Решение № 718 от 10.10.2022, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 718 гр. Пещера, 10.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Велина Ив. А. при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева като разгледа докладваното от Велина Ив. А. Гражданско дело № 20215240100922 по описа за 2021 година

Предявен е иск по чл.422 от ГПК.

В исковата си молба ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.

А.,Париж рег.№ 542097902, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК: 204915054, вписан в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, ж.к.

Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от законен представител Д. Д., чрез юрисконсулт Н. М. срещу ответника Й. З. В. от гр.

Брацигово, ул.“***“ № 21 твърди,че с Договор за потребителски кредит с номер EMLN-17616359 от 20.01.2020 година ищцовото дружество: „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“., Париж peг.№542097902, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“., клон България е отпуснало паричен кредит в размер на 1042.10 лева за срок от 10 месеца,обхващащ периода от подписване на договора до 15.12.2020 година,съгласно погасителен план.Сочи се още, че в уговорения погасителен план били разписани падежните дати на месечните погасителни вноски,техния размер, и размерът на оставащата главница.Договорено било от страните паричният кредит да бъде изплатен от кредитополучателя чрез 10 броя равни месечни вноски ,всяка в размер от 114,50 лева,като в договора била посочена и общата стойност на плащанията по кредита.Въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника бил определен и годишен процент на разходите.Същият заплащал и такса ангажимент,срещу което кредиторът сключвал договора при фиксиран процент по смисъла на §1,т.5 от ЗПК,при съдържащи се в договора условия,размери и срокове.Таксата се заплащала от кредитополучателя при 1 усвояване на кредита,като кредиторът удържал сумата посочена в полето „Такса ангажимент“ от общия размер на кредита.“.Лихвеният процент по кредита бил фиксиран за срока на договора,като началната дата за изчисляване на ГПР била датата на подписване на договора при допускането,че годината има 365 дни,независимо дали година е високосна и договорът бил валиден за целият срок като страните следвало да изпълнят точно задълженията си по него.Твърдят още ,че кредиторът изпълнил задължението си по договора и превел заемната сума по лична банкова сметка на кредитополучателя,която банкова сметка била декларирана от същия в подписания договор за кредит.Съгласно задълженията по договора при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължал и обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забава.В настоящия случай кредитополучателят преустановил плащанията по договора на 15.03.2020 година като към тази дата не бил погасил нито една месечна погасителна вноска.На основание чл.5 от договора вземането на кредитодателят е станало изискуемо в пълен размер считано от 15.04.2020 година.Кредиторът изпратил изрично уведомление до длъжника ,с което последният бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост.

С оглед на обстоятелството,че длъжникът не е извършил плащания по договора за кредит депозирали заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК ,въз основа на което било образувано ч.гр.дело № 1442/2020 година по описа на ПщРС приключило с издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника,която заповед е връчена на последния при условията на чл.47,ал.5 от ГПК.Това мотивирало правният им интерес да установят вземането си.

Молят да се постанови решение, с което съдът да приеме, че е налице вземане от страна на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№ 542097902, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България по отношение на Й. З. В. в размер на : сумата от 1042.10 лева, представляваща главница по кредита;сумата от 102,90 лева,представляваща възнаградителна лихва по договора, за периода от

15.03.2020 година до

15.12.2020година;сумата от 52,89 лева ,представляваща мораторна лихва,за периода от 15.04.2020 година до 16.11.2020 година,ведно със законната лихва върху главницата ,считано от депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се сторените съдебни разноски по заповедното производство в размер на 25 лева -за държавна такса и минимално юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв., както и разноски в настоящото производство.

В указания от съда срок ответникът не е депозирал писмен отговор, като от определения му особен представител адв.Т. е постъпил писмен 2 отговор ,в който предявеният иск е оспорен по основание и размер.

Направено е възражение за недействителност на договора ,поради неспазване на императивните разпореди на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК.Сочи още ,че договорът бил обявен от кредитора за предсрочно изискуем на 15.04.2020 година ,но липсвали доказателства длъжникът да е би изрично уведомен за това.Липсвали и доказателства за реално предаване на заемната сума от кредитора на длъжника.По горните съображения предявеният иск следвало да бъде отхвърлен.Не сочи доказателства.

Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК ,съдът приема за установено следното :

От събраните по делото писмени доказателства : договор за потребителски паричен кредит;погасителен план;последна покана;платежно нареждане се установява ,че на 20.01.2020 година е сключен писмен договор за потребителски паричен кредит № EMLN 17616359 между „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А клон България от една страна в качеството на кредитор и Й. З. В. от друга страна в качеството му на кредитополучател ,по силата на който кредиторът се задължил да предостави на кредитополучателя кредит за потребителски цели в размер на 1000 лева като била договорена и застраховка „защита на плащанията“ в размер на 42 лева ,както и такса в размер на 35 лева.Уговорено било още от страните заетата сума да бъде издължена чрез 10 погасителни вноски ,всяка в размер на 114.50 лева ,при годишен процент на разходи от 27.95 %;годишен лихвен процент от 18,15%или общото задължение по договора възлизало на 1145.00 лева.В ОУ на договора кредитополучателят е декларирал банкова сметка, по която да му бъде преведена заемната сума.Представен е и погасителен план към договора за кредит,в който са уговорени: бр. на вноските ,размерът на всяка и падежните дати. С платежно нареждане № 000005695834 от 21.01.2020 година кредитодателят е превел по банкова сметка на кредитополучателя( съвпадаща с декларираната в договора) сумата от 965 лева ,като основание за превод на посочената сума е отразено „съгласно договор 17616359“.

Като доказателство по делото е приложено ч. гр. дело № 1 442/2020 година по описа на П щРС , от което се установява ,че същото е образувано по заявление на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС „ С.А. клон 3

България по реда на чл.410 от ГПК срещу Й. З. В. от гр.Брацигово за издаване на заповед за изпълнение за следните суми : главница в размер на 1042.10 лева;възнаградителна лихва в размер на 102.90 лева,за периода от 15.03.2020 година до 15.12.2020 година ;мораторна лихва в размер на 52.89 лева ,за периода от 15.04.2020 година до 16.11.2020 година ,ведно със законната лихва върху главницата ,считано от депозиране на заявлението до окончателното й изплащане.Претендирани са и направените по делото разноски.

Въз основа на заявлението е издадено разпореждане инкорпорирано в заповед №260144 от 23.12.2020 година ,постановена по ч.гр.дело №1442/2020 година по описа на ПщРС ,с което е разпоредено длъжникът Й. З. В. да заплати на заявителя следните суми: главница в размер на 1042,10 лева;възнаградителна лихва в размер на 102,90 лева,за периода от 15.03.2020 година до 15.12.2020 година;мораторна лихва в размер на 52,89 лева ,за периода от 15.04.2020 година до 16.11.2020 година ,ведно със законната лихва върху главницата ,считано от 26.11.2020 година до окончателното изплащане ,както и разноски по делото ,в това число д.т. в размер на 25 лева и 50 лева – възнаграждение на юрисконсулт.Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК.Със съобщение от 28.06.2021 година съдът е указал на заявителя за правото му да предяви иск ,за да установи вземането си в месечен срок ,като довнесе и дължимата държавна такса.Видно от печата положен на исковата молба същата е депозирана по пощата на 20.07.2021 година.

За изясняване на спора от фактическа страна бе назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза като вещото лице Л.Ц. в заключението си сочи ,че по договор страните са уговорили кредитодателят да предостави в заем на кредитополучателя сумата от 1000 лева като последният заплаща такса ангажимент в размер на 35 лева още при усвояване на заемната сума,т.е кредитодателят удържа тази сума при реалното предаване на заемната сума.

Вещото лице установило още ,че съгласно чл.5 от договора при забава на една или повече месечни вноски кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка погасителна вноска.При просрочие на две или повече погасителни вноски ,вземането на кредитора ставало предсрочно изискуемо в целия размер,ведно с дължимото обезщетение за забава.Вещото лице установило 4

,че кредитодателят е превел заемната сума в размер на 965 лева по декларираната от ответника банкова сметка.По партидата на длъжника нямало извършени плащания.До депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК-27.11.2020 година задълженията на кредитополучателя са както следват:главница в размер на 1042.10 лева;дължима договорена лихва в размер на 102.90 лева ,за периода от 15.03.2020 година до 15.12.2020 година и обезщетение за забава върху главницата за периода от 15.04.2020 година до депозиране на заявлението 65.72 лева

Заключението е прието в с.з. и не е оспорено от страните.

Касае се за иск по чл.422 от ГПК за уважаването ,на който следва да бъде установено безспорно ,че искът е допустим и, че претендираното от ищеца вземане съществува в размера ,който е посочен в исковата молба.

Безспорно се установява по делото ,че са налице положителните процесуални предпоставки за предявяване на иска –издадена заповед за изпълнение; /връчване при условията на чл.47,ал.5 от ГПК/ и спазване на едномесечния преклузивен срок, в рамките на който следва да бъде предявен установителния иск.

В производството по иск за установяване съществуване на вземане ,произтичащо от сключен между страните договор за заем в тежест на ищеца е да докаже качеството си на кредитор-факта , от който произтича вземането му,както по основание,така и по размер ,в случая валидно сключен договор за заем,както й че е изпълнил всички свои задължения по договор за заем;че е налице виновно неизпълнение на задължението от страна на ответника и забава на длъжника.При оспорване на иска-ответникът следва да докаже възраженията си за недължимост,респективно частична недължимост.

По делото няма спор,че процесният договор попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит ЗПК.

В тази връзка ,на първо място ,съдът дължи произнасяне по направеното възражение на ответника за недействителност на договора ,съобразно изискванията на ЗПК,предвид и на задължението за служебната проверка.

Съгласно легалното определение в чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя 5 или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Съгласно § 4 от ДР на ЗПК този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити. Предвид тези разпоредби, следва да се приеме, че договорът за кредит е двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор.

Разпечатката съдържа 32 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7f427eb2-266c-409c-891a-7da4914fa829