Решение № 512 от 22.04.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 512 гр. София, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно гражданско дело № 20261000500515 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от В. А. Ф., конституирана на мястото на починалия ищец А. Н. К., която жалба е подадена чрез процесуалния й представител адв. И. А. срещу Решение № 6976/17.11.2025г. по гр.дело № 14989/2024г. на Софийски градски съд, ГО, 29с-в в частта му, с която предявеният иск за неимуществени вреди с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ против Прокуратурата на Р България е отхвърлен за разликата над присъдените 10 000 лева до претендираната искова сума от 35 000 лева.

Счита решението за неправилно в обжалваната отхвърлителна част, като постановено поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Поддържа че решението на съда е постановено при правилно изяснена фактическа обстановка и правилно и обосновано формиран правен извод за това, че са налице всички елементи от състава на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и че предявеният иск е доказан по своето основание.

Оспорва обаче като неправилни изводите на съда по отношение определянето на размера на претърпените от ищеца неимуществени вреди, като твърди че не са отчетени в достатъчна степен всички негативни последици, които са претърпени от ищеца в пряка причинно-следствена връзка с водения срещу него наказателен процес. Излага съображения, 1 че не е отчетен техният интензитет и настъпили трайни неблагоприятни последици върху живота на ищеца. Сочи че имало достатъчно изобилен доказателствен материал относно претърпените душевни страдания на ищеца от повдигнатото му обвинение. Поддържа че присъденото обезщетение не съответства на съдебната практика в аналогични случаи, както и на принципите на чл.52 ЗЗД за справедливост, съобразяване с конкретния случай.

Позовава се на това, че на били взети в пълен обем претърпените от А. К. негативни психически страдания и то най-вече тяхното отражение върху общото здравословно състояние на първоначалния ищец. Сочи се, че от събраните по делото гласни доказателства безспорно се установявало,че вследствие на повдигнатото му обвинение здравословното състояние на К. се е било влошило значително. Налагало му се често по всяко време на денонощието да търси лекарска помощ. Установило се било категоричното негативно въздействие върху лечението му. На следващо място се поддържа, че липсата на лек автомобил и отнето свидетелство за правоуправление са възпрепятствали в сериозен обем и възможностите на К. за своевременна медицинска грижа и лечение.

Конкретни съображения за неправилността на обжалвания съдебен акт са подробно изложени в обстоятелствената част на въззивната жалба.

Искането към съда е да се постанови решение, с което да се отмени Решение № 6976/17.11.2025г. по гр.дело № 14989/2024г. на Софийски градски съд, ГО, 29с-в в обжалваната отхвърлителна част и вместо него да се постанови друго, с което да се присъдят още 25 000 лева обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от незаконното обвинение, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски в пълен размер.

В срока по Чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от насрещната страна Прокуратурата на Р България.

В срока по чл.259, ал.1 от ГПК е постъпила и въззивна жалба от Прокуратурата на Р България, с която се обжалва решението на окръжния съд в неговата осъдителна част.

Жалбоподателят ответник счита, че първоинстанционното решение в обжалваната от него част е неправилно и необосновано.

Излага довод че няма противоправни виновно извършени действия или бездействия на представител на прокуратурата, които да се намират в причинна връзка с настъпването на претендираните от ищеца и неговият правоприемник неимуществени вреди. Отбелязва, че процесното наказателно производство е започнало по особен процесуален ред/чл.356, ал.3 НПК/, т.е без формален процесуален акт на прокурор, издаден по реда на чл.212, ал.1 НПК, като ищецът е придобил качеството си на обвиняем ex lege, а не в резултат на издаден или съгласуван с прокурора процесуален акт по чл.219, ал.1 НПК.

Излага се довод, че транспортните неудобства, които А. К. е търпял в резултат на отнемането като веществено доказателство по наказателното дело на собствения му лек автомобил, не се намирали в причинна връзка с действия или бездействия на представител на прокуратурата, тъй като временното му лишаване от правоуправление е станало по 2 административен ред. Също така, измежду материалите по наказателното дело не се откривала молба, заявление или друг документ, по силата на който К. да е отправил искане за връщането на лекия му автомобил.

По изложените по-горе причини се твърди, че установените чрез свидетелски показания данни за негативни емоционални преживявания при ищеца, в резултат на задържането му от 01.11.2023г. от органите на МВР, не стояли в причинна връзка с извършени от представител на ответника процесуални действия или бездействия, поради което счита че следвало само на това основание предявеният срещу Прокуратурата на РБ иск за обезщетяване с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ да бъде отхвърлен като неоснователен.

Излага се и довод също така, че при определяне размера на присъденото обезщетение съдът не е спазил принципа за справедливост на чл.52 ЗЗД, поради което същото е прекомерно завишено.

Счита, че твърдените от ищеца неимуществени вреди- техният характер не са били доказани от ангажираните по делото писмени и гласни доказателства Размерът на присъденото обезщетение от 10 000 лева бил силно завишен и не съответствал като еквивалент на твърдените като претърпените от А. К. неимуществени вреди. Присъденият от съда размер противоречал на принципа на справедливост при определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди и на установената съдебна практика по аналогични дела. Размера на определеното обезщетение бил силно и неоснователно завишен, като съдът бил длъжен да изследва и да подложи на задълбочена оценка обстоятелствата- тежестта на повдигнатото обвинение, вида и характера на прилаганите мерки за неотклонение и други мерки за процесуална принуда, времето на тяхната продължителност, както и на периода от време на приключване на наказателното производство, поведението на ищеца и другите посочени по-горе обстоятелства.

Конкретни съображения за неправилността на обжалвания съдебен акт са подробно изложени в обстоятелствената част на въззивната жалба.

Искането към съда е да се постанови решение, с което да се отмени Решението на Софийски градски съд в обжалваната от ответника осъдителна част и да се постанови друго, с което да се отхвърли предявеният срещу Прокуратурата на Република България иск като неоснователен или при условията на евентуалност да се намали размера на главницата на присъденото в полза на ищеца обезщетение за неимуществени вреди.

В срока по Чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от насрещната страна В. А. Ф., подаден чрез процесуалния й представител адв. И. А.. Излагат се съображения, че въззивната жалба на Прокуратурата на Р България е неоснователна поради съображения, които са подробно изложени в отговора. Въззиваемият счита, че постановеното решение на Софийски градски съд е правилно и законосъобразно в обжалваната от насрещната страна осъдителна част, поради което искането към въззивния съд е да бъде потвърдено в тази му част.

3

Софийски апелативен съд, намира, че и двете въззивни жалби като подадени в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, са процесуално допустими. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на А.

Н. К. срещу Прокуратурата на Република България, с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение в размери 35 000 лева за неимуществени вреди, за които ищецът твърди, че са настъпили вследствие на незаконно обвинение в извършването на престъпление, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба- 27.12.2024г. до окончателното изплащане на сумата.

Твърденията в исковата молба са били, че А. Н. К. е бил задържан за срок от 24 ч. със Заповед за задържане с рег.№3796-744/02.11.2023 г., като му били наложени и принудителни административни мерки по ЗДвП, след като на 01.11.2023 г. след извършена проверка от полицейските служители на 02 РУ-МВР Перник взетата от него проба за наркотични вещества се оказала положителна. Сочи се в исковата молба, че пробата за наличието на наркотични вещества се е оказала положителна, тъй като през м.05.2019 г. му била поставена диагнозата „карцином на езика“, поради което приемал медикаменти за лечение на заболяването си и е провеждал химиотерапия. Твърди се, че срещу него било образувано ДП №408/2023 г. по описа на 02 РУ-МВР Перник, пр.пр. №3785/2023 г. по описа на Районна прокуратура гр. Перник за извършено престъпление по чл. 343, ал.3 НК. С постановление от 09.09.2024 г. на Районна прокуратура гр. Перник на основание чл.199, чл.243, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.1, т.1 НК образуваното ДП №408/2023 г. по описа на 02 РУ-МВР Перник, пр.пр.

№3785/2023 г. по описа на Районна прокуратура гр. Перник е било прекратено.

Навеждат се доводи в исковата молба, че образуваното и водено наказателно производство се е отразило изключително негативно върху здравословното му състояние, заболяването, от което страдал, прогресирало и поради негативното отражение върху психиката му, отключил посттравматично-стресово разстройство.

В срока за отговор на исковата молба ответникът Прокуратура на Република България е депозирал отговор на исковата молба, с който е оспорил предявените искове по основание и размер. Заявила е довод, че претенцията за обезщетение на вреди по чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ се обуславяла от неоснователно /незаконно/ поддържано обвинение, а в случая такова не било повдигнато срещу ищеца. Оспорена е и активната процесуална легитимация на ищеца – правото на иск против Държавата и в частност процесуалния субституент Прокуратура на Република България, в частта, относно изложените в исковата молба твърдения за причинени неимуществени вреди, резултат от действия и актове на полицейските органи при 02 РУ-МВР Перник. Наведен е довод, че всички актове и действия, извършени в рамките на образуваното досъдебно производство са законосъобразни. Оспорени са твърденията на ищеца за претърпените от него неимуществени вреди, които да са в непосредствена причинно следствена връзка с 4 прекратеното наказателно производство, включително и твърденията на ищеца за влошаване на здравословното и психическото му състояние. Заявявено и становище за недоказаност на претенцията по размер като претендираното обезщетение се явява прекомерно и не отговаря на критерия справедливост по чл. 52 ЗЗД.

От фактическа страна се установява следното :

По делото не е спорно, а и се установява, че досъдебно производство №408/2023 г. по описа на 02 РУ-Перник е образувано при наличието на предпоставките по чл. 356, ал.1 НПК с оглед на местопроизшествието за това, че на 01.11.2023 г. в гр. Перник, по ул. „Ленин”, в района на къстовището с ул. „Христо Смирненски”, е управлявано МПС лек автомобил с марка „Алфа Ромео” с рег.№ ******** след употреба на наркотични вещества или техни аналози – престъпление по чл. 343 б, ал. 3 НК. С постановление на Районна прокуратура гр.

Перник от 08.11.2023 г. е разпоредено разследването да се извърши по общия ред.

Не е спорно, а и се установява, че със Заповед за задържане с рег.№3796744/02.11.2023 г. А. Н. К. е бил задържан за срок от 24 ч.