Решение № 6 от 12.01.2026, Районен съд - Елена
- Съд
- Районен съд - Елена
- Дело
- Административно наказателно дело 107/2025
- Вид
- Решение № 6
- Подписан
- 12.01.2026
- В сила
- 26.05.2026
- Състав
- Искра Стоянова Вараджакова
Цитирани разпоредби
- чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 8 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 104б · Закон за движението по пътищата
- чл. 104б, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 2, б. "м" · Закон за движението по пътищата
- чл. 175а, ал. 1, пр. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 13, ал. 1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№6 гр. Е., 12.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Е. в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Искра Ст. Вараджакова при участието на секретаря Йорданка Ст. Й.а като разгледа докладваното от Искра Ст. Вараджакова Административно наказателно дело № 20254130200107 по описа за 2025 година С НП № 25-0260-000183/15.08.2025 г. на началника на РУ - Е. за извършено нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл.
175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 3000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на М. П. К. от гр. Е..
Постъпила е жалба от М. П. К. против НП. В същата твърди, че не е извършил вмененото му нарушение, както и че констатациите, въз основа на които е издадено НП, не отговарят на действителността.
Жалбоподателят моли съда да отмени изцяло НП.
В съдебно заседание жалбоподателят М. П. К. се явява лично и с пълномощника си адв. Т. И.. Двамата поддържат депозираната жалба. Молят съда да отмени издаденото НП. Адв. Т.ов И. излага подробни съображения по същество на спора.
В съдебно заседание ответникът по въззивната жалба Началника на РУ – Е. не се представлява и не взема писмено становище.
В съдебно заседание Районна прокуратура – Велико Търново не се представлява и не взема писмено становище.
1
Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено следното:
На 09.07.2025 г. около обяд свидетелите Х. И. И. и Д. И. Ш. пътували с лек автомобил „Тойота“ от центъра на гр. Е. към бензиностанция „Петрол“. На улица „Стоян Михайловски“ до дом № 80 същите забелязали, че насрещно движещият се лек автомобил „БМВ“ се поднася и навлиза в пътната лента, отредена за тяхното МПС. Тази маневра била вследствие на това, че водачът му форсирал двигателя и превъртял задните колела на МПС, което управлявал. Свидетелят Х. И., който управлявал лек автомобил „Тойота“, се изплашил, че ще ги удари и отбил плътно вдясно, като започнал да свири с клаксона и да присветва с фаровете. Насрещно движещият се лек автомобил „БМВ“ се прибрал в отредената за него пътна лента и се разминали.
Свидетелят Х. И. веднага след това обърнал МПС, което управлявал, и последвал лек автомобил „БМВ“. След като го настигнал, същият се опитал да го спре. Това станало на кръстовището на улица „Орловска“ и ул.
„Костовска“ в гр. Е.. Свидетелят Х. И. установил, че водач на лек автомобил „БМВ“ е жалбоподателят М. П. К., който познавал от преди това. Същият му казал, че следва да отидат в РУ – Е., за да се вземе отношение по извършеното от него нарушение на ЗДвП. Жалбоподателят му отговорил, че това няма как да стане и си тръгнал. Свидетелят Х. И. се подал сигнал в РУ – Е. за извършеното нарушение от жалбоподателя.
Свидетелят П. И. М. – полицейски инспектор „Пътен контрол“ в РУ – Е. получил подадения сигнал от свидетеля Х.в И.. Същият съвместно с полицейските служители от автопатрула се опитали да установят жалбоподателя, като извършили обход на гр. Е.. Действията им обаче не дали резултат. Свидетелят П. М. се върнал в РУ – Е. и се срещнал със свидетелите Х. И. и Д. Ш.. Същият провел беседа с тях и ги накарал да дадат писмени обяснения за случилото се. В обясненията си последните двама потвърдили, че жалбоподателят М. П. К. на улица „Стоян Михайловски“ до дом № 80 в гр.
Е., който управлявал лек автомобил „БМВ“, силно форсирал двигателя, превъртял задните колела на МПС, поднесъл задната част на автомобила и навлязъл в насрещната пътна лента, като с безразсъдното си поведение щял да предизвика ПТП, ако свидетелят Х. И. не бил отбил плътно вдясно.
Свидетелят П. М. изготвил докладна записка № 260р-2255/09.07.2025 г. до 2 началника на РУ – Е. за извършеното нарушение. Същият изготвил призовка до жалбоподателя, с която го уведомявал, че следва да се яви на 14.07.2025 г. в 09.30 часа в РУ – Е..
На 14.07.2025 г. свидетелят П. И. М. в присъствието на свидетелите Х. И. И. и Д. И. Ш. и на жалбоподателя М. П. К. съставил АУАН № 820317/14.07.2025 г. за това, че на 09.07.2025 г. в 12.05 часа същият в гр. Е. на улица „Стоян Михайловски“ до дом № 80, движейки се в посока към центъра на гр. Е., управлявал лек автомобил „БМВ 320И“, черен на цвят, с рег. № СВ **** ТК, като на прав пътен участък, при суха пътна настилка, използвал пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, извършвайки демонстративни маневри, изразяващи се във форсиране на двигателя, превъртане на задните моторни колела и поднасяне на задната част на МПС, на ляво по посоката си на движение, с която навлязъл в лентата за насрещно движение, и с тези действия застрашил останалите участници в движението. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. АУАН бил подписан от актосъствителя, свидетелите и нарушителя.
Последният получил препис от документа на 14.07.2025 г.
Свидетелят П. И. М., упълномощен със Заповед № 366з4488/31.12.2021 г. на директора на ОД на МВР – Велико Търново, издал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0260000015/14.07.2025 г., съгласно която наложил на жалбоподателя М. П. К. на осн. чл. 171, т. 2, б. „м“ от ЗДвП принудителна административна мярка – временно спиране от движение на ППС за срок от 3 месеца.
Въз основа на АУАН № 820317/14.07.2025 г. било съставено НП № 25-0260-000183/15.08.2025 г. от началника на РУ - Е.. В същото по идентичен начин, както в АУАН било описано извършеното нарушение. Като нарушена била посочена разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. На жалбоподателя за извършеното нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл.
175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП било наложено административно наказание глоба в размер на 3000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. НП било връчено на последния на 26.08.2025 г.
От удостоверение № 260000 – 4632/10.09.2025 г., удостоверение № 260000-14/04.01.2016 г. и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на 3
МВР се установява компетентността на актосъставителя да съставя АУАН и тази на административнонаказващия орган да изготвя НП.
По делото е представена справка за нарушител/водач, от която е видно, че жалбоподателят М. П. К. е многократно санкциониран за извършени нарушения по ЗДвП с фишове и НП.
По делото са разпитани в качеството на свидетели следните лица: актосъставителят П. И. М., свидетелите по АУАН Х. И. И. и Д. И. Ш., както и свидетелите Д.Н. И. и С.М.Ж..
Описаната по-горе от съда фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните свидетели П. И. М., Х. И. И. и Д. И. Ш.. В тази връзка следва да се отбележи, че съдът не кредитира показанията на свидетелите Д.Н. И. и С.М.Ж., тъй като същите противоречат на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и не са логични и последователни. Според показанията на свидетелите Д. И. и С.Ж., същите са приятели на жалбоподателя М. П. К. и на 09.07.2025 г. тримата решили да отидат на басейн в централната част на гр. Е.. Всеки един от тях бил със собственото си МПС и се движели в колона. На улица „Стоян Михайловски“ до дом № 80 в гр. Е. свидетелят Д. И., който бил първи, и свидетелят С.Ж., който бил последен, забелязали в тяхната пътна лента голям камък. Първият свидетел минал през него, тъй като не успял да го избегне, и избутал камъка към средата на платното за движение. По тази причина жалбоподателят свил рязко и навлязъл в насрещната пътна лента, но след като избегнал препятствието, веднага се прибрал обратно. Свидетелят С.Ж. спрял и след като минал лекия автомобил на свидетеля Х. И., тръгнал и заобиколил камъка.
Освен това, последният в огледалото забелязал един възрастен човек да го маха от платното за движение.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите Д. И. и С.Ж., тъй като противоречат на събраните по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите Х. И. и Д. Ш., които са очевидци на извършеното нарушение. На следващо място, показанията на последните са логични, последователни и правдиви. По делото не са налице данни, от които да се направи извод за заинтересованост или предубеденост на посочените свидетели. Следва да се отбележи, че свидетелят Х. И. веднага обърнал лекия автомобил, който управлявал, и последвал МПС на жалбоподателя. При 4 извършения повторен разпит свидетелите Х. И. и Д. Ш. са категорични, че не забелязали голям камък, който да препятства движението на МПС в насрещната пътна лента. Това двамата не са го установили нито при разминаването с лекия автомобил на жалбоподателя, нито след като са го последвали и са се движели в неговата пътна лента. В тази връзка следва да се отбележи, че не следва да се кредитират и показанията на свидетеля С.Ж. при повторния му разпит, който твърди, че забелязал, като гледал в огледалото, един възрастен човек да маха камъка от платното за движение. Показанията на свидетелите Д. И. и С.Ж. съдът не възприема и с оглед факта, че същите са приятели на жалбоподателя и са заинтересовани от благоприятен изход на делото за него. На последно място, при съставяне на АУАН жалбоподателят не е направил конкретни възражения, нито е депозирал такива в предоставения му 7-дневен срок от съставянето му. Неговите действия са показателни, че не е имал желание за изясняване на фактическата обстановка още в хода на административнонаказателното производство преди издаване на НП.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът достигна до следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок и то от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва НП, а разгледана по същество е неоснователна.
Съдът намира, че при издаването на АУАН и на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да нарушават правото на защита на жалбоподателя и да водят до отмяна на НП. НП се явява законосъобразно от процесуалноправна страна. Същото е издадено от компетентен орган, в рамките на правомощията му, спазени са формата и реда при издаването му и съдържа изискуемите от разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити. Не са допуснати нарушения в административнонаказателната процедура, отразената в акта за нарушение фактическа обстановка е намерила съответен израз в издаденото постановление, което като цяло определя неговата законосъобразност от формална страна. Административнонаказващият орган ясно и точно е посочил извършеното нарушение от жалбоподателя, както в АУАН, така и в НП, т. е. налице е пълно описание на нарушението и законните разпоредби, които са нарушени. АУАН и НП са съставени в сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН.
5
При така установената фактическа обстановка, възприета от съда като доказана, настоящата инстанция намира, че правилно и законосъобразно наказващият орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя. Последният на 09.07.2025 г. в 12.05 часа в гр. Е. на улица „Стоян Михайловски“ до дом № 80 управлявал лек автомобил „БМВ 320И“, черен на цвят, с рег. № СВ **** ТК, като използвал пътя, отворен за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, а именно: извършвал демонстративни маневри, изразяващи се във форсиране на двигателя, превъртане на задните моторни колела и поднасяне на задната част на МПС на ляво по посоката си на движение, с която навлязъл в лентата за насрещно движение. С това си поведение същият създал опасност за останалите участници в движението. Съдът намира, че е налице, както от обективна, така и от субективна страна констатираното деяние. Същото е извършено виновно от жалбоподателя и при ясно съзнание за това, което върши.
Съдът не възприема защитната теза на жалбоподателя и неговия пълномощник, че не е извършено нарушение, тъй като жалбоподателят не бил извършвал демонстративни маневри, тъй като пътният участък не предполагал такива, както и че навлязъл в насрещната пътна лента, тъй като трябвало да заобиколи камък, паднал от движещ се пред него товарен автомобил. Съдът изложи подробни мотиви по-горе с оглед на това защо не възприема показанията на свидетелите Д. И. и С.Ж., които пресъздават различна фактическа обстановка от приетата за установена от съда на база останалите събрани доказателства. Твърденията на жалбоподателя са начин да реализира правото си на защита.