Решение № 397 от 12.04.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 397 гр. Пловдив , 12.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Божидар И. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар И. Кърпачев Административно наказателно дело № 20215330201805 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на И. П. Б. против Наказателно постановление № 21 - 1030-000410, издадено от началник група към ОДМВР- Пловдив, сектор Пътна полиция, с което на И. П. Б. е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 23, ал.1 ЗДвП.

С жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна- оспорва се приетата за установена фактическа обстановка и се мотивира липсата на вина за настъпилия пътен инцидент. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна с писмено становище моли за потвърждаване на НП.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

1

ПО НЕПРАВИЛНОТО УСТАНОВЯВАНЕ НА ФАКТИТЕ И

ПРИЛОЖЕНИЕ НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН

В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка: на 17.01.2021 г. около 19:00 часа в гр.Пловдив, на ул.Кукленско шосе - № 3 до бензиностанция ОМВ, И.Б. управлява л.а. СЕАТ ИБИЗА с рег.№*******, като: 1. не спазва необходимото разстояние от спиращия пред него л.а.

АУДИ с рег.№ *******, блъска го, в следствие на удара автомобила отскача и се блъска в л.а.ПЕЖО, с рег.№ *******, като се реализира ПТП с материални щети.

Съдът намира, че извършването на съставомерно деяние, с фактическите белези очертани в АУАН и НП остана недоказано по делото.

Съгласно задължителните указания дадени с ППВС 10/1973 и ППВС 2 / 1 9 7 8 АУАН губят презумптивната си доказателствена сила при оспорване на фактическата обстановка от страните, като обстоятелствата отразени в тях подлежат на установяване с всички доказателствени средства.

В конкретния случай фактическата обстановка в АУАН е изрично оспорена с жалбата и в съдебно заседание, поради което и АУАН няма презумптивна доказателствена стойност.

Което е по-важно обаче, констатациите в АУАН не само, че не се потвърждават от разпита на актосъставителя, но и се опровергават от него.

Разпитан непосредствено от съда, актосъставителят разкри фактическа обстановка, която изцяло се различава от приетото за установено в АУАН и НП, относно основното съставомерно обстоятелство, а именно каква е причината за настъпилото МПС.

Така актосъставителят безпротиворечиво установи, че жалбоподателят се е движел в колона от автомобили на зелен за МПС сигнал на светофарната уредба. Изведнъж при забранителен за преминаване на пешеходци сигнал на светофарната уредба, по платното за движение започва да пресича пешеходец. След което по думите на актосъставителя: „… първата кола се движела с такава скорост, че успява да намали и спре, втората по същия начин се е движила с такава скорост, че успява да намали и спре, а третата кола, която е на господина жалбоподател се е движила със скорост, с която 2 не е успял да намали и да спре, удря колата отпред.

Показанията на актосъставителя са подробни, логични, добросъвестно дадени, поради което съдът изцяло ги кредитира.

От несамоцелно цитираните показания на актосъставителя е видно обаче, че той излага твърдения за евентуално допуснато нарушение на режима на скоростта, а не за неспазване на правилата за дистанция.

Опровергаването на фактическата обстановка, приета за установена в АУАН и НП е самостоятелно основание за отмяна на НП.

Нещо повече, липсата на твърдения в показанията на актосъставителя за нарушаване на режима на безопасната дистанция, не позволява наказването на дееца по вменената му правна квалификация- чл. 23 ЗДвП.

В тази връзка следва да се проведе разграничение между нарушенията по чл. 20, ал.2 ЗДвП и чл. 23 ЗДвП. Макар и двете да имат сходно функционално предназначение, а именно да гарантират нереализирането на ПТП, двете норми имат съвсем самостоятелно приложно поле , като чл. 20, ал.2 ЗДвП урежда съобразената скорост, а чл. 23 ЗДвП правилата за законосъобразната дистанция между движещите се МПС, поради което смесването им е недопустимо.

В процесния случай за съда не съществува възможност за първи път да направи преценка дали новоустановените пред него факти консумират състава на съвсем различно административно нарушение, например по чл.

20, ал.2 ЗДвП, доколкото липсва подобно повдигнато административно обвинение.

Следва да се отбележи също така, че съгласно задължителната тълкувателна практика на стария върховен съд и на ВКС, всяко установяване за първи път на етап съдебно следствие на съставомерен факт, който до този момент не е предявен на дееца по надлежния процесуален ред, по своята правна същност представлява съществено изменение на обстоятелствената част на повдигнатото обвинение.

Така изрично Тълкувателно решение № 57 от 4.XII.1984 г. по н. д. № 13/84 г., ОСНК на ВС, Тълкувателно решение № 61 от 13.XII.1977 г. по н. д.

№ 60/77 г., ОСНК на ВС.

В същото време съгласно изричния текст на разпоредбата на чл. 287 3

НПК отговорността на дееца може да се ангажира в условията на съществено изменение на обстоятелствената част, само ако е предприето надлежно изменение на обвинението по смисъла на този член.

Според трайната съдебна практика обаче, изменение на обвинението е недопустимо пред въззивната и касационната инстанция, а доколкото производството по реда на чл. 63 от ЗАНН има характер на въззивно такова, т о института на изменение на обвинението не може да намери приложение при оспорване на наказателни постановления пред съда, тоест съдът не може за първи път да установи нови съставомерни фактически положения и да реализира отговорността на дееца въз основа на тях, щом те не са предявени до този момент на нарушителя по надлежния процесуален ред.

Така изрично Решение № 250 от 23.06.2015 г. по н. д. № 657 / 2015 г. на Върховен касационен съд, Решение № 405 от 16.02.2015 г. по нак. д. № 1299/2014 г. на Върховен касационен съд,

Да се процедира по обратен начин, не само би съставлявало грубо погазване на процесуалните правила, но и съществено би ограничило правото на защита на наказаното лице, което би било поставено в положение да разбере кои са съставомерните фактически положения, за които се наказва и коя е приложимата материално правна норма едва от акта на въззивната инстанция, след като наказанието вече реално му е наложено.

Действително чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска издаване на НП, ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено процесуалните права на наказваното лице. В случая обаче констатираните пороци в съдържанието се отнасят както до АУАН, така и до НП, поради което и чл. 53, ал.2 ЗАНН е неприложим.

Не на последно място следва да се отбележи, че ако се допусне тълкуване, според което съдът може сам, за първи път със своя акт да установява съставомерните фактически положения и правни норми, които до този момент не са надлежно предявени на дееца, то напрактика би се достигнало до заобикаляне и елиминиране на цялата уредена в ЗАНН процедура по повдигане, предявяване и защита по административното обвинение.

4

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ. 28 ЗАНН.

Налице е и допълнително самостоятелно основание за отмяна на НП, доколкото наказващия орган неправилно не е приложил чл. 28 ЗАНН.

Това е така, доколкото съгласно ТР 1/2007 по тълкувателно дело 1/2005г. на ВАС преценката за маловажност на случая е такава по законосъобразност, а не по целесъобразност. От изложеното следва, че изводът, че нарушителят следва да бъде реално санкциониран, задължително следва да бъде предшестван от обсъждане на въпроса позволява ли констатираната действителна обществена опасност да деянието ангажиране на държавна репресия спрямо дееца.

В тази връзка настоящия състав изцяло споделя трайно утвърдените в практиката принципни съображения, че при липса на изрична законова дефиниция на понятието маловажен случай в ЗАНН, на основание чл. 11 ЗАНН субсидиарно приложение следва да намери НК, според чл. 93, т.9 на който маловажен случай е налице когато с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

Според съда в конкретния случай са налице редица обстоятелства, които биха могли да обусловят извод за по-ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца от типичния случай.

На първо място от справката за нарушител водач е видно, че последното влязло в сила наказателно постановление на дееца е от 2007г. Пак от справката за нарушител водач се установява, че същият притежава златен талон за водач без наказания. Посоченото е една индиция, че жалбоподателят принципно е изправен водач на МПС, което обуславя извод за ниска степен на лична обществена опасност.

С изключително ниска степен на обществена опасност е и самото деяние. От разпита на актосъставителя се установи, че причината за пътния инцидент реално е неправомерното поведение на пешеходец, който изненадващо започнал да пресича през пътното платно на червен 5

/забранителен/сигнал на светофарната уредба, важащ специално за пешеходци. Именно това поведение на пешеходеца е довело до верижно екстрено спиране от поредица от автомобили, при което се е достигнало до процесното ПТП. Същевременно жалбоподателят се е движел в колона от автомобили, в условията на натоварен градски трафик, при разрешителен /зелен/ сигнал на светофарната уредба на кръстовището в неговата посока на движение.

Действително правилото на чл. 23 ЗДвП е императивно и изисква водачите да се движат на такова разстояние помежду си, че във всеки един момент да могат да предотвратят ПТП, при изненадващо спиране на МПС, движещо се отпред. В този смисъл неправомерното поведение на друг участник в движението, формално не може да изключи неправомерността на поведението на водач, който не се движи на необходимата дистанция.

Следва да бъдат съобразени обаче и спецификите на трафика в градски условия, особено при разрешителен /зелен/ сигнал, при който водачите на МПС, практически са лишени от възможността да спазват необходимата дистанция, а се ръководят от правилото за максимално бързо изнасяне от кръстовището и неговото освобождаване за следващите водачи.

Действително с оглед изричното и императивно правило на чл. 23 ЗДвП водачът е могъл и е бил длъжен да предвиди, че не се движи на достатъчна дистанция от намиращия се пред него автомобил. В процесната пътна ситуация обаче (движещи се в колона автомобили изтеглящи се на зелен светофар и светещ червен пешеходен светофар) не е налице нито едно обстоятелство, което да е позволявало на наказания субект да предвиди, че реално ще се достигне до екстрено спиране, поради неправомерно навлизане на пешеходец на пътното платно.

В този смисъл, фактите, така както са описани в АУАН и НП (ако да се бяха установили по надлежния ред), формално сочат на извършено нарушение на чл. 23 ЗДвП, но степента на вината на жалбоподателя, с оглед разкритите специфики на случая, е толкова ниска, че реално не оправдава използването на административно-наказателна репресия спрямо него.

За постигане на целите на ЗАНН, особено на фона на качеството на жалбоподателя като изправен водач, е било напълно достатъчно той да бъде предупреден по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Само по този начин би се изпълнило 6 изискването за пропорционалност между преследваните цели и употребения интензитет на държавна принуда.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че действително съгласно новосъздадения чл. 189з ЗДвП, за нарушения по този закон не намират приложение чл.28 и чл.58г от Закона за административните нарушения и наказания. Тази разпоредба обаче към настоящия момент все още не e действащо право, предвид изрично предвидения vacatio legis и влизането й в сила на 23.12.2021г., когато влизат в сила и мащабните изменения в ЗАНН. Освен това 189з ЗДвП не изключва приложението на новосъздадения чл. 28а ЗАНН.