Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2680 от 30.04.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 614/2024
Вид
Решение № 2680
Подписан
30.04.2025
В сила
30.04.2025
Състав
Петър Любомиров Сантиров, Ивета Антонова, Йоана Красимирова Кацарска

Цитирани разпоредби

  • чл. 127 и 128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 127 и 128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 129 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 129 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 ал.3 т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 2680 гр. София, 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20241100500614 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД срещу решение № 10440/18.06.2023г. постановено по гр.д. № 70601/2021г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 58 състав, с което са отхвърлени предявените срещу Д. С. Я. искове по реда на чл.422 от ГПК, както следва:

- с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата от 5 342,45 лв. - претендирани като стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с аб. № 56744 за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2018 г. ведно със законната лихва от 23.08.2021г. до изплащане на вземането;

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата 1291,63 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на горепосочената главница и за периода 15.09.2018г. – 17.08.2021г.; и за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 48589/2г21г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 58 състав.

В жалбата се твърди, решението на първоинстанционният съд е недопустимо и постановено при нарушение на процесуалния закон. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че предявения главен иск за незаплатена цена на доставена топлинна енергия в топлоснабдения имот отговаря на изискванията за допустимост, доколкото в производството по чл.422 от ГПК е необходимо да има пълно съответствие между основанието, размера, периода на предявените искове така както са описани взаповедта за изпълнение издадена по реда на чл.410 от ГПК, като във всички случаи на липса на такова съответствие съдът е длъжен да констатира нередовността и да даде указания за отстраняването им, което първоинстанционният съд не е направил, въпреки очевадната техническа грешка в изписване на годината на края на процесния период. Липсват други несъответствия – напротив претенциите са предявени на същото основание, срещу същите страни, като само е допусната техническа грешка в края на периода, която е следвало да бъде 1 отстранена чрез указания от съда. Моли решението като недопустимо да бъде обезсилено и върнато за ново разглеждане от районния съд.. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Д. С. Я. в срока по чл.263 ал.1 ГПК подава писмен отговор, в който оспорва наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на решението и счита, че ищецът е избрал да заяви претенцията си по исков ред за по – малък период от този, обективиран в издадената заповед за изпълнение и по което искане първоинстнационният съд правилно се е прознесъл. Моли решението в обжалваната му част да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235 ал. 2 ГПК , намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искове предявни по реда на чл.422 от ГПК за признаване за установено спрямо Д. С. Я., че дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД цена на потребена и незаплатена топлинна енергия в топлоснабден имот ап.31, находящ се в гр. София,ж.к. **** и съставляващ с аб. № 56744 за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2018 г. ведно със законната лихва от 23.08.2021г. до изплащане на вземането и обезщетение за забавено изпълнение върху същата за периода 15.09.2018г. – 17.08.2021г. С решение № 10440/18.06.2023г. постановено по гр.д. № 70601/2021г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 58 състав, районният съд е признал за установено, че ответника в качеството му на потребител на топлинна енергия не е заплатил и дължи на ищеца сумата от 21,60 лв. –цена на потребета ТЕ в имота и 5,67лв – лихва за забава, в която част решението не е обжалвано и влязло в сила. Предмет на въззивното производство е първоинстанционното решение, с което частично се отхвърлят предявените искове.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно.

Относно допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната му част:

Недопустимо е решението, постановено при липса на някоя от изрично и изчерпателно предвидените в закона процесуални предпоставки (каквато е вкл. нередовността на исковата молба) или наличие на процесуална пречка за възникване или надлежно упражняване правото на иск.

Исковата молба е нередовна, когато не отговаря на изискванията, посочени в разпоредбите на чл.

127 и 128 ГПК. За редовността на исковата молба съдът следи служебно, тъй като надлежното предявяване на иска е условие за допустимост на процеса и на постановеното по съществото на спора съдебно решение. При констатиране на несъответствие между съдържанието на исковата молба и изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК съдът е длъжен да даде указания за отстраняване на нередовностите - чл. 129 ал. 2 ГПК , като при неизпълнение на същите – да върне исковата молба на основание чл. 129 ал. 3 ГПК . Когато недостатъците на исковата молба са констатирани за пръв път във въззивното производство, въззивният съд е длъжен да процедира по аналогичен начин, в каквато насока са и задължителните указания, дадени в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. по т. д. № 1/2001 г. на ОСГК, ВКС /запазило в тази част действието си и при ГПК от 2007г. вр. т.5 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС /.

В хипотезата на предявяване на искове по реда на чл.422 от ГПК, спорните вземания са индивидуализирани в заявлението и издадената вече въз основа на него заповед за изпълнение, независимо дали по реда на чл.410 от ГПК или чл.417 от ГПК. Предмет на установителния иск, предявен по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК е вземането по смисъла на чл. 410 ГПК , респ. чл. 417 ГПК , според изричната норма на чл. 415, ал. 1 ГПК – установява се дължимостта на сумата, за която е 2 издадена заповедта за изпълнение, на основанието, на което е претендирана със заявлението и на което заповедта за изпълнение е издадена. В този смисъл следва да има идентитет между страните и предмета на заповедта за изпълнение и установителния иск.Недопустимо е по този ред за първи път да се предявяват претенции, различни по основание, размер, страни, но няма пречка в същото производство да бъде разгледан при условията на евентуалност и осъдителен иск за размера на вземането на друго основание – т.11б от ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Допустимо е с оглед диспозитивното начало, заявителят – ищец по реда на чл.422 от ГПК предяви установителния иск само за част от вземането, за което е издадена заповед за изпълнение и в който случай нито е налице недопустимост на производството по така заявеното част от вземането - по размер или период или и двете, нито е налице нередовност на исковата молба и за които съдът да следи служебно, като за останалата част от вземането – заповедта не се обезсилва – чл.415 ал.5 от ГПК.

В настоящият случай, ищецът е заявил по реда на чл.422 от ГПК част от вземането за цена на доставена и неплатена топлинна енергия – за период по – малък в сравнение с този, за който е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 17.09.2021г. по ч. гр.д. №48589/2021г. по описа на СРС, ГО, 58 състав. Видно от съдържанието на исковата молба, липсва противоречие между обстоятелствената част и петитум, напротив - както в изложение на обстоятелствата, така и в петитума навсякъде е посочено, че ответника дължи и не е заплатил цена на топлинна енергия на съответния теполснабден имот за периода 01.05.2017г. – 30.04.2018г. и именно за който период е форумлиран и петитума на исковата молба. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, въпреки че в отговора на исковата молба ответникът изрично е посочил, че се претендира цена на незаплатена топлинна енергия за по – малък период от този в заповедта за изпълнение, ищецът не е предприел действията по изменение на иска, в рамките на допустимото – до пълния размер и период на вземането по заповедта за изпълнение. В този смисъл, съдът е следвало да се произнесе само и единствено по начина, по който е сезиран, като противното би било нарушение на диспозитивното начало и като произнасяне plus petitum решението му в тази част би било недопустимо и подлежащо на обезсилване.

Предвид гореизложеното, обжалваното решение е допустим съдебен акт.

Относно правилността на решението в обжалваната му част:

Доколкото във въззивната жалба липсват каквито и да са конкретни оплаквания срещу правилността на обжалваното решение включително и относно размерите на уважените обектвино съединени искове, то в съответствие с разпоредбата на чл. 269 изр. 2 ГПК въззивния съд не дължи проверка за правилността на решението в тази му част и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции същото следва да се потвърди на основание чл.271 ал.1 изл.1 хип.1 от ГПК.

Предвид разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 10440/18.06.2023г. постановено по гр.д. № 70601/2021г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 58 състав, с което са отхвърлени предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД с ЕИК 831609046 срещу Д. С. Я. с ЕГН: ********** искове по реда на чл.422 от ГПК, както следва:

- с правно основание чл .79 ал.1 от ЗЗД за сумата от 5 342,45 лв. - претендирани като 3 стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за имот – ап.31, находящ се в гр.

София,ж.к. **** и съставляващ с аб. № 56744 за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2018 г. ведно със законната лихва от 23.08.2021г. до изплащане на вземането;

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата 1291,63 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на горепосочената главница и за периода 15.09.2018г. – 17.08.2021г.; и за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 48589/2г21г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 58 състав.

РЕШЕНИЕ № 10440/18.06.2023г. постановено по гр.д. № 70601/2021г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 58 състав в останалата му част, като необжалвано от страните, е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД с ЕИК:831609046 със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. «Ястребец» №23 Б на основание чл.273 вр.чл.78 ал.3 от ГПК да заплати на Д. С. Я. с ЕГН: ********** и с адрес:гр. София, ж.к. ****, ап.31 разноските по в.гр.д. № 614/2024г. по описа на Софийски градски съд, II-E въззивен състав в размер на 200,00 лв. /двеста лева/.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на «ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ»ЕАД– «НЕЛБО»ЕАД.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4