Определение № 218 от 27.02.2023, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Частно наказателно дело 305/2023
- Вид
- Определение № 218
- Подписан
- 27.02.2023
- В сила
- 14.03.2023
- Състав
- Михаела Атанасова Добрева
Цитирани разпоредби
- чл.26 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.80 ал.1 т.3 · Наказателен кодекс
- чл. 80 ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.243 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.24 ал.1 т.1 пр.1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 218 гр. Пловдив, 27.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Михаела Ат. Добрева като разгледа докладваното от Михаела Ат. Добрева Частно наказателно дело № 20235300200305 по описа за 2023 година
С постановление от 27.01.2023г. Окръжна прокуратура Пловдив е прекратила на основание чл.24 ал.1 т.1 пр.1 от НПК наказателното производство по ДП №299/2017г. на Отдел Икономическа полиция при ОД на МВР гр. Пловдив, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.
Против постановлението е подадена жалба от пострадалото лице чрез Министъра на финансите. Сочи се, че наказателното производство е започнало по уведомление от НАП въз основа на влязъл в сила РА с който на „***“ ООД били установени задължения по ЗДДС в особено големи размери – 330257,90лв. за периода от м.01.2011г. до м.05.2014г. – проверен и потвърден от две съдебни инстанции. Твърди се, че неправилно е прието, че за периода от м.01.2011г. до м.01.2013г. е изтекъл давностен срок за наказателно преследване, а за останалата част от разследвания период – липсват доказателства; че атакуваното постановление само изрежда събрани доказателства, но не ги анализира; че е налице несъответствие между посоченото в заключение правно основание за прекратяване на наказателното производство (чл.24 ал.1 т.1 от НПК „ деянието не е извършено или не съставлява престъпление“) и мотива на прокурора за изтекла давност. Въз основа на всички тези твърдения жалбоподателят моли съда да отмени атакуваното постановление като необосновано и да се върне на ОП Пловдив.
Съдът след като се запозна с оплакванията в жалбата и при направената служебна проверка приема за установено следното:
По допустимостта: жалбата е подадена от лице, което има качеството на 1 пострадал и разполага с право на жалба по смисъла на чл.243 ал.3 от НПК.
По основателността – настоящият съдия-докладчик намира възраженията в жалбата за основателни по следните съображения:
В атакуваното постановление като основание за прекратяване е посочена хипотезата на ал.1 т.1 на чл.243 от НПК вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК (и словесно посочена като „деянието не е извършено”).
Наблюдаващият прокурор не е изложил в атакуваното постановление установената от него фактическа обстановка.
Мотивите на атакуваното постановление съдържат: данни за обвинението за което се води разследването като квалификация, място и време, както и обстоятелството, че се води срещу неизвестен извършител; изброяване на имената на разпитаните свидетели в досъдебното производство;
- изброяване на събраните писмени доказателства; кратък анализ на доказателствата, състоящ се буквално в извод, че показанията на свидетелите Л. и К. потвърждават данните от РА; че от последния месец от инкриминирания период реалното ръководство на дейността на дружеството е извършвана от лицата М.М. и А.Г.; че свидетелката З. е осчетоводявала предоставените й от последните двама първични счетоводни документи; твърдение, че съгласно чл.80 ал.1 т.3 от НК е изтекъл 10годишния давностен срок в частта от 01.01.2011г. д0 01.01.2013г.; твърдение, че в обезпечените от НАП доказателства не се съдържат данни за лицата, на които са извършени продажбите, поради което и не могат да се съберат доказателства, които по безспорен начин да сочат на извършено престъпление и за лицата, които са го извършили.
Въз основа на това изложение наблюдаващият прокурор е направил извод, че не е извършено престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК и е прекратил наказателното производство.
При съпоставка на обстоятелствената
2 част на атакуваното постановление със обема на събраните в досъдебното производство доказателства, съдът счита, че обстоятелствената част на постановлението на ОП за прекратяване на наказателното производство не съдържа какъвто и да е анализ на дванадесетте книжни тома физически събрани доказателства, тяхното съотнасяне към разследваното престъпление и възможността да обосноват авторство, както и действалата към разследвания период нормативна данъчна уредба, касаеща установените закононарушения.
Изброяването им е практически безсмислено за обосноваването на извода на наблюдаващия прокурор за изтекла давност, а извода за невъзможност да се съберат доказателства е необоснован.
От такъв „анализ” на доказателствата, направен от наблюдаващия прокурор, съдът може да направи единствено извод за практически липсващи мотиви за прекратяването на наказателното производство, което прави постановлението незаконосъобразно и необосновано и целенасочен отказ от правосъдие. Поради това и атакуваното постановление като необосновано следва да бъде отменено.
Видно от квалификацията на деянието за което е образувано досъдебното производство – то е за продължавано престъпление. Отделните деяния, включени в продължаваното престъпление, не се оценяват като самостоятелни престъпления, а като елементи от едно престъпление. То е довършено тогава, когато е приключило последното деяние. Съгласно чл. 80 ал.3 от НК Давността за преследване започва от довършването на престъплението, при опит и приготовление - от деня, когато е извършено последното действие, а за престъпленията, които траят непрекъснато, както и за продължаваните престъпления - от прекратяването им, т.е. считано от 31.05.2014г. Следователно преценката на държавното обвинение за изтекла погасителна давност за част от включените деяния и за част от инкриминирания период – е незаконосъобразно. Нещо повече, незаконосъобразна е и преценката на наблюдаващия прокурор, игнорираща цитираното от самия него в атакуваното постановление, спиране на наказателното производство. Така че, според настоящия съдия-докладчик, прекратяването на наказателното производство на коментираното основание е 3 незаконосъобразно и достатъчно като самостоятелно основание да бъде отменено.
Воден от горното и на основание чл.243 ал.4 и ал.5 т.3 от НПК съдът намира, че обжалваното Постановление на Окръжна прокуратура е необосновано и незаконосъобразно и следва да се отмени, като делото се върне за доразследване с изпълнение на дадените в мотивите на настоящото определение указания.
Поради горното, Съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ постановление от 27.01.2023г. на Окръжна прокуратура Пловдив, с което е прекратено на основание чл.24 ал.1 т.1 пр.1 от НПК наказателното производство по ДП №299/2017г. на Отдел Икономическа полиция при ОД на МВР гр. Пловдив, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК и ВРЪЩА делото на прокурора за изпълнение на дадените указания.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се протестира от прокурора и да се обжалва от Министъра на финансите – пред Пловдивския Апелативен съд в седемдневен срок от съобщаването му.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________ 4