Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 266 от 07.07.2023, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 348/2023
Вид
Определение № 266
Подписан
07.07.2023
В сила
07.07.2023
Състав
Станислав Петров Георгиев, Христо Василев Симитчиев, Надежда Лукова Махмудиева

Цитирани разпоредби

  • чл.433,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435, ал.2, т.7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.436 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 266 гр. Пловдив, 07.07.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно частно гражданско дело № 20235000500348 по описа за 2023 година Производство по реда на чл. 274 и сл., вр. чл.435, ал.2, т.7 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№11166/04.04.2023г. от А. В. А., с ЕГН **********, с ЕГН **********, живущ в гр.П., пл.“К.“ № 2, вх.*, ап.5, срещу: Определение № 624/13.03.2023г. по в.гр.дело №619/2023г. на ОСПловдив, с което се оставя без разглеждане жалба с вх. № 1793 от 30.01.2023г. при регистратурата на ЧСИ, подадена от А. В. А., ЕГН:**********, в качеството му на длъжник по изп.д. №*/2022г., по описа на ЧСИ Д.М. , с рег.№* , срещу постановление за разноски, инкорпорирано в удостоверение на съдебния изпълнител с изх. №390/09.01.2023г ., с което направените от взискателя разноски по изпълнението са били възложени в негова тежест и се прекратява производството по в.гр.д. № 619/2023 г. по описа на ОС - Пловдив..

В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, за което са изложени конкретни доводи, като се иска същото да бъде отменено и да бъде върнато делото на Окръжен съд - Пловдив за произнасяне по жалбата срещу присъдените по изп.дело №*/2022г. съдебни разноски, обективирани в Удостоверение с изх.№ 390/09.01.2023г. на ЧСИ Д.М., по същество.

От взискателя е подаден отговор по жалбата, с който се изразява становище да неоснователност на същата.

1

Пловдивският апелативен съд, като взе предвид възраженията в жалбата и материалите по делото, прие следното:

Жалбата е допустима, тъй като подадена в срок, от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, преграждащ по-нататъшното развитие на делото.

Предмет на производството пред въззивния съд, регламентирано в чл.435, ал.2, т.7 ГПК, е реализиране на правото на длъжника по изпълнителното дело да оспори разноските по изпълнението. В случая, се твърди, че актът, с който същите са определени, е издадено от ЧСИ Д.М., по молба на самия длъжник, удостоверение с изх.№ 390/09.01.2023г., което съдържа данни за страните по делото, размера на задълженията и събраните по него суми.

Съгласно чл.436 ГПК, жалбата срещу действия на съдебния изпълнител, посочени в чл.435 ГПК, се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в двуседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението.

В конкретния случай, от данните по делото се установява, че изп.дело №*/2022г. по описа на ЧСИ Д.М. е образувано на 28.03.2022г. по молба на взискателя Д. П. за събиране на вземането му срещу длъжника А. В.

А., ЕГН:********** , по изпълнителен лист, издаден по гр.д. №6245/2020г на РС-Пловдив. За дължимите по изпълнителното дело суми, включително и за разноските по изпълнението, длъжникът е бил уведомен от съдебния изпълнител с връчена ПДИ на 23.05.2022г., както и със съобщение с изх.

№13392/23.08.2022г., връчено на 28.09.2022г., срещу които не е била подадена жалба от длъжника. В ПДИ са посочени параметрите на задължението по изп. дело – 140 лв неолихвяема сума (главница), 72 лв разноски по изп. дело, 58 лв с ДДС такса по т.26 от ЗЧСИ, както и 350 лв разноски за ДТ, адв. възн. и др., или общо към 23.02.2022г., задължението е 620,80 лв. Следователно, към датата на връчването на ПДИ (23.05.2022г.), длъжникът е бил запознат с разноските по изп. производство. За размера на 2 същите, респ. за размера на цялото задължение по изп. дело към 23.08.2022г., длъжникът А. А. е бил уведомен и с връчено му на 28.09.2022г. запорно съобщение, с което е запорирано вземането му по изп. дело №*/2021г.

С постановление от 12.12.2022г., влязло в законна сила на 20.12.2022г., съдебният изпълнител е приключил изпълнителното производство на основание чл.433,ал.2 от ГПК, поради погасяване на задължението от длъжника. Според данните по делото, това станала след постъпване на 01.12.2022г. от запор по изп. дело №*/2021г. на сумата от 674,80 лв, която е разпределена, както следва – 538 лв, преведени на взискателя на 01.12.2022г. и 136,80 лв – такси за ЧСИ съгласно ТТРЗЧСИ.

Съответно, с постановление от 02.12.2022г., ЧСИ е приключил изпълнителното производство, на основание чл.433, ал.2 ГПК поради изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението.

На 05.01.2023г. по изпълнителното дело е подадена молба от длъжника с вх.№173, с която е поискал от съдебния изпълнител да му бъде издадено съдебно удостоверение, което да съдържа следната информация: каква е събраната сума по делото;изплатена ли е сумата по изпълнителния лист и на кого; в тежест на кого са възложени разноските-адв. хонорар и такси на ЧСИ; какъв е техния размер, на коя дата и на кого са преведени.

На 09.01.2023г. съдебният изпълнител е издал поисканото от длъжника удостоверение с изх.№390, в което е посочено, че изпълнителното производство е образувано на 28.03.2022г. по молба на Д. П. за събиране на вземането му по изп. лист , изд. по гр.д. №6245/2020г., ПдРС / в.грд.

№2299/2021, ПдОС, със страни взискател: Д. Л. П., ЕГН: ********** и длъжник: А. В. А. ЕГН: **********, за заплащане на следните суми:140 лв.разноски за адвокатско възнаграждение; 350 лв.- адвокатско възнаграждение по изп. дело; 48 лв. платени от взискателя авансови такси по ТТРЗЧСИ; 78 лв.

- неплатени авансови такси по ТТРЗЧСИ; 58.80 лв. такса по т. 26 по ТТРЗЧСИ. На 01.12.2022г. от запор по **/2021г е постъпила сума в размер на 674.80 лв.,която сума е разпределена както следва: 538 лв. - преведена сума на взискателя на 01.12.2022г.; 136.80 лв. - такси за ЧСИ съгл. ТТРЗЧСИ.

С подадената до въззивният съд жалба, А. А. твърди, че така издаденото от съдебния изпълнител удостоверение съставлява постановление за разноските и иска отмяната му, в частта с която в негова тежест се възлагат 3 разноски по делото, поради съображения, че не е дал повод за образуване на изпълнителното производство.

При така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че подадената от длъжника жалба срещу издаденото от ЧСИ удостоверение с изх.№390/09.01.2023г. е процесуално недопустима, по следните съображения:

На първо място, към момента на издаване на удостоверението, изп. производство е било прекратено, а А. А. вече не е имал качеството длъжник по изп.д. №*/2022г. по описа на ЧСИ Д.М.. Това обуславя и изначалната му липса на легитимация по чл.435, ал.2 ГПК.

Освен това, както се посочи по-горе, още по време на висящността на изп. дело, ЧСИ е уведомил няколкократно длъжника за размера и основанието на разноските по изпълнението, при което, ако не е бил съгласен с тях, той е следвало тогава да реализира правото си на жалба по чл.435, ал.2, т.7 ГПК, съобразявайки срока по чл.436 ГПК.

В крайна сметка, съдът приема, че към датата на издаване на въпросното удостоверение, отдавна е бил изтекъл срока за обжалване на разноските по изпълнението. Отделно от това, само по себе си, доколкото е издадено по молба на вече бившия длъжник след приключване на изп. производство, същото има чисто информативен характер и не съставлява властнически акт на съдебния изпълнител, с който се определят разноските по изпълнението.

Предвид горното, съдът намира, че като е оставил без разглеждане жалба с вх. № 1793 от 30.01.2023г. при регистратурата на ЧСИ, подадена от А. В. А., ЕГН:**********, в твърдяно качеството на длъжник по изп.д.

№*/2022г., по описа на ЧСИ Д.М. , с рег.№* срещу постановление за разноски, инкорпорирано в удостоверение на съдебния изпълнител с изх.

№390/09.01.2023г. и е прекратил производството по в.гр.д. № 619/2023 г. по описа на ОС – Пловдив, въззивният съд е постановил правилен и законосъобразен акт.

Ето защо, частна жалба вх.№11166/04.04.2023г. от А. В. А., с ЕГН **********, с ЕГН **********, живущ в гр.П., пл.“К.“ № 2, вх.*, ап.5, срещу Определение № 624/13.03.2023г. по в.гр.дело №619/2023г. на ОС-Пловдив, ще се остави без уважение.

4

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№11166/04.04.2023г. от А.

В. А., с ЕГН **********, живущ в гр.П., пл.“К.“ № 2, вх.*, ап.5, срещу Определение № 624/13.03.2023г. по в.гр.дело №619/2023г. на Окръжен съдПловдив.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5