Решение № 10 от 11.03.2024, Районен съд - Девин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Девин, 11.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елка Ант. Хаджиева при участието на секретаря Лили В. Чаушева като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Административно наказателно дело № 20235410200180 по описа за 2023 година И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Жалбоподателят моли да бъде отменено Наказателно постановление № 23-0252-000420/31.10.2023г., издадено от Началник група към ОДМВР Смолян, РУ – Девин, като неправилно и незаконосъобразно, издадено при съществени процесуални нарушения и в противоречие на материалния закон. Счита, че съгласно разпоредбата на чл.137А, ал.1 от ЗДвП, водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. От съставеният АУАН № 810850 от 21.10.2023г. и издаденото въз основа на него Наказателно постановление № 23-0252-000420 от 31.10.2023г. на Началник РУ Девин към ОДМВР - Смолян се установява безспорно, че жалбоподателя не е използвал обезопасителен колан при управлението на товарния автомобил - марка „Ивеко 35 ц 13“ с регистрационен номер ****. Същевременно обаче, съгласно разпоредбата на чл.137а, ал.2, т.2 от ЗДвП лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан, могат да не го използват.

Твърди, че в случая, към момента на съставяне на АУАН № 810850 от 21.10.2023г. е заявил на полицейските служители, че има издадено

1

Медицинско удостоверение № 108/28.09.2007г. от Диспансер за белодробни болести - гр. П., но не може да го представи към момента на проверката, тъй като го е бил забравил в къщи. Въпреки това му е бил съставен АУАН, след което е било издадено и обжалваното НП. Счита, че от Медицинското удостоверение № 108 от 28.09.2007г. г., издадено от Диспансер за белодробни болести - гр. П. се установява, че от 28.09.2007г., от 2-3 години има пристъпи на задух и свирене в гърдите при влага и мъгла. Установено е, че се касае за „бр. а. н. ф. - ч. л. п.”. Твърди, че удостоверението е издадено, за да послужи пред органите на КАТ. От изложеното е видно, че и към момента на управление на превозното средство той е бил със същата диагноза, която не му е позволявала да ползва обезопасителен колан, поради установеното с медицинско удостоверение заболяване - „бр. а.” . Счита, че в случая, следвало да се приеме, че той не е бил длъжен да спазва изискванията на чл. 137А, ал.

1 от ЗДвП и следователно не е извършил вмененото му нарушение. По тези съображения наказателното постановление се явява издадено в нарушение на материалния закон и подлежи на отмяна. Моли съда да присъди на упълномощеният адвокат адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.

В о. с. з. жалбоподателят не се явява и не изпраща представител. С писмено становище пълномощникът му адв. В. Д.-ПАК от името на доверителят му поддържа жалбата против Наказателно постановление № 230252-000420 от 31.10.2023г. на Началник РУ Девин към ОДМВР - Смолян.

Моли съда да отмени като неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон обжалваното Наказателно постановление №23¬*** от 31.10.2023г. на Началник РУ Девин към ОДМВР Смолян, по подробните съображения изложени в жалбата. Моли съда да му присъди адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.

В о.с. з. въззиваемия не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

РП- Смолян, ТО- Девин не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, като взе в предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от 2 фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, за това е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна, а атакуваното наказателно постановление следва на основание да бъде потвърдено, по следните съображения:

Установява се от показанията на свидетелите Н. В. на длъжност „мл. автоконтрольор“ в РУ Девин и В. З. на длъжност „старши полицай, водач на патрулен автомобил“ в ПУ – Доспат към РУ Девин, че на 21.10.2023 г. около 13.00 часа в град Д. на улица К. В. спрели за проверка товарен автомобил „Ивеко“, с рег. № **** управляван от жалбоподателя.

Жалбоподателя бил сам в автомобила и установили, че не е поставил обезопасителния колан. Автомобила бил оборудван с обезопасителен колан.

За констатираното нарушение свид. Н. В. в присъствие на жалбоподателя и свидетеля В. З. му съставил АУАН № 460/21.10.2023г. за нарушение на чл. 137А ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателя подписал акта и получил препис от акта.

Издадено е

Наказателно постановление

№

23-0252000420/31.10.2023г. от Началник група към ОДМВР-Смолян, РУ - Девин-Р.

Х., упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, за това, че на 21.10.2023г. в 12.57 ч. в гр. Д., на ул. К. В. като Водач на товарен автомобил, „ИВЕКО 35 Ц 13“, с рег. № ****, при обстоятелства: в гр. Д., на ул. К. В. с посока на движение от центъра на града към изхода управлява товарен автомобил марка „Ивеко 35 ц 13“ с регистрационен номер ****, чужда собственост и допуска следното нарушение : 1.Като водач на МПС от категория N2 не използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила по време на движение, е извършил: 1. Водач на МПС от категории М1, M2, M3 и N1, N2 И N3, когато е в движение, не използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано, с което виновно е нарушил/а чл.137А ал. 1 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП му е наложил на основание чл. 183 ал. 4, т.7, пр. 1 от ЗДвП глоба в размер на 50 лева. На основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети общо 10 точки.

Според удостоверение № 108 от 28.09.2007г. г., издадено 3 от

Диспансер за белодробни болести - гр. П. на жалбоподател, същия от 2-3 години има пристъпи на задух и свирене в гърдите при влага и мъгла, с диагноза: „бр. а. н. ф. - ч. л. п.”.

При така установеното от фактическа страна, следват следните правни изводи:

АУАН и НП са издадени от компетентни органи в рамките на техните правомощия, в предвидената от закона писмена форма, спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.

Съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на НП, които обуславят неговата незаконосъобразност.

Безспорно се установи, от събраните по делото гласни доказателства, че жалбоподателят е извършил от обективна и субективна страна вмененото му нарушение на ЗДвП. Същият е управлявал товарен автомобил марка „ИВЕКО 35 Ц 13“, с рег. № ****, без да използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила по време на движение.

Съгласно императивната норма на чл.137а ал.1 от ЗДвП водачите и пътниците в МПС от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Събраните по делото доказателства недвусмислено налагат извода за осъществено нарушение от страна на жалбоподателя.

Разпитаните по делото свидетели са категорични относно обстоятелството, че докато е управлявал товарния автомобил, жалбоподателят не е бил с поставен обезопасителен колан.

Жалбоподателят не оспорва, че е управлявал МПС без колан, оплакванията са му насочени, че е имал обективна причина за това – диагноза „бр. а. н. ф. - ч. л. п.”, за което има издадено Медицинското удостоверение № 108 от 28.09.2007г., издадено от Диспансер за белодробни болести - гр. П..

Съдът намира, че безспорно не се доказа от страна на жалбоподателя твърдението му, че спрямо него са били налице предпоставките на чл. 137А ал. 2, т. 2 от ЗДвП . От представеното Медицинското удостоверение № 108 от 28.09.2007г. г., издадено от Диспансер за белодробни болести - гр. П. се установява, че жалбоподателя 4 към 28.09.2007г. е имал „бр. а. н. ф. - ч. л. п.“, но не става ясно дали тази медицинска диагноза е пречка за поставяне на обезопасителен колан, тъй като е посочено единствено, че „от 2-3 години има пристъпи на задух и свирене в гърдите при влага и мъгла“ и медицинското удостоверение да послужи пред КАТ.

На следващо място това медицинско удостоверение е издадено преди повече от 16 години преди проверката. Съдът намира, че не е приложима хипотезата на чл. 137А ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗДвП , тъй като тези хипотези касаят лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан, както и лицата с трайни увреждания на горни крайници и/или опорно-двигателния апарат, които управляват моторни превозни средства, адаптирани съобразно техните нужди. В случая не е установено наличието на отличителен знак или друго обстоятелство, което да показва, че водачът е инвалид и автомобилът е адаптиран спрямо нуждите му. Не е доказано също, че физическото състояние на водача, не му позволява ползването на обезопасителен колан, защото последният управлявал автомобила, и не е била установена обективна медицинска причина, поради която жалбоподателят да не може да постави колан. За физическо състояние, което не позволява на лице – водач на МПС, да използва обезопасителен колан, следва да се приеме само състояние, при което поради обективни причини (т. е. стоящи извън субективните възприятия на лицето) е невъзможно да се постави колан или ако поставянето на такъв би застрашило здравословното му състояние. Законът не предвижда спазването на специален ред за удостоверяване на физическото състояние на водача. В случая в представеното медицинско удостоверение не е обективирано мнение на медицинско лице, сочещо на извод, че при отразеното заболяване употребата на колан би причинила силни болки, дискомфорт и др. Не са представени от жалбоподателя С. и никакви други писмени документи, че водачът е в обективна невъзможност да поставя колана, с който е бил оборудван автомобилът, нито че поставянето на колана би застрашило здравето му. Такъв релевантен документ би могъл да бъде само медицински документ, съдържащ лекарско предписание, че физическото състояние не позволява използването на обезопасителен колан. Преценката за самото физическо състояние не може да бъде направено без специални знания в областта на хуманната медицина. В тази връзка жалбоподателя С. не само 5 не е представил относима медицинска документация, доказваща обективната невъзможност поради констатираните заболявания, от които страда, да използва такъв колан. Нещо повече - от разпита на полицейските служители в съдебно заседание не се установява, че в момента на проверката жалбоподателя С. да е направил възражения или да е заявявал, че страда от заболяване, както и не е представил медицински документи, удостоверяващи невъзможността да ползва колан. Липсват и в тази връзка възражения след съставяне на АУАН.

В разпоредбата на чл. 183 ал.4 т.7 от ЗДвП е предвидено да се наказва с глоба от 50 лева водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан. Определеното от наказващият орган наказание е в рамките на предвиденото от закона и същото се явява правилно и законосъобразно определено.

С разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП законодателят изрично изключил приложението на чл. 28 от ЗАНН за извършени нарушения по ЗДвП, поради което предпоставките за наличие на маловажен случай не следва да бъдат обсъждани.

Всичко гореизложено обосновава извода, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно, поради което на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН ще следва да бъде потвърдено.

ВОДЕН ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №

23-0252000420/31.10.2023 г., издадено от Р. Х. –Началник група към ОДМВРСмолян, РУ- Девин, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, с коeто на Т. Н. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. Б. № *, за нарушение на чл.137А ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183 ал.4, т.7, пр. 1 от ЗДвП му е наложил на основание чл. 183 ал.4, т.7, пр. 1 от ЗДвП глоба в размер на 50 лева, като на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети общо 10 точки, КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.