Определение № 745 от 18.03.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 745 гр. София, 18.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно частно гражданско дело № 20251000500652 по описа за 2025 година Производството е по чл.274, ал.1,т.1, във вр. с чл.129,ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на ищците в първата инстанция М. М. П.

Л. М. И. чрез пълномощника им адв.Р. Т. против Определение №19442 от 02.12.2024 г., постановено по гр.д. № 10764/2023 г. на СГС, ГО, I-6 състав, с което съдът е върнал исковата молба по предявените от тях срещу Й. Б. П. и Е. М. П. искове по чл.26,ал.2,предл.5, във вр. с чл.17,ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожност на извършената на 14.12.2016г. с НА №53/2016г. продажба на недвижим имот – апартамент №96 с идентификатор *** ведно с прилежащо мазе, подробно описани в определението и е прекратил производството по тези искове.

Частните жалбоподателки излагат доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, както и нарушение на процесуалните правила. Жалбата е подробно мотивирана. Твърдят, че съдът им е давал неясни, противоречиви и неправилни указания, оставяйки няколко пъти без движение исковата им молба.Твърдят, че исковете по чл.26,ал.2,предл.5, във вр. с чл.17 ЗЗД са облигационни и цената им се формира от данъчната оценка на прехвърления имот – чл.69,ал.1,т.4, вр. с т.2 ГПК. Според ищците исковете им за прогласяване нищожността на привидната сделка покупко-продажба са допустими за целия имот, тъй като те не са негови съсобственици, които да са притежавали права от 1 него, а притежават правото на възстановяване на запазена част и имат интерес от установяване на симулацията на договора в цялост. Всяка една от ищците е предявила иск за установяване нищожността на цялата сделка, като цената на иска следва да се определи в размер на данъчната оценка на имота. В жалбата са изложени подробни доводи по направените оплаквания, свързани с неправилните и неясни указания на съда, оставяйки исковата им молба няколко пъти без движение, без съдът да вземе предвид уточнителните им молби, в които последователно е застъпвано становището им, че имат правен интерес да установят нищожност поради симулация на цялата сделка, а не само до размера на наследствените им права.

Молят за отмяна на обжалваното определение като незаконосъобразно и връщане на делото за разглеждане на предявените искове по същество.

В срока по чл.276 ГПК ответниците Й. Б. П. и Е. М. П. чрез пълномощника им адв.Ц. Г. са подали отговор на частната жалба, в който са развили доводи за нейната неоснователност, като напълно се споделят мотивите на съда за недопустимост на предявените искове поради липса на правен интерес за ищците да искат установяване нищожност на покупко-продажбата. Твърдят, че след неколкократното оставяне на ИМ без движение, ищците не са отстранили констатираните от съда нередовности и поради това правилно съдът е върнал исковата им молба по исковете с правно основание чл.26,ал.2,пр.5, във вр. с чл.17 ЗЗД. Молят за потвърждаване на определението.

Софийският Апелативен съд, търговско отделение, пети състав, като съобрази доводите, изложени в частната жалба, във връзка със събраните доказателства и законовите изисквания, намира следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, изхожда от надлежна страна и е насочени срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт, като следва да бъде обсъдена неговата правилност.

Видно от данните по делото, СГС е бил сезиран с предявени от М. М. П. и Л. М. И. срещу Й. Б. П. и Е. М. П. искове по чл.26,ал.2,предл.5, във вр. с чл.17,ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожност на извършена на 14.12.2016г. с НА №53/2016г. продажба на недвижим имот – апартамент №96 с идентификатор *** ведно с прилежащо мазе, подробно описани в молбата, 2 осн. чл.17, ал.1 ЗЗД, след разкриване на привидността в извършената на 14.12.2016 г. продажба, да приложи правилата относно прикритото съглашение, а именно дарение, както и иск по чл.30,ал.1 от ЗН за възстановяване на ищците в качеството им на наследници по заместване на тяхната майка общо 1/3 запазена част от наследството на техните баба и дядо по майчина линия.

Съдът е счел исковата молба за нередовна и я е оставил без движение, като е дал на ищците конкретни указания - всяка от ищците да формулира петитум съобразно собствените си права, които претендира по делото и да посочи цена на своя иск; да уточнят от какво произтича правният им интерес да искат прогласяване нищожност на цялата сделката и извън техните права, още повече, че ответникът П. също е наследник по закон, по силата на което придобива съответната част от имота; да пояснят какво означава формулирания от тях петитум по т.2 от ИМ, с който искат от съда на основание чл.17, ал.1 от ЗЗД да приложи правилата за прикритото съглашение, тъй като петитум липсва.

Съдът е поискал и уточняване на формулирания от ищците петитум по т.3, който е за цялото наследство от техните баба и дядо, но това искане не отговаря на изложените в ИМ обстоятелства, които са насочени единствено по отношение на една наследствена вещ - ап.№ 96, който е предмет на №53/2016г.

В отговор от двете ищци е постъпила уточняваща молба от 20.06.2024г. в която посочват, че предявяват отделни претенции за възстановяване на собствената на майка им запазена част. Посочват, че искът по чл.30, ал.1 от ЗН е неоценяем. Продължават, че оценката на исковете им представлява затруднение за тях и искат да бъде определена по чл.70, ал.1 от ГПК, тъй като ответниците не били посочили каква е оценката и на другите имущества, включени в наследството на М. Н. П. и Б. Т. П.. Отново излагат становището си за привидността на процесната покупко-продажба, която те имат правен интерес да обявят за нищожна, защото е накърнена запазената част от наследството на тяхната майка и накрая посочват, че искът им по т.3 от първоначалната искова молба е за възстановяване на запазената част от цялото наследство на техните баба и дядо.

Формулирали са следните искове:

1. На осн. чл. 26, ал. 2, предл. 5, вр. с чл. 17, ал. 1 ЗЗД, да бъде прогласена за нищожна извършената на 14.12.2016 г. с НА № 53/2016 г., на нотариус Д. И., p e r. № ***, продажба на недвижим имот апартамент №96 с идентификатор 68134.13 86.2041.1.96;

2. На основание чл.30, ал.1 от ЗН, съдът да възстанови в полза на М. М.

П., в качеството й на наследник по заместване, запазената част от 3 наследството на наследодателя Б. Т. П. и наследодателя М. Н. П..

3. На основание чл.30, ал.1 от ЗН, съдът да възстанови в полза на Л. М.

И., в качеството й на наследник по заместване, запазената част от наследството на наследодателя Б. Т. П. и наследодателя М. Н. П..

С определение № 10288 от 01.07.2024г съдът е приел, че не са отстранени нередовностите по делото, тъй като макар ищците да се посочили, че предявяват отделни претенции, то подобно уточнение не е извършено по отношение на иска за нищожност, нито е посочена цената на иска за всяка от ищците - цената на иск за нищожност на сделка за недвижим имот се определя от данъчната му оценка, каквато по делото е налична.

Съдът е посочил също така, че с първоначалната искова молба ищците са атакували единствено сделката по отношение на ап.№96, а с уточняващата молба заявяват, че предявяват иск за възстановяване на запазена част от цялото наследство, което представлява предявяване на нов иск, с необходимост от излагане на нови обстоятелства по него, тъй като възстановяване на запазена част може да се иска поради извършени завещания или дарения, твърдения за които по делото ищците не излагат.

Поради това съдът е указал на ищците, че за иска по чл.30, ал.1 от ЗН, който е неоценям, същият следва да е с посочени за предявяването му факти, а не само посочен като правна норма и да се уточни защо се насочва и против ответника Е. П., съпруга на Й. П., за която не се твърди да е наследник, респ. не нарушава наследствените права на ищците.

Прието е, че с уточняващата молба е обяснено какво е значението на разпоредбата на чл.17 от ЗЗД и е възпроизведен текста му, но отново не е формулиран петитум, който съдът служебно не може да формулира и е задължил ищците да го формулират.

В отговор, с уточняваща молба от ищците от 18.07.2024г, всяка от тях е заявила, че предявява иск за нищожност на процесната покупкопродажба, за която да се прилагат правилата за прикритата сделка - дарение с ответници по исковете - първоначалните такива.

Уточнили са, че искът по чл.30, ал.1 от ЗН не се предявява против Е.

П., тъй като първо трябва да се установи симулацията и едва след това да бъде разгледан иска по чл.30, ал.2 от ЗН, който те предявяват за цялото наследство от Б. и М. П.и , което може да се състои и единствено от ап.№ 96.

С определение №11868 от 30.07.2024г. съдът е приел, че с формулираните с уточняващата молба два отделни петитума за всяка от ищците за нищожност на сделката покупко-продажба не са отстранени пречките за движение на делото, а се стига до противоречие между обстоятелствената част на исковата молба и двата нови петитума, тъй като не са въведени фактически твърдения, че една или всяка 4 от тях претендира свои права върху целия апартамент. Затова задължил ищците да изложат обстоятелства каква е била запазената част на майка им, поделена между тях по равно и в този смисъл всяка от ищците да посочи цена на иска си и да формулиран съответен на това петитум.

Със същото определение съдът указал на ищците, че искът по чл.30, ал.1 от ЗН е неоценяем, подлежи на разглеждане от районния съд като първа инстанция и не може да бъде съединен за съвместно разглеждане с предявения иск за нищожност и по чл.26, ал.2, предл. 5 и чл.17 от ЗЗД, доколкото за същия е прието, че подлежи на разглеждане от СГС, а и страните по тях са различни и след отстраняване нередовностите по иска за нищожност, конкретно изясняване неговата цена, съдът ще предприеме следващите се действия евентуално по разделяне на производството.

С молба от 25.09.2024г, ищците отново са заявили, че търсят възстановяване на своята запазена част, но имат интерес от установяване на симулативност на договора за покупко-продажба в цялост, тъй като не са негови съсобственици и за тях не съществува правен интерес от установяване на някаква частична нищожност, съответстваща на размера на запазената част. Посочват, че указанията на съда са неясни, тъй като тепърва в процеса ще се изяснява запазената част на ищците, която се равнява на по 1/6 за ищците, но същата не определя цената на исковете им за нищожност, която цена възлизала на 33 475,90лв. Заявили са недвусмислено, че за тях е налице правен интерес от прогласяване нищожност на цялата сделка, тъй като единствено, ако прикритият договор за дарение е действителен, те могат да предявят иск по чл.30 от ЗН, иначе било правно невъзможно.

С обжалваното определение съдът е приел, че нередовностите на исковата молба не са отстранени, и след като ищците са предупредени, че при неизпълнение на указанията в срок исковата молба ще бъде върната, е върнал исковата молба и прекратил производството по исковете с правно основание чл.26,ал.2,пр.5, във вр. с чл.17 ГПК. Приел е, че правният интерес от съдебна защита на ищците се ограничава и е в обема на наследствените им права.

Същите не са обосновали правен интерес от предявяване от всяка от тях на искове за нищожност на цялата прехвърлителна сделка на процесния апартамент №96, който петитум не отговарял на последователните им твърдения за защита на частични права, от по 1/6 ид.ч., върху апартамента.

Затова продължава да е налице противоречие между заявени обстоятелства и търсена защита, поради което и на основание чл.129, ал.3 ГПК исковата молба по отношение на исковете за нищожност е върната и производството прекратено.

Съдът е постановил, след стабилизиране на определението за прекратяване, делото да се изпрати на СРС по подсъдност по иска по чл.30, ал.1 от 5

ЗН, предявен от М. М. П. и Л. М. И. против Й. Б. П..