Акт от 23.04.2018, Районен съд - Габрово

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 102

Гр. Габрово, 23.04.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Габровски районен съд в публично съдебно заседание на 22.03.2018 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ХРИСТО ХРИСТОВ

При секретаря ДАНИЕЛА

МАРЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия Христов гр.д. № 2482 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от П.П.И., с ЕГН **********, с адрес: *** срещу М.И.

И., с ЕГН **********, с адрес: ***.

І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение за претендраните права и възражения:

А. От страна на ищеца:

Твърди се, че страните са бивши съпрузи по силата на граждански брак, сключен с Акт № 192 на 15.08.1998 г., прекратен на 07.07.2015 г. с Решение № 279/07.07.2015 г., постановено по брачно гр. лело № 1455/2015 г. по описа на Габровски районен съд.

Страните като съпрузи по време на брака били сключили на 01.03.2012 г. Договор за потребителски кредит № FL628018/01.03.2012 г., по силата на който получили от "Юробанк И Еф Джи България"АД, ЕИК *********, кредит за текущи нужди в размер 6700,00 лв., като се задължили да върнат до 01.03.2022 г. усвоения кредит, ведно с договорените лихви в общ размер 14 148,72 лв.

На 01.04.2015 г. ишецът сключил с горепосочената банка Договор за потребителски кредит с опция "ФЛЕКСИ" № FL7 65676, по силата на който получил кредит в размер 10865,20 лв., като лично се задължил да върне до 01.04.2022 г. усвоения кредит, ведно с договорените лихви в общ размер на 16384,07 лв.

С част от усвоения кредит с платежно нареждане от 11.04.2015 г. погасил изцяло остатъка в размер 5400,00 лв. от задълженията на съпрузите по кредита, получен по Договор за потребителски кредит № FL628018/01.03.2012 г. От същия кредит изтеглил в брой 4300,00 лв., с част от които погасил лично задължение на ответницата в размер 2000,00 лв., произтичащо от договор за заем, сключен между ответницата и Ц.Х.И. като заемодател.

С горните плащания погасил лично задължение на ответницата в размер

2700,00 лв., произтичащо от задължение по договор за кредит от 01.03.2012 г. Погасил на 01.04.2015 г. и задължение в размер 2000,00 лв. , произтичащо от договор за заем, поради което ответницата му дължала връщане на паричните суми ведно с лихва за забава, считано от датата на погашенията до предявяване на исковата молба.

Искането на ищеца е съдът да постанови решение, с което да осъди ответницата М.И. И., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на П.П.И., с ЕГН **********, с адрес: ***: сумата 2700,00 лв., представляваща погасено лично задължение на ответницата, произтичащо от Договор за потребителски кредит FL628018, сключен на 01.03.2012 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до пълно погасяване на задължението; сумата 2000,00 лв., представляваща погасено лично задължение на ответницата, произтичащо от сключен от нея договор за заем с Ц.Х.И., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до пълно погасяване на задължението; сумата

704,78 лв. – законна лихва за забава върху сумата 2700,00 лв., за периода от 01.04.2015 г. до 25.10.2017 г.; сумата

522,06 лв. – законна лихва за забава върху сумата 2000,00 лв., за периода от 01.04.2015 г. до 25.10.2017 г., както и да му бъдат присъдени разноските, направени за водене на настоящото дело.

Б. От страна на ответника:

Оспорва предявения иск, като неоснователен и недоказан.

Не отговаряли на истината твърденията на ищеца:

- че паричните средства използвани за погасяването на Договор за потребителски кредит № FL628018/01.03.2012 г., по силата на който получили от "Юробанк И Еф Джи България" АД, ЕИК *********, кредит за текущи нужди в размер 6 700,00 лв. били само такива на ищеца - напротив това били средства които били общи и на двама им. Това обстоятелство можело да се изведе от факта, че идеята им била да погасят въпросния банков кредит именно преди прекратяването на брака;

- че сключения на 01.04.2015г.

Договор за потребителски кредит с опция „ФЛЕКСИ" № FL765676 за сумата в размер на 10865,20 лв. бил за погасяването на предходния кредит- напротив, получената сума била само и изцяло за личните нужди на ищеца;

- че ищецът погасил нейно лично задължение в размер 2000,00 лв., произтичащо от договор за заем, сключен между нея и Ц.Х.И., като заемодател. Такъв договор не съществувал и тя нямала задължение към И. в такъв размер.

Твърди, че с прекратяването на брака с ищеца всички имуществени и неимуществени претенции между тях били уредени в споразумението, одобрено от съда при прекратяването на брака по общо съгласие. Споразумението между съпрузите имало погасителен ефект, тъй като имало сила на спогодба, одобрена от съда, която преуреждала имуществените им отношения и ги обвързвала така, че никоя от тях не можела да претендира, че отношенията им били различни от тези, които се прогласявали в нея. Съгласно пр.

2 на чл. 51 ал. 1 от СК, какъвто бил и настоящият случай, съпрузите можели да се споразумеят и по други последици на развода, като съобразно това право включили и въпроса уреждащ имуществените отношения между тях в предметните предели на постигнатото и представено пред съда споразумение. Поради това отношенията им по повод задълженията им спрямо който и да било кредитор се регулирали на база постигнатото между тях споразумение.

Оспорва претенцията за лихва, като неоснователна и погасена по давност.

Прави искане за присъждане на деловодните разноски, включително тези за адвокат в размер на 580 лева.

ІІ. Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност от фактическа и правна страна намира следното:

1. Правна квалификация:

Пред съда са предявени обективно съединени:

- Два осъдителни иска за главница с правно основание чл. 59 ал. 1 от ЗЗД относно неоснователно обогатяване на ответника от лично имущество на ищеца по време на брака между двамата;

- Два иска с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за присъждане на лихви върху дължимите главници по посочените по-горе два иска, за посочени от ищеца периоди, с правно основание чл. 86 от ЗЗД.

2. От фактическа и правна страна:

Бракът между страните е прекратен чрез развод по взаимно съгласие, считано от 07.07.2015 г. с Решение № 274/07.07.2015 г. по гр.д. № 1455Б/2015 г. по описа на ГРС /което не се оспорва от отвеника/. Видно от съдържащото се по посоченото гр.д. № 1455Б/2015 г. по описа на ГРС /приложено по настоящото дело/ споразумение и Решение № 274/07.07.2015 г. по същото дело, в което е инкорпорирано подписаното от страните споразумение по чл. 51 от СК, постигнатото споразумение относно прекратяване на брака по взаимно съгласие не съдържа никакви клаузи с характер на спогодба, които да препятстват уреждане на отношенията между страните, за които е сезиран съдът по настоящото производство, съответно изцяло неоснователно е възражението на ответника в тази насока.

2.1. Относно заявения иск за заплащане на погасено от ищеца лично задължение на ответницата, произтичащо от Договор за потребителски кредит FL628018 и обезщетение за ззабава върху него за претендирания период:

Клаузите на приетия, като писмено доказателство Договор за потребителски кредит FL628018, сключен на 01.03.2012 г., установяват, че страните в качество на съпрузи са поели солидарно задължение към кредитора да погасят до 01.03.2022 г. задължение в общ размер 14148,72 лв.

Клаузите на приетия като писмено доказателство

Договор за потребителски кредит с опция "Флекси", сключен на 01.04.2015 г., установяват, че този кредит е предоставен за усвояване само на ищеца по настоящото дело и задължението за погасяването е поето само от него. В чл. 2/1/ от Договора е указана банкова сметка, ***еца за отпускане на договорената сума в размер на 10865,20 лева. Видно от приетото като писмено доказателство преводно нареждане от 01.04.2015 г. за 5400,00 лв., именно от посочената в договора банкова сметка ***, и на датата на подписването му, е преведена от ищеца сумата 5400 лева, за погасяване на задълженията по усвоения от страните кредит FL628018.

С оглед разпоредбата на чл. 32, ал. 2 СК, независимо от това, дали задължението е поето еднолично, или от двамата заедно, съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството. Това е произтичаща от закона солидарност и за нея е без значение за възникването, респективно за съществуването на солидарната отговорност по облигационната връзка. Достатъчно е тя да е осъществена по време на брака между страните, т.е. те да имат качеството на „съпрузи“, както и задължението да е във връзка със задоволяване на нужди на семейството, каквато е например нуждата от погасяване на кредит. В конкретния случай сумата 5400 лева е употребена от ищеца именно за задоволяване на нужди на семейството, а именно за погасяване на част от получен от двамата съпрузи кредит в размер на 5400 лева. Поради това сам по себе си фактът, че част от сумата по кредит, получен от единия съпруг по време на брака, е използвана за погасяване на задълженията по кредит, получен по време на брака от двамата съпрузи, не води до извода за основателност на иска за неоснователно обогатяване, тъй като основанието за посоченото разместване се съдържа в чл. 32 ал. 2 от СК. Отделен е въпросът относно претенциите във връзка с приносът по изпълнение на задължението за изплащане на сумата 5400 лева, получена по Договор за потребителски кредит с опция "Флекси", сключен на 01.04.2015 г. Именно погасяването на частта от този заем създава облигационни отношения, с оглед изравняване на участието на страните в изплащането на задължението. В конкретния случай тези обстоятелства не са предмет на заведения иск, няма и каквито и да било доказателства в тази насока.

Поради това, предявеният иск за осъждане на ответницата да заплати на ишеца сумата 2700,00 лв., представляваща погасено лично задължение на ответницата, произтичащо от Договор за потребителски кредит FL628018, сключен на 01.03.2012 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до пълно погасяване на задължението, следва да бъде оставен без уважение, като неоснователен и недоказан.

При неоснователност на иска за главница, неоснователен е и искът за заплащане на законна лихва за забава върху главница за времето от

01.04.2015 г. до 25.10.2017 г., заявен за сумата от 704,78 лв., каойто същи следва да бъде оставен без уважние.

2.2. Относно заявения иск за заплащане на погасено от ищеца лично задължение на ответницата, произтичащо от сключен от нея договор за заем с Ц.Х.И. и обезщетение за забава върху него за претендирания период:

Показанията на св. И. доказват договор за заем, предоставен от свидетелката лично на ответницата и усвоен от последната не за семейни нужди, а за разходи за развивана от нея търговска дейност. Съгласно свидетелката от получения заем в размер на 3000 лева, 1200 лв. - 1300 лв. били върнати от ответницата, а другата част й върнал съпругът й /ищецът/, т.е. върнатата сума от ищеца е в размер на 1700 лева.

Съгласно чл. 22 ал. 3 от СК, вещните права придобити от съпруг - едноличен търговец, по време на брака за упражняване на търговската му дейност и включени в неговото предприятие са лични, съответно лични са и задълженията, т.е. с изплатената част от заема в размер на 1700 лева, ищецът е погасил по време на брака си с ответницата нейно лични задължение, произтичащо от търговска й дейност.

Съгласно чл. 21 ал. 1 от СК вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Парите са също вид вещ. От страна на ищеца не се ангажират доказателства за оборване на презумпцията, въведена с ал. 3 на посочения член за наличие на съвместен принос, т.е. правата върху посочената парична сума 1700 лева са принадлежали на двамата съпрузи, съответно на ищеца половината – 850 лева и това е сумата, с която ищецът е обеднял във връзка с изплащане на личното задължение на ответницата, произтичащо от търговска й дейност.

Поради това, предявеният иск за заплащане на погасено от ищеца лично задължение на ответницата, произтичащо от сключен от нея договор за заем с Ц.Х.И., следва да бъде уважен до размер от 850 лева и отхвърлен за разликата над посочената сума до претендирания размер от 2000 лева, като неоснователно и недоказано.