Определение № 419 от 03.07.2023, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 419 гр. Габрово, 03.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно частно гражданско дело № 20234200500207 по описа за 2023 година Производството е образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, подадена чрез пълномощника юр. И. Н. против разпореждане на Районен съд- Севлиево № 619 от 02.05.2023 г. постановено по ч.гр.д. № 439/2023г., с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против длъжника А. И. И. за сумите от:

1 706, 52 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното й погасяване; 328, 56 лв. – договорна лихва за периода от 10.12.2021 г. до 10.02.2023 г.; 205, 35 лв. лихва за забава от 11.12.2021 г. до 01.05.2023 г.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното разпореждане.

Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението, приемайки, че договорът не е подписан от длъжника, тъй като съдът не следи за наличието на съгласие при сключване на договора за кредит, тъй като това излиза извън правомощията на заповедния съд по чл. 411 от ГПК. Договорът е сключен при спазването на изискванията на чл. 18, ал. 1 от ЗПФУР и при наличието на предпоставките на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ и между страните е възникнало заемно правоотношение. Иска се, да се отмени разпореждането на заповедния съд и да бъде уважено искането на заявителя за издаване заповед за изпълнение за процесното вземане.

Частната жалба е подаден в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Първоинстанционният съд е бил сезиран със заявление по чл. 410 от жалбоподателя, като в същото в т. 12 е посочено, че претендираното вземане 1 произтича от договор за потребителски кредит сключен между „Кредисимо“ ЕАД и длъжницата И.. Между „Ай Тръст“ ЕАД и длъжницата е сключен договор за предоставяне на поръчителство във връзка с договора за потребителски кредит, като на същата дата е сключен договор и между „Ай Тръст“ ЕАД и „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който поръчителят се е задължил солидарно с кредитополучателя по договора за потребителски кредит. Поради неизпълнение на задължението от страна на длъжника, поръчителят е изпълнил същото и кредитополучателят не му е възстановил сумата по договора за заем.

С разпореждане № 619 от 02.05.2023 г. постановено по ч.гр.д. № 439/2023г. на Районен съд- Севлиево, е отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК против длъжника А. И. И. за сумите от: 1 706, 52 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното й погасяване; 328, 56 лв. – договорна лихва за периода от 10.12.2021 г. до 10.02.2023 г.; 205, 35 лв. лихва за забава от 11.12.2021 г. до 01.05.2023 г. , като съдът е приел, че заявителя не представя доказателства, от които да се установява спазването на реда и формата за сключване на договор от разстояние и по – конкретно представената преддоговорна информация на потребителя и изразяването на съгласие от негова страна за сключване на договора, което е необходимо за да бъде ангажирана отговорността на длъжника за изпълнение. От представените документи не се установява подписване на договора от страна на длъжника (не е положен електронен подпис или собственоръчен такъв), поради което е прието, че това е равнозначно на непредставяне на договор.

Настоящият състав на въззивния съд намира жалбата е неоснователна.

Договорът, от който черпи права заявителя, по своята правна характеристика и съдържание, представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на Закона за потребителския кредит, като страните по него имат качеството на потребител и кредитор по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Като потребителски договор, същият следва да отговаря на императивните изисквания на закона.

Съдът е длъжен служебно в производството по чл. 410 от ГПК да извърши проверка дали искането е в противоречие със закона и добрите нрави, дали се основава на неравноправни клаузи в договора или е налице обоснована вероятност за това.

Съдът, сезиран със заявление по чл. 410 от ГПК, предмет на което са вземания, произтичащи от потребителски договор следва да извърши служебно проверка относно валидното възникване на задълженията за потребителя по този договор, а това съдържа и изискване за проверка относно 2 възникване на договорното правоотношение изобщо. За да приеме, че съществуват неравноправни клаузи в договора, най - напред съдът следва да е установил, че страните са сключили такъв, съответно, че са изразили съгласие във формата и реда, уредени в закона. Заповедният съд не е излязъл извън правомощията си преценявайки валидността на сключения договор и възникването на заемно правоотношение между страните по описания начин, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, която е форма за действителност, на осн. чл. 22 от ЗПК. Правилно е прието, че представените доказателства към заявлението не установяват наличието на сключен договор между страните, тъй като не са подписани от тях. Заявителят не сочи в заявлението си, че договорът е сключен по при спазване на ЗПФУР, ЗПУПС, ЗЕДЕП и ЗПК, но дори да се приеме, че е сключен по този ред не са представени доказателства за това, че длъжникът е изразил съгласието си за сключване на договора по този ред, доколкото не се представя и предоставената на длъжника преддоговорна информация. Регламентирането на СЕФ е предвиден от законодателя, за да се установи освен дали кредиторът, преди подписване на договора, е уведомил длъжника за всички разходи по кредита, така и за да се установи, че длъжника е уведомен за приложимото право и съгласието му договорът да бъде сключен от разстояние при приложението на при спазване на ЗПФУР, ЗПУПС, ЗЕДЕП и З П К . Предвид изложеното, заявителят следва да представи електронния документ обективиращ електронните изявления и на двете страни по правоотношението, при съвпадането на които възниква договорната връзка.В конкретния случай от представените към заявлението документи не може да се установи потребителят да е изразил съгласието си за сключване на процесния потребителски договор за кредит, нито да е приел и да се е съгласил с представените Общи условия - предпоставки за валидно обвързване на потребителя по процесното договорно правоотношение, съобразно императивната норма на чл. 147а от ЗЗП. Представянето на копие от неподписан договор за кредит е равносилно на непредставяне на такъв договор, което е в противоречие с чл. 410, ал. 3 от ГПК, но не е от нередовностите, подлежащи на изправяне след указания на съда по чл. 410 ал.2 от ГПК.

Освен това, видно от приложения договор за потребителски кредит, в него се съдържат вероятно неравноправни клаузи, свързани с предоставянето на поръчителството, нарушаващи императивни норми на ЗПК и ЗЗП, а самият договор за поръчителство е нищожен поради противоречие със закона и добрите нрави. Сключеният договор за поръчителство с юридическо лице, което е предварително одобрено от кредитора и което се явява свързано с него лице, тъй като същият е едноличен собственик на капитала на дружеството поръчител (видно от справка в ТР), сочи, че на длъжника не е 3 предоставено право на избор и възможност за индивидуално договаряне.

Следователно сключването на процесния договор за поръчителство не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата между потребителя на услугата и търговеца. Освен това сключването на договора за поръчителство има за цел допълнително и то значително оскъпяване на ползвания заем като утежнява финансовото състояние на длъжника, доколкото заплащането на възнаграждение на поръчителя от 137,83 лева на месец, равно на дължимата вноска по кредита.

Последното е в явно противоречие с добрите нрави и закона и служи за заобикаляне на законоустановения пределно допустим размер на ГПР от 50% съобразно чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото уговорения по договора за потребителски кредит ГПР е в размер на 34, 49 % без в него да е калкулирано оскъпяването от сключения договор за поръчителство. С оглед на това сключеният именно с тази цел договор за поръчителство е вероятно нищожен и от него за „Ай Тръст" ЕООД не са възникнали имуществени права / вземания/ , които да бъдат прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД в качеството на цесионер.

Следва да се отбележи още, че според жалбоподателя представения договор за поръчителство е сключен между длъжника и цедента по реда на ЗЕДЕУУ, но договорът не е подписан от длъжника с електронен подпис по смисъла на закона, т.е. няма сключен договор за поръчителство. Освен това ЗПФУР урежда изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние, като съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР финансова услуга е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставянето на платежни услуги. Договорът за поръчителство не попада в изчерпателно изброения кръг отношения, относно които е приложим ЗПФУР.

Поради гореизложеното настоящият състав на съда намира жалбата за неоснователна, а обжалваното разпореждане за правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 619 от 02.05.2023 г. постановено по ч.гр.д. № 439/2023г. на Районен съд- Севлиево, като правилно.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5