Решение № 1456 от 18.11.2020, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

Номер 1456

18.11.2020 г.

Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Варна

III състав

На 03.11.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Даниела С. Христова

Светлана К. Цанкова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20203100503020 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК, вр. Чл.17 от Закона за защита срещу домашното насилие.

Образувано по въззивна жалба на В. И. С. срещу решение № 2767/02.07.2020г. по г.д.

№4514/2020г. на ВРС, 24 състав, с въззивникът е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо С. И. на осн. Чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН, забранено му е да приближава на по-малко от 50 метра, за срок от 18 месеца С. И., жилището й и местата за социални контакти, на основание чл.5, ал.1, т.2 ЗЗДН и е осъден да заплати глоба размер на 1000 лв. на основание чл.5, ал.4 ЗЗДН.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, поради неправилна преценка на доказателства и неизясняване на фактическата обстановка по делото. Излага, че наложената глоба в размер на 1000лв. е непосилна и не е съобразена с неговото физическо, здравословно и социално положение. Навеждат се твърдения, че въззивникът също е бил подложен на насилие от страна на молителката. Иска се от настоящата инстанция да отмени първоинстанционното решение и вместо него да постанови друго, с което молбата за защита срещу домашно насилие да бъде отхвърлена като неоснователна и да бъдат отменени наложените мерки. Въззиваемата С. В. И. не е изразила становище по жалбата.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното: На 14.05.2020г. С. В. И. е депозирала молба пред ВРС, в която излага, че ответникът по молбата В. И. С. е нейн бивш съпруг и на 25.04.2020г. осъществил спрямо нея актове на физическо и психическо насилие, удряйки я с цепеница в областта на китката на дясната ръка. Това поведение било последвано от вербална агресия и удари по лакътя и китката, които причинили счупване на лакетната кост.

1

Посочва, че ответникът бил провокиран от обстоятелството, че молителката било придружена до дома на съсед, за който тя се грижи от внучката си Стелиана И.. Това, не се харесало на ответника, който я упрекнал, че води детето при него и отправил обидни думи по отношение на съседа. Молителката счита, че на посочените дати ответникът е осъществил домашно насилие, спрямо нея, предвид което моли да се вземат мерки по чл.5 ЗЗДН.

Ответникът не е изразил становище по молбата и не се е явил в съдебно заседание.

Сдебният състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по реда на ЗЗДН.

Молбата, инициирала производството пред ВРС е подадена от лице, което твърди, че е пострадало от домашно насилие, извършено от лице в хипотезите на чл.3, т.1 ЗЗДН и в рамките на преклузивния срок, визиран в нормата на чл.10, ал.1 от ЗЗДН. Представена е изискуемата декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН.

Представено е медицинско удостоверение от 25.04.2020г., в което е посочено, че при извършен преглед на С. В. И. е установено счупване на дясна лакътна кост в долна трета с, обусловило трайно затруднение на десен горен крайник за период от около3 месеца, което може да бъде получено в резултат на удар с или върху твърд предмет.

Не се спори по делото, а и от представеното решение, постановено по гр.д. № 7296/2020г. се установява, че страните по делото са бивши съпрузи, чиито брак е прекратен с развод, на основание чл.49, ал.1 СК, по вина на съпруга.

Ответникът не е ангажирал никакви доказателства за опровергаване на изложеното в молбата и декларацията по чл.9 ЗЗДН.

От съвкупния анализ на ангажираните по делото доказателства съдът намира за доказано, че на 25.04.2020г. ответникът е осъществил акт на домашно насилие спрямо бившата си съпруга С. И..

Съдът приема за установени твърденията на молителката за осъществено спрямо нея физическо и психическо насилие от въззивника по смисъла на чл.2 от ЗЗДН на посочената дата, изразяващо се в оправяне на обиди и удари, в резултат на които е причинено счупване на лакътна кост. Посоченото в представената по делото декларация по чл.9 ЗЗДН се потвърждава от представените по делото медицински документи. Същата, съгласно разпоредбата на чл.13 ЗЗД е доказателство за изложените в нея обстоятелства и само въз основа на нея, съдът може да издаде заповед за защита. В случая ответникът по молбата не е оспорил и не е ангажирал доказателства за изложените в нея и декларацията по чл.9 ЗЗДН 2 твърдения.

Въззивният съд счита, че ВРС правилно е приел молбата на С. И. за налагане на мерки по ЗЗДН за основателна.

С оглед установената форма на домашно насилие, районния съд правилно е наложил мерките предвидена в чл.5, ал.1, т.1, т.2 от ЗЗДН – задължаване на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо С. И. и да му се забрани да приближава молителката, жилището й и местата за социални контакти за срок от 18 месеца, като му е наложена и глоба в размер на 1000 лв., на основание чл.5, ал.4 ЗЗДН Съдът намира, че така определените мерки в достатъчна степен ще прояви своето предупредително и възпиращо действие, с цел избягване на по-нататъшни конфликти.

Срокът от 18 месеца е подходящ, предвид данните по делото, че ответникът е осъществявал и други актове на домашно насилие, назад във времето, през 2006г. и 2018г. и с оглед предоставяне на спокойствие и възможност ответникът да обмисли поведението си и промени отношението си спрямо молителката.

Правилно, предвид тежестта на установения акт на домашно насилие, както и, че същият не е единичен случай, е определен и размера на глобата по чл.5, ал.4 ЗЗДН.

Предвид изложеното, решението на ВРС, следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

От въззиваемата страна не се претендира присъждане на разноски за въззивното производство, поради което такива не се присъждат.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2767/02.07.2020г. постановено по г.д.№4514/2020г., по описа на ВРС, 24 състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3