Акт от 15.06.2020, Районен съд - Разград
- Съд
- Районен съд - Разград
- Дело
- 2081/2019
- Подписан
- 15.06.2020
- В сила
- 15.07.2020
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 · Граждански процесуален кодекс
- чл.138, ал.1 и ал.2, изр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.138, ал.1 и ал.2, изр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143, ал.2 изр. второ · Закон за задълженията и договорите
- чл. 146 · Закон за задълженията и договорите
- чл.38 · Закон за задълженията и договорите
- чл.74 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143- 148 · Закон за защита на потребителите
- чл.143- 148 · Закон за защита на потребителите
- чл.143- 148 · Закон за защита на потребителите
- чл.143- 148 · Закон за защита на потребителите
- чл.146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.143- 148 · Закон за защита на потребителите
- чл.143- 148 · Закон за защита на потребителите
Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 140
15.06.2020 г. гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Разградският районен съд
На осми юни две хиляди и двадесета година
В открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ ГЕНЧЕВА
Секретар Галя
Мавродинова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдията
Гр.д. №2081/2019 г.
Производството е с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл. 146, чл. 79 и чл.86 от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от „Гаранционен фонд България“ЕООД, с която са предявени обективно съединени искове срещу
Т.В.Ж. за установяване, че същата дължи на ищеца сумите 220,20 лв. остатъчна главница по договор за кредит и 4,67 лв. договорна лихва за периода 15.05.2018 г. – 17.04.2019 г. по договор за потребителски кредит от 15.05.2018 г. и сумата 98 лв. остатъчна главница по т.1 и 65 лв. – главница по т.2 /за СМС известяване/ по договор за допълнителни услуги от 15.05.2018 г. , както и сумата 9,37 лв. лихва за забава по Договор за потребителски кредит за периода 16.06.2018 г. – 17.04.2019 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№781/2019 г. по описа на РС Разград, която е връчена на длъжника при условията на чл.47 от ГПК. Иска и присъждане на направените разноски. В исковата молба ищецът твърди, че е търговец, който осъществява гаранционни услуги /поръчителство/ в полза на „Фреш кредит“ЕООД, който пък предоставя потребителски кредити и свързаните с тях услуги, че на 15.05.2018 г. между ответника и „Фреш кредит“ЕООД е сключен договор за потребителски кредит с №0003165 и свързан с него договор за допълнителни услуги, че на същата дата е сключен договор за гаранционна сделка между ищеца и „Фреш кредит“ЕООД за задълженията на длъжника по горепосочения договор, че на ответника е предоставена заемната сума 500 лв., че ответникът е поел задължение да върне същата до 15.11.2018 г. ведно с възнаградителната лихва и със задължението от 294 лв. за финансиране на задължението на поръчителя, както и услуга за „СМС известяване“. Ищецът твърди, че ответникът сам е пожелал да ползва обезпечение чрез поръчителство и тъй като нямал средства да заплати възнаграждението на поръчителя е пожелал кредиторът да му услужи със средства за това и съответно длъжникът да върне и тази сума на вноски на кредитора. Според ищеца ответникът спрял плащанията и съответно ищецът въз основа на договора за поръчителство платил на „Фреш кредит“ЕООД на 17.04.2019 г. солидарно дължимите от него задължения на длъжника съобразно поканата за плащане и на основание чл.74 от ЗЗД встъпил в правата на кредитора, във връзка с което поискал и била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№781/2019 г. по описа на РС Разград.
Ответникът е призован по реда на чл.47 от ГПК. Назначеният му от съда особен представител оспорва исковете. Сочи, че договорът за кредит е недействителен, тъй като със същия са нарушени императивни разпоредби на ЗПК, а именно не е посочено в каква валута е кредита, не са посочени условията за прилагане на лихвения процент, не е отразена действителната обща сума, дължима от потребителя. Счита, че ответникът не дължи никакви лихви, както и други разходи по кредита, каквито са и възнагражденията за поръчителя и смс-известяване. По отношение на договора за гаранционна сделка, сочи, че същият не е подписан от поръчителя, респ. че между кредитора и поръчителя няма сключен договор за поръчителство, поради което счита, че направеното плащане не обвързва ответника и ищецът по настоящото дело няма вземане към него. Също така сочи, че не са предоставени услугите, за които се иска плащане.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:
На 15.05.2018 г. между ответника Т.В.Ж. и „Фреш Кредит“ЕООД е сключен договор за потребителски кредит №0003165. В договора е посочено, че чистата стойност е 500 лв., а лихвения процент 21,55%.
Съответно размерът на месечната погасителна вноска е посочен 88,65 лв., а броят на вноските – 6. Съответно общата сума за погасяване е посочена 531,90 лв., а годишния процент на разходите – 47,43%. В чл.6 от договора ответникът като кредитополучател е удостоверил, че надлежно е получил заема в тези параметри.
Същият е подписал и изрична разписка, в която е посочил, че е получил сумата 500 лв. по договора за потребителски кредит №0003165.
В чл.3 от договора са уговорени обезпечения/гаранции по кредита, с което кредитополучателят се задължил в срок от 48 часа от подписването на договора да осигури обезпечение. Това обезпечение следва да бъде поръчителство на две физически лица с безсрочни трудови договори с минимално месечно брутно трудово възнаграждение от 1500 лв. или неотменима безусловна банкова гаранция от одобрена от кредитодателя банка. При неизпълнение на това задължение страните са уговорили, че кредитополучателят упълномощава кредитора да сключи от негово име и за негова сметка, в т.ч. и при условията на чл.38 от ЗЗД, договор за поръчителство с одобрено от кредитодателя дружество-поръчител, което да предостави на кредитодателя гаранционна услуга /поръчителство/ за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя, възникнали по настоящия договор, с възнаграждение за поръчителя на стойност в рамките на 294,00 лв., като посоченото възнаграждение за поетото поръчителство се заплаща от кредитополучателя разсрочено на равни месечни вноски за негово удобство.
Към договора е приложен погасителен план /л.15/, в който изрично са посочени размерите на отделните вноски и техния падеж, като в отделна таблица /л.16/ са посочени отделно лихвата и главницата, които се погасяват с всяка от вноските.
В отделна графа е записана сумата 49 като ГФБ и общо сумата 137,65 лв. за всеки от шестте падежа.
При сключването на договора за кредит кредитополучателят е подписал и екземпляр от общите условия към договора за потребителски кредит.
Двете страни по договора за кредит са подписали и Договор за допълнителни услуги към Договор за потребителски кредит за предоставяне на услугата финансиране, разсрочване и заплащане на поръчителя на сумата, която се дължи от клиента за възнаграждението по договор за поръчителство за кредита, която сума е в размер на 6 вноски по 49 лв. За предоставяне на тази допълнителна услуга кредитополучателят е подал искане, подписано от него и прието от служител на „Фреш кредит“ЕООД.
Съответно на 15.05.2018 г. между кредитора „Фреш
Кредит“ЕООД, кредитополучателя Т.В.Ж., представляван от „Фреш Кредит“ЕООД и „Гаранционен фонд България“ЕООД е сключен договор за гаранционна сделка /поръчителство/. С тази сделка ишецът „Гаранционен фонд България“ЕООД се е задължил спрямо кредитора да отговаря за изпълнението на всички задължения на ответника, като е уговорено, че договорът влиза в сила в срок от два дни от сключването му и при условие, че длъжникът не е предоставил обезпеченията по чл.3 от договора. В чл.4.1 е посочено, че отговорността на поръчителя отпада, когато главното задължение бъде обявено за недействително.
Според представената справка от кредитора „Фреш кредит“ЕООД /л.13/ ответникът е заплатил сумата 279,80 лв., 27,23 лв. и 196,00 лв., като същите са били осчетоводени съответно като плащане на главница, лихва и допълнителен пакет. С покана от 17.04.2019 г. /л.18/ кредиторът „Фреш кредит“ЕООД е поканил ищеца „Гаранционен фонд България“ЕООД да плати като поръчител на ответника Т.В.Ж. сумата лв. общо задължение. С протокол за прихващане от 17.04.2019 г. /л.20/представителите на двете дружества са договорили погасяване на насрещни парични задължения, като сумата 397,24 лв. за ответника е част от тези задължения.
По делото е представена справка за изпратени от „Фреш кредит“ЕООД СМС-и чрез „Мобика“ООД към номер **********, както и потвърдително писмо от „Мобика“ООД за ползвани услуги за изпращане на текст, чието съдържание е кратки покани за плащания на кредити. В Тарифа за таксите за допълнителни услуги на „Фреш кредит“ЕООД е записана такса за изпращане на текстово съобщение – 1 лв. за всеки изпратен СМС.
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК ищецът е поискал и съдът е издал по ч.гр.д.№781/2019 г. по описа на РС Разград заповед за изпълнение за сумата 383,20 лв. по договор за гаранционна сделка, 4,67 лв. лихва за периода 15.05.2018 г. – 17.04.2019 г. и 9,37 лв. лихва за периода 16.06.2018 г. – 17.04.2019 г. Тази заповед е връчена на длъжника при условията на чл.47 от ГПК.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.422 от ГПК и в това производство ищецът следва да установи дали вземането, за което е издадена заповед за изпълнение съществува, дали неговият размер е този, посочен в заповедта и дали той е титуляр на вземането.
В случая ищецът твърди, че като поръчител е изпълнил задължението на ответника към кредитора и е встъпил в правата му. Съгласно разпоредите на чл.138, ал.1 и ал.2, изр.1 от Закона за задълженията и договорите, поръчителят поема с договор в писмена форма задължение към кредитора на длъжника да отговаря за изпълнение на неговото задължение, като поръчителството може да съществува само за действително задължение. Поръчител, който изпълни задълженията на длъжника съгласно чл.143, ал.1 от ЗЗД, встъпва в правата на удовлетворения кредитор и може да претендира заплащане на главница, лихви и разноски. Тези права на поръчителя не възникват, ако той е платил без да има дълг, тъй като в този случай задължението на поръчителя, което е функция на главния дълг, не е възникнало. Разпоредбата на чл.143, ал.2 изр. второ от ЗЗД регламентира възможността длъжника да противопостави на поръчителя възраженията, които е можело да направи на кредитора при изпълнението, освен ако поръчителят не го е уведомил при да извърши това плащане. В случая не се твърди и не са представени доказателства за такова уведомяване.
Процесният договор за кредит попада под правната регламентация на Закона за потребителския кредит, установяващ императивни изисквания към необходимото съдържание на договора за потребителски кредит, с оглед неговата действителност, като съдът има и служебно задължение да следи за спазването на императивния материален закон. В този смисъл последователна е и практиката на съда на Европейския съюз по тълкуването и приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. По отношение на договорите за потребителски кредит на общо основание и съгласно чл.24 от ЗПК се прилагат правилата на чл.143- 148 от ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК, договорът следва да е сключен в писмена форма на хартиен или друг траен носител, което изискване в случая е налице. Към договора е приложен и погасителен план, който е подписан от двете страни и съдържа информация за съответните плащания и срокове за това, както и разбивка на всяка погасителна вноска, показваща размера на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент и допълнителните разходи. Така договорът за кредит съдържа всички задължителни реквизити съгласно ЗПК, поради което е породил едно валидно задължение на длъжника, което поръчителят е изпълнил. Ето защо съдът приема, че с този договор е възникнало вземане на ищеца спрямо ответника за сумата 500 лв. главница по договора и 31,90 лв. договорна лихва за периода 15.05.2018 г. – 15.11.2018 г., тъй като това е периода, в който длъжникът е следвало да изпълни задължението си да върне кредита и за този период е била уговорена договорната лихва от 31,90 лв. Съответно доколкото тези задължения са били изпълнени от ищеца в качеството му на поръчител, за него е възникнало вземане към ответника за заплащане на същите.
Тъй като ответникът е изпълнил част от задължението си по договора, за да бъде установен размера на дължимата главница, съдът първо трябва да разгледа действителността на останалите вземания.
По отношение на иска за установяване на задължението за заплащане на главница по договор за допълнителни услуги към договора за кредит, съдът намира, че този договор не поражда задължения за страните по него. На първо място не е доказано, че описаната в него услуга изобщо е предоставена на длъжника и той се е възползвал от нея. От друга страна определеното възнаграждение за поръчителя, в размер на 294 лв., е повече от половината от предоставената с договора за кредит главница. Същата утежнява прекомерно задължението на кредитополучателя и по същество цели заобикалянето на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, който регламентира максималния размер на годишния процент на разходите при договорите за потребителски кредит, още повече, че предвидените в договора обезпечения-поръчителство на две лица или банкова гаранция са от такова естество, че поставят кредитополучателя в невъзможност в рамките на уговорените 48 часа от подписването на договора да ги изпълни. Тъй като този договор за допълнителни услуги, който се явява част от договора за потребителски кредит е сключен във вреда на ответника като потребител, тази уговорка не отговаря на изискването за добросъвестност /тъй като покачва необосновано високо цената на паричния ресурс, като същевременно, поради начина на формулиране, създава у ищеца измамното чувство, че ако в 48-часов срок изпълни другите условия – за поръчител и за банкова гаранция, които се оказват невъзможни за изпълнение, би могъл да избегне необходимостта да заплати и тази сума/ и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя /качва ГПР при договора в пъти над допустимото по чл.19, ал.4 от ЗПК/. С оглед на горното, съдът намира, че тази клауза в договора за допълнителни услуги, който представлява част от договора за кредит е неравноправна по смисъла на чл.143 от Закона за защита на потребителите и на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП е нищожна, тъй като няма твърдения и доказателства да е уговорена индивидуално. Освен това по делото не са представени доказателства за действителното плащане на възнаграждение на ищеца, за да поръчителства на ответника по договора за кредит, за да се иска последният да възстанови тази сума.