Решение № 5576 от 28.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5576 гр. София, 28.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20231110158990 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на Р. И. С. , ЕГН: **********, с адрес: адрес, съдебен адресАДРЕС, чрез адв. М. В. М. срещу „ФИРМА“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца:

- сумата в размер на 428 лева, представляваща недължимо платена сума по Договор за паричен заем № ******** от 22.03.2021 г. и Договор за предоставяне на поръчителство № ******** от 22.03.2021 г. и

- сумата в размер на 496.37 лева, представляваща недължимо платена сума по Договор за паричен заем № ********* от 16.11.2022 г. и Договор за предоставяне на гаранция № ********* от 16.11.2022 г.

Ищецът твърди, че между страните на 22.03.2021 г. e сключен Договор за паричен заем № ********, че му е отпуснат заем е в размер на 900 лева, които следвало да възстанови ведно с възнаградителна лихва. Съгласно чл. 2 от договора, годишният лихвен процент по заема е 40% , а годишният процент на разходите е 47.18%. Уговореният срок на договора е 16 седмици.

Ищецът твърди, че между страните на 16.11.2022 г. e сключен Договор за паричен заем № *********, че му е отпуснат заем е в размер на 1000 лева, които следвало да възстанови ведно с възнаградителна лихва. Съгласно чл. 2 от договора, годишният лихвен процент по заема е 35% , а годишният процент на разходите е 40.73%. Уговореният срок на договора е 26 седмици.

Поддържа се, че във връзка с Договор за паричен заем № ******** от 22.03.2021 година е скдючен договор за предоставяне на поръчителство № ******** от 22.03.2021 година, а във връзка с Договор за паричен заем № ********* от 16.11.2022 година е сключен договор за предоставяне на гаранция № ********* от 16.11.2022 година. И двата акцесорни договора са сключени на основание чл. 4 от всеки от договорите за заем, като и по двата договора, поръчител / гарант е "ФИЛРМА" ЕООД, с ЕИК *********. Договорите за 1 поръчителство / гаранция са сключени с цел обезпечение на вече подписаните договори за потребителски кредит. По всеки от двата договора за поръчителство / гаранция се уговаря, че ищецът дължи възнаграждение на дружеството „ФИЛРМА“ ЕООД, с ЕИК ********* за това, че става поръчител / гарант по кредитните правоотношения. Същото възнаграждение се заплаща от ищеца директно по сметките на „ФИРМА“ АД, с ЕИК ****** ежемесечно, заедно с първоначално уговорената погасителната вноска по всеки от кредитите. Твърди се, че ответникът не е отразил това обстоятелство в годишния процент на разходите и не е включил този разход в годишния процент на разходите, въпреки че е трябвало.

Поддържа се, че ищецът е погасил изцяло задълженията си по заемите.

Изложени са доводи, че процесиите договори за кредит са недействителни на основание чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК във връзка с чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК. Сочи се, че ако сумата за възнаграждение на поръчителя / гаранта по договорите за кредит е била включена в годишния процент на разходите по правоотношенията, то същия би бил многократно над допустимия максимум по закон. Това нарушение има за правна последица недействителност на двата договора за заем и дължимост единствено на чистата стойност по всеки от кредитите, в съответствие на разпоредбата на чл. 22 ЗПК.

Сочи се, че поставените от ответника в чл. 4 от всеки от процесиите договори условия, практически са невъзможни за изпълнение и по този начин се калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва.

На самостоятелно основание се поддържа, че приложените възнаградителни лихви, в размер на 40 % /четиридесет процента/ при Договор за паричен заем № ******** от 22.03.2021 година и 35% /тридесет и пет процента/ при Договор за паричен заем № ********* от 16.11.2022 година, са нищожни, поради противоречие с добрите нрави.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като неоснователни.

На първо място са изложени доводи, че отношенията между ищеца и дружествотогарант във връзка с изплащане на възнаграждение по договор за поръчителство са отношения, които са между две други лица и не са правно релевантни към претенциите на ищеца спрямо ответника.

Твърди се, че процесните договори за паричен заем са действителни и в съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит. Дори съдът да приеме, че договорът за паричен заем с № ******** е нищожен, то съгласно чл. 23 от Закона за потребителския кредит, дружеството дължи връщане само на сумата, която е получило над чистата стойност на кредита – 47,36 лева. Дори съдът да приеме, че договорът за паричен заем с № ********* е нищожен, то съгласно чл. 23 от Закона за потребителския кредит, дружеството дължи връщане само на сумата, която е получило над чистата стойност на кредита – 94,71 лв.

Оспорват се като неоснователни твърденията за нарушения на чл. 10, ал. 2 и чл.10а ЗПК, чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК и чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Излагат се доводи, че възнаграждението по договора за поръчителство не следва да се включи при изчисляване на ГПР, тъй като то не е част от общия разход по кредита за потребителя, не представлява и разход за допълнителна услуга, който трябва да се включи в ГПР, тъй като сключването на договор с дружеството-гарант не е задължително условие за получаване на кредита. Сочи се, че годишният процент на разходите по договора е изчислен съобразно изискванията на чл. 19, ал. 2 ГПК, и неговият размер е в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Като неправилно се определя становището, че възнаградителната лихва по договора следва да бъде отнасяна или съпоставяна със законната лихва и именно последната да бъде обективен критерий за нейния максимален размер.

В съдебно заседание е прието направеното изменение на размера на единия от 2 осъдителните искове като се претендира ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 570.90 лева, представляваща недължимо платена сума по Договор за паричен заем № ********* от 16.11.2022 г. и Договор за предоставяне на гаранция № ********* от 16.11.2022 г.

Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представено копие на договор за паричен заем № ********/22.03.2021г., сключен между „ФИРМА“ АД – заемодател, и Р. И. С.– заемател.

Съгласно договора заемодателят е предал на ответника заем в размер на 900 лева, които последният се е съгласил да върне при следните параметри и условия: срок на заема – 16 седмици; брой вноски – 16; размер на седмичната погасителна вноска – 60 лв.; изброени са датите на всички погасителни вноски от 31.03.2021 г. до 14.07.2021 г.; фиксиран годишен лихвен процент по заема – 40 %, лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора– 0.11 %; обща сума дължима от заемателя – 960 лв.; годишен процент на разходите по заема – 34.34 %.

Не е спорно по делото усвояването на главницата в размер на 900 лева. В чл. 3 от договора изрично е посочено, че заемателят удостоверява, че е получил от заемодателя изцяло и в брой заемната сума, като договорът има силата на разписка за предадената, съответно получената заемна сума.

Съгласно чл. 4, ал. 1 на договора за заем, заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписването му да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1/ Две физически лица- поръчители, всяко от което да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на осигурителния му доход да е над 1 000 лв; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „ФИРМА“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад а е със статус не по-лош от „Редовен“ или 2/ банкова гаранция с бенефициер- заемодателя за сумата, дължима от заемателя по договора за заем, със срок на валидност- 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора или 3. Одобрено от заемодателя- дружество-поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

Приложен е и договор за поръчителство от същата дата - №********/22.03.2021г. с „ФИЛРМА“ ЕООД. В него е уговорено, че потребителят/ Р. И. С. / отправя искане към „ФИЛРМА“ ЕООД да поръчителства за задълженията на потребителя към „ФИРМА” АД по Договор за паричен заем № ********. В чл. 2 е уговорено, е договорът за поръчителство влиза в сила, в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл.4, т.1 или чл. 4, т.2 от Договора за паричен заем в указания срок да предостави обезпечение- поръчителство от две физически лица или банкова гаранция. В чл. 3, ал. 1 е посочено, че за поемане на задължението по чл. 1 потребителят дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 368 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 23 лева. Вноските са дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по Договор за паричен заем, сключен с „ФИРМА” АД.

Приложен е и договор за предоставяне на гаранция №*********/16.11.2022г. с „ФИЛРМА“ ЕООД. В него е уговорено, че потребителят/ Р. И. С. / отправя искане към „ФИЛРМА“ ЕООД да поръчителства за задълженията на потребителя към „ФИРМА” АД по Договор за паричен заем № *********. В чл. 2 е уговорено, е договорът за поръчителство 3 влиза в сила, в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл.4, т.1 или чл. 4, т.2 от Договора за паричен заем в указания срок да предостави обезпечение- поръчителство от две физически лица или банкова гаранция. В чл. 3, ал. 1 е посочено, че за поемане на задължението по чл. 1 потребителят дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 476.19 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 36.63 лева. Вноските са дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по Договор за паричен заем, сключен с „ФИРМА” АД.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е изслушано и прието в съдебно заседание и се кредитира като компетентно изготвено и следва да бъде поставено в основите на доказателствените изводи на съда. Вещото лице се е запознало с представните по делото доказателства, изискало е от „ФИРМА” АД справки за извършени плащания по два броя договори за паричен заем и справки за разпределението на получените суми по дати за главница и за лихва и Договор за паричен заем № ********* от 16.11.2022г.,както и от „ФИЛРМА” ЕООД два броя справки за отразени плащания по дати по всеки от договорите. Въз основа на събраните доказателства вещото лице е направило следните констатации:

На 22.03.2021г. между „ФИРМА” АД с ЕИК ****** и Р. И. С. е сключен Договор за паричен заем № ********, по силата на който Заемодателят предава в собственост на Заемателя сумата от 900.00 лв., а Заемателят се задължава да върне същата при следните условия:

• Вид на ползвания паричен заем: потребителски заем по продукт Easy Credit;

• Размер на седмична погасителна вноска: 60.00 лв.

• Срок на заема в седмици: 16/4 месеца/; Брой вноски : 16

• Първа дата на плащане 31.03.2021г., последна дата на плащане 14.07.2021г.

• Фиксиран годишен лихвен процент : 40.00%

• Обща сума, дължима от Заемателя: 960.00 лв. /главница и лихва / • Годишен процент на разходите : 47.15%

Съгласно чл.4, ал. 1 от Договора, Заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на Договора, да предостави едно от следните обезпечения:

1)

Две физически лица - Поръчители, с посочени изисквания към тях;

2)

Банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя със срок на валидност 30 дни след срока за изплащане на задължението по Договора;