Решение № 260736 от 16.10.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И

Е

№ 260736/16.10.2020г.,гр.Варна

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН

СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ,

ХХХІІІ-ти състав, в публично заседание, проведено на 18.10.2020г., в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА при участието на секретар АТАНАСКА

ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5465 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е с правно основание чл. 49 от СК.

Производството е образувано въз основа на искова молба от ищецът Я.Л.М. ЕГН **********, с адрес: ***, съд.адрес:***17А/адв.

С** /, срещу ответника И.Т.М. ЕГН **********, с адрес: ***13, обективираща искане за прекратяване на сключения между страните граждански брак, на основание чл.49 ал.1 от СК, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без произнасяне по въпроса за вината; като на ищцата, като негова майка, се определи подходящ режим на личен контакт с детето, а именно: всяка втора и четвърта събота и неделя от 10.00ч. на съботата до 18.00 часа на неделята ,и по един месец през летните ваканции, когато бащата не е в годишен отпуск също и по 1/2 /една втора/от почивните дни, отредени за празници в Р България;

Изразява се с исковата молба становище за предоставяне на ответника И.Т.М. ЕГН **********, като баща и законен представител упражняването на родителските права спрямо детето Е***ЕГН

**********, родена на ***г. в гр.Варна; за осъждане на ищцата да заплаща в полза на детето, месечна издръжка в размер на издръжка160,00лв., платима от дата на влизане в сила на решението за развод, която издръжка да се заплаща до всяко 15-то число на месеца; за постановяване след развода ищцата да носи предбрачното си фамилно име М***.

Ищцата сочи, че няма претенции за предоставяне ползването на СЕМЕЙНО ЖИЛИЩЕ.

Сочи се от ищцата, че с ответника са сключили граждански брак на 05.09.1993 год. в гр.Варна, за което е съставен акт с номер 1248/05.09.1993г. Бракът е първи по ред и за двамата. От брака си, съпрузите имат три деца, като към момента само едното дете е под 18 години -Е***ЕГН **********, родена на ***г. в гр.Варна. След сключване на брака, ищцата сочи, че с ответника са заживели в гр.Игнатиево, в жилище на неговите родители. От юли месец на 2013г., се разделили окончателно и до сега не са се събирали. Причината и била в това, че ответника си променил отношението към ищцата и не желаел да се съобразява с мнението й по много въпроси, дори и такива свързани с децата и с общи финанси на семейството, като това обтегнало отношенията до крайност. Ищцата излага, че при това положение, е взела децата и го напуснала, като заживяла на квартира на адрес в с.Тополи, обл.Варна. В момента детето, което е под 18 години - Е***ЕГН **********, родена на ***г. в гр.Варна, сочи, че е в Р Германия, гр.Бремен , ул.***39 -***, учи в гимназия и живее при баща си на този адрес. Детето Е***, се чувствало спокойно при баща си, защото обстановката при него е спокойна, уравновесена и има отлични условия за отглеждането на едно дете. Бащата работи в автосалон, като се грижи за всички нужди на детето, с което ищцата сочи, че постоянно подържа телефонна връзка

След дълъг размисъл, ищцата излага, че е взела категорично решение за развод, като желае съдът да не издирва въпроса за вина между съпрузите, желае родителските права да бъдат присъдени на бащата, поради факта, че детето от вече 2/две/ години е в Германия при баща си, учи и живее и най-вече се чувства добре.

С оглед гореизложеното, се настоява, че брака е дълбоко и непоправимо разстроен, лишен е от съдържание, съществува само формално и не е в интерес на обществото, на съпрузите и детето им, поради което следва да бъде прекратен с развод.

В срокът по чл.131 ГПК, ответникът, редовно уведомен по посочената разпоредба, депозира отговор на исковата молба, с който изразява становище, че е приема делото да се гледа от Районен съд – Варна, т.е. компетентността на този съд, както и че е съгласен с твърденията в исковата молба. Заявява, че желае развод, и е съгласен с исковата молба. Потвърждава, че детето Елеонора живее при него в Германия.

В съдебното заседание, ищцата чрез процесуален представител поддържа исковата си претенция и моли за уважаването й.

В с.з. ответникът, редовно призован, не се явява и не изразява становище по същество на исковата претенция.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Удостоверение за сключен граждански брак установява, че страните са съпрузи по силата на сключен между тях граждански брак на

05.09.1993г. в гр.Варна, за което е съставен Акт за граждански брак № 1248 от 05.09.1993г.

В хода на производството по делото, с оглед установяване твърдените от страните факти, са ангажирани по искане на ищцата гласни доказателства, посредством разпита на св.М***М. /брат на ответника /, чиито показания съдът кредитира при условията на чл.172 от ГПК.

Същият в показанията си, дадени пред съда излага, че раздялата между съпрузите датира от 2012г.като неговия брат, понастоящем ответник по делото живее в Германия, в Бремен. Потвърждава, че брат му се грижи за детето Е***, която учи в Бремен. Излага, че детето се чувства добре там, при своя баща и че желае и занапред да живее при него в Бремен. Потвърждава и желанието на ответникът, изложено в отговора, че желае предоставянето на родителските права по отношение на роденото от брака дете Е*** да се предостави на него.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Доказателствената тежест в гражданския процес се разпределя съобразно правилото на чл. 154 от ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.

В тежест на ищцовата страна е да установи, следните правнорелевантни факти, а именно: - твърдяните факти от живота на съпрузите, обусловили дълбокото и непоправимо разстройство на брака; - наличието на фактическа раздяла между съпрузите, настъпила на сочената дата.

В тежест на ответната страна по делото от своя страна е да установи всички евентуално наведени от нея положителни твърдения за факти, от които черпи благоприятни за себе правни последици, в т.ч. факти от живота на съпрузите, които са обусловили разстройството на брака.

По иска с правно основание чл.49, ал.1 от СК:

От доказателствата по делото се установява, и съдът приема за доказано, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, лишили са се от чувство за близост, общност и единство, както и желание за полагане на общи грижи за семейството и дома. Съдът основава изводите си в тази насока на база твърденията на страните и събраните в хода на делото гласни доказателства. По категоричен и убедителен начин последните установяват, че между съпрузите е налице фактическа раздяла от преди около осем години до настоящия момент. На практика, ответника е напуснал страната и заминал да живее и работи в Германия, като от тогава не се е завърнал при съпругата си. Съпругата се установява, че от раздялата им живее в България, а понастоящем в с.Тополи. Предвид изложеното, съдът намира, че запазването на брака би било вредно за обществото и самите съпрузи, между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност, поради което бракът им следва да бъде прекратен, на основание чл.49, ал.1 от СК.

По въпроса за вината:

Законовата уредба не дефинира понятието

”вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака”. Съдът приема това понятие като компилация от обективно и субективно отношение на всеки от съпрузите към брачната връзка, неизпълнение на поетите брачни задължения за взаимност, съвместно живеене на съпрузите и грижи за семейството.

В настоящото производство, е отправено искане съдът да не се произнася по въпроса за вината за разтрогване на брака, поради което не следва де са обявява вина за разстройството на брачните отношения.

По иска с правно основание чл. 59 от СК.

Досежно упражняването на родителските права съдът е задължен да вземе предвид съвкупността от всички обстоятелства, характеризиращи конкретния казус, по-съществените от които са: възпитателски качества на родителите, полагани грижи, привързаност на децата към родителите, полът и възрастта на децата, помощта на трети лица, социално обкръжение, жилищно-битови и други материални условия на живот.

В разглежданият случай, няма спор, че след раздялата на съпрузите, за роденото от брака дете се грижи неговия баща, както и не се спори относно желанието на бащата да упражнява и занапред родителските права по отношение на детето Е***ЕГН

**********, родена на ***г. Между страните няма спор за родителски права, като иск за родителски права е предявен единствено от бащата.

Предвид изложеното и с оглед и становището на ответника, с което изразява съгласие детето да се отглежда от него и занапред, съдът намира, че следва да предостави родителските права по отношение роденото от брака дете на неговия баща. Следва да се определи и местоживеенето на детето при неговия баща и законен представител на адреса, на който живее в гр.Бремен, Германия, ул.“Бугермайстер-Кюртен“39-***.

По въпроса за режим на лични контакти между майка – дете:

Предвид предоставяне упражняването на родителските права спрямо роденото от брака дете на бащата, на майката следва да се определи режим на лични контакти. Предвид възрастта на детето и необходимостта от поддържане на емоционалната връзка дете-майка и потребността от майчини грижи и ласки, съдът намира, че следващият се режим в конкретния случай следва да бъде в рамките на поискания от ищцата, с който ответника се е съгласил, видно от изразеното си становище в представения по делото отговор по реда на чл.131 ГПК, а именно: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, за времето от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя, както и по един месец през летните ваканции, когато бащата не е в платен годишен отпуск, както и една втора от почивните дни, отредени за празници в РБългария.

По въпроса за издръжката на детето:

Родителят, който не упражнява родителски права за детето, дължи издръжка в пари. В случая предвид трудоспособната възраст на страните по делото преценява, че същите са в състояние да реализират доходи поне в размер на средната за страната работна заплата за страната. Детето, съдът намира, че с оглед възрастта си, се нуждае от издръжка в общ размер на около 300,00лв. месечно, от които следва да се поемат от майката за плащане 160.00лв. месечно, за която сума и тя и съпруга й са изразили съгласие. По- големият паричен принос на майката, съдът оправдава, с оглед упражняваните непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на детето от бащата. Издръжката следва да се дължи, както е поискана от страните по делото, а именно: от датата на влизане в сила на съдебното решение по настоящото дело, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, с падеж до всяко 15-то число на месеца, за който се отнася, до настъпване на законни основания за изменяването или прекратяването й.

Въпрос за предоставяне на семейното жилище в настоящото производство не е поставян, поради което и съда не дължи произнасяне в тази насока. Семейното жилище, според изнесеното от ищцата, което не е оспорено и от ответника с отговора по чл.131 ГПК, е напуснато от страните.

По иска с правно основание чл. 53 от СК:

Предвид искането на жената, съдът намира, че съпругата след прекратяване на брака следва да запази предбрачното си фамилно име М***.

По разноските:

Предвид изхода от спора и на основание Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ДВ бр.22 от 28.02.2008г., в сила от 01.03.2008г., съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50,00лв., която следва да се внесе по равно от страните, на основание чл.329, ал.

1, изр.2 от ГПК.

Мотивиран от така изложените съображения,