до течаща студена вода. Извършва се своевременна смяна на течащи кранчета, отстраняват се течове и своевременно се подменят счупени прозорци.

През

2017г. в Затвора-Пловдив е извършено боядисване на общите помещения, извършено е боядисване на спалните помещения на пост №5, дограмата е подменена с нова и е поставен гранитогрес в общите умивални.

През

2019г. в Затвора-Пловдив е извършен основен рремонт на входа и стълбището на пост №5 и №6. През 2020г.е извършен основен ремонт на входа и стълбището на банята до медицинския център, а през 2021г. основен ремонт е направен и в стаи №5, №8 и №9 на пост №6.

Отоплението в Затвора-Пловдив се осъществява чрез централно - локално парно отопление през отоплителния сезон. Проветряването на стаята е по желание на лишените от свобода. Хигиената в спалните помещения се осъществява от настанените в съответното помещение, като за целта получават съответните почестващи материали, такива могат да бъдат закупени и от лавката на затвора, или да им бъдат донасяни от близките им.

В

Затвора-Пловдив няма изградена вентилационна мрежа, поради което помещенията се проветряват посредством прозорци. По отношение на мухъла, в становището се посочво, че е възможно такъв да се появява, тъй като лишените от свобода сушат дрехите си в спалните помещения при което се получава конденз.

В. е бил включен в специализирана групова работа „Умения за мислене“, чиято цел е участниците да бъдет запрознати с модел за решаване на проблем, да осъзнават връзката мисли-чувства-действия и влиянието на мисленето върху краткосрочните и дългосречните последици от конкретните действия. В. се отказал от груповата работа поради липса на мотивация.

Съгласно сключени договори за дезинсекция и дератизация със специализирана фирма в периода на престой на ищеца се извършвала редовна дезинсекция и дератизация на различните помещения на ареста и затвора по график, включително и спалните такива, съставляваща химична обработка на помещенията против мишки, хлебарки, мравки, дървеници, бълхи и мухи, за което по делото са приложени множество протоколи за изпълнени обработки.

Видно от представени копия на седмични менюта, през време на престоя на ищеца в Затвора-Пловдив предоставяната му храна била съответна на предвиденото в утвърдените от Министъра на правосъдието и съгласувани с Министъра на Здравеопазването таблица № 1 за състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на един лишен от свобода възрастен, както и заменителната таблица, като предлаганата храна била разнообразна, добре балансирана и съответстваща като химически и калориен състав на утвърдените таблици, като всички количества на хранителните продукти достигали необходимата дневна дажба.

Медицински документи по делото не са представени.

По делото чрез видеконферентна връзка е разпитан като свидетел И.С.И., който заявява, че познава В. от много години. Не са били в една килия, тъй като ищецът той е на друг пост. Знае, че В. е лежал в стационара, където го лекуват и му дават му лекарства, но трябва и сам да си купува и от вън.

Административен съд – гр. Пловдив, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на исковата молба, прие за установено следното:

Както вече се посочи, ищецът претендира обезщетение за понесени неимуществени вреди в периода от 31.12.2016г. до 31.03.2021г. за Затвор гр.Пловдив, пряка последица от допуснатото от страна на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ нарушение на чл.3 от КЗПЧОС и чл.3 от ЗИНЗС.

На първо място следва да бъде съобразено, че разпоредбата на чл.284 ал.1 ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 ЗИНЗС. Така, съгласно чл.285 ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл.284 ал.1 се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а съгласно чл.205 АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище гр.София, съгласно чл.12 ал.2 ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно чл.12 ал.1 и 3 ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за процесния период има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск.

На следващо място е необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт.

За да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл.284 ал.1 ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл.284 ал.5 ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл.3 ал.1/, както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл.3 ал.2/.

Ефектът от неизпълнението на задълженията от страна на затворническата администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди, следва да се отчита в съвкупност от преживяното, независимо, че за всяко от бездействията е налице различна законова регламентация. Според Европейския съд по правата на човека /решение от 10.02.2012г. по делото на Шахънов срещу България/, разделянето на исковата претенция като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца, както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека, лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е само по себе си достатъчно сериозно, за да изисква обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния затворник, ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига прага по чл.3 от Конвенцията. Такова разрешение на въпроса дава и разпоредбата на чл.284 ал.2 ЗИНЗС, според която в случаите по чл.3 ал.2 от с.з. съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.