Решение № 566 от 31.05.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 566 гр. София , 31.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на пети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Нели Куцкова

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20201000502808 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 1492 от 23 февруари 2020г. по гр. д. № 4940/2019г.

Софийски градски съд, І ГО, 23 състав е осъдил Държавна психиатрична болница „Св. Иван Рилски“ да заплати на А. С. С. по иск с правно основание чл.49, вр.с чл.45 от ЗЗД обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/, като отхвърлил иска за обезщетяване на неимуществени вреди за разликата над 20 000 лв. до пълния предявен размер от 25 500 лв., предявен като частичен от 50 000 лв.; осъдил ответника да заплати на адв. С. Г., на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 1 356 лв.(хиляда триста петдесет и шест лева); осъдил ищеца да заплати на ответника на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените разноски по делото в размер на 172.55 лв.(сто седемдесет и два лева и петдесет и пет стотинки); осъдил ответника да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 800 лв. (осемстотин лева).

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на ответника Държавна психиатрична болница „Св. Иван Рилски“, подал 1 въззивна жалба срещу решението по гр. д. № 4940/2019г. на СГС, ГО, 23 състав в негова осъдителна част. Поддържа, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 20 000 лв. по иск за присъждане на такова в размер на 25 500 лв. е прекомерно високо с оглед установеното по делото въз основа на събраните доказателства. С молба – уточнение, постъпила в САС на 22.10.2020г., в изпълнение на указанията на въззивния съд, жалбоподателят е уточнил, че обжалва изцяло решението на първоинстанционния съд в неговата осъдителна част и иска отмяната му в тази част. Като оплаквания срещу решението жалбоподателят е преповторил възраженията си от защитата по същество срещу иска. Поддържа, че не е доказано със заключение на експертиза причинно–следствена връзка между престоя в болницата и твърдяното състояние на стрес, а довеждането на ищеца в болницата е във връзка с досъдебно производство по спешност, той е отказал лечение и такова не му е провеждано освен еднократно поставени му ампули при приемането във връзка с поведението му, когато се е наложила имобилизация, като в деня на постановяване на формата на провеждане на назначената от съда експертиза ищецът е бил изписан. По този начин е обобщено, че липсва противоправно поведение, осъществено от служител на болницата. Поддържа се още, че в обжалваното решение не е отчетено, че няма незабавно произнасяне от СРС в производството, образувано по искането по чл. 154 ЗЗ, и че въпреки неспазването на сроковете от СРС, ищецът е оставен в болницата по решение на лекуващия екип поради високорисковото му поведение като извършител на деяние с висока обществена опасност.

А. С. С. не подал отговор на въззивната жалба на ответника.

За да постанови решението си в осъдителната част на основание чл.

49 вр. чл. 45 ЗЗД, първоинстанционният съд е приел, че по делото не са събрани доказателства, че ищецът е задържан законно за лечение в психиатричното заведение поради липса на декларация за доброволно лечение и съдебен акт, позволяващ продължителния му престой му там, обратно - съдът е отхвърлил искането за принудително му лечение, поради което задържането му за периода 07.11.2018г. до 26.11.2018г. е противозаконно, а от задържането ищецът е преживял стрес, уплаха от лечението без негово съгласие и разрешение, бил подложен на психически 2 тормоз, преживял душевна мъка понеже приятелката му го напуснала. Съдът е посочил, че е определил обезщетението от 20 000 лв. предвид продължителността на периода, през който е осъществено противоправното поведение, както и, че влошеното здравословно състояние на ищеца със съответни проявни форми не е отшумяло, съобразно посоченото в представени амбулаторни листове.

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а като косвен резултат от решаващата си дейност счита същото за частично неправилно в негова осъдителна част.

Предявен е иск с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., за колкото спорът е пренесен пред въззивния съд.

Ищецът твърди в исковата си молба, че за периода от 07.11.2018г. до 26.11.2018г. е бил настанен за принудително лечение в ответната болница Държавна психиатрична болница „Св. Иван Рилски“ без правно основание, с което е ограничено правото му на движение и бил подложен на нечовешко унизително отношение чрез принудително лечение с упойващи невролептици при ограничителен режим, идентичен с този в арестите. Поддържа, че не е имал поведение и не изпадал в състояние, което да установява нуждата от принудителното му задържане и лечение. Той изрично заявил, че не желае да му бъде проведено психиатрично лечение, за което е подписал декларация за отказ от 08.11.2018г. От болницата било отправено искане до съда за принудително лечение, било образувано ЧНД № 18909/2018г. на СРС, 115 състав, по което съдът с влязъл в сила на 18.01.2019г. акт е отхвърлил искането за настаняване му за принудително лечение. Позовава се на Конституцията на РБ, на Закона за здравето, на ЗМВР, на НПК, от които извежда недопустимост на принудително психиатрично лечение и задържане. Бил подложен на интензивен емоционален стрес, силен психически тормоз, душевно мъчение, изпитвал страх за живота и здравето си и поради липса на информация за задържането. Липсата на информация 3 къде се намира за периода на лечение довела до силен стрес родителите му, довело до обостряне на заболяванията на бащата му, вследствие на което той не можел да се движи, бил на легло и се нуждаел от постоянни грижи, които следвало да полага ищецът като единствено дете, изпитвал и вина за състоянието на баща си. Поддържа още, че изпитвал притеснение да не изгуби работата си. Дори и след прекратяване на принудителното му лечение продължавал да изпитва стрес, като сънят му бил нарушен, бил напрегнат, изнервен, притеснен и поради състоянието на родителите си - майка му получила и диабетно заболяване, - ходенето на работа при непълноценен сън и физическо натоварване представлявало тежко физическо и психическо изпитание на психиката и характера му, а нехуманното и нечовешко отношение при задържането и лечението му, оставили дълбоки и неизличими отпечатъци върху паметта и душевния му покой, поради което се чувства психически, емоционално и физически смазан. Всичко това се отразило на неговия душевен, социален и битов живот и още не може да се освободи от този кошмар.

В срока за отговор на исковата молба ответникът е предприел процесуална защита срещу допустимостта на иска с доводи, че не е установено с влязъл в сила акт противоправно поведение на негов служител, както и, че няма статут на правозащитен орган, а по същество е възразил, че твърдените вреди не са настъпили вследствие на акт, постановен от него. В тази връзка поддържа, че ищецът е хоспитализиран на 07.11.2018г. за изясняване на здравословното му състояние по досъдебно производство № 2189/2018г. на 7 РУ – СДВР. При задържането си ищецът е признал за извършен палеж на автомобил, собственост на бившия му работодател, и от беседа, извършена от вещи лица с цел изготвяне на експертиза, те са изразили становище, че той представлява опасност за себе си и околните поради факта, че говори за гласове, които чува и за лица, които го следят, поради което бил принуден да извърши деянието, като вещите лица са изразили и становище, че ищецът трябва да бъде настанен в лечебно заведение. В ответната болница ищецът бил доведен от полицейски екип в 15.40ч. в посочения ден в състояние „психомоторно вътрешно леко напрегнат, ориентиран за време, място, собствена личност, без съзнание за психична болест. Емоционално стеничен, волево – контролира се, но са налице данни за психотично 4 мотивирано поведение; мисловен процес – граматично правилно структуриран, данни за параноидни налудности за следене и наблюдение; няма сетивни измами, но е възможно наличие на налудно възприятие, памет и интелект – следва да се изследват допълнително, некритичен към заболяването си“. Била му изготвена етапна епикриза с поставена диагноза „налудно разстройство“ и е направено искане на 09.11.2018г. за задължително лечение до СРС по реда на чл. 154 от Закона за здравето, по което било образувано НЧД № 18909/2018г. на СРС, НК, 115 състав. Ответникът поддържа, че ръководителят на лечебното заведение е длъжен да уведоми съда, че се задържа лице против волята му поради съмнения, че поведението му е провокирано от психична болест. По делото били проведени 7 съдебни заседания, като на второто съдът е назначил комплексна психологопсихиатрична експертиза и определил амбулаторна форма за извършване на експертизата, както и лечебно заведение за извършването й „ЦПЗ София област“ , и на същата дата пациентът е бил изписан. Поддържа се още, че пациентът е отказал лечение и такова не му е провеждано, освен еднократно поставяне на „Халоперидол“ 1 амп. и „Диазепам“ 1 амп. при приемането му, когато е бил с психомоторна възбуда, проявил е агресия към пациент, заканвал се е и е псувал, което е наложило имобилизация.

За допустимостта на иска е достатъчно твърдението за нуждаещо се от защита право, накърнено от ответника, а санкцията за несъвпадане на твърдението с реалните страни на материалното правоотношение не е отричане на възможността да се води процес, а неблагоприятно за ищеца решение.Ето защо, при твърдения, обуславящи процесуалната легитимация на ответника, въпрос по същество е дали в действителност отговорността на ответника може да бъде ангажирана, поради което при служебната проверка на допустимостта на обжалвания акт, въззивният съд счете, че той е допустим.

По съществото на спора, за да бъде ангажирана отговорността на ответника на основание чл. 49 ЗЗД (с оглед обстоятелствата, на които се основава исковата молба) ищецът следва да докаже по безспорен начин кумулативното наличие на следните предпоставки: противоправно поведение на служител на ответника (лице, на което е възложена работа, като по принцип тази отговорност може да се реализира и при неоткрит конкретен 5 нарушител) при или по повод изпълнението на работата, претърпени от него вреди и причинна връзка между тях. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД ищецът не дължи да доказва, че поведението на лице, на което е възложена работата е виновно. Вредата, противоправното поведение и причинната връзка представляват елементите от обективното основание на отговорността, а субективното й основание е вината, която се презумира (чл.

45, ал. 2 ЗЗД), поради което и предпоставките на презумпцията–елементите на обективното основание на отговорността - се доказват от ищеца, а делинквентът/възложителят на работата може да обори презумпцията за вина.

За да се произнесе по основателността на предявения иск, въззивният съд приема за установено следното, с оглед и оплакванията във въззивната жалба по същество за необосновани изводи и неправилно приложение на материалния закон:

Със заповед от 07.11.2018г. на полицейски орган, издадена на основание чл. 72, ал. 1,т. 1 /за лице, за което има данни, че е извършило престъпление/ ЗМВР, А.С. е задържан за срок от 24 часа във връзка с проверка по ДП № 3382 ЗМК 2189/2018г. В докладна записка от 07.11.2018г. по ДП 2189/2018г. до Началника на 7 РУ – СДВР на МВР е посочено, че А.С. е задържан на същата дата по повод данни, че е извършил палеж на 28.10.2018г. на автомобил на бившия си работодател, което той признал и описал деянието си; при извършена беседа от вещи лица психиатър и психолог с цел изготвяне на експертиза вещите лица са изразили становище, че към момента той представлява опасност за себе си и околните, поради факта, че открито говори за гласове, които чува в главата си и за лица, които го следят денонощно и поради този факт е бил принуден да извърши деянието, като вещите лица са изразили становище, че той следва да бъде настанен в лечебно заведение (изразяването на такова експертно становище не е спорно). А.С. е бил хоспитализиран при ответника след задържането му от полицията - не се спори, че на 07.11.2018г. в 15.40ч. той е бил доведен в болницата – ответник, отразено и в изготвената етапна епикриза от 08.11.2018г., в която му е поставена диагноза „ F 22.0 налудно разстройство“.