Решение № 1376 от 20.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1376 гр. Пловдив, 14.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20235300500747 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. във вр. с чл.353 и 355 от ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от Л. Г. Л., с ЕГН **********, от гр. ***********, чрез адв.С. Б., против Решение № 260011/14.04.2023г., изменено на осн. чл.248 от ГПК с Определение № 260039/08.12.2022г. на Районен съд - Карлово, III гр.с., по гр.д.№ 889/2019г., само в частта, с която е извършена съдебна делба между него и Х. Г. П., с ЕГН **********, от гр. ********** на допуснатите до делба недвижими имоти, като са разпределени, на осн. чл. 353 от ГПК имотите между тях, както следва, в негов дял са поставени следните недвижими имоти:

1/.СГРАДА с ИД *** по КККР, одобрени със Заповед

РД-18-52/16.11.2011 г. на Изп. директор на АГКК; последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР; с административен адрес на поземления имот: гр. ************; площ: 34 кв.м, брой етажи: 1, предназначение: хангар, депо, гараж, която сграда е разположена в ПИ с ИД 1

***;

2/. СГРАДА с ИД *** по КККР, одобрени със Заповед

РД-18-52/16.11.2011 г. на Изп. директор на АГКК; последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР; с административен адрес на поземления имот: гр. ************; площ от 9 (девет) кв.м, брой етажи: 1, с предназначение: селскостопанска сграда, която сграда е разположена в ПИ с ИД ***, а в дял на Х. Г. П., с ЕГН **********, от гр. ***********, е разпределен следния недвижим имот:

1/. СГРАДА с ИД № *** по КККР, одобрени със Заповед РД-18-52/16.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК; последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР; с административен адрес на поземления имот: гр. *************; застроена площ от 61 (шестдесет и един) кв.м; брой етажи: 2; предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, която сграда е разположена в ПИ с ИД ***.

Моли да бъде отменено решението за извършване на делба и вместо това да се постанови друго, с което трите описани недвижими имоти да бъдат изнесени на публична продан.

С въззивната жалба Л. Г. Л. изрично е посочил, че не обжалва решението в другите му части и по-конкретно относно:

-изнасянето на дворното място на публична продан на основание чл.

348 от ГПК, тъй като счита, че това е единственият възможен начин за прекратяване на съсобствеността върху този делбен имот.

-относно отхвърлената възлагателна претенция по чл. 349, ал.2 от ГПК на съделителя Х. Г. П., тъй като съсобствеността е смесена и произтича от повече от един юридически факт.

-както и по отношение на претенция за сметки по чл. 346 от ГПК на съделителя Х. Г. П. в размер на 24 715 лв., която е оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК.

Въззиваемата страна Х. Г. П., чрез адв.Б. В., депозира писмен отговор, че въззивната жалбата е изцяло неоснователна и че решението за извършване на делбата чрез разпределянето в дялове на процесните три недвижими имота е правилно и законосъобразно.

2

Препис от въззивната жалба е бил изпратен и на съделителя Н. И. П., ЕГН – **********, гр.*********, /син на Л. Г. Л. и Х. Г. П./, който чрез адв.Д. Я., е депозирал писмен отговор, че не е съсобственик на конкретните процесни три недвижим имоти, съгласно влязлото в сила решение за допускане на делба, и затова не е участник в делбеното производство по извършването. Но все пак, предвид дадената му възможност за становище, счита, че въззивната жалба е основателна, защото при този метод на подялба на имотите е в ущърб на всички страни по делото.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

С влязло в сила Решение № 260033/28.09.2020г. на Районен съд Карлово, по гр.д.№ 889/2019г. е допусната съдебна делба по отношение на следните съсобствените недвижими имоти - СГРАДА с ИД № *** по КККР, одобрени със Заповед РД-18-52/16.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК; последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР; с административен адрес на поземления имот: гр. **********; застроена площ от 61 (шестдесет и един) кв.м; брой етажи: 2; предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, която сграда е разположена в ПИ с ИД ***;

СГРАДА с ИД ***. 2 по КККР, одобрени със Заповед РД18-52/16.11.2011 г. на Изп. директор на АГКК; последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР; с административен адрес на поземления имот: гр. *********; площ от 9 (девет) кв.м, брой етажи:

1, с предназначение: селскостопанска сграда, която сграда е разположена в ПИ с ИД ***;

СГРАДА с ИД ***. 3 по КККР, одобрени със Заповед РД18-52/16.11.2011 г. на Изп. директор на АГКК; последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР; с административен адрес на поземления имот: гр. **********; площ: 34 кв.м, брой етажи: 1, предназначение: хангар, депо, гараж, която сграда е разположена в ПИ с ИД ***, при квоти по ½ ид.ч. за Л. Г. Л. и ½ ид.ч. за Х. Г. П.

3

Районен съд – Карлово, за да постанови процесното решение, разпределяйки в Дял I – на Л. Г. Л. СГРАДА с ИД № ***. 1 по КККР и СГРАДА с ИД ***. 2 по КККР, а в Дял II – на Х. Г. П.

СГРАДА с ИД *** по КККР, излага основни съображения, че най-удачният способ за извършване на делбата на сградите е по реда на чл.

353 от ГПК – чрез разпределение на самостоятелните обекти на правото на собственост между двамата съделители. По делото е нямало спор, че ответницата Х. П. е единствената която живее в целия недвижим имот – дворно място с къща и строителни подобрения. Същата е твърдяла да е извършвала и подобрения в имота и в тази връзка съдът е изслушал свидетели, чиито показания не са оспорени в процеса. Ищецът Л. Г. Л. живее в отдалечено населено място.

Районният съд се е позовал на разясненията, дадени с ТР № 2/2021 от 11.04.2022 г. по т.д.2/2021 г. на ОСГК на ВКС, с което е прието, че за да се извърши делбата по реда на чл. 353 от ГПК, не е необходимо допуснатите до делба имоти да са еднакви по вид и предназначение /еднородни/. Няма изискване в закона – ЗН и ГПК, дяловете да се формират от еднородни имоти.

Необходимо е обособените реални дялове да бъдат съобразени с обема права на съделителите, за да се избегне парично уравнение дяловете на съделителите на значителна стойност. Добавянето обаче на още една предпоставка за прилагане на този способ – еднородност на имотите, противоречи на чл. 353 от ГПК и води до съществено ограничаване приложението на този способ за извършване на делбата и невъзможност съдът да прояви гъвкавост, като съобрази и критериите за удобно разпределение – реално ползване, извършени подобрения в имота, т.е. спецификата на всеки конкретен случай, за да се постигне справедливо ликвидиране на съсобствеността, каквато е целта на разпоредбата.

Извършването на делбата по начин, че всеки съделител да получи реален дял, е водещият принцип в делбата, уреден в чл. 69, ал. 2 от ЗН. Различната стойност на делбените имоти, съгласно в т. 5 от ПП №7/1973 г., не е пречка за извършване на делбата чрез разпределение, защото, съгласно изричното правило на чл. 69, ал. 2 от ЗН - неравенството в стойността на дяловете се уравнява в пари. Не е пречка и различието във вида и предназначението на делбените имоти. Понятието „различни по вид“ /разнородни/ имоти е 4 относително, защото имотите могат да променят предназначението си както по инициатива на собствениците, така и по инициатива на администрацията при приемане на нов подробен устройствен план /ПУП/, а това се отразява пряко върху експлоатационните им качества и стойността им.

В тази насока, по делото, Районният съд е съобразил, че са допуснати до делба между двама съделители два самостоятелни обекта на правото на собственост по смисъла на ЗУТ – неподеляема жилищна сграда и неподеляем гараж, както и сграда с обслужващо предназначение, а отделно – дворното място е допуснато до делба между трима съделители. Касае се за неподеляемо дворно място, с изградена в него жилищна сграда и гараж, който имот се ползва изцяло от ответницата П. за жилищни нужди, подобрявала го е съвместно със съпруга си, а ищецът живее в друго населено място, в гр.К.

Районният съд е наложил правен извод, че тегленето на жребий, дори между двамата съделители с равни права върху сградите е много неудобно.

С въззивната жалба на Л. Г. Л. са направени възражения по отношение на приложения способ за извършване на делбата по чл. 353 от ГПК.

Поддържа се, че не е възможно делбата да се извърши чрез разпределение на имотите по чл. 353 от ГПК с оглед липсата на еквивалентност, еднородност, парична равностойност, а и най-вече функционалността и местонахождението на допуснатите до делба обекти. Тегленето на жребий по чл. 352 от ГПК също би било неудобно, защото би довело до необосновано предимство само на единия съделител, макар и това предимство да произтича от късмет при жребия. Такова предимство обаче необосновано е било предоставено от Районния съд, който също е решил, че жребий е крайно неудобен, но за сметка на това е дал предимство на съделителя П., като е поставил в дял единственото ценно и конвертируемо нещо в съсобствеността - къщата. Този способ следва да намери приложение в случай, че има възможност всяка от страните да получи реален дял, максимално близък до остойностената квота в съсобствеността. При разпределяне на имотите между съделителите е следвало да бъде отчетен основно критерия, че в дял на конкретен съделител трябва да бъде поставен имот и най-близък в стойностно отношение с определения му дял в съсобствеността.

Въвежда се оплакването, че в дял на Л. Г. Л. са разпределени овехтелия, амортизиран гараж и железния, неизползваем павилион, и то за 5 сметка на поставената в дял в натура на другия съделител - двуетажна еднофамилна жилищна постройка - къщата. Районният съд е можел да придобие представа за състоянието от подробния снимков материал и да прецени, че макар и с уравняване, разпределението по този начин ще е крайно неудобно, несправедливо и сериозно увреждащо правата на единия съделител. Счита, тъй като имотите имат самостоятелен характер и са неравностойни, както по характер, така нееквивалентни според стойностите на квотите.

Няма основания, които да обосноват извършване на разпределение на имотите между съделителите, като даден имот се свърже с определена страна, като принадлежност.

Счита, че е било доказано в рамките на производството, че до 2018 г. в имота предимно е живяла М. В., като под неин контрол и с нейни средства са осъществявани подобрения именно от общия наследодател и майка на съделителите.

Поставяйки в дял на различни съделители различни имоти в едно и също дворно място, Районният съд не е съобразил, че ще запази донякъде и съсобствеността, макар и не в юридическия смисъл по ЗС. Невъзможно става като цяло да се експлоатира свободно гаража и/или павилиона и то в съседство и в двора на къщата, собственост на другия съделител, с който има влошени отношения. Не на последно място, Районният съд е следвало да отчете, че избраният начин на подялба на имотите ще продължи да допринася за това влошаване на отношенията между страните, тъй като между тях няма разбирателство и единомислие. Избирайки този способ на разделяне, Районният съд не е отчел, че освен несправедливо е и ощетяващо на единия съделител.

При разпределяне на имотите между съделителите е следвало да бъде отчетен основно критерия в дял на конкретен съделител да бъде поставен реален дял и имот, най-близък в стойностното отношение с установения му дял в собствеността.

Също така, при разпределяне на дялове, не е бил съобразен и начинът на фактическо ползване на имотите, което в случая по отношение на двете постройки няма да бъде възможно