Решение № 4187 от 31.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4187 гр. София, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Ивета Антонова

МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20221100502370 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивни жалби:

1.подадена от „БАНКА ДСК“АД срещу решение № 20202821/26.01.2021г. постановено по гр.д. № 49215/2020г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 173 състав, в частта, с което са отхвърлени предявените по реда на чл.422 от ГПК срещу Я. А. Т. искове, както следва:

-с правно основание чл.430 ал.1 от ТЗ вр. чл. 138 вр. чл.141 от ЗЗД за сумата над 4408,95 лв. до пълния предявен размер от 14 578,00 лв., представляваща главница по договор за кредит за текущо потребление от 14.03.2013г.;

- с правно основание чл.430 ал.2 от ЗЗД за сумата над 661,28 лв. до пълния предявен размер от 1944,53 лв., представляваща възнаградителна лихва върху неплатена главница за периода 05.07.2017г. – 25.01.2018г.;

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата над 740,00 лв. до пълния предявен размер от 1003,75 лв. и за периода 13.05.2015г. – 25.07.2017г.;

- с правно основание чл.78 ал.1 от ЗЗД – за сумата от 120,00 лв. – такси при изискуем кредит.

В жалбата се посочва, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон като е приел, че 6-месеният срок по чл.147 ал.1 от ЗЗД за поръчителя започва да тече от момента на изискуемостта на всяка една вноска по погасителния план, респективно неправилно по реда на чл.162 от ГПК е определил и размера на задълженията към датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по 1 л.417 от ГПК – 26.01.2018г., а именно, че отговорността на поръчителя е само за вноските от м.08.2017г. Въззивникът –ищец счита, че при условията на пълно и главно доказване е установил наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на поръчителя за пълния размер на дължимите суми по договора за кредит сключен с главния длъжник, обявен за предсрочно изискуем по съответния ред и за които поръчителят отговаря.

Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и постановено ново, с което исковете се уважат в пълен размер.

2. подадена от Я. А. Т. срещу решение № 20202821/26.01.2021г. постановено по гр.д.

№ 49215/2020г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 173 състав, в частта, с което са уважени предявените по реда на чл.422 от ГПК от „БАНКА ДСК“АД срещу нея искове и е признато за установено, че дължи, както следва:

-на правно основание чл.430 ал.1 от ТЗ вр. чл. 138 вр. чл.141 от ЗЗД за сумата от 4408,95 лв., представляваща главница по договор за кредит за текущо потребление от 14.03.2013г.;

- на правно основание чл.430 ал.2 от ЗЗД за сумата от 661,28 лв., представляваща възнаградителна лихва върху неплатена главница за периода 05.07.2017г. – 25.01.2018г.;

-на правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 740,00 лв. представляваща обезщетение за забавено изпълнение за периода 13.05.2015г. – 25.07.2017г.;

В жалбата се твърди, че ищецът при пълно и главно доказване не е установил фактите, за които първоинстанционният съд му е разпределил доказателствената тежест в доклада по делото. Счита, че от мотивите на съдебното решение не се изяснява защо съдът е приел, че кредита е обявен за предсрочно изискуем на дата 08.08.2017г., нито начина, по който е определил дължимите суми за главница и договорна лихва. Счита, че съдът е допуснал процесуално нарушение, като не е обсъдил възраженията на ответника за наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит сключен с главния длъжник – чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, клаузите относно договорната лихва, която се явява 4 пъти по – голямо задължение отколкото главницата, шрифта на договора. Въззивникът –ответник посочва, че въз основа на представената нотариална покана и разписка, не може да се приеме, че е извършено надлежно връчване на изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем на главния длъжник, а и липсва такова – по отношение на поръчителя. Евентуално твърди, че при условие, че предсрочна изискуемост е настъпила - автоматично по силата на договорните клаузи /90 дни след просрочение на която и да е вноска/, то към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК е изтекъл 6месечния срок по чл.147 ла.1 от ЗЗД, поради което и отговорността на ответника не може да бъде ангажирана.

Моли решението да бъде отменено в обжалваната му част и постановено ново, с което се отхвърлят изцяло предявените искове.

В срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК са депозирани писмени отговори от насрещните по въззивните жалби страни, в които оспорват твърденията в същите.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

2

С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран от ищеца „БАНКА ДСК“АД с обективно кумулативно съединени искови претенции по реда на чл.422 от ГПК с правно основание чл.430 ал.1 и ал.2 от ТЗ, чл.79 ал.1 от ЗЗД , чл.86 ал.1 от ЗЗД вр. чл.138 вр. чл.141 ал.1 от ЗЗД от ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника Я. А. Т., че дължи заплащането на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК от 16.10.2018г. по ч. гр.д. № 5799/2018г. по описа на СРС, ГО, 173 състав и представляващи вземания по договор за потребителски кредит от 14.03.2013г. сключен с А.С. Т. и договор за поръчителство от 14.03.2013г., за които е допуснато незабавно изпълнение и издаден изпълнителен лист /при съобразяване на определение 17181/12.07.2019г. по ч.гр.д. № 7176/2019г. по описа на СГС/.

За основателността на исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 430 ал. 1 и ал.2 ТЗ вр. чл. 79 ал. 1 пр. 1 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването и съществуването между ищеца и главния длъжник – А.С. Т. валидно правоотношение по договор за потребителски кредит при посочените условия, по който е предоставил процесната сума на кредитополучателя; наличието на валидно постигната договорка за заплащане на възнаградителна лихва, както и нейната дължимост и размер;че поради неплащане на месечните вноски е настъпила предсрочната изискуемост на кредита, за която кредитополучателят е уведомен и датата, на която е станало това; наличие на главен дълг и изпадане на длъжника в забава, както и размера на претендираното обезщетение за забава, съответно други уговорени разходи по кредита, които не са погасени; наличие на действително договорно правоотношение между банката и ответника по договор за поръчителство и неговото съдържание; изискуемост на вземането в пълен размер, настъпила в 6-месечен срок преди датата на подаване на заявление по чл.417 от ГПК - 26.01.2018г.

Между страните не е спорно, а и се установява от представения по делото договор за текущо потребление от 14.03.2013г. че между ищеца и А.С. Т. е възникнало договорно правоотношение по договор за потребителски кредит със съдържание, обективирано именно в цитирания писмен документ и ОУ при, които е сключен, а именно: за сумата от 20 000,00 лв. /усвоена от кредитополучателя, установено със заключението по ССчЕ, неоспорено от страните и ценено и от настоящия състав като обективно и обосновано/, срокът за издължаване на сумата – 120 месеца от датата на подписване на договора, при променлив лихвен процент, фиксиран към датата на сключване на договора – 14,95 % или 0,04 % на ден, ГПР – 16,85 % и съгласно погасителен план, приложен към договора, както и при всички клаузи от Общите условия, изрично приети от кредитополучателя и част от съдържанието на договорното правоотношение – л.36-38 вкл. от делото на СРС.

В р. III от ОУ – т.7.1-7.10 е предвиден начина на изменение на лихвения процент по кредита, т.8 – комисионни и други разходи по кредита, а т.9 – посочване на компонентите включени в ГПР, съответно разходите, които се изрично изключени от същия.

За обезпечаване изпълнението на задълженията на кредитополучателя е сключен и договор за поръчителство между ищеца, като кредитор и ответника -Я. А. Т.а и между ищеца и трето за спора лице – М.И.И. от 14.03.2013г. – л-.34 от делото на СРС.

3

Във връзка с твърдението на ответника, че договора за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, настоящият състав счита следното:

По силата на чл. 7 ал. 3 ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, дори и без направени възражения, респективно не е обвързан от същите, а в случая такива са наведени от ответника в отговора на исковата молба и поддържани във въззивната жалба.

Въведената със ЗЗП, респ. с Директива 93/13 система на защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика, както от гледна точка на преговорните си възможности, така и на степента си на информираност, като това го принуждава да приема предварително установените от продавача или доставчика условия, без да може да се повлияе на съдържанието им /решение от 14.06.2012 година по дело С-618/10 на СЕС/. Клаузите не са индивидуално определени, когато са типизирани и се сключват еднообразно с неограничен брой потребители на кредитни услуги. В този случай те са предварително изготвени от търговеца, като потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им – арг. чл.146 ал.2 ЗЗП.

В тежест на търговеца е да докаже, че са индивидуално уговорени клаузите – обстоятелство, което не е устасновено в настоящото производство, поради което и съдът приема, че същите не са индивидуално уговорени. От ЗЗП се извежда изискването към търговците при формулиране на отделните уговорки да е използван ясен и разбираем език – от формална и граматическа страна. Въз основа на ясни и разбираеми критерии средният потребителят следва да може да предвиди произтичащите за него икономически последици от сключване на договора.

Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК, в действието й към релевантния за спора момент, а именно момента на възникване на материалното правоотношение /Обн., ДВ, бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г., но в редакцията към изм. с ДВ бр. 91 от 20.11.2012 г., в сила от 1.01.2013 г./, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и чл. 12 ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

От посоченото до тук настоящият състав счита, че процесния договор като сключен в писмена форма и с описаното по – горе съдържание отговаря на императивните изисквания на чл. 10 ал. 1 /наведеното възражение, че не се установява договора, общите условия и погасителния план да са със шрифт на текста не по – малък от 12 е неотносимо, доколкото към датата на сключване на договора за потребителски кредит – 14.03.2013г., не е съществувало такова императивно изискване, прието с изм. в ЗПК с ДВ бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г./, чл. 11 ал. 1, т. 7, 8, 11 и 20 и чл.12 ал.1 т.7 и 9 ЗПК- процесният договор е сключен в писмена форма, посочени са датата и мястото на сключване, вид на предоставения кредит, индивидуализиращи данни за страните, размерът на получената сума, общият размер, който потребителят следва да върне, годишният процент на разходите, годишният лихвен процент по кредита, условия за издължаване на кредита- брой и размер на погасителните вноски и периодичността и датите на плащането им, срока на договора за кредит- доколкото в погасителния план е посочена крайна дата за издължаване на последната вноска, че са дължими 120 месечни вноски, както и останалото се изискуемо съдържание според цитираните разпоредби и не е недействителен.