Решение № 2040 от 14.11.2022, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- Административно дело 860/2022
- Вид
- Решение № 2040
- Подписан
- 14.11.2022
- В сила
- 20.12.2022
- Състав
- СВЕТЛАНА БОЙКОВА МЕТОДИЕВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 2302 от 31.03.2022 · СВЕТЛАНА БОЙКОВА МЕТОДИЕВА
- Разпореждане № 2815 от 20.04.2022 · СВЕТЛАНА БОЙКОВА МЕТОДИЕВА
- Определение № 1071 от 01.07.2022 · ЯНКО АНГЕЛОВ АНГЕЛОВ
- Определение № 1134 от 13.07.2022 · СВЕТЛАНА БОЙКОВА МЕТОДИЕВА
- Определение № 1190 от 26.07.2022 · СВЕТЛАНА БОЙКОВА МЕТОДИЕВА
- Разпореждане № 762 от 31.01.2023 · СВЕТЛАНА БОЙКОВА МЕТОДИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.173, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.36, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 109 · Закон за здравето
- чл.63, ал.1 · Наредба за медицинската експертиза
РЕШЕНИЕ
№ 2040
Гр. Пловдив, 14.11.2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Пловдив, XXIX състав, в публично съдебно заседание на тринадесети октомври, две хиляди двадесет и втората година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА при секретаря Ваня Петкова, като разгледа адм. дело № 860 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.112 ал.1, т.4 от Закона за здравето във връзка с чл.145 и следв. от АПК.
Образувано е по жалба на Я.И.В. с ЕГН ********** ***, депозирана чрез пълномощника му адв. А., против Експертно решение /ЕР/ № 0201/031/16.02.2022 г. на Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/ - Специализиран състав по нервни, очни и сърдечно-съдови заболявания, в частта му, с която въз основа на консултацията на специализирания състав на НЕЛК по психични, вътрешни и ССЗ за заболяването Болест на Гоше, тип 1 е прието, че не се следва процент ТНР.
С жалбата се твърди, че в обжалваната му част решението на НЕЛК е издадено при липса на компетентност, немотивирано е, не съответства на действително установените факти и е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Твърди се, че е нарушен чл.49, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ, предвид това, че съставът издал ЕР не е съобразен с генетичното заболяване на жалбоподателя Болест на Гоше. Моли се отмяна на решението в частта му за отказ от определяне процент ТНР за посоченото заболяване. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощника адв.А., който поддържа жалбата, като моли при съобразяване на измененията в НМЕ от 2021 г. да бъде прието, че НЕЛК не е съобразила изискването за определяне на 50 процента ТНР за генетичното заболяване. Прави се искане за отмяна на оспореното решение в посочената му част, както и присъждане на разноските по представен списък.
Ответникът по жалбата НЕЛК –
София, редовно призован, не изпраща представител по делото. Преди първото заседание, както и за последното заседание по делото е постъпило писмено становище от процесуален представител юрисконсулт А.със становище за недопустимост на жалбата, предвид това, че с въпросното ЕР на НЕЛК не бил разрешен въпросът по същество, защото със същото се отменя ЕР на ТЕЛК и преписката се връща за ново освидетелстване при съобразяване на посочените в ЕР на НЕЛК препоръки. На второ място, се сочи и неоснователност на жалбата, като се твърди, че решението на НЕЛК е издадено при съобразяване изискванията по ПУОРОМЕРКМЕ. Моли се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се възразява за прекомерност на претендирано от другата страна адвокатско възнаграждение.
Заинтересованите лица - ТЕЛК при УМБАЛ
„Пловдив“ АД – Пловдив, трети състав, Агенция за хора с увреждания, ТП на НОИ – Пловдив и РД „Социално подпомагане“ – Пловдив, както и Банка ДСК АД София, редовно призовани, не са изпратили представител и не са взели становище по жалбата.
Окръжна прокуратура Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството не е встъпила в същото.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства и наличните становища на страните намери следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице, което има право на жалба, в законовия 14-дневен срок от съобщаване на решението, което представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по чл.112, ал.1, т.4 от ЗЗ, както и с правен интерес от обжалване. В насока допустимостта на жалбата и по повод на възражението на ответника съдът е взел изрично становище в определението си от 10.06.2022 г., когато е имал възможност да посочи, че жалбата е допустима, защото, макар и с диспозитива на оспореното решение на НЕЛК да се сочи, че се отменя обжалваното ЕР на ТЕЛК и същото се връща за ново освидетелстване и произнасяне на ТЕЛК при съобразяване на дадените от НЕЛК препоръки, то посочените препоръки и връщането за ново произнасяне се отнасят конкретно и само до установеното заболяване на очите на жалбоподателя.
По отношение на генетичното му заболяване обаче, Болест на Гоше, НЕЛК практически се е произнесла по същество, като е потвърдила изводите на ТЕЛК именно касателно решението да не се определя процент ТНР за това заболяване, по повод на който извод е било оспорено ЕР на ТЕЛК по административен ред с депозирана от жалбоподателя В. преди това жалба до НЕЛК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От фактическа страна на база на събраните доказателства, съдът намери за установено следното:
Жалбоподателят Я.И.В. е роден през 1990 г., като в детска възраст през 1995 г. бил диагностициран с рядкото наследствено заболяване Болест на Гоше, тип 1, в която връзка и бил освидетелстван с издадено ЕР на РЕЛКК през 2001 г., когато била дадена оценка на инвалидността от 100 процента. Следвали преосвидетелствания през 2003 г., както и през 2006 г., 2009 г., 2012 г., 2013 г., 2015 г., 2018 г., 2019 г. От 2004 г. по повод на заболяването Болест на Гоше тип 1 жалбоподателят започнал заместителна терапия с „Церезим“, приеман на всеки две седмици, като бил отчетен добър отговор на терапията с подобрение на хематологичните показатели, хепатоспленомегалията, свързана със заболяването и физическото развитие на заболелия. През 2021 г. жалбоподателят подал заявление - декларация до ТЕЛК за преосвидетелстване поради влошено здравословно състояние. С ЕР на ТЕЛК № 4700 от заседание № 163 от 23.11.2021 г. била извършена оценка на работоспособността, като били определени 10 процента ТНР за срок от три години. Като водеща диагноза била вписана „афакия“ с код по МКБ Н 27.0, като в т.13.1 от ЕР на ТЕЛК в графа общо заболяване се вписало Псевдофакия и амблиопия на ляво око. Болест на Гоше 1 тип на заместителна терапия.
Лумбосакрална радикулопатия по Л5 - ЕС1 дерматом. Прието било за очното заболяване, че не е представена актуална медицинска документация и не се следва процент ТНР. За двустранната лумбосакрална радикулопатия били определени по част VII, т.15.1 - 10% ТНР. По отношение на заболяването Болест на Гоше тип 1, на заместително лечение с добър клиничен ефект, било посочено, че не се обсъждат проценти ТНР. Недоволен от решението на ТЕЛК жалбоподателят В. го обжалвал пред НЕЛК. С обжалваното сега решение на НЕЛК № 0201/031 от 16.02.2022 г. по отношение на очното заболяване НЕЛК – нервни, очни и ССЗ счела, че следва да се отмени и върне ЕР на ТЕЛК за ново освидетелстване, предвид липсата на конкретно посочени очни изследвания, както и конкретизиране на приетата диагноза, предвид различното отразяване в разглежданата медицинска документация и ЕР на ТЕЛК. По отношение на описаната шийна и лумбосакрална радикулопатия НЕЛК приела, че следва да се определи по-висок процент ТНР, а именно 30 %, по т.15.2. Касателно Болестта на Гоше била обсъдена приложена епикриза от м.09.2021 г. с отразено постигане на всички терапевтични цели на провежданата заместителна терапия, липса на хепато и силеномегалия, параклинични и биохимични изследвания в референтни граници, повишени стойности на пикочна киселина с препоръчано наблюдение от нефролог. Като заключение се посочило, че за Болест на Гоше тип 1 на постоянно заместително ензимно лечение с постигнати терапевтични цели от него, без данни за функционален дефицит на прицелните органи не се следва % ТНР. В действителност, въпреки че в резултат от назначената и следвана от жалбоподателя ензим-заместителна терапия се избягвало екстрено увеличение на черен дроб и слезка и свързаните с тях промени в кръвните показатели и костни кризи, в тези органи имало и продължавало да се натрупва в по-малки количества неразграден субстрат /глюкоцереброзид/, което води до хронични промени в черния дроб, слезката и костите на жалбоподателя В., които водят до налични функционални нарушения на засегнатите органи и системи.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи на базата на събраните по делото писмени доказателства, включващи и пълното медицинско-експертно досие на жалбоподателя, а така също и приетата съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/. Съдът кредитира като професионално и обективно изготвена и с необходимите знания приетата по делото СМЕ с вещо лице лекар, специалист по медицинска генетика, с доказан опит в областта на редките генетични заболявания, при чието заключение е видно, че е взета предвид в пълнота събраната по делото медицинска документация.
От правна страна, съдът намира следното:
По силата на чл.101, ал.7 от
Закона за здравето, принципите и критериите на медицинската експертиза, редът за установяване на временна неработоспособност, видът и степента на увреждане, степента на трайно намалена работоспособност, потвърждаване на професионална болест, както и условията и редът за извършване на медицинска експертиза по чл.103, ал.3 се определят с наредба на Министерския съвет. Това е приетата Наредба за медицинската експертиза в сила от 27.06.2017 г., приета с ПМС № 120 от 23.06.2017 г., обн., ДВ. бр. 51 от 27 юни 2017 г. Устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза са регламентирани в Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/, приет с ПМС № 83 от 26.04.2010 г. по силата на законовата делегация на чл. 109 от Закона за здравето.
В случая се установява, че издателят на оспореното решение притежава необходимата компетентност да се произнесе, съгласно чл.112, ал.1, т.3 от ЗЗ и чл.63, ал.1, т.3 от ПУОРОМЕРКМЕ, произнасянето е от специализиран състав по водещата диагноза, вписана в разглежданото от НЕЛК ЕР на ТЕЛК. В състава на НЕЛК са били включени лекари, за които са спазени изискванията по чл.18 от ПУОРОМЕРКМЕ, видно от приложените в тази насока доказателства от ответника, поради което и възраженията на жалбоподателя за липса на компетентност на издателя на оспореното решение на НЕЛК са неоснователни.
Същевременно обаче, съдът намира, че в случая, в обжалваната му част, а именно във връзка с практическото потвърждаване на ЕР на ТЕЛК по отношение на изводите за наследственото заболяване на жалбоподателя - че за същото не се следва изобщо процент ТНР, ЕР на НЕЛК се явява незаконосъобразно. В тази насока прави впечатление, че в оспореното експертно решение в дадената консултация от НЕЛК състав по психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания, е прието доказано със съответното изследване наличие на наследственото заболяване Болест на Гоше 1 тип. Последното, с оглед на популярната и общодостъпна медицинска литература по въпроса, както и съгласно конкретните изводи на СМЕ, касателно конкретното състояние на жалбоподателя, освен основните прицелни органи, които приоритетно страдат от заболяването, а именно черен дроб и слезка, които в резултат от настъпващите процеси в организма поради ензимен дефицит на ензима глюкоцереброзидаза поради мутация в гена на ензима, могат да бъдат с увеличени размери, също така засяга и костите, бял дроб/сърце, бъбреци, имунитет и т.н. В тази насока и обсъждането в рамките на оспореното ЕР на НЕЛК единствено на състоянието на данните относно черен дроб и слезка и действително описаната липса на хепатосиленомегалия /състояние на едновременно увеличение на слезка и черен дроб, характерно за заболяването/, както и данните от биохимичните и параклиничните изследвания, последните от които действително са в референтни граници, но без обсъждане състоянието на бъбречната, а също и костната системи на жалбоподателя, е довело до непълно изясняване на неговото специфично състояние. Така от СМЕ, изготвена, както се каза при съобразяване на пълната медицинска документация за жалбоподателя, както и от подробните разяснения на вещото лице в съдебното заседание се установява, че макар и започналата преди години и продължаваща понастоящем на всеки две седмици ензим-заместителна терапия да води до избягване екстремното увеличение на черния дроб и слезката, както и свързаните с това промени в кръвните показатели и т.нар. костни кризи, характерни за заболяването, то в посочените органи продължава да се натрупва в по-малки количества неразграден субстрат
/глюкоцереброзид/, което е един хроничен и прогресиращ процес, който неминуемо нарушава функционирането на тези органи. В тази насока и вещото лице е категорично, че заболяването е довело до наличие на функционален дефицит, като измененията в черен дроб и слезка при жалбоподателя са вече хронични и не търпят благоприятно развитие занапред, а единствено въпросната заместителна терапия стационира заболяването. Същото обаче остава нелечимо именно предвид факта, че се касае до вроден дефицит.
Разпечатката съдържа 30 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7f365153-9497-4d50-a804-ff1f4ec562a4