Решение № 134 от 07.07.2026, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Девня, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. СТАНЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Административно наказателно дело № 20263120200051 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на С. Н. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. В******, чрез проц. представител – адв. С. П. от ВАК против Наказателно постановление № 23-0253-000115, издадено на 16.04.2025 г. от Началника на РУ МВР – Девня при ОД МВР – Врана, с което на въззивника за нарушение по чл. 21 ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 182 ал. 1 т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 800 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.

Въззивникът обжалва наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Счита, че административно – наказателната му отговорност е ангажирана след изтичане на преклузивния 3 месечен срок за съставяне на АУАН; оспорва годността на техническото средство, с което е извършено заснемането, респ. е установена скоростта на управляваното от него МПС; оспорва компетентността на административно – наказващия орган; счита, че както в АУАН, така и в НП липсва подробно описание на нарушението, мястото на извършването му и обстоятелствата, при които то е извършено; счита, че не е субект на нарушението, а такъв е собственика на заснетото МПС; заявява, че в НП липсват мотиви за липсата на прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което счита за самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

В с.з., въззивникът се представлява от своя редовно упълномощен проц. представител, който поддържа жалбата на изложените в нея основания и 1 искането за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Претендира разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна – Началника на РУ на МВР Девня, редовно призовани, не изпраща представител. Чрез проц. представител – юрисконсулт представя писмено становище, в което счита жалбата за неоснователна и моли за потвърждаване на издаденото наказателно постановление и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура – Варна, редовно уведомени за делото, не изпращат представител за участие в него.

Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 04.03.2024 г. в около 11:03 часа, в гр. Девня, обл. Варна, по път III – 2008, на 50 метра преди спирка „Сл.“, в посока кв. „Повеляново“ с АТСС ARH CAM S1С:120ССF3/0069425 било заснето МПС - л. а. Б***с рег. № В **** ТТ, собственост на К. З. К., ЕГН: **********, движещо се със скорост 114 км/ч. с приспаднат толеранс 3% в полза на водача, при максимално разрешена скорост в населено място 50 км/ч.

Чрез предоставяне на информация по реда на чл. 188 от ЗДвП /декларация от собственика на автомобила от дата 30.01.2025 г. и декларация от въззивника С. Н. К. от дата 27.02.2025 г./ бил установен водача на заснетото МПС в деня и часа на заснемането, а именно въззивника.

С оглед на това на 27.02.2025 г. му бил съставен АУАН, който му бил връчен и подписан от него с възражения. Въз основа на съставения АУАН, на 16.04.2025 г. било издадено атакуваното пред настоящата съдебна инстанция наказателно постановление, с което на въззивника били наложени гореописаните административни санкции за нарушение по чл. 21 ал. 1 он ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства, приложени към АНП и тези, събрани в хода на съдебното следствие, както и показанията на разпитаните свидетели. В с.з. свид. К. К. потвърди лично пред съда, че на процесната дата автомобила е бил управляван от сина й – въззивника К., който е заявил това обстоятелство и в подписаната от него декларация, приобщена към делото. Свид. Р. Т. установява в показанията си, че местоизвършването на нарушението е в рамките на населено място гр. Девня, обозначено с табела за начало на населено място. Същото обстоятелство е отразено и в протокол за използване на АТСС рег. № 253р2757. Оспорваното от въззивника обстоятелство, че АТСС, с което е установено нарушението не е преминало периодична проверка и че съответства на изискванията на одобрения тип се опровергава от представените протоколи за използване и проверка на АТСС.

При така установената по делото фактическа обстановка, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка 2 на издаденото наказателно постановление по отношение законосъобразността, обосноваността и правилността му, съдът прави следните правни изводи:

Относно допустимостта на подадената жалба:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентността на административно наказващия орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 189 ал. 12 от ЗДвП, упълномощен с това правомощие по силата на Заповед рег. №8121з-1632/02.122021 на Министъра на ВР /т. 3.8/.

Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания административен акт:

Служебната проверка на въззивния съд констатира, че обжалваното наказателно постановление и акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от процесуални нарушения, даващи основание за отмяната му. В АУАН и НП фигурират всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя и възможността да разбере за какво нарушение се ангажира административно – наказателната му отговорност. Спазена е процедурата за издаването им, регламентирана в ЗАНН. Несъстоятелни са възраженията на въззивника за липса на описание на нарушението и обстоятелствата относно неговото извършване, тъй като нарушението е описано изчерпателно, точно и ясно, посочено е, че е извършено в населено място - гр. Девня, по кой път се е движел автомобила, посочен е ориентир сп. „Славия“, GPS координати на мястото на заснемане, идентификационни данни на заснетото МПС, установената скорост на движение при отчетен толеранс в полза на водача, нарушената правна норма. С това са изчерпани всички факти и обстоятелства относно извършването на нарушението, даващи възможност на нарушителя в да разбере в пълен обем административното обвинение, за да може адекватно да организира защитата си по него.

Относно материално - правната законосъобразност и обоснованост на обжалваното наказателно постановление:

Видно от съдържанието на обжалваното НП, както и АУАН, въз основа на който същото е съставено е видно, че в тях недвусмислено е посочено, че местоизвършването на нарушението е в населено място – гр.

Девня, по път №2008 до спирка „Славея“ посока към кв. „Повеляново“, което е напълно достатъчно да се индивидуализира и конкретизира този реквизит, описващ твърдяното нарушение.

В НП правилно е посочена нарушената разпоредба - 21 ал. 1 от ЗДвП, предвид доказателствата, съдържащи се в административно наказателната преписка за разположението на системата за видеонаблюдение в рамките на населеното място гр. Девня, в район в който не е било въведено 3 ограничение с пътен знак В26, което да променя общо установеното ограничение в населено място от 50 км/ч.

Доколкото наложената санкция е в определен от законодателя размер, съдът не следва да разглежда въпроса относно нейния размер.

Предвид изложеното съдът намира, че при установяване на нарушението са спазени разпоредбите, регламентиращи условията, реда и начина на използване на АТСС за контрол на правилата за движение, като при издаването на обжалваното НП не е допуснато съществено нарушение на процесуалния и материалния закон, поради което приема същото за законосъобразно, което води до неговото потвърждаване.

Безспорно е установен и автора на нарушението при спазване на процедурата, регламентирана в ЗДвП, като въззивникът сам е декларирал това обстоятелство. Потвърдила го е и неговата майка, която е собственик на заснетото МПС – писмено в декларация по чл. 188 от ЗДвП и устно в показанията си пред съда. При това за съда не остава никакво съмнение, че на инкриминираната дата 04.03.2024 г. в около 11:03 часа заснетото МПС, движещо се със 118 км/ч в населено място е било управлявано от въззивника С. Н. К.. При отчетен толеранс в полза на водача е прието, че установената скорост на автомобила е била 114 км/ч, т.е. превишението е с 64 км/ч, при което на нарушителя са били наложени съответните санкции във фиксиран от законодателя размер. Превишението на скоростта в населено място е повече от два пъти над допустимата скорост. При това немислимо да се приеме наличието на основания на нормата на чл. 28 от ЗАНН, още повече при данните за нарушителя – водач с наложени 25 санкции по ЗДвП до момента.

Спазени са и преклузивните срокове по ЗАНН, доколкото нарушителят /водача на МПС/ е установен на 27.02.2025 г. На същата дата е съставен и АУАН в негово присъствие. Няма установен срок нито в ЗДвП, нито в ЗАНН, в който актосъставителя е длъжен да пристъпи към установяване на автора на нарушението, установено с АТСС. В случая са спазени както 3 месечния срок от установяване на нарушителя, така и едногодишния срок от установяване на нарушението. Не е изтекъл и т. нар. абсолютен давностен срок от извършване на нарушението до настоящия момент, който съгласно Тълкувателно решение №4/29.03.2021 г. по т.д. № 3/2019 г. на ВАС е четири години и половина. При това правилно е ангажирана административно – наказателната отговорност на въззивника, поради което наказателното постановление издадено срещу него следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Съгласно чл. 63д от ЗАНН, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Претендира от проц. представител на АНО юрисконсултско възнаграждение с писмени бележки, депозирани при разглеждане на делото от друг съдебен състав. С оглед обема на осъщественото проц. представителство, изхода на спора и своевременно направеното искане в полза на ОД - МВР - Варна следва да се присъди сумата 4 от 50 евро, представляваща направени по делото разноски за ю.к. възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 2 т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0253-000115, издадено на 16.04.2025 г. от Началника на РУ МВР – Девня при ОД МВР – Врана, с което на С. Н. К., ЕГН: ********** за нарушение по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 182 ал. 1 т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 800 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.

ОСЪЖДА С. Н. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. В*********** ДА ЗАПЛАТИ на ОД МВР - Варна сумата от 50 евро /петдесет евро, 00 цента/, представляваща направени по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – Варна в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 5