Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 21749 от 29.11.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 51767/2022
Вид
Решение № 21749
Подписан
29.11.2024
Състав
МАРИЯ ВАСИЛЕВА КАРАГЬОЗОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2б, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2в · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2в, ал. 1, т. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 8, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 127 · Конституция на Република България
  • чл. 282 · Наказателен кодекс
  • чл. 288 · Наказателен кодекс
  • чл. 294 · Наказателен кодекс
  • чл. 93, т. 7 · Наказателен кодекс
  • чл. 191 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 207, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 209, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 213, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 213, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 219, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 233 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 21749 гр. София, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20221110151767 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Е. Д. М., с ЕГН **********, с посочен адрес: гр. С..., понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затвора в гр. София срещу ПРБ, с адрес: гр. С..., представлявана от главния прокурор, с която са предявени следните осъдителни искове:

1. иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода от 16.08.2022 г. до 26.09.2022 г., в резултат на допуснато съществено нарушение на правото на Европейския съюз при постановено от Софийска градска прокуратура постановление от 23.09.2022 г. за отказ да се образува досъдебно производство по пр. пр. № 17321/2022 г. по описа на СГП, образувана въз основа на подадена от ищеца жалба, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.09.2022 г., до окончателното изплащане;

2. иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода от 16.08.2022 г. до 26.09.2022 г., в резултат от забавено произнасяне по подадена от него жалба, въз основа на която е образувана пр. пр. № 17321/2022 г. по описа на СГП, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.09.2022 г., до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че е подал жалба с № 5420/15.08.2022 г. по описа ГДИН до Софийска градска прокуратура с искане за образуване на досъдебно производство. Твърди, че с жалбата съобщил за извършени престъпления срещу правосъдието от Н Ц Г и служители на 1

МВР и ПРБ. Поддържа, че служителите на СГП само входирали жалбата, но по нея липсвало произнасяне. Не било извършено никакво разследване по изложените в жалбата му твърдения за извършени престъпления. Намира, че това поведение на органите на ПРБ са фрапантен отказ от правосъдие като било налице и съзнателна недобросъвестност от страна на прокурора и неизпълнение на императивни задължения. Ответникът му навредил чрез бездействие, злоупотреба с право и чрез нарушение право на ЕС и ООН. Сочи, че от липсата на произнасяне по жалбата, изпитал отчаяние, унижение, страх, безизходица, безпомощност, безнадеждност. Развил депресия, паник атаки, хипертония и му се влошило здравословното съСие. Ето защо, моли ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 20 000 лв.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Поддържа, че исковата молба е нередовна, като не са изложени конкретните обстоятелства, на които се основава искът, като ищецът не е уточнил кое или кои конкретни процесуални действия не са извършени от органи на ПРБ или какво конкретно нарушение е извършено, както и какви преки и непосредствени вреди е претърпял, от кои конкретни действия или бездействия на ответника се твърди, че произтичат. Счита, че искът е с правна квалификация чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД. В тази връзка сочи, че за да се уважи искът следва да е налице противоправно деяние на прокурор. Същевременно, поддържа, че противоправността на действията на прокурор, извършени във връзка или при изпълнението на възложена работа, не може да се установява от граждански съд. Излага доводи, че прокурорът може да откаже да образува досъдебно производство, когато прецени, че не са налице достатъчно данни за извършено престъпление или деянието не е престъпление, като отказът на прокурора подлежи на инстанционен контрол пред прокурор от по-горестояща прокуратура, който може да отмени постановлението за отказ и да разпореди образуване на досъдебно производство и започване на разследване. В тази връзка сочи, че няма данни този отказ да е бил обжалван от ищеца.

Оспорва твърдението на ищеца за нарушаване на множество норми на първичното общностно право, Директива 2012/29/ЕС на ЕП и Съвета от 25.10.2012 г., КЗПЧОС и ХОПЕС. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа страна следното:

От приобщената по делото пр. пр. № 17321/2022 г. по описа на СГП се установява, че същата е образувана по жалба на ищеца Е. Д. М. от 20.06.2022 г., постъпила в Софийска градска прокуратура на 24.08.2022 г., съдържаща твърдения, че прокурор от Специализираната прокуратура (СП) и прокурор от Апелативната специализирана прокуратура (АСП), наблюдаващи досъдебно производство № 375/2013 г. по описа на ГДНП, пр.пр. № 431/2013 г. по описа СП, както и служители на МВР, са спомогнали лицето Н Ц Г да избегне наказателна отговорност във връзка с извършено от него престъпление от общ характер. Твърди се, че по посоченото досъдебно производство по време на разпит в 2 качеството на свидетел по реда на чл. 233 НПК, Н Г признал за извършен от него въоръжен грабеж на 12.03.2010 г. в гр. София с пострадал О Б. Изложени са доводи, че наблюдаващите прокурори и водещите разследването разследващи полицаи следвало да изготвят постановление по реда на чл. 219, ал. 1 НПК и да привлекат към наказателна отговорност Н Г, но това не се е случило и по този начин бил прикрит действителният извършител на грабежа. Изложени са оплаквания за корупция и съзнателно прикриване на извършителя на грабежа с цел последният да избегне наказателна отговорност за извършеното от него престъпление. Навеждат се съмнения за евентуално извършени престъпления по чл. 282, чл.

288 и чл. 294 НК. В подадения от ищеца сигнал, същият е направил искане да бъдат разпитани като свидетели посочените от него общо седем лица, както и да бъдат изискани посочените в сигнала документи.

По преписката е постановено постановление от 23.09.2022 г. на прокурор при Софийска градска прокуратура. В същото във връзка с твърденията за евентуално извършени престъпления от общ характер от страна на прокурори при СП и АСП са изложени подробни аргументи, че липсват данни за осъществен състав на престъпление от общ характер от компетентността на СГП. По отношение на изложените в жалбата твърдения за евентуално извършени престъпления от общ характер от страна на служители на МВР е прието, че компетентна да се произнесе е Софийска районна прокуратура (СРП). При тези мотиви е постановен отказ за образуване на досъдебно производство по пр. пр. № 17321/2022 г. по описа на СГП за престъпление от компетентността на СГП и изпращане на материалите по преписката за произнасяне в останалата част по компетентност на СРП. В постановлението е разпоредено същото да бъде връчено на Е. Д. М. на адрес гр. С..., който адрес е посочен в подадената от ищеца жалба.

От справка, находяща се в кориците на пр. пр. № 17321/2022 г. по описа на СГП се установява, че срещу ищеца са водени няколко наказателни производства и същият е осъден по някои от тях.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля С А Д.. Същият твърди, че с ищеца се познават от 2004 г., откогато са заедно в затвора. Заявява, че ищецът има множество подадени жалби до Прокуратурата за извършени спрямо него престъпления от прокурори. Сочи, че ищецът не му е споделял да са били предприети действия по подадените жалби. Ищецът много се ядоствал от бездействието на Прикуратурата, псувал и казвал, че ще сложи край на живота си. Сочи, че преди три-четири месеца ищецът бил много отчаян, но впоследствие му минало. Вярата на ищеца в държавата и Прокуратурата била разрушена. Посочва, че ищецът му е показвал постановление, че преписката е прекратена.

Заявява, че не знае във връзка с коя жалба се води настоящото дело.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът е сезиран с искове с правна квалификация чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ и чл. 2б ЗОДОВ за обезщетяване на неимуществени вреди, причинени на ищеца от бездействия на ПРБ, осъществени по преписка, образувана по подаден от ищеца сигнал за извършено 3 престъпление от общ характер.

По иска с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ:

За да бъде ангажирана отговорността на Държавата за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз на основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ следва да са налице кумулативно следните материалноправни предпоставки, а именно: 1. нарушена правна норма от правото на ЕС или нарушен принцип, установен от правото на Съюза; 2. нарушените правни норми на общностното право да предоставят права на частноправни субекти; 3. нарушението да е достатъчно съществено и 4. нарушението, респ. неизпълнението на задължението на държавата, да е в причинно-следствена връзка с настъпилия за засегнатото лице вредоносен резултат (вреди). Липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата. Следователно за основателността на предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване посочените обстоятелства.

Предвид установените факти съдът намира, че твърденията на ищеца за извършено нарушение от страна на ответника на правото на Европейския съюз са неоснователни по следните съображения.

На първо място ищецът счита, че е нарушено правото му на достъп до правосъдие.

Разпоредбата на чл. 13 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи гласи, че всеки, чиито права и свободи, провъзгласени в тази Конвенция са нарушени, има право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти, дори и нарушението да е извършено от лица, действащи при упражняване на служебни функции. Разпоредбата на чл. 13 не представлява отделно право, а е обща разпоредба относно упражняването и закрилата на правата и свободите. Същата изисква осигуряването на вътрешноправно средство за защита, като не е задължително това да е съдебен орган. В подобен смисъл е и разпоредбата на чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС), която гласи, че всеки, чиито права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в настоящия член условия. Съгласно чл. 51 ХОПЕС разпоредбите на хартата се отнасят за институциите, органите, службите и агенциите на Съюза при зачитане на принципа на субсидиарност, както и за държавите-членки, единствено когато те прилагат правото на Съюза. В този смисъл те зачитат правата, спазват принципите и насърчават тяхното прилагане в съответствие със своите компетенции и при зачитане на предоставените в Договорите компетенциите на Съюза. Хартата не разширява приложното поле на правото на Съюза извън компетенциите на Съюза, не създава никакви нови компетенции или задачи за Съюза и не променя компетенциите и задачите, определени в Договорите (така решение № 260842/09.03.2022 г. по гр. д. № 7479/2019 г. по описа на СГС).

Съгласно Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012 г. за 4 установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления, а и действащото преди директивата Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета, държавите членки гарантират, че на жертвите на престъпление се съобщава всяко решение да не се продължава или да се прекрати разследване или да не се възбужда наказателно преследване срещу извършителя на престъплението (чл. 6); както и че в зависимост от ролята им в съответната наказателноправна система, жертвите имат право на преразглеждане на всяко решение да не се провежда наказателно преследване.

Процесуалните правила относно това преразглеждане се определят от националното право (чл. 11).