Решение № 17703 от 16.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17703 гр. София, 16.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20231110166293 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени от „*******я” ЕАД против Р. Г. И., Д. Г. К. и А. Г. К. искове за установяване по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК на задължения във връзка с топлоснабдяване на имот, находящ се на адрес: гр.

София, ЖК ИЛИНДЕН, бл.131Б, вх.Б, ет.1, ап.25, аб.№ 242862, при дялове съответно: 4/6; 1/6, 1/6 части, за които по ч.гр.д.№ 19868/2023 г. на СРС е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, а именно:

За Р. Г. И.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 2 136,12 лева за периода 01.05.2020 г.–30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 13.04.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 31.03.2023 г. в размер на 225,39 лв.;; цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 41,23 BGN (четиридесет и един лева и 23 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 13.04.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2020г. до 31.03.2023 г. в размер на 7,70 BGN.

За Д. Г. К.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 534,03 BGN (петстотин тридесет и четири лева и 03 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 13.04.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 31.03.2023 г. в размер на 56,35 BGN (петдесет и шест лева и 35 стотинки), цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 10,31 BGN (десет лева и 31 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 13.04.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2020г. до 31.03.2023 г. в размер на 1,93 1

BGN.

За А. Г. К.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 534,03 BGN (петстотин тридесет и четири лева и 03 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 13.04.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 31.03.2023 г. в размер на 56,35 BGN (петдесет и шест лева и 35 стотинки), цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 10,30 BGN (десет лева и 30 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 13.04.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2020г. до 31.03.2023 г. в размер на 1,92 BGN.

От страна на ответниците е упражнено правото на отговор.

Възраженията за местна подсъдност, заявени от двама от ответниците са неоснователни, тъй като общите факти налагат разглеждане в общо производство на исковете, а един от ответниците е с постоянен и настоящ адрес в гр. София.

От страна на ответника Р. И. не са изложени конкретни възражения срещу исковете. Признава, че е единствен ползвател на топлинна енергия.

От страна на Д. Г. К. и А. К. исковете се оспорват с възражение, че отговорен за задълженията като собственик е само първият ответник Р. И..

Заявено признание на задълженията се съдържа само в Отговора на ответника Д. Г. К..

От страна на третото лице-помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИЗ” ЕООД, конституиран на страната на ищеца, се представят изравнителни сметки и документи за отчет за двата отоплителни сезона с положен подпис за Р. Г. И..

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

Съгласно задължителните за съобразяване разяснения на ВКС, дадени с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК, „изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е 2 изчерпателно... Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.

С оглед дадените от върховния съд задължителни за съобразяване разяснения, съдът намира, че качеството „клиент“ на ищеца по повод доставка на топлинна енергия има само ответникът Р. И., която е подала Заявлениедекларация за откриване на партида, посочена е като абонат в изготвените Главни отчети, както и в представения Списък на етажните собственици, като без значение дали притежават дял в правото на собственост, ответниците Д. Г.

К. и А. К. не са материално правно легитимирани да отговарят за задълженията.

От страна на ответника Р. И. не е оспорено заключението на съдебнотехническата експертиза (СТЕ), което изяснява, че начислените задължения включват потребление на топлинна енергия за отопление за 5 броя радиатори, снабдени с индивидуален разпределител; 1 бр. радиатор в хола без и индивидуален разпределител, такса „сградна инсталация“, както и битово горещо водоснабдяване на база 1 бр. лица, поради липса на узаконен водомер.

Съдът намира за обосновано заключението на съдебно-техническата експертиза и направения с него извод, че са спазени нормативните правила и методика при определяне на задълженията, като кредитира направения с него извод, че действителният размер на задълженията е този, следващ след увеличаване на прогнозно начислените задължения със сумата, следваща се за доплащане/получаване от клиента въз основа на изготвените след края на двата отоплителни сезона изравнителни сметки и само за процесния период, за топлинна енергия за отчетния период възлиза на сумата 3316,19 лв. за целия имот.

Заключението е обосновано, тъй като съгласно чл. 70, ал. 1 и ал. 4 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. и чл. 144, ал. 5 от Закона за енергетиката за топлоснабдяването, за имотите на потребителите без уреди за дялово разпределение за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия като 3 отоплителни тела без уреди, което означава, че топлинната енергия за отопление се изчислява, като инсталираната мощност на монтираните в тях отоплителни тела се умножи с максималния специфичен разход на сградата.

Монтирането на уреди за измерване на потреблението е задължение на абоната - съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение. Ответникът Р. И. не е изпълнила задължението си по чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което и на основание чл. 144, ал.

6 от Закона за енергетиката потреблението подлежи на служебно определяне при изчисления в по-висок размер разход - съгласно чл. 144, ал. 6 от Закона за енергетиката, при липса на средства за дялово разпределение за отопление топлинната енергия за отоплението се изчислява, като инсталираната мощност на монтираните в тях отоплителни тела се умножи с максималния специфичен разход на сградата, определен по реда на наредбата по чл. 125, ал.

3.

Поради изложеното и тъй като вещото лице прилага данни от ежемесечните отчети по общия топломер на абонатната станция (които ответникът също не оспорва), като от страна на ответника не се твърди да е била заявена рекламация каквото право абонатите имат по чл. 70, ал. 6 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването.

Служебно начислените количества за битово горещо водоснабдяване в обем 140 литра според броя обитатели при норма за едно денонощие е нормативно установено правило, предвидено в чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването, според което изразходваното количество гореща вода от отделните потребители се определя по водомерите им за гореща вода, а когато такива липсват или са повредени или не е осигурен достъп за отчитане - при норма за разход на гореща вода 140 л на обитател за едно денонощие на потребление.

Така направеният извод не се променя с оглед обстоятелството, че с решение № 7276/03.07.2023 г. по адм.д. № 746/2021 г. на ВАС да е отменена т.

6.1.1 от Методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката. Тази отмяна не води до отпадане на задължението на потребителите на топлинна енергия да заплащат стойността на доставената топлинна енергия, защото услугата по доставка на топлинна енергия е изпълнена, като неопределен е единствено начинът на изчисление, което касае претенцията по размер. За т. 6.1.1 от методиката, в Решение на СЕС от 23.10.2025 г по дело C‑760/23 е посочено, че се основава на някои обективни данни, но би следвало по-специално да отчита 4 специфичните характеристики на сградата, като нейната изолация и изолацията на отоплителната система, използваните за тази система материали, както и евентуалната загуба на топлина. Методиката отчита част от обективните критерии, но не всички, вещото лице не следва да замества методиката или да съставя изцяло нова формула, а следва единствено да добави липсващия параметър под формата на числен коефициент, който да бъде приложен върху полученото по реда на методиката количество топлинна енергия за сградна инсталация, и то ако е приложим и относим.

Следва да се отбележи, че съгласно чл. 143, ал. 1 и ал. 2 от Закона за енергетиката (в сила от 15.05.2015 г. потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост, имат право да изберат метод за определяне на количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, който метод да е различен от Методиката към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД04-1 от 12.03.2020 г., но когато потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост, не изберат метод за определяне на количеството топлинна енергия, количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето по чл. 139б, ал. 1 съгласно методиката по наредбата.

Поради това и тъй като, от една страна, не се твърди и не се установява етажните собственици в сградата да са се възползвали от правото да приемат свой метод на изчисления, който да е различен от Методиката по наредбата, а наред с това – в случая по делото не са представени доказателства, от които да бъде заключено, че процесната сграда етажна собственост има специфични характеристики, които водят до неточности в отчитането на индивидуалното потребление на ответника по Методиката респ. до начисляване на по-високи сметки за доставена топлинна енергия, то съдът намира, че отмяната на т. 6.1.1 от Методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г., не е основание за промяна на направения по-горе извод относно размера на задължението за топлинна енергия, в частност относно компонента „сградна инсталация“.

Следва, че предявеният срещу ответника Р. Г. И. /само за който ответник се установява, че е клиент по повод доставката за топлинна енергия/ иск за задължение за топлинна енергия е изцяло основателен – за предявения размер, до който размер е ограничено съдебното произнасяне, а именно в размер на 2 136,12 лева.

Разпечатката съдържа 35 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7f40249d-6cc1-4ea7-93a4-0af9585c3265