Решение № 7626 от 15.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7626 гр. София, 15.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20221110130134 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Б. Е. Ч., чрез адв. И., срещу „С.К.“ АД, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, за прогласяване за нищожна клаузата на чл.

27, ал. 1 от Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № ******** от 16.11.2021 г., сключен между Б. Е. Ч. и „С.К.“ АД, поради противоречие на закона, евентуално поради накърняване на добрите нрави.

Ищецът Б. Е. Ч. извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 16.11.2021 г. сключил с ответника договор за потребителски кредит за сума в размер на 1200 лева, при фиксиран лихвен процент от 36,00% и годишен процент на разходите от 42,58%. В чл. 17 от процесния договор било посочено, че същият следва да бъде обезпечен до края на деня, следващ сключването на договора за кредит с банкова гаранция или поръчителство на физическо лице, което се одобрявало от ответното дружество. Поддържа, че в чл. 27 от договора било посочено, че в случай не неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията, визирани в договора, същият дължи неустойка в размер на 0,9 от стойността на усвоената сума за всеки ден, през който не е представено обезпечение или сумата от 1480 лв., като начислената неустойка се заплащала заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения погасителен план. Ищецът твърди, че усвоил изцяло заемният ресурс, но не следвало да дължи плащания за лихва и неустойка, тъй като договорът за кредит бил нищожен, тъй като посоченият фиксиран лихвен процент в размер на 36,00% не отговарял на действително приложения лихвен процент. Поддържа, че клаузата на чл. 27, ал. 1 от договора, с която било уговорено, че дължи неустойка при 1 неизпълнение на задължението по чл. 17, била нищожна, тъй като противоречала на закона – чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърнявала добрите нрави и се намирала в пряко противоречие с преследваната от Директива 2008/48/ЕО цел, транспонирана в ЗПК, за което излага подробни съображения. Твърди, че съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ето защо моли съда да уважи предявеният иск, като прогласи клаузата на чл. 27, ал. 1 от договора за нищожна на посочените основания.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „С.К.“ АД, чрез адв. Н., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по подробно изложени съображения.

Възразява изцяло срещу твърденията на ищеца, че процесната клауза за неустойка била нищожна на посочените основания, като поддържа, че същата била валидна и отговаряща на всички изисквания на действащото законодателство.

В срока за отговор на исковата молба „С.К.“ АД, чрез адв. Н., предявява срещу Б. Е.

Ч. насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми: 1200 лв. – непогасена главница по договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № ******** от 16.11.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба до окончателното изплащане на сумата; 388,50 лв. – договорна лихва за периода от 16.11.2021 г. до 16.11.2022 г., както и сумата от 130,06 лв. – лихва за забава за периода от 16.12.2021 г. до 24.11.2022 г.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещните искове Б. Е. Ч., чрез адв. И., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените насрещни искове по основание и размер. Поддържа, че договорът за кредит бил нищожен, поради противоречие с добрите нрави и неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК. Моли съда да отхвърли предявените насрещни искове. В условията на евентуалност релевира възражение за прихващане.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, че на 16.11.2021 г. между Б. Е. Ч., в качеството му на заемател, и „С.К.“ АД, в качеството му на заемодател, бил сключен договор за потребителски кредит № ******** предоставен от разстояние, по силата на който „С.К.“ АД предоставило на Б. Е. Ч. сумата в размер на 1200 лв., което ищецът се задължил да върне на 20 месечни вноски, заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер 36%, годишен процент на разходите от 42,58%, както и при договорено обезпечение – поръчител или банкова гаранция.

Безспорно е също така, че ищецът усвоил изцяло заемната сума в размер на 1200 лв.

Съгласно чл. 17 от договора, в случай че страните са договорили обезпечение, 2 потребителят следва в срок до 3 (три) дни от сключването на договора да:

- осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и следващите от ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по договора, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезпечения, такси и други, или

- предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора (включително главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други) в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 (тридесет дни) след падежа на последната вноска.

В чл. 17, ал. 2 от договора е предвидено още, че третото лице – поръчител, както и банковата гаранция, трябва да отговарят на изискванията, посочени в ОУ и се одобряват от кредитора, като одобрението се извършва единствено по преценка на кредитора.

Съгласно чл. 27, ал. 1 от договора, в случай че потребителят не изпълни задължението си, посочено в чл. 17, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението по чл. 17 причинява на кредитора вреди, в размера на договорената неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави в срок договореното обезпечение.

В чл. 27, ал. 2 от договора е предвидено още, че в случай на настъпване на дължимостта на неустойката по – горе, потребителят следва да заплаща периодично начислената неустойка заедно с всяка погасителна вноска.

От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно – счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че: сумата в размер на 1200 лв. е била изцяло усвоена от земателя Б. Е. Ч. на 16.11.2021 г.; по процесния договор за паричен заем няма извършени плащания от страна на ищеца Б. Е. Ч.; вземайки предвид размера на отпуснатия кредит – 1200 лв. за срок от 20 месеца и размерът на общата дължима сума за изплащане по кредита с включена неустойка (3602,79 лв.), годишният процент на разходите в този случай е в размер на 120,14 %.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По първоначално предявения от Б. Е. Ч. срещу „С.К.“ АД иск с правно основание чл.

26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК съдът приема следното:

За да бъде уважен предявеният иск в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно обстоятелствата, от които произтича, че клаузата на чл. 27, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № ******** от 16.11.2021 г. е нищожна на заявените правни 3 основания.

Сключеният между Б. Е. Ч. и „С.К.“ АД договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма – чл. 10, ал. 1 ЗПК.

В частност, преценката относно действителността на процесната клауза на чл. 27, ал.

1 от договора следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на които е сключен договорът. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора, в т.ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки (чл. 288 ТЗ) - виж и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК.

По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 42,58%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно - неустойката в размер на 1884,20 лв., която се начислява от заемодателя и която следва да се включи в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

Настоящият съдебен състав приема, че уговорената в процесния договор "неустойка" е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите – ГПР (индикатор за общото оскъпяване на кредита) – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, който съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти 4 размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, опредЕ. с постановление на Министерския съвет на Република България (основен лихвен процент плюс 10 %), което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума, а клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни – чл.

19, ал. 5 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В разглеждания случай е несъмнено, че получаването на кредита е било обусловено от предоставяне на едно от посочените „обезпечения“, като кредитополучателят се е съгласил да заплати неустойка в размер на 1884,20 лв., която се заплаща разсрочено съгласно включения в договора погасителен план.