Решение № 6289 от 19.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6289 гр. София, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Наталия Г. Халачева при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия Г. Халачева Въззивно гражданско дело № 20261100502480 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 6262 от 08.04.2025 г., постановено по гр.д. № 47737/2023 г. по описа на СРС, 143 състав, е отхвърлен предявения от Н. Е. К. иск с правна квалификация чл. 439, ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение на „Топлофикация София“ ЕАД, че Н. Е.

К. не дължи на дружеството ¼ /една четвърт/ от сумите, по които е бил издаден ИЛ 24.06.2015 г. по гр.д. 58079/2014 г., въз основа, на който е било образувано ИД 20198380403173, а именно не дължи сумата от 596,64 лева представляваща главницата за доставена ТЕ през периода от м.12.2011 г. - м.04.2014 г., не дължи сумата от 529,50 лева представляваща законната лихва от 24.10.2014 г. до изплащане на вземането, не дължи сумата от в размер на 2 95,06 лева представляваща лихвата за забава за периода от 31.01.2012 г. - 18.09.2014 г. и не дължи 94,73 лева, представляващи сторените разноски по производството по издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.д. 58079/2014 г. на СРС.

Производството е образувано по въззивна жалба от Н. Е. К., с която се иска отмяна на постановеното решение в цялост по съображения за неговата неправилност и незаконосъобразност.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът „Топлофикация София“ ЕАД подава отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Поддържа,че по процесното изпълнително дело регулярно са искани и извършвани изпълнителни действия, поради което погасителната давност, която е петгодишна, не е изтекла. Моли решението да бъде потвърдено и претендира разноски.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по 1 валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Не са нарушени императивни материалноправни норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС.

Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата е необходимо да се добави и следното: Разпоредбата на чл. 439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Съгласно закона, защитата на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, поради което разпоредбата на чл. 439, ал. 2 от ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение.

В случая, ищцата претендира защита по чл. 439 от ГПК, като се позовава на изтекла погасителна давност за принудително събиране на вземането, удостоверено в издадения в полза на ответника изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. С оглед изложените в исковата молба фактически твърдения, претенцията по чл. 439 от ГПК е допустима - искът е основан на факти, настъпили след влизането в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Съобразно приетото становище в правната теория и съдебна практика, погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а само на възможността да бъде принудително изпълнено.

Вземането продължава да съществува, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение - чл. 118 от ЗЗД. В този смисъл, търсената съдебна защита е допустима, доколкото при установяване недължимост на вземания поради давност се установява и че е погасена възможността за принудителното им изпълнение.

От фактическа страна, установява се по делото, че срещу наследодателката на ищцата на 19.07.2019 г. е образувано изпълнително производство за събиране на вземанията по изп. лист от 24.06.2015 г., издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в полза на ответника. От представеното по делото удостоверение за наследници се установява, че Н. Д.Р. е починала на 11.11.2019 г. Тя е оставила като наследник сина си Е.Д.И., починал на 20.01.2022 г. От своя страна Е.Д.И. е оставил за наследници съпругата си М.Г.И. и Н. Е. К. (ищцата по делото). Освен това Н. Д.Р. е оставила като наследник и още един син- Г.Е.И.. С молбата за образуване на делото „Топлофикация София“ ЕАД е възложила на ЧСИ действия по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ. На 25.07.2019 г. е изпратено запорно съобщение до „Юробанк България“ АД за налагане на запор на сметките на Н. Р.. На 25.11.2019 г. е постъпила молба от Е.Д.И., с която е уведомил съдебния изпълнител, че Н. Р. е починала, с оглед на което на 27.11.2019 г. му е изпратена покана за доброволно изпълнение.

На 12.08.2021 г. е постъпила молба от „Топлофикация София“ ЕАД, с която е поискано да бъде извършена справка за банкови сметки и сейфове на длъжника и да бъде наложен запор върху тях. На 17.08.2021 г. е изпратено запорно съобщение до „Юробанк България“ ЕАД за налагане на запор на сметките на Е.Д.И.. На 10.02.2023 г. е поискано от съдебния изпълнител да извърши справка за банковите сметки на длъжника и да бъде наложен запор върху тях. На 31.05.2023 г. е постъпила молба от Г.Е.И., с който е уведомил съдебния изпълнител за смъртта на Н. Д.Р., както и на сина й Е.Д.И.. С разпореждане от 09.06.2023 г. като наследници по изпълнителното дело са конституирани М.Г.И., Н. Е. К. и Г.Е.К.. На 19.06.2023 г. е получена от въззивната страна покана за доброволно изпълнение с изх. № 34820/09.06.2023 г. на 12.01.2024 г. е извършена справка за Н. Е. К. за налични банкови сметки и сейфове, както и за действащи трудови договори, след която датата няма извършени други действия от страна на ЧСИ.

Спорът в настоящото производство се концентрира върху приложимия давностен срок относно процесните вземания, както и върху обстоятелствата, водещи до неговото прекъсване. В тази насока съдът намира следното.

2

Както е изяснено в съдебната практика /Решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр.д. № 1722/2021г. на ВКС, I V г.о., ГК/ нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. Ето защо на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД приложима към процесните вземания е общата петгодишна давност. По аргумент от чл. 424, ал. 1 ГПК, влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо по отношение на обективираните в нея вземания, а именно това е предпоставката за приложение на общата петгодишна давност, уредена в чл. 117, ал. 2 ЗЗД.

Съгласно задължителните указания, дадени с ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, т. 3 - Погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Погасителната давност е материалноправна санкция за бездействието на кредитора при упражняване на неговите субективни права. Като иска от съдебния изпълнител по вече перемираното дело да приложи изпълнителен способ, кредиторът не бездейства. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие.

В настоящия случай с молбата от 19.07.2019 г. от страна на Топлофикация София“ ЕАД погасителната давност е била прекъсната, доколкото кредиторът към този момент и взискател по изпълнителното дело е възложил правата по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.

Давността е прекъсвана неколкократно, както с всяко едно от исканията на ответника за извършване на изпълнителни действия, така и с наложените запори върху банкова сметка на длъжницата по изпълнителното дело. От началния момент на погасителната давност 24.06.2015 г. до 19.07.2019 г. не са изтекли пет години. Предприети са регулярни изпълнителни действия като времето между тях е по-малко от 2 години. Впоследствие давността отново е прекъсната с молбите от 12.08.2021 г. и 10.02.2023 г.

Съгласно актуалната съдебна практика, намерила израз в Решение №50017/27.03.2023г. по гр.д. №720/2022г. на IV ГО на ВКС, Решение №50012/20.11.2024г. по гр.д. №4514/2021г. на IV ГО на ВКС, процесът по чл.439 от ГПК е „относно вземането“ в смисъла на чл. 115, б.

„ж“ ЗЗД, поради което в хода на процеса давност не тече. Длъжникът може да се позове на същата, но този му довод е винаги неоснователен. Течението й е спряно с подаването на исковата молба, поради което и понастоящем давността не е изтекла.

С оглед на изложеното правилно първоинстанционният съд е отхвърлил предявения отрицателен установителен иск по реда на чл. 439 ГПК за недължимост на вземанията поради изтекла погасителна давност.

Поради съвпадение в крайните изводи на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на въззиваемата страна се следват разноски, съобразно депозирания списък по чл. 80 от ГПК /л. 27/. В същия е посочена сума в размер на 184,07 евро за юрисконсултско възнаграждение.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 6262 от 08.04.2025 г., постановено по гр.д. № 47737/2023 г. по описа на СРС, 143 състав.

ОСЪЖДА Н. Е. К. с ЕГН: **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 сумата от 184,07 евро - юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

3

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4