Определение № 473 от 19.05.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 473 гр. Бургас, 19.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Хр. Иванов като разгледа докладваното от Георги Хр. Иванов Частно наказателно дело № 20232100200607 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.243, ал.4-6 от НПК.

Образувано е по повод жалба от В. Я. Я. от гр.Царево - законен представител на Б. Д.

Г. и А. Д. Г., чрез адв.В.Димитров-САК, против Постановление от 26.04.2023 година на прокурор в Окръжна прокуратура-Бургас, с което на основание чл.199 и чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено Досъдебно производство № 33/2022 год. по описа на РУ - Царево, Пор. № 45/2022 год. по описа на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА-БУРГАС, водено за престъпление по чл.149, ал.5, т.1 вр. с ал.4, т.1 вр с ал.1 от НК. С жалбата се оспорва, че са извършени всички възможни и необходими за разкриване на обективната истина процесуално – следствени действия и се твърди, че разследването е непълно.

След служебна проверка на предпоставките по чл.243, ал.4 от НПК, съдът намери жалбата за процесуално допустима – подадена от легитимирано да обжалва лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, в преклузивния 7-дневен срок по чл.243, ал.4 от НПК, срещу годен за обжалване по този ред прокурорски акт и пред надлежния съд.

Поради изложеното, жалбата подлежи на разглеждане по същество.

Досъдебно производство е образувано на 26.01.2022 год., за това, че на 04.12.2021г. в гр. Царево, обл.Бургас в съучастие две лица са извършили действия с цел да удовлетворят полово желание, без съвкупление по отношение на две малолетни лица Б. Д. Г. и А. Д. Г. престъпление по чл.149, ал. 5, т.1 вр. ал.4, т.1 вр. ал.1 от НК. В хода на разследването са проведени разпити в качеството им на свидетели на В. Я.-майка на децата, Д. Д. Г. - баща на децата, Т. К. К., Я. Я.-Началник Отдел „Закрила на детето“ към ДСП-Царево. Изискани са и са приложени протоколи за проведени еднократни консултации на децата с психолог към ЦОП Община Бургас,социален доклад от ДПС-Царево, протокол за работна среща от 15.12.2021г. на мултидисциплинарния екип във връзка с прилагане на Координационен механизъм за взаимодействие при работа по случаи на деца – жертва на насилие или в риск от насилие и за взаимодействие при кризисна интервенция във връзка с постъпил писмени сигнали от 14.12.2021г. относно децата Б. Д. Г. и А. Д. Г., план за действие във връзка с проведена среща на мултидисциплинарния екип, справки за съдимост, копия на искова молба,заповед за незабавна защита по гр.д.№606/21г. на РС Царево. По делото няма лице, привлечено в качеството на обвиняем и не са наложени МНО или други мерки за процесуална принуда. С Постановление от 26.04.2023 година на прокурор в Окръжна прокуратура-Бургас, на основание чл.199 и чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено Досъдебно производство № 33/2022 год. по описа на РУ - Царево, Пор. № 45/2022 год. по описа на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА-БУРГАС, водено за престъпление по чл.149, ал.5, т.1 вр. с ал.4, т.1 вр с ал.1 от НК. Прокурорът е приел, че липсват доказателства за осъществен състав на престъпление от общ характер по смисъла на НК.

1

В принципен план, когато властите са изправени пред „защитими“ твърдения за сериозно малтретиране на деца включително от сексуален характер, те са длъжни съгласно член 3 от ЕКПЧ да предприемат незабавните необходими мерки, за да оценят тяхната достоверност, да изяснят обстоятелствата по делото и да идентифицират виновните /виж водещото решение на Голямата камара на ЕСПЧ от 2 февруари 2021 г. по дело Х и други срещу БЪЛГАРИЯ, жалба № 22457/16/. Налице е процесуално задължение за провеждане на ефективно официално разследване в отговор на защитими твърдения за насилие над дете. За да бъде ефективно, разследването трябва да бъде всестранно т.е. властите трябва да предприемат разумните мерки, с които разполагат, за да съберат доказателства, свързани с въпросното престъпление. Те винаги трябва да положат сериозни усилия да разберат какво се е случило и не трябва да разчитат на прибързани или необосновани заключения, за да приключат разследването си. Всеки пропуск в разследването, който намалява възможността да бъдат установени фактите или самоличността на отговорните лица, създава предпоставки за нарушение на този стандарт. За да могат разследванията да се считат за всестранни, те трябва да включват всички разумни стъпки за осигуряване на свидетелски показания и съдебни / научни доказателства. Информацията за сексуално насилие над дете, предадена от родителя, трябва да бъде подложено на строг контрол по отношение на установяване нейната достоверност съгласно съответните съдебни правила за получаване на доказателства от малолетни и непълнолетни в наказателно производство. Заключенията на разследването междувременно, трябва да се основават на всестранен, обективен и безпристрастен анализ на всички релевантни елементи. Задължението за провеждане на ефективно разследване обаче, не е задължение за постигане на конкретен резултат, а на използване на средства. Не съществува абсолютно право за провеждане на наказателно преследване или осъждане на конкретно лице, когато не е имало виновни пропуски в търсенето на отговорност на извършителите на престъпления.

Имайки предвид гореизложените принципи, съдът намира, че постановлението на прокурора за прекратяване е необосновано и следва да се отмени, поради следното: То би било такова ако разследването е извършено при пълнота, всестранност и обективност, събрани са всички доказателства, но те не установяват извършено престъпление. В конкретния случай, прави впечатление, че при изграждане на фактическите си изводи освен свидетелските показания на майката и бащата на децата, и Т. К.К., които безспорно са изключително важни, прокурора е използвал и протоколите за проведени еднократни консултации на децата с психолог към ЦОП Община Бургас и протокол за работна среща от 15.12.2021г. на мултидисциплинарния екип във връзка с прилагане на Координационен механизъм за взаимодействие при работа по случаи на деца – жертва на насилие или в риск от насилие и за взаимодействие при кризисна интервенция във връзка с постъпил писмени сигнали от 14.12.2021г. относно децата Б. Д. Г. и А.Д. Г.. Тези документи удостоверяват проведените консултации на децата с психолог и работната среща на 15.12.2021г. на мултидисциплинарния екип, но те не са доказателствено средство по смисъла на чл.105 от НПК. Тяхното съдържание не може да се използва да замести информацията, който би била придобита чрез разпитите на децата, разпитите в качеството на свидетели на учителите на децата, каквито в случая в хода на разследването не са били извършвани, и заключението на комплексно психиатрично-психологична експертиза на децата по реда на чл.144 и следв. от НПК. Няма съмнение, че основна роля в процеса на събиране на доказателства за насилие над деца играят разпита на детето и на тези, които са се грижили за детето. Показанията на детето, след като са се появили първоначално в кръга на доверие (обикновено в семейството, училище или в медицински контекст), обикновено се събират официално по съдебен ред, като се включват лица, притежаващи някои или всички тези професионални роли и умения. В конкретния случай, децата не са били изслушани като свидетели съобразно изискванията на чл.140, ал.1 от НПК като вместо това техните показания са заместени с информация от протоколите за проведени еднократни консултации на децата с психолози към ЦОП Община Бургас. Тези консултации обаче не са сред предвидените в НПС способи за събиране на доказателства като следва да се посочи, че съгласно чл. 106 от НПК доказването в наказателното производство се извършва чрез способите, предвидени в този кодекс. От друга страна, следва да се отчете и големия период от време, изминал от датата на твърдяното от майката деяние /декември 2021г./, което към момента поставя въпроса доколко към настоящия момент би било оправдано извършването на тези процесуални 2 действия и дали те биха довели до някакъв резултат. Пропускът да се разпитат децата в началната фаза на ДП би могъл донякъде да се санира като се разпитат психолозите, които са превели консултациите с децата за да възпроизведат това, което лично са възприели като думи и поведение на двете деца. Не са разпитани в качеството им на свидетели и лицата, които са имали непосредствени контакти с децата след твърдяното от майката деяние - К. Е. и В. Т.- учителки на Б. Г., В. И.- учителка на А. Г., Е. К. – директор на ДГ ****, както и М. К. и М. Д. относно личността на майката на децата. Вместо това техните евентуални свидетелски показания са били заместени от изявленията, дадени от тях на работната среща на 15.12.2021г. и обективирани в протокола от тази среща, което е в нарушение на принципа на чл.14 от НПК. Сведенията, които тези лица могат да дадат, би следвало да се закрепят чрез един от способите за доказване, изброени в чл.136, ал.1 от НПК, а именно чрез разпита им като свидетели по реда на чл.139 и следв. от НПК като им се разяснят правата и задълженията, както е било сторено със свидетеля Я.. Описаните пропуски в разследването според настоящия състав са довели до непълнота на доказателствата респективно до необоснованост на прокурорското постановление за прекратяване. Възможно е след събирането на всички доказателства пак да се стигне до същия резултат, но властите дължат пълно разследване на твърденията за сексуално насилие над деца в съответствие с Конвенцията на Съвета на Европа за защита на децата срещу сексуална експлоатация и сексуално насилие („Конвенцията от Лансароте“), приета от Комитета на министрите на 12 юли 2007 г. и влязла в сила на 1 април 2012 г. по отношение на България, която има за цел да предотврати и се бори със сексуалната експлоатация и сексуалното насилие над деца, да защитава правата на децата, жертви на сексуална експлоатация и сексуално насилие и да насърчава националното и международно сътрудничество срещу сексуалната експлоатация и сексуалното насилие над деца. Глава VII от Конвенцията определя изискванията, които трябва да бъдат изпълнени по отношение на разследването и преследването на такива престъпления. Липсата на доказателствена подкрепа може да доведе до отхвърляне на твърденията за сексуално насилие над децата, но твърденията, дори ако не са защитими, дори ако не включват никакви полезни доказателства, трябва да бъдат разследвани като се използват средствата и способите на НПК за да се изпълнят минималните изисквания за ефективно разследване, определени с Конвенцията на Съвета на Европа за защита на децата срещу сексуална експлоатация и сексуално насилие („Конвенцията от Лансароте“), Директива 2011/93 / ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно борбата срещу сексуалното насилие и сексуалната експлоатация на деца и детската порнография и в практиката на ЕСПЧ от решението на Голямата камара на ЕСПЧ от 2 февруари 2021 г. по дело Х и други срещу БЪЛГАРИЯ, жалба № 22457/16.

Така мотивиран и на основание чл.243, ал.6 т.3 от НПК, Бургаският окръжен съд, ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Постановление от 26.04.2023 година на прокурор в Окръжна прокуратураБургас, с което на основание чл.199 и чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено Досъдебно производство № 33/2022 год. по описа на РУ - Царево, Пор. № 45/2022 год. по описа на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА-БУРГАС, водено за престъпление по чл.149,ал.5,т.1 вр с ал.4, т.1 вр с ал.1 от НК и ВРЪЩА делото на прокурора.

Определението подлежи на обжалване и протестиране с частна жалба и частен протест пред Апелативен съд-Бургас в седемдневен срок от съобщаването му на Окръжна прокуратура-Бургас и на В. Я. Я. от гр.****.

Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________

3