Решение № 188 от 20.11.2025, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. Кърджали, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Деян Г. Събев

Членове:

Йорданка Г. Янкова

Боян Б. Ешпеков при участието на секретаря Елина П. Урумова в присъствието на прокурора Д. Б. К. като разгледа докладваното от Боян Б. Ешпеков Въззивно частно наказателно дело № 20255100600331 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С Определение рег. № 180/02.09.2025 г., постановено по ЧНД № 561/2025 г., Районен съд - Кърджали е определил на Ю. Ш. Ю. за осъжданията му по НОХД № 233/2024 г. и по НОХД № 129/2025 г., и двете по описа на Районен съд - Кърджали, едно общо наказание, а именно - „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване, като на основание чл. 24 от НК е увеличил така определеното общо наказание с 6 месеца „лишаване от свобода“. С определението съдът е приспаднал, на основание чл. 25, ал.2 от НК, изтърпяното наказание „лишаване от свобода“ по НОХД № 233/2024 г. по описа на Районен съд Кърджали, считано от 26.03.2024 г.

Против така постановеното определение е подадена въззивна жалба от осъдения Ю. Ш. Ю., във връзка с която е образувано настоящото производство. Жалбоподателят счита, че определеното му общо наказание е увеличено твърде много и моли да бъде намалено.

В съдебно заседание осъденият Ю. Ю. се явява лично и със служебно назначения му защитник - адв. Р. Р. от АК - К. В хода на съдебните прения защитникът на подсъдимия излага съображения, че по делото са събрани доказателства, от които може да се направи извод, че увеличение на общото 1 наказание не се налага, а ако съдът прецени, че е необходимо, то да бъде намалено до 3 месеца. Посочва, че наложеното на осъдения наказание е достатъчно сериозно и тежко и може да изиграе своята роля по отношение на личната и генералната превенция. Моли увеличеното да бъде „премахнато“ или да бъде намалено до 3 месеца.

Осъденият Ю. Ю. посочва, че няма какво друго да добави. В последната си дума моли да му бъде намалено наказанието.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали изразява становище, че актът на районния съд е правилен, мотивиран и законосъобразен. Посочва, че от материалите по делото се установява, че жалбоподателят е осъждан неколкократно, както и че въпреки предходните осъждания, същият не се е поправил и превъзпитал. Счита, че първоинстанционният съд правилно е увеличил определеното общо наказание с 6 месеца.

Окръжният съд, при извършената проверка изцяло на правилността на обжалваното определение, на основание чл. 313 и сл. от НК, и с оглед оплакванията, изложени в жалбата, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок и пред компетентния съд, от страна, която разполага с право на такава, и срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предложение на прокурор при Районна прокуратура - Кърджали, с което се иска от Районен съд - Кърджали да определи за изтърпяване на осъдения Ю.

Ш. Ю. едно общо най – тежко наказание от наложените му такива по НОХД 129/2025 г. и НОХД № 233/2024 г., и двете по описа на Районен съд Кърджали, а именно – „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване, както и същото да бъде увеличено на основание чл. 24 от НК с 1/2.

За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че е налице група от престъпления в реална съвкупност, за които са приложими разпоредбите на чл. 25, вр. с чл. 23, ал.1 от НК. Това били престъпленията предмет на НОХД № 233/2024 г. по описа на Районен съд Кърджали, по което за извършено деяние на 06.03.2024 г. осъденият е признат за виновен, като присъдата е влязла в сила на 21.03.2024 г., и на НОХД № 129/2025 г. по описа на Районен съд - Кърджали, по което за извършено престъпление на 22.12.2023 г., осъденият е признат за виновен, като присъдата е влязла в сила на 30.06.2025 г. Деянията и по двете производства били извършени преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях, поради това решаващият съд е счел, че следва да се определи едно общо наказание, по-тежкото от тях, а именно - „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим. Предвид утвърдената престъпна дейност на осъдения на основание чл. 24 от НК решаващият съд е увеличил определеното общо наказание с 6 месеца. В тази връзка, съдът е отчел и степента на обществената опасност на личността на осъдения – многократно осъждан; вида и характера на деянията, извършени в 2 условията на реална съвкупност – осъществени при условията на опасен рецидив; високата стойност на отнетите вещи, както и размера на общата санкция.

Въззивният съд намира, че обжалваното определение е правилно – обосновано и законосъобразно, поради следните съображения:

Видно от приложената по делото справка за съдимост на осъдения Ю.

Ш. Ю. е, че същият е осъждан както следва:

1.Със Споразумение № 24/21.03.2024 г. по НОХД № 233/2024 г. по описа на РС - Кърджали, влязло в сила на 21.03.2024 г., за извършено престъпление на 06.02.2024 г. по чл. 196, ал.1, т.3, във вр.с чл. 194, ал.1, във вр.с чл. 29, ал.1, буква „а“ и буква „б“ от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 8 месеца, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване.

2.С Присъда № 15/18.03.2025 г., постановена по НОХД № 129/2025 г. по описа на РС - Кърджали, влязла в сила на 30.06.2025 г., за извършено престъпление на 22.12.2023 г. по чл. 196, ал.1, т.3, във вр.с чл. 194, ал.1, във вр.с чл. 29, ал.1, буква „а“ и буква „б“ от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване.

Ю. Ю. е осъждан многократно преди посочените две осъждания, но същите не следва да се обсъждат, тъй като наложените наказания са изтърпени преди извършване на престъпленията предмет на НОХД № 233/2024 г. и НОХД № 129/2025 г., и двете по описа на Районен съд – Кърджали, т.е. не са налице предпоставките по чл. 25, във вр.с чл. 23 от НК.

За така посочените две осъждания, правилно Районен съд - Кърджали е приел, че са налице предпоставките на чл.25, във вр. с чл.23, ал.1 от НК, тъй като двете престъпления, за които се иска групиране, са извършени преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях. Престъплението, предмет на НОХД № 233/2024 г. е извършено на 06.02.2024 г., а престъплението, предмет на НОХД № 129/2025 г. е извършено на 22.12.2023 г., като Споразумението по НОХД № 233/2025 г., което е първо по време от двете, е влязло в сила на 21.03.2024 г. Правилно също така първоинстанционният съд е определил едно общо наказание, от наложените такива по НОХД № 233/2024 г. и по НОХД № 129/2023 г., по – тежкото от двете, а именно – наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години.

Единственото направено оплакване в подадената въззивна жалба е по отношение на приложението на чл. 24 от НК, като жалбоподателят счита, че увеличението на определеното му общо наказания с 6 месеца е „твърде много“, като други доводи не са изложени. В тази връзка назначения му служебен защитник посочва, че наложеното на осъдения наказание е достатъчно сериозно и тежко, за да изиграе своята роля по отношение на личната и генералната превенция.

За да приложи разпоредбата на чл. 24 от НК, решаващият съд е взел предвид утвърдената престъпна дейност на осъдения, степента на обществената опасност на личността на осъдения – многократно осъждан за деяния, извършени в условията на „опасен рецидив“, едно от които с висока 3 стойност на отнетите вещи.

Настоящата инстанция намира оплакването за неоснователно.

Разпоредбата на чл.24 от НК се прилага, когато наложеното по реда на чл.23-25 от НК най-тежко наказание е несправедливо и несъответно на съвкупността от престъпните деяния и със същото това наказание не могат да се постигнат целите на наказателната репресия посочени в чл.36 от НК.

От справката за съдимост се установява, че Ю. Ю. е многократно осъждан за престъпления, осъществяващи квалифицирани състави на престъплението „кражба“, което води до извод, че той е личност с трайно изградени престъпни навици. Наложените му и изтърпени наказания, преди разглежданите две, явно не са постигнали целите, визирани в чл. 36 от НК, спрямо осъдения, а именно – да се поправи и превъзпита към спазване на законите и добрите нрави. Действително, наложеното му общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години е сериозно и тежко, както посочва защитника на осъдения, но предвид миналата съдимост на последния, за престъпления, болшинството от които извършени в условията на „повторност“ и „опасен рецидив“, и размера на наложените и изтърпени наказания, настоящият състав счита, че правилно решаващият съд е увеличил определеното общо наказание с 6 месеца.

Правилно също така районния съд е приспаднал изтърпяното наказание по НОХД № 233/2024 г. по описа на Районен съд – Кърджали, считано от 26.03.2024 г. – датата на която е започнало изтърпяване на същото.

Ето защо, следва обжалваното определение да бъде потвърдено.

С оглед гореизложеното, Окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение рег. № 180/02.09.2025 г., постановено по ЧНД № 561/2025 г. по описа на Районен съд - Кърджали.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. Кърджали, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Деян Г. Събев

Членове:

Йорданка Г. Янкова

Боян Б. Ешпеков при участието на секретаря Елина П. Урумова в присъствието на прокурора Д. Б. К. като разгледа докладваното от Боян Б. Ешпеков Въззивно частно наказателно дело № 20255100600331 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С Определение рег. № 180/02.09.2025 г., постановено по ЧНД № 561/2025 г., Районен съд - Кърджали е определил на Ю. Ш. Ю. за осъжданията му по НОХД № 233/2024 г. и по НОХД № 129/2025 г., и двете по описа на Районен съд - Кърджали, едно общо наказание, а именно - „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване, като на основание чл. 24 от НК е увеличил така определеното общо наказание с 6 месеца „лишаване от свобода“. С определението съдът е приспаднал, на основание чл. 25, ал.2 от НК, изтърпяното наказание „лишаване от свобода“ по НОХД № 233/2024 г. по описа на Районен съд Кърджали, считано от 26.03.2024 г.

Против така постановеното определение е подадена въззивна жалба от осъдения Ю. Ш. Ю., във връзка с която е образувано настоящото производство. Жалбоподателят счита, че определеното му общо наказание е увеличено твърде много и моли да бъде намалено.

В съдебно заседание осъденият Ю. Ю. се явява лично и със служебно назначения му защитник - адв. Р. Р. от АК - К. В хода на съдебните прения защитникът на подсъдимия излага съображения, че по делото са събрани доказателства, от които може да се направи извод, че увеличение на общото 1 наказание не се налага, а ако съдът прецени, че е необходимо, то да бъде намалено до 3 месеца. Посочва, че наложеното на осъдения наказание е достатъчно сериозно и тежко и може да изиграе своята роля по отношение на личната и генералната превенция. Моли увеличеното да бъде „премахнато“ или да бъде намалено до 3 месеца.

Осъденият Ю. Ю. посочва, че няма какво друго да добави. В последната си дума моли да му бъде намалено наказанието.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали изразява становище, че актът на районния съд е правилен, мотивиран и законосъобразен. Посочва, че от материалите по делото се установява, че жалбоподателят е осъждан неколкократно, както и че въпреки предходните осъждания, същият не се е поправил и превъзпитал. Счита, че първоинстанционният съд правилно е увеличил определеното общо наказание с 6 месеца.