Акт № 1216 от 28.03.2013, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Решение № 466

Номер

466

Година

8.11.2012 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

10.22

Година

2012

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от

Янко Янев дело номер

20124100501192 по описа за

2012 година

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № .../09.07.2012 г. по гр. д. № .../2012 г. по описа на Районен съд – В. Т. е прието за установено по отношение на „Е. Б. П.” , ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. В., район В. В., В. таурс Г, бул. „В.В.“ №...., представлявано заедно от всеки двама от членовете на Управителния съвет Б. Д., К. К. и Б. М., че П. М. Д., ЕГН *, с адрес: гр. В. Т., ул. “Т.“ № ..., . ..., ап. ...не дължина „Е. Б. П.” – гр. В. сумата от ... лева ( ...), представляваща начислена корекционна сума по Дебитно известие № .... от 20.12.2011 г., за периода 23.06.2011 г. до 19.12.2011 г. Със същото решение е осъдено „Е. Б. П.” , ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. В., район В.В., В. таурс Г, бул. „В. В.“ № ..., представлявано заедно от всеки двама от членовете на Управителния съвет Б. Д., К.К. и Б. М. да заплати на П. М. Д., ЕГН *, с адрес: гр. В. Т., ул. “Т.“ № ..., ..., ап. 4 сумата от.. лева (.... ....(, представляваща направени разноски по делото - платени държавна такса и адвокатско възнаграждение.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от “Е. Б. П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., р-н В. В., бул. „В. В.” № ...., В. Т. Г, ЕИК ...против Решение № .../22.03.2012 г. по гр. д. № ..../2011 г. по описа на Районен съд – Г. О.

В същата се прави оплакване, че решението е неправилно. Твърди се, че първоинстанционният съд бил приел, че съществува трайна съдебна практика, с която бил даден отрицателен отговор на въпроса за съществуването на законово основание за доставчика на ел. енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период електрическа енергия. Излага се, че първостепенния съд още бил приел, че клаузите на ОУ на ДПЕЕЕМ предвиждащи правото на доставчика да извърши едностранна корекция на сметката на потребителя за изминал период имали неравноправен характер, както и че по делото не се доказало, че посоченото в справката количество електроенергия било реално доставено и към коя дата процесния електромер измервал неточно. Излага се, че тези мотиви на първоинстанционния съд не били съобразени с императивната разпоредба на чл. 46, ал. 2 от ЗНА, не кореспондирали със събраните по делото доказателства. На първо място се излага, че нито смисълът, нито буквата на закона предвиждали въвеждането на дискриминационен режим спрямо електроразпределителните дружества. Пропускът на нормотвореца да предостави на електроразпределителните дружества изрично възможността за извършване на едностранна корекция бил вследствие или на виждането, че това трябва да се определи от ОУ или се касаело за празнота в правото. На следващо място се излага, че съществувала изрична законова разпоредба – императивната норма на чл. 46, ал. 2 от ЗНА, така и съдебна практика по отношение на провоприлагането в случаите на празнота в правото. Излага се още, че съществувал изричен законов текст – чл. 44 от ЗИ, който възлагал на всички лица, които използват средства за техническо измерване да следят за тяхната изправност и да носят отговорност за точността на измерването. Абонатът бил ползувател, в облигационно-правен смисъл на СТИ, независимо че не бил собственик и това било законовото основание за съществуването на текстовете на чл. 37 и сл. от ОУ на ДПЕЕЕМ, поради което те не можели да бъдат неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Излага се, че тази процедура нямала характер на санкция към потребителя, тъй като задължението на абоната да заплати сумата изчислена по методологията посочена в чл. 38, ал. 3 от Общите условия на договора за пренос на електрическа енергия по електропреносната мрежа (ДПЕЕЕМ) произтичало пряко от договора като източник на права и задължения за страните по правоотношението за доставка и продажба на електрическа енергия. В този смисъл регламента на чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕМ не била неравноправна клауза по чл. 143 от Закона за защита на потребителите. На следващо място по делото не били събрани доказателства, че електроразпределителното дружество не било изпълнявало с грижата на „добър стопанин” задълженията си установени в ЗИ, ЗЕ и ОУ на ДПЕЕЕМ.

Направено е искане да се отмени обжалвания съдебен акт и да се постанови друг, с който да бъде отхвърлен предявения иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба, не е подадена насрещна въззивна жалба, и не са направени искания за събиране на нови доказателства. В отговора на въззивната жалба се излага, че същата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

Окръжен съд – В. Т., след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по гражданско дело № 1022/2012 г. по описа на Районен съд – В. Т. е образувано въз основа на предявен от П. М. Д.от гр. В. Т. против “Е. Б. П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., Б. П. – В. сграда № 6 иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи сумата .... лв., представляваща начислена корекционна сума за периода 23.06.2010 г. - 19.12.2011 г. В исковата молба се излага следното:

Ищцата твърди, че е потребител на електрическа енергия в недвижим имот, намиращ се в гр. В. Т., ул. “Т.“ № .., . ..., ап. ..., като ползваната на този адрес ел. енергия заплаща на ответника по партида с клиентски № *, за абонатен номер *. Ищцата посетила касите на ответното дружество, за да заплати месечната си сметка за ел. енергия и там я уведомили, че дължи сумата от .... лв. Потребителя подал жалба на 19.01.2012 г. в ЦОК – В. Т., с която оспорила дължимостта на корекционната сума. По пощата на 08.02.2012 г. получила отговор от ответното дружество, че възражението й е неоснователно и сумата по фактурата била реално дължима по силата на договора за продажба на ел. енергия. Корекцията била извършена на основание чл. 38, ал. 3, т. 3 от ОУ на ДПЕЕ. От приложената към отговора справка било видно, че въз основа на Констативен протокол № ...., съставен на 20.12.2011 г. от служители на ,,Е. Б. М.” , била начислена от ответника ,,Е. Б. П.” процесната сума от .... лв. Твърди, че не дължи сумата по корекцията, отказала е да я заплати и я е оспорила изрично с писмена жалба до ответника. Заявява, че не била присъствала при отваряне на ел. таблото, нито при извършване на проверката на СТИ, нито при съставяне на протокола от техниците на ЕРП, като копие от протокола не бил предоставен на потребителя, дори не била уведомявана, че е извършвана проверка. Твърди, че чл. 24 от ОУ предвиждал пораждане на правото на ответника да извърши корекция на сметките при извършена проверка по реда на чл. 61 от ОУ, който ред в случая не бил спазен. Оспорва изцяло и констативния протокол, доколкото същият е частен документ и няма материална обвързваща сила за съда. Заявява, че в Закона за енергетиката не е предвидена твърдяната отговорност в размер на процесната сума. Счита, че аналогичното правило, на което ще се позове ответника, прието в Общите условия на ответника, и правилото, съдържащо се в Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на ,,Е. Б. Мрежи” , са нищожни и противоречат на правните норми от по-висок ранг, регламентиращи правилата за разпределение на риска при продажба на родово определени вещи, а освен това противоречат на интереса на потребителя. За ищцата не съществувала обвързваща действителна клауза, по силата на която да дължи процесната сума. Оспорва начина и методиката, по които е начислена сумата по посочената партида като неправилни и незаконни. Твърди, че липсват доказателства електрическата енергия на процесния адрес да се измерва от законно монтирано, сертифицирано по реда на Закона за измерванията, СТИ. Заявява, че размерът на паричната сума по корекцията е произволно определен, при това от лица без пълномощия за това. Твърди, че произволно е “начислена” сумата, т.е. без каквото и да е правно основание, в нарушение на нормите, които уреждат предоставянето и потреблението на ел. енергия, като не било ясно по какъв начин и въз основа на каква методика била извършена служебната корекция. Счита, че разпределителното дружество няма право да иска заплащане на ел. енергия, която не е била доставена и потребена. Твърди, че прилаганата от дружеството процедура за начисляване на ,,корекционни суми” върху вече платени месечни сметки е неправомерна и се основава на нищожни правни норми. Излага съображения, че съгласно нормата на чл. 35, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП, действала към датата на влиза в сила на евентуалните ОУ на ответника неравноправна клауза в договор сключван със потребител, била уговорка във вреда на потребителя. Същата норма била преповторена и в чл. 143, т. 6 от сега действащия ЗЗП. Нищожна била разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ОУ на ДПЕЕ, тъй като по същността си била санкция, предвидена от единия съконтрахент по отношение на другия при наличие на договорна връзка. Излага се, че предвиждането на обективна отговорност е изключение, тъй като ангажирането на отговорността на едно лице, независимо от неговото поведение, е правомощие единствено на законодателя. Твърди, че ако се приеме обратното, заявява, че на този адрес не е потребена ел. енергия в количество, което да се равнява на процесната сума по одобрените от ДКЕВР цени за ел. енергия. Посочва, че потребителите при общи условия дължат на доставчика - продавач, съгласно издадения лиценз, само стойността на месечно доставена, месечно потребена и месечно измерена ел. енергия, посредством законно монтирано и сертифицирано СТИ. Счита, че от потребителя не може да бъде тьрсена каквато и да било отговорност по повод правилното измерване на електрическата енергия, тьй като потребителят нямал задължение да следи за техническата изправност на СТИ. Заявява, че всяко претендиране и получаване на суми, начислени въз основа на презумирани неизправности на измервателните средства, е неоснователно и представлява злоупотреба с монополно положение.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответното дружество, че не му дължи сумата ... лв., начислена по партидата й за корекция на потребена ел. енергия за периода 23.06.2011 г. - 19.12.2011 г.

Пред първоинстанционния съд ответникът в срока по чл. 131 от ГПК е оспорил предявения иск.Излага подробни доводи, за неправилност на съдебната практика на ВКС, постановена до момента по сходни казуси. По същество на спора, реливира твърдения, че процесната сума е съобразена с принципите и методологията на корекционните процедури в чл. 37 и сл. от ОУ на ДПЕЕЕМ, като на 19.12.2011 г., в резултат на извършена контролна проверка на СИ на абоната, било установено отклонение в точността на измерване на потребяваната електроенергия, като било констатирано, че между вход и изход на СТИ има поставен шунт от гол меден проводник. Моли се предявеният против него отрицателен установителен иск да бъде отхвърлен като бъдат присъдени направените деловодни разноски.

Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Не е спорно в отношенията между страните, че са обвързани от валидно облигационно правоотношение по силата на сключения между тях договор за продажба на електрическа енергия, по силата на който ищцата П. М. Д. е потребител на ел. енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и клиент (кл. № *) на дружеството ответник за обект, находящ се в гр. В. Т., ул. “Т.“ № ......, ап..

От представения по делото копие от констативен протокол №.../19.12.2011 г. се установява, че на същата дата длъжностни лица на „Е. Б. Мрежи” , гр. В. са извършили техническа проверка на електромер № ..., находящ се в електромерно табло в помещение на обекта. Проверяващите са установили, че схемата на присъединяване е неправилна. Установено било въздействие, като е монтиран неправомерно мост от меден проводник 6 кв.мм. между входяща и изходяща фазова клема на електромера и поради тази причина консумираната електроенергия по този проводник не се измерва и не се заплаща. Протоколът е подписан от служителите, извършили проверката и един свидетел – Я. Т. П., представил се за син на ищеца.