Решение № 17080 от 02.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17080 гр. София, 02.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело № 20221110154882 по описа за 2022 година

Предявени са обективно, кумулативно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1-3, вр. чл.225, ал.1 КТ.

Ищецът М. В. М. моли съдът да постанови срещу ответника СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ решение, с което: на осн. чл.344, ал.1, т.1 КТ да признае за незаконна и да отмени заповедта №513з6677/8.8.2022 г. по чл.330, ал.2, т.6 КТ за дисциплинарното й уволнение, на осн. чл.344, ал.1, т.2 КТ да я възстанови на предишната работа – „системоператор“ в ОПП-СДВР, да осъди ответника да й плати на осн. чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ сумата от 6000,00 лв. – обезщетение за оставането на ищцата без работа през периода 9.8.2022 – 9.2.2023 г., поради дисциплинарното й уволнение й със заповед №513з6677/8.8.2022 г. работодателя-ответник и обезщетение за направените по делото разноски.

Отрича да е извършила дисциплинарно нарушение, прави възражение за неспазване на срока по чл.194, ал.1 КТ.

Ответникът СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ оспорва исковете и моли за отхвърлянето им. Твърди, че ищцата твърди, че ищцата е извършила системни нарушения на трудовата дисциплина и злоупотреба с доверието на работодателя и срокът за налагане на 1 дисциплинарното наказание е спазен.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Относно иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ:

Уволненият работник има право да иска от съда да признае уволнението му за незаконно и да го отмени. Искът е обусловен от доказване от страна на ищеца на твърденията си - трудовия договор и прекратяването му с посочената уволнителна заповед по чл.330, ал.2, т.6 КТ, а от страна на ответника - налагането на дисциплинарно наказание при спазване на срока по чл.194, ал.1, вр. ал.3 КТ с мотивирана уволнителна заповед и фактите които са изложени в нея, които да обосновават твърденията му за системни нарушения на трудовата дисциплина от страна на ищцата и злоупотреба с доверието на работодателя.

В настоящия случай ищцата доказа твърденията си /с изключение на възражението работодателят да не е спазил срока по чл.194, ал.1 КТ, предвид изпълнението на хипотезата по чл.72 ЗЗД и спазването на двумесечния срок за налагане на дисциплинарното наказание в първия присъствен ден след формалното изтичане на срока в неприсъствен ден/. Ответникът не доказа обаче да е наложил дисциплинарното наказание с мотивирана заповед, както и ищцата да е извършила вменените й дисциплинарни нарушения.

Безспорно е по делото, че въз основа на трудов договор №7067/15.11.1995 г. между страните е възникнало трудово правоотношение, по силата на което ищцата се е задължила и към 2022 г. ищцата е заемала длъжността „систем-оператор“.

На 9.8.2022 г. й е връчена заповед по чл.330, ал.2, т.6 КТ за дисциплинарното й уволнение, затова че 11 пъти е извършила промени в електронната система на ОПП-СДВР /5.7.2021 г., 7.7.2021 г., 5.8.2021 г.

11.8.2021 г., 31.8.2021 г., 1.9.2021 г., 9.9.2021 г., 20.9.2021 г., 21.9.2021 г. и два пъти на 13.1.2021 г./. Неоснователно е променила вида на 13 превозни средства без да са издадени изискуемите за това документи, като по този начин е допуснала 13 отделни нарушения на трудовата дисциплина – злоупотреба с доверието на работодателя и уронване доброто име на предприятието, извършено в условията на системност, отразени в справка 2

№513р-51041/6.6.2022 г. на директора на СДВР. Със същата заповед се приема още, че нарушението на ищцата е тежко, че е злоупотребила със служебното си положение и дадените й права за достъп в информационните системи на МВР, като неправомерно е променила вида на превозните средства. След промяната на вида на превозните средства е извършена неправомерна пререгистрация на същите, като това е довело до парични загуби за застрахователните компании и ощетяване на държавния бюджет.

Нарушението е извършено под формата на вината – пряк умисъл /тоест, че ищцата е целяла неправомерния резултат, съзнавала е, че извършва нарушение, предвиждала е настъпването на негативните последици и е искала настъпването им/. Сочи се още, че ищцата е запозната с Технологичния ред №4332р-16724/26.3.2021 г. за дейностите извършени при идентификация и регистрация на превозни средства в отдел „Пътна полиция“-СДВР и въпреки това не е изпълнила разписаните в него технологични правила.

Съдебната практика на ВКС (решение № 108/21.04.2015 г. по гр.д.

№5516/2014 г., III г. о., решение № 56/12.03.2014 г. по гр. д. № 4607/2013 г., IV г. о., решение № 86/25.05.2011 г. по гр. д. № 1734/2009 г., IV г. о., решение № 242/21.05.2012 г. по гр. д. № 932/2011 г., IV г. о. и др.) приема, че неизпълнението на задължението за лоялност към работодателя съставлява дисциплинарно нарушение по чл.190, т.4 КТ - злоупотреба с доверието, оказано при възлагане изпълнението на работата за длъжността. Нарушението може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник и работодател.

Касае се за хипотези, в които работникът или служителят, възползвайки се от служебното си положение, е извършил преднамерени действия, компрометиращи оказаното му доверие и злепоставящи работодателя пред трети лица (работещи в предприятието или други), независимо от това, дали действията са извършени при пряк умисъл с цел извличане на имотна облага.

Приема се, че злоупотреба с доверието на работодателя е налице, когато работникът, възползвайки се от служебното си положение, е извършил действия с цел извличане на имотна облага; когато, без да е извлечена имотна облага, е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие; когато с действията си е злепоставил работодателя пред трети лица, независимо дали действията са извършени умишлено.

В настоящия казус, от показанията на свид Г., съдебно-техническата 3 компютърно-софтуерна експертиза и от техническите правила за работата на ищцата /документът е озаглавен Технологичен ред за дейностите извършвани при инедтификация и регистрация на превозни средства в отдел Пътна полиция-СДВР с рег. № на ответника 4332р-16724/26.3.2021 г. и е връчен на ищцата срещу подпис от нейна страна/ е видно, че за регистрацията на превозно средство е необходима съвместната работа на няколко служители на ОПП-СДВР. Всеки следващ контролира работата на предходния и накрая на процедурата приключва с регистрация на превозното средство или на съответната промяна при регистрацията му. Съществена част от процедурата е и проверката на вида превозно средство от служител, пред когото се представя за оценка самият автомобил. Ищцата е работила на първоначалната позиция, с която е започвала процедурата – т.нар. работно място 1В – приемала е заявленията и документите за извършване на регистрация и проверявала и е въвеждала данните в електронната системата на ОПП-СДВР. Според посочените Технологични правила – раздел II, служителите работещи на работно място 2В, следва да контролират работата на служителите на работно място 1В, за да се избегнат или да се сведе до минимум рискът от грешка при извършваните регистрации в резултат на съвместната им и взаимно контролирана работа. От тези правила е видно, че са създадени, за да се предотврати изпълнението на предвижда риск от допускане на грешка от отделните служители. Именно затова са предвидени механизми за взаимен контрол, както и самата регистрация да не се извършва само от едно лице, а чрез преминаване на процес от няколко звена на проверка и контрол, след успешното приключване на която да се стигне до приключване на регистрацията. Съществено е, че самостоятелното деяние на някое от отделните звена по регистрацията не е достатъчно за завършването на процедурата, освен ако последното звено умишлено не отстрани видян от него пропуск, който е допуснат от предходните пунктове на въвеждане и проверка на данните в електронната система. Следователно, деянията на ищцата, както са посочени с уволнителната заповед, сами по себе си не могат да доведат до неправилна регистрация, респ. да причинят имуществена вреда на работодателя или на трето лице или да доведат до имуществена облага за някого, защото в причинна връзка с потенциалната вреда или имуществена облага се поставят и действията на трети лица.

По делото не е доказано и ищцата системно да е нарушавала трудовата 4 дисциплина. Системни са дисциплинарните нарушения са деянията на работника, с които нарушава трудовата дисциплина повече от два пъти. Има съществена разлика обаче между системното на нарушаване на трудовата дисциплина по смисъла на чл.190, ал.1 КТ и отделни деяния, пропуски в изпълнението на технологичните правила, които не изпълняват състав на дисципринарно нарушение, респ. заедно не изпълняват признака да са системни и настоящият случай е такъв, защото от посочените правила на работодателя е видно, че са създадени, за да изключат грешката на отделните звена именно поради въведения контрол, който не би бил необходим, ако се приемаше, че някое звено в процедурата по регистрацията е възможно да допусне грешка.

В тази насока е и обстоятелството, че допуснатият брой пропуски от ищцата 11 или 13 бр. е нищожен на фона на обработените от нея обеми. От представената от ответника справка за работата на ищцата е видно, че когато й е било възлагано по график да извършва приемане на документи и първоначалната им обработка през периода юли 2021 – октомври 2021 г. е обработила общо 2922 заявления /средно по около 100 на ден/. Допуснатите от нея 11 бр. грешки представляват 0,37 % от свършената от нея работа, която е подлежала на контрол през още три кръга на проверки. Деянията на ищцата не е доказано да са дисциплинарни нарушения и поради това, че твърденията на работодателя ищцата да е действала при пряк умисъл не личат от нито един доказателствен източник. Събраните по делото доказателства не могат да обосноват извода, тя да е искала да въведе неправилно данните при обработката на заявленията за регистрация на превозните средства или да е целяла да причини вреда на местния /а още по-малко на държавния/ бюджет или на застрахователите, чрез въвеждане на неверни обстоятелства за превозните за вида на превозните средства. Както се подчерта, ищцата не е извършвала регистрацията, а нейната работа търпи допускането на технически грешки, за отстраняването на които е следвало да следят други служители на работодателя. Неспазването на техническите правила в найнеблагоприятния за ищцата случай би довел до изпълнението на хипотезата по чл.187, ал.1, т.3 КТ за неизпълнение на възложената работа или неспазване на техническите и технологичните правила. Но дори и да е изпълнена последната хипотеза по чл.187, ал.1, т.3 КТ, то деяние по този текст не подлежи на наказване по реда на чл.188, т.3, вр. чл.190, ал.1 КТ с 5 дисциплинарно уволнение.

От съществено значение е и дали събраните по делото доказателства обосновават извод, допуснатите от ищцата пропуски при въвеждане на данните в системата да са целенасочени и дали е искала да се възползва от служебното си положение с цел да навреди имуществено на работодателя или да извлече имотна облага за себе си или другиго и да злоупотреби с доверието на работодателя. В случая, неправилната регистрация на автомобилите /след неупражнен контрол върху работата на ищцата от други служители/ е довела до имуществена вреда за трети неучастващи по делото лица. Ощетени са Столичната община, тъй като въз основа на неправилната регистрация са платени по-ниски вноски в местния бюджет за данък върху МПС по ЗМДТ, и застрахователите по застраховка Гражданска отговорност, заради по-ниския размер на дължимите застрахователни премии. Възползвали са се собствениците на превозните средства.

От справката, в резултат на проверката на работодателя, констатациите в която не са оспорени от ищцата, е видно, че технологичните пропуски касаят еднотипни повтарящи се положения, при които грешките водят до намаляване на задълженията на собствениците на превозните средства към местния бюджет и към застрахователите. /Само може да се предполага дали работодателят ОПП-СДВР е търсил и обратната хипотеза при проверката си неточности в с обратен резултат, след допускането на които за собствениците на автомобилите де им се е наложило да платят по-висок данък, съответно повисока застрахователна премия за притежаваните от тях превозни средства./ Всичко това, разбира се, е достатъчно да обоснове подозрение дали всъщност не се касае за целенасочена неправилна регистрация с цел постигане на конкретен резултат – конкретни собственици на превозни средства да платят по-нисък местен данък и по-ниска застрахователна премия по договор за застраховка Гражданска отговорност или накратко – за допусната корупционна практика в ОПП-СДВР, в конкретното звено и в работата на ищцата. Но само въз основа на подозрения не е допустимо да се обоснове никое обвинение без изпълнение на конкретен фактически състав, в случая на дисциплинарното нарушение, което да се установява от събраните по делото доказателства.