Решение № 542 от 03.08.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 542 гр. София, 03.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Николай Метанов при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело № 20221001000994 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба на „АЛУМИНКО“ А.Д., с ОТР № 13377517000, със седалище и адрес на управление в Република Гърция, община Танагра/Виотия, представлявано от А. К., председател на Съвета на директорите, срещу Решение № 260024 от 10.01.2022 г. по т.д. №1944/2020 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI5 състав, с което са отхвърлени предявените от „АЛУМИНКО“ А.Д. против ,,МЕТАТРОН-МТ“ ООД, ЕИК 121120865, със седалище и адрес на управление - гр. София, ул. „Подпоручик Неделчо Бончев“ № 8А, искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 327 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 61 609,85 евро - непогасена главница за извършени доставки по следните фактури: Фактура А0007562/02.08.2018 г. при непогасена стойност от 13 944.40 евро; Фактура А0007644/10.09.2018г. на стойност 1 731,27 евро;

Фактура А0007811/17.10.2018г. на стойност 590,98 евро; Фактура А0007820/19.10.2018г. на стойност

25

345,69 евро;

Фактура

А0007857/26.10.2018г. на стойност

14

902,83 евро;

Фактура

А0007908/07.11.2018г. на стойност

1

118,98 евро;

Фактура

1

А0079300/14.11.2018г. на стойност 3 975,70 евро, както и за сумата от 12 457,41 евро - начислена върху главницата законна лихва за забава за периода от падежа по всяка от фактурите до датата на депозиране на исковата молба в съда -12.10.2020 г. и с което е осъдено „АЛУМИНКО“ А.Д. да заплати на „МЕТАТРОН-МТ“ ООД по предявените насрещни искове с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 87 ЗЗД, сумата от 5 915,08 евро - платена на отпаднало основание за стоките, които не били доставени по следните фактури: Фактура А0007562/02.08.2018 г. при непогасена стойност от 13 944.40 евро; Фактура А0007644/10.09.2018г. на стойност 1 731,27 евро;

Фактура А0007811/17.10.2018г. на стойност 590,98 евро; Фактура А0007820/19.10.2018г. на стойност

25

345,69 евро;

Фактура

А0007857/26.10.2018г. на стойност

14

902,83 евро;

Фактура

А0007908/07.11.2018г. на стойност

1

118,98 евро;

Фактура

А0079300/14.11.2018г. на стойност 3 975,70 евро, както и законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на насрещната искова молба до окончателното й изплащане, осъдено е ,,АЛУМИНКО“А.Д. да заплати на ,,МЕТАТРОН-МТ“ ООД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 100 лв. съдебни разноски, както и е осъдено ,,АЛУМИНКО“А.Д. да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 77 ГПК, във вр. чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 460 лв. - държавна такса по насрещните искове.

Твърди се във въззивната жалба, че решението на първоинстанционния съд е необосновано, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и на императивни материалноправни норми. Решаващият извод на съда, с който е отхвърлена исковата претенция е, че доставките по търговски договор за продажба, предмет на спора не са извършени от ищцовото дружество. За да направи този извод, съдът в мотивите си отхвърля всички волеизявления на търговския директор на ответното дружество, с което признава получаването на доставките и забавата на плащането им от ответното дружество. Съдът приема, че тези волеизявления са извършени от лице, което не представлява ответното дружество. Този извод е необоснован и неправилен, защото противоречи на представената по делото имейл кореспонденция, която изхожда от лице, подписало я в качеството си на Търговски директор. Тази кореспонденция, видно от адреса, от който е изпратена, изхожда от имейл адрес/имейл сървър, който се притежава от ответното дружество, а именно metatron.bg. Видно от справка в публичния 2 register.bg, приложена към жалбата, собственик на този адрес, респективно на мейл сървър с име „metatron.bg" е ответното дружество - „Метатрон-МТ" ЕООД, както и че в копие на имейлите, изходящи от търговския директор на дружеството е лице с адрес ***. Лицето М. Г. К. е управителят на ответното дружество. Така в имейл от 18.02.2019 г. управителят на ответното дружество М. К. е в копие на признанието, извършено от Търговския директор Д. Л., че доставките са извършени в Мол Пловдив, но че за това, че не са монтирани от ответното дружество, не могат да бъдат платени. Необосновано съдът е кредитирал напълно твърдението на процесуалния представител на ответника, че „изложеното в писмата не изхожда от оправомощено от него лице да прави съответните изявление от негово име". За да обоснове тезата си за липса на доказана доставка, съдът, без да сочи мотиви за това, изключва от доказателствените средства по делото цялата имейл кореспонденция между страните по настоящия спор като заявява че „електронната кореспонденция между страните не представлява годен документ по смисъла на ГПК".

Цялостната съдебна практика, формирана по въпроса дали имейл кореспонденцията е годно доказателствено средство, е възприела приложената на хартиен носител електронна кореспонденция, заверена от процесуалните представители на страните „за вярна" съгласно чл. 32 ЗА за годно писмено доказателство, имащо силата на официално заверен документ.

Видно от протокола от първото открито съдебно заседание, в отговор на въпрос на процесуалния представител на ищеца дали вещото лице е било допуснато до счетоводството на ответното дружество, вещото лице обяснява, че не е допуснато до счетоводството на ответното дружество. Съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като не е придал предвидената в закона доказателствената стойност на частните свидетелстващи документи, каквито представляват извлеченията от редовно водените счетоводни сметки на ищеца, в които са заведени издадените от него фактури, приложените и представени от ищеца VIES декларации, които сочат ответното дружество като задължената страна по всички, издадени процесни фактури. За да обоснове липсата на доставка и на валидно правоотношение по търговска сделка между страните, съдът необосновано приема в решението си, че фактурите, приложени по делото, следва да се изключат от доказателствата по него, тъй като не са подписани, без да отчита редовното им завеждане в счетоводството на ищеца, потвърдено и от ССЕ и 3 отразяването им във VIES декларациите, както и посочването им във всяка една от товарителниците и съпровождащите ги складови разписки, приложени по делото, решаващият състав достига до неправилни правни и фактически изводи. Решението съдържа вътрешно противоречие между правните си изводи и фактическите констатации като съдът приема, че са „представени доказателства относно кореспонденция с управителя на търговския център", а на стр.7 от мотивите приема, че „по делото не са представени доказателства за договорка за извършване на доставка на адреса на „Пловдив Плаза" ЕАД. За да обоснове липсата на осъществена доставка, неправилно съдът приема, че само товарителница към фактура № 7820 е подписана, подписани са и товарителниците към фактури № 7857 и № 7908.

От друга страна, подписването или липсата на подпис към товарителниците от получателя не доказва, че доставката не е извършена. Тъй като товарителницата е съставена и удостоверена от трето лице за спорното правоотношение, каквато е фирмата превозвач, тя представлява сама по себе си годно писмено доказателство, удостоверяващо извършената доставка. Без да посочва мотиви съдът изключва и складовите разписки като годни доказателства по делото. Въззивникът твърди, че съдът необосновано е уважил и насрещния иск, който е неоснователен и недоказан. Съдът неправилно е приел, че с частичното плащане от ответното дружество на сумата в размер на 5915,08 евро ответното дружество не извършва извънсъдебно признание на факта на доставката и на съществуващите търговски отношения между страните. Mоли съда да отмени първоинстанционното решение и да уважи изцяло предявения иск, както и да отхвърли насрещния иск, както и да му бъдат присъдени разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба, в който въззиваемата страна посочва, че няма никакви доказателства по делото и никаква идентификация - правна, електронна или лична, че някакво лице е действало от името на „Метатрон-МТ" ЕООД, ползвайки и-мейл ***. От това положение директно следва необосноваността и неверността на извода, че чл.

301 ТЗ въобще може да се приложи в случая. Приложената от ищеца и-мейл кореспонденция в първоинстанционното производство, даже и да би се приела като годно доказателствено средство, не дава никаква информация за получаването на процесните стоки по фактурите и не може да бъде тълкувана като признание. Първоинстанционният съд правилно е възпроизвел изводите 4 на приетата ССЕ, че „фактурите не са били отразени в счетоводството на ответника“. Напълно неверни са твърденията на въззивника, че „вещото лице „не е било допуснато до счетоводството на ответното дружество". Самото вещо лице на стр. 2 декларира, че се е запознало подробно с „документите, предоставени от ищеца, от ответника и приложените документи в кориците на делото“, а на стр. 4 от ССЕ декларира, че „От извършената проверка в счетоводството на ответника и в ТД на НАП се установи, че фактурите, предмет на исковата молба: -фактура №А0007562 от 02.08.2018т., -фактура №А0007644 от 10.09.2018г., -фактура №А0007811 от 17.10.2018г., -фактура №А0007820 от 19.10.2018г., -фактура №А0007857 от 26.10.2018г., -фактура №А0007908 от 07.11.2018г. и -фактура №А00079300 от 14.11.2018г. не са заведени в счетоводните книги и не са включени в дневниците по ДДС на ответното дружество.“ Моли съда да потвърди изцяло първоинстанционното решение, както и да му бъдат присъдени разноски.

Решението не е обжалвано и е влязло в сила, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен насрещният иск от „МЕТАТРОН-МТ“ ООД с правно основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1 447,55 евро - законна лихва за забава върху главницата от 5 915,08 евро за периода от 02.08.2018г. до 29.12.2020г. , както и е осъдено „МЕТАТРОН-МТ“ ЕООД да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 77 ГПК, във вр. чл.78, ал. 3 ГПК, сумата от 115.20 лв. - държавна такса по насрещните искове.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

В исковата молба ищецът – „АЛУМИНКО“ А.Д. твърди, че в периода 02.08.2018 година – 14.08.2018 година са извършени доставки на алуминиеви профили на ответното дружество – ,,МЕТАТРОН-МТ“ ООД. На 02.08.2018г. извършил доставка, придружена с международна товарителница на стойност 19 859,48 евро, за което издал фактура А0007562 от същата дата. На 04.07.2018г. ответното дружество извършило частично плащане на сумата от 7 400,00 евро, с което напълно погасило задължение към ищеца по предходна фактура А0007420 от 29.06.2018г. в размер на 1 484,92 евро, а с остатъка била погасена частично дължимата сума по фактурата от 02.08.2018г. Така по последната фактура остатъкът за плащане се равнява на 13 944,40 евро, ведно с лихвата за забава за периода 03.08.2018г. – 12.10.2020г. в размер на 3 110,37 евро. Ищцовото дружество продължило да извършва доставки, за които 5 издавало фактури, но по същите не постъпвали плащания. Твърди се, че доставките са, както следва: На 10.09.2018г. е извършена доставка на обща стойност 1 731,27 евро, за която е издадена фактура А0007644. На 17.10.2018г. е издадена фактура А0007811 за доставка на стойност 590,98 евро. На 19.10.2018г. е издадена фактура А0007820 за доставка на стойност 25 345,69 евро. На 26.10.2018г. е издадена фактура А0007857 за доставка на стойност 14 902,83 евро. На 07.11.2018г. е издадена фактура А0007908 за доставка на стойност 1 118,98 евро. На 14.11.2018г. е извършена последна доставка на стойност 3 975,70 евро, за която е издадена фактура А0079300.

Така общият размер на задължението на ответното дружество е в размер на 61 609,85 евро, като се дължи и лихва за забава, върху всяка от фактурите до датата на подаване на исковата молба – 12.10.2020 година, в общ размер на 12 664,13 евро. Въпреки многобройната кореспонденция, плащане от ответното дружество не е постъпило. Претендира ответното дружество да бъде осъдено да заплати сумата от общо 61 609,85 евро – представляваща общата цена, сбор от цените на всяка една от доставките и лихва за забава, дължима върху всяка една от доставките до датата на депозиране на исковата молба в съда – 12 457,41 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, както и да се присъдят направените по делото съдебно-деловодни разноски.